№ 626
гр. Разград, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско
дело № 20253330100705 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
и чл. 409 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД от Агенция Пътна инфраструктура, ОПУ – Разград
срещу ЗАД „ОЗК –Застраховане“ АД, гр. София, за осъждане на ответника да му заплати
сумите: 2 778,56 лв., представляващи размера на неизплатената част от нанесените му
имуществени щети, равняващи се на стойността на строително-ремонтите работи по
демонтаж на увредените и доставка и монтаж на нови пътни принадлежности, 485,02 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от датата на деликта 09.01.2024
г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 09.01.2024 г. на път I-2 Русе - Разград - Шумен при
км. 85+227 настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от водача Е.Г.А., който
нарушил правилата за движение при управление на автомобил Ивеко Магирус с влекач, с
рама № WJMM1VTN404388002 и рег. № Р 8298 КН. Поради движение с несъобразена с
пътните условия скорост, същият загубил контрол над управлението на влекача, излязъл
частично от лявата част на пътното платно с влекача и се блъснал, като увредил
непоправимо стоманената предпазна ограда (мантинела) край пътя и по този начин
причинил по непредпазливост значителни имуществени вреди.
ПТП било установено от дежурен полицай при ОДМВР Разград с протокол за ПТП №
1854310 от 09.01.2024 г., а за нарушаване на правилата за движение по чл. 20 от ЗДвП, на
водача бил съставен АУАН.
В следствие на горното ПТП настъпило застрахователно събитие, като към момента
на настъпването му – 09.01.2024 г. отговорността на водача била покрита от сключената
застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по
застрахователна полица BG/23/123003330526.
Увреденото имущество – 10 звена, или 40 м.л. стоманена предпазна ограда
(мантинела), представлявали „пътни принадлежности“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на
Закона за пътищата. Път I-2, където настъпило описаното ПТП, бил републикански и
изключителна държавна собственост, поради което се управлявал от Агенция „Пътна
инфраструктура“, а Областно пътно управление Разград било специализирано звено на
Агенцията.
1
Съставена била количествено-стойностна сметка (КСС), в която били описани
причинените действителни щети, възлизащи общо на 6 077,36 лв., представляващи
стойността на строително-ремонтни работи (СРР) за демонтиране на увредените мантинели
и за доставка и инсталиране на тяхно място на нови ограничителни системи за пътища
(мантинели). Стойността на СРР била изчислена на базата на КСС (ценово предложение на
изпълнителя), представляваща неразделна част от Договор за възлагане на обществена
поръчка с предмет: Възстановяване, ремонт, доставка и монтаж на ограничителни системи
за пътища по републикански пътища на територията на страната, стопанисвани от АПИ,
съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП за северен централен район, от 28.04.2023 г. В приложението
към договора цените били без ДДС, а на представеното от ищеца на ответника извлечение
на КСС, били с ДДС. В КСС били описани строително-монтажните работи, предмет на
претенцията.
Твърди, че след настъпване на застрахователното събитие, на 26.01.2024 г. в
съответствие с изискванията на КЗ подал до ответника уведомление за щета с изискуемите
приложения към него и предявил претенцията си за изплащане на застрахователно
обезщетение, съобразно стойността на СРР, в размер на 6 077,36 лв. Ответникът не оспорил
претенцията, но въпреки разменената кореспонденция не изпълнил задължението си, като
вместо претендираната стойност на щетите, заплатил само 3 298,80 лв., която сума била
значително по-малка от действителния размер на причинените щети. Върху исковата сума
ищецът претендира и лихва за забава, тъй като дължимото от застрахователя обезщетение
замествало деликтно обезщетение, а съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смятал в забава и без покана.
Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД в срок е депозирал отговор на исковата
молба, в който счита исковете за неоснователни и неподкрепени с доказателства, като
прекомерно завишени по размер и неотговарящи на действително реализираните щети.
Твърди, че отговорността им се съизмерява със сумата 3 298,80 лв., представляваща размера
на застрахователното обезщетение, която била изплатена извънсъдебно на ищеца. С
изплащането й изцяло и напълно били възмездени вредите по процесното имущество,
възникнали в резултат на процесното ПТП и в причинно-следствена връзка със същото,
съобразно тяхната действителна стойност, с което дружеството изпълнило надлежно
задълженията си, произтичащи от сключения договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Счита, че плащане на обезщетение в по-голям размер би
довело до неоснователно обогатяване на ищеца.
Твърди, че ищецът претендира застрахователно обезщетение за части, които не били
увредени в резултат на процесното застрахователно събитие. Не били представени никакви
документи за състоянието на мантинелата преди датата на настъпване на ПТП, нито за
действително извършените разходи. По делото не били представени разходни документи, от
които да се доказва, че ищецът е извършил, каквито и да било разходи във връзка с
имуществото, което твърди, че било увредено, нито фактури относно извършени ремонтни
дейности. Не били представени и доказателства, че имуществото е ремонтирано. В тази
връзка счита, че ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение за щети,
които не са вследствие на процесното ПТП и не следвало да се обезщетяват от него.
Липсвали доказателства и за правилната експлоатация на мантинелата.
Оспорва твърдението на ищеца, че всички сочени от него щети са в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП и че следва да се възстановят от него. Счита, че
коректно са изпълнили задълженията си на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“.
Оспорва акцесорните искове за лихва за забава по аргумент за неоснователност на
главния иск.
Съобразявайки становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните е безспорно от приетия протокол за ПТП № 1854310, че на
09.01.2024 г. на републикански път I-2 Русе-Разград-Шумен, при км 85+227 е възникнало
ПТП, причинено от Е.Г.А., който нарушил правилата за движение при управление на
автомобил Ивеко Магирус с влекач, с рама № WJMM1VTN404388002 и рег. № Р 8298 КН и
поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, загубил контрол над
управлението на влекача, излязъл частично от лявата част на пътното платно с влекача и се
блъснал, като увредил непоправимо 40,00 л. м стоманена предпазна ограда (мантинела) край
2
пътя. Не се оспорва, че гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована
при ответното дружество. Няма спор и относно обстоятелството, че по заведената при
ответника щета, на ищеца са изплатени 3 298,80 лв. застрахователно обезщетение, видно от
банково извлечение от 27.03.2024 г.
От събраните по делото писмени доказателства – извадка от Договор за възлагане на
обществена поръчка с предмет: „Възстановяване, ремонт, доставка и монтаж на
ограничителни системи за пътища по републиканските пътища на територията на страната,
стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата“ за Централен
северен район, с изх. № РД-37-40/28.04.2023 г., приложение към договора за видовете
дейности за участие в открита процедура за възлагане на обществената поръчка с посочения
предмет и количествено-стойностната сметка, се установяват единичните цени на видовете
работи към договора за възлагане на обществена поръчка, количеството на изпълнените
работи и тяхната стойност. Видно е, че стойността на нанесените вреди, причинени при ПТП
от 09.01.2024 г., настъпило на републикански път I-2 Русе-Разград-Шумен, при км 85+227, е
6 077,36 лв. с ДДС.
С писмо от 26.01.2024 г. ищецът е поискал от ответника заплащане на горната сума
като обезщетение за възстановяване на компрометираната ограничителна система за пътища
вследствие на удар, към което е приложил количествено-стойностна сметка за сумата
6077,36 лв., включваща демонтаж на старата ограничителна система, транспортни разходи,
доставка и монтаж на нови ограничителни системи. В отговор ответникът е поискал
документи, удостоверяващи правото на собственост върху увреденото имущество, протокол
за ПТП, справка от инвентарна книга, констативен протокол за нанесените вреди, фактура за
закупуване на увредените активи преди ПТП, протоколи за дефектация, становище за
количеството и степента на увреждане, разходо-оправдателни документи за възстановяване
на увреденото имущество. Ищецът е уточнил изисканите документи с писмо от 20.02.2024 г.,
след което ответникът е изплатил по щетата 3 298,80 лева.
Съгласно заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, неоспорено
от страните, което съдът възприема като изчерпателно и компетентно изготвено, стойността
на ремонтно-възстановителните работи на увреденото имущество вследствие на ПТП от
09.01.2024 г., не може да бъде определена извън рамките на договора за обществена
поръчка. Същата е определена въз основа на количествено-стойностна сметка, изготвена
съгласно ценовото предложение към този договор и възлиза на 6 077,36 лв. с включен ДДС и
следва да се счита за пазарна, тъй като е постигната чрез търг за възлагане на обществена
поръчка, който е безспорен пазарен инструмент. От заключението се установява и причинно-
следствената връзка между механизма на настъпилото ПТП и причинените имуществени
вреди, а именно: деформирани 40 м от стоманена предпазна ограда (СПО), които могат да
бъдат получени при ПТП от 09.01.2024 г., когато товарна автокомпозиция, състояща се от
седлови влекач „Ивеко Магирус“ с рег. № Р 8298 КН с рама № WJMM1VTN404388002 и
прикачено към него полуремарке, управлявана от Е.Г.А., се е движила по път I-2 и при км
85+227 м водачът е загубил контрол върху управлението на превозното средство, напуснал е
платното за движение през лявата му граница, считано спрямо посоката му на движение и е
увредил СПО, намираща се вляво от платното за движение. Необходимата стойност за
възстановяване на увреденото имущество към момента на събитието – 09.01.2024 г., вещото
лице определя на 6 077,36 лв. с включен ДДС, а общата сума от увреденото имущество,
което може да бъде реализирано като метален скрап с тегло 390 кг, е 97,50 лв. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че няма как да се установи какво е било състоянието на
мантинелата преди процесното ПТП.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът изведе следните
правни изводи:
Предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2 778,56 лв. е
частично основателен и доказан, тъй като безспорно не са възмездени вредите, възникнали в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, за които ответният застраховател
отговаря. Състоянието и експлоатацията на увредената мантинела преди настъпване на
процесното ПТП, въведени като възражения от ответника, са илеревантни за размера на
дължимото застрахователно обезщетение. По делото не се спори, че то се претендира за
вреди, причинени от трето за делото лице, с което ответникът е бил обвързан от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно чл. 429 от КЗ, с договора за застраховка
„ГО“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования – в случая
3
трето за делото лице, за причинените от него на ищеца, представляващ трето лице по
отношение на договора за застраховка, имуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. В ал. 2, т. 2 на същия член е предвидено
застрахователното обезщетение да включва и лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, а именно:
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
При решаване на въпроса за размера на дължимото обезщетение за имуществени
вреди съдът съобразява, че при частични вреди или при пълно унищожаване на имущество,
обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество,
като тази стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на
настъпване на събитието. По делото е доказана пазарната стойност на увреденото
имущество, видно и от заключението на вещото лице и тя е в размер на 6 077,36 лв. От тази
сума следва да бъдат приспаднати получените от ищеца преди завеждане на делото 3 298,80
лв. – обезщетение платено от ответния застраховател, както и 97,50 лв., която сума ищецът
може да получи за остатъчните материали (скрап), поради което ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца остатъка от 2 681,06 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.04.2025 г. до
окончателното изплащане, а за разликата до пълния претендиран размер от 2 778,56 лв. да се
отхвърли, като неоснователен.
По отношение на акцесорния иск за мораторна лихва, обезщетението за забава се
претендира от датата на увреждането 09.01.2024 г., но такова се дължи от датата, на която е
уведомен застрахователя, а в случая тя е 29.01.2024 г., видно от представеното известие за
доставяне (л. 7) и следва да се начисли върху сумата, която съдът приема за доказана като
размер на застрахователното обезщетение. Изчислено с лихвен калкулатор, достъпен на
интернет-страницата на НАП, обезщетението за забава в размера на законната лихва върху
сумата 2 681,06 лв. за посочения период от 29.01.2024 г. до депозиране на исковата молба, е
441,38 лв. и в този размер следва да бъде уважен иска за присъждане на мораторна лихва, а
над този размер до пълния заявен от 485,02 лв. да се отхвърли, като неоснователен.
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски, съобразно
разпоредбите на чл. 78 от ГПК. В случая ищецът е направил разноски в размер на 200,00 лв.
депозит за вещо лице, 161,14 лв. за платена държавна такса и претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение 300 лв., от които съразмерно с уважената част от исковете,
му се дължат 191,35 лв. депозит за вещо лице, 154,17 лв. за платена държавна такса и 287,03
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът е претендирал 300,00 лв. депозит за вещо лице, което съразмерно с
отхвърлената част на исковете му се дължи от ищеца в размер на 12,97 лв. Претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което се присъжда на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ (в редакцията преди измененията в бр. 53 от 2025 г., в
сила от 01.10.2025 г.) в размер на 300,00 лева, от което съразмерно на отхвърлената част от
исковете, му се дължи 12,97 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5,
представлявано от изпълнителните директори Александър Личев и Румен Д., да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно пътно управление – Разград с ЕИК
0006950890152, с адрес: гр. Разград, ул. „Княз Дондуков“ № 3, представлявано от директора
Людмил Янев, сумата от 2 681,06 (две хиляди шестстотин осемдесет и един лева и 06 ст.),
представляваща размера на неизплатената част от застрахователното обезщетение за
нанесените му имуществени щети, причинени от ПТП, настъпило на 09.01.2024 г. на път I-2
Русе - Разград - Шумен при км. 85+227, причинено от водача Е.Г.А., който нарушил
правилата за движение при управление на автомобил Ивеко Магирус с влекач, с рама №
WJMM1VTN404388002 и рег. № Р 8298 КН, дължими на основание сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ от ответника с виновния водач, ведно със законната лихва върху
4
тази сума, считано от 11.04.2025 г. до окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в останалата част до пълния претендиран размер от 2 778,56 лв. (две хиляди
седемстотин седемдесет и осем лева и 56 ст.), като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от изпълнителните директори Александър Личев и
Румен Д., да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно пътно управление
– Разград с ЕИК 0006950890152, с адрес: гр. Разград, ул. „Княз Дондуков“ № 3,
представлявано от директора Людмил Янев, сумата от 441,38 лв. (четиристотин четиридесет
и един лева и 38 ст.), представляваща мораторна лихва върху сумата от 2 681,06 лв. за
периода от 29.01.2024 г. до 10.04.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му
част до пълния предявен размер от 485,02 лв. и за останалия период от 09.01.2024 г. до
29.01.2024 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от изпълнителните
директори Александър Личев и Румен Д., да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“,
чрез Областно пътно управление – Разград с ЕИК 0006950890152, с адрес: гр. Разград, ул.
„Княз Дондуков“ № 3, представлявано от директора Людмил Янев, сумата в общ размер от
632,55 лв. (шестстотин тридесет и два лева и 55 ст.) разноски по делото, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно пътно управление –
Разград с ЕИК 0006950890152, с адрес: гр. Разград, ул. „Княз Дондуков“ № 3,
представлявано от директора Людмил Янев да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.
5, представлявано от изпълнителните директори Александър Личев и Румен Д., сумата от
25,94 лв. (двадесет и пет лева и 94 ст.) разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част
от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5