РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Пловдив, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502854 по описа за 2021 година
Производство по чл.437, ал. ГПК.
Делото е образувано по жалба на Б. А. Б. от *** – трето лице по изп.дело,
чрез адв.К.Т. против действия на ЧСИ П.Илиев, рег.№ 821, район на
действие ОС-Пловдив по изп.д.№ 285/ 2016г. на същия ЧСИ, за
изнасяне на публична продан на НИ: СОС с кадастрален
идентификатор № 00702.518.162.1.54, адрес на имота: ***,
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой
нива на обекта:1, с посочена в документа площ от 94 кв м. Иска се
отмяна като незаконосъобразна на проведената публичната продан по
изп.дело по неговия опис по съображенията: жалбоподателят
претендира в качеството на трето лице в хипотеза на чл.435, ал.4
ГПК, че към настоящия момент е налице висящо гражданско дело с
предмет чл.19, ал.3 ЗЗД по сключен предварителен договор от
01.07.2012г. между жалбоподателя и дружеството „Хюдай-92“ ООД. В
1
подкрепа на заявеното е приложена по делото вписана искова молба и
призовка за насрочена дата за съдебно заседание на 20.10.2021г.
Изложени са твърдения, че жалбоподателят е бил във владение на
процесния НИ към датата на вписване на възбраната по изп.дело, за
което е представен Анекс от 30.12.2015г. към посочения
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, от
01.07.2012г, относно предаване на владението от продавача на
купувача на имота по предварителния договор, Искова молба вх.№
2916/ 09.07.2021г. по описа на АРС, с дата на вписване 09.07.2021г.,
Определение №559/31.08.2021г. по гр.д.№ 1598/ 2021г. по чл.140 ГПК,
отговор по исковата молба от ответника „Хюдай – 92 ООД.
Оплакванията за незаконосъобразност се свързват със заявеното
обстоятелство, че в обявлението за насрочване на публичната продан
не е отразена вписаната ИМ относно имота, за което следва да знаят
евентуалните му купувачи; възразява се за това, че за взискателя е
налице възможност да удовлетвори вземането си предвид насрочената
публична продан на още няколко НИ на длъжника/ответник, тъй като
за жалбоподателя е важно процесният имот да остане в патримониума
на длъжника; публичната продан на НИ е деривативно придобивно
основание по смисъла на гл.45 ГПК, като правото на собственост
върху имота се прехвърля само ако длъжникът е собственик, нормата
на чл.496 ГПК допуска установяването на права върху имота на трети
лица в исково производство, чл.499 ГПК урежда последиците от
съдебното отстраняване на купувача, а стабилитетът на ПП се постига
чрез невъзможност да се обжалват предходни действия, което не важи
за продажбата на чужд недвижим имот; прави се довод от правния
ефект на вписването на ИМ относно оповестителното действие
спрямо трети, неучастващи лица в процеса, извършва се позоваване
чрез анализ на разпоредбата на чл.112, чл.114 и чл. 115 ЗС, чл.4 и
чл.11 ПВп, както и се мотивира неприложимост на разпоредбата на
чл.453, т.2 ГПК с оглед вероятната основателност на предявения иск
по чл.19, ал.3 ЗЗД, вкл. предвид представени доказателства за
2
заплащане на продажната цена от купувача и признанието на иска от
ответника.
Постъпило е Възражение по жалбата от “Банка ДСК“ –
гр.София, чрез юриск. П.А., с посочен съдебен адрес: гр.София,
ул.Георги Бенковски“, №5, чрез юриск.А., взискател в изпълнителното
производство. Жалбата се счита за недопустима чрез оспорване на
заявеното с жалбата от третото лице твърдение за осъществявано
владение към момента на налагане на възбраната. Оспорва се с
представения от жалбоподателя Анекс от 30.12.2015г да е допустимо
да може да се установява заявеното обстоятелство, както и се
възразява, че не са представени доказателства в периода от
30.12.2015г. до настоящия момент жалбоподателят да е упражнявал
фактическа власт върху имота. Представеният частен документ -
Анекс от 30.12.2015г. се оспорва по отношение достоверността на
датата му , в която връзка не е представен с жалбата и препис от
сключения предварителен договор, въз основа на който е
претендираното от третото лице предаване на владението. Сочи се, че
в съставения Протокол за опис от 02.06.2021г. по изпълнителното
дело процесният имот е описан от СИ без възражение от явилите се
страни, поради което жалбоподателят не попада в кръга на лицата по
чл.435, ал.4, изп. І ГПК. На следващо място оспорва се и наличието на
правен интерес за подаване на жалбата, тъй като ПП за процесния
имот е обявена за нестанала, видно от Съобщение за нестанала ПП с
изх.№ 33561/ 04.10.2021г. В случай, че жалбата се приеме за
допустима, се излагат аргументи за нейната неоснователност, по
съображенията: наложена е възбрана върху процесния имот с вх.№
644/ 23.02.2016г. и дв..вх.рег.№ 635/ 23.02.2016г., към която дата
имотът е собственост на длъжника „Хюдай-92“ ООД, както и към
настоящия момент ; липсва идентичност на посочения в представената
ИМ имот, с процесния; заявява се, че за последния не е налице
вписана ИМ съобразно справката от отдалечен достъп от Служба по
3
вписванията – Асеновград, поради което дори и производството по
реда на чл.19, ал.3 ЗЗД да бъде проведено успешно, то решението по
него ще бъде непротивопоставимо на взискателя „Банка ДСК“ АД,
съгласно разпоредбата на чл.452, ал.2 ГПК, поради което жалбата
следва да бъде оставена без уважение. В приложение на възражението
са представени Протокол за опис на недвижимо имущество от
02.06.2021г. по изп.д.№ 285/ 2016г. по описа на ЧСИ П.Илиев,
Справка № 1227098/ 08.10.2021г. чрез отдалечен достъп на СВ –
Асеновград от 03.01.2011г. до 08.10.2021г.
Постъпили са писмени възражения и от „Аква Вита
проект“ ЕООД- гр.Пловдив, представлявано от адв.Н.Г.Т.,
присъединен взискател, в които също се оспорва допустимостта на
жалбата, по съображения , основани на разпоредбата на чл.435, ал.4
ГПК както и липсата на качество на владелец от страна на
жалбоподателя във връзка със заявената от същия осъществявана
фактическа власт върху процесния имот към момента на налагане на
възбраната му; оспорва се достоверността на датата както на
посочения в жалбата за съставен документ Предварителен договор от
01.07.2012г., така и на Анекса към него, по смисъла на чл.181, ал.1
ГПК предвид възможността същите да могат да бъдат
противопоставяни на трети лица, вкл. на присъединен взискател.
Излагат се доводи и аргументи и в насока неоснователност на жалбата
с оглед неустановено вписване на ИМ по чл.19, ал.3 ЗЗД към момента
на налагане на възбраната по арг.от разпоредбата на чл.453 ГПК, въз
основа на което се иска жалбата да се остави без уважение като
неоснователна.
Налице е и становище от адв.Х., представляващ Финансова
къща „Криси“ ЕООД, с което жалбата се иска да се остави без
уважение.
Останалите страни- Едис-09-ЕООД, О. Х. К., Каравелнни
колекцион ЕООД, „Хюдай-92 ООД, Берк-Кан 99 ЕООД, редовно
4
уведомени не вземат становище по жалбата.
Постъпили са мотиви от ЧСИ П.Илиев, с рег.№ 821, район
на действие ОС-Пловдив, в които е мотивирано становище както за
недопустимост на жалбата, така и за нейната неоснователност. Иска се
депозираната жалба да се остави без разглеждане като недопустима , а
при условията на евентуалност да се остави без уважение като
неоснователна.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените
доказателства, намери следното:
Жалбоподателят заявява качеството на трето лице по
смисъла на чл.435, ал.4 ГПК въз основа на твърдението за
осъществявана фактическа власт върху НИ, предмет на принудително
изпълнение и публична продан по изп.д.№ 285/ 2016г по описа на
ЧСИ П.Илиев, в каквато насока представя частен документ - Анекс от
30.12.2015г. към Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен на 01.07.2012г.
Съгласно чл.435, ал.4 ГПК Трето лице може да обжалва
действията на СИ само когато изпълнението е насочено върху вещи,
които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за
движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се
уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при
налагане на запора или възбраната.
С визираното понятие „владение“ процесуалната
разпоредба не диференцира формата на упражняваната фактическа
власт върху обекта на принудителното изпълнение.
Жалбоподателят в качеството на купувач по
Предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот от
01.07.2012г. от заявява твърдение за упражнявано владение върху
този имот към момента на налагане на възбраната – 23.02.2016г. въз
основа на представен към жалбата Анекс от 30.12.2015г., сключен
5
между страните по предварителния договор, по силата на който
продавачът по този договор „Хюдай – 92“ ООД е предал на купувача
– третото лице владението върху процесния имот. В доктрината не е
еднозначен отговора по въпроса дали получилият вещта купувач по
предварителен договор наистина е владелец. Самият факт, че
купувачът по предварителния договор владее вещта въз основа на
облигационна връзка с продавача включва признание на правата на
продавача като собственик. Независимо от това принципно следва да
се отчете преобладаващото схващане в доктрината и практиката за
качеството на владелец на купувача от публичната продан, основано
на квалификацията му на владелец съобразно изричната разпоредба на
чл.70, ал.3 ЗС, с необходимост от отбелязването, че нормата допуска
този купувач да бъде третиран като владелец като изключение от
общото правило, че упражняваната фактическа власт по договор е
държане. На второ място нееднозначността на отговора на въпроса
относно качеството на купувача от публичната продан като владелец
или държател е предпоставен от липсата на знак за равенство между
придобитото качество на купувач в резултат като правна последица от
сключването на предварителния договор и качеството на владелец
като юридически факт , който отговор трябва да държи сметка за
това, дали купувачът от предварителния договор е владелец, ако
наистина е владелец – ако свои вещта и упражнява фактическа власт
върху имота, защото законът по изключение допуска това. /Решение
№ 83 от 01.02.2021г. по гр.д.№ 2978/ 2019г. ВКС – IIГО./
Жалбоподателят обосновава правният си интерес въз основа на
заявеното качество на владелец, основа на представен по делото
частен документ, което обуславя допустимостта на жалбата, което
заявено обстоятелство в процеса по разглеждането й по реда на чл.437,
ал.II ГПК следва да се установи доказаността на предпоставката по
чл.435, ал.4, пр.II ГПК. Действително съобразно т.1 от ТР №2/
26.06.2015г. по т.д.№ 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС принципно се
6
приема, че срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху
вещ започва да тече от връчването на съобщението за насрочване на
проданта. По делото се установява, че съобщение за насрочената
публична продан е връчено на длъжника „Хюдай -92“ ООД на
18.08.2021г., който момент не обвързва жалбоподателя относно
узнаването за насрочената публична продан, поради което към
момента на депозиране на жалбата на 28.09.2021г. срокът по чл.436,
ал.1 ГПК не е започнал да тече.
По същество. Жалбоподателят претендира отмяна на
обжалваните действия на ЧСИ за насочване принудителното
изпълнение върху процесния НИ с обосноваване на правния си
интерес в качеството на купувач по предварителен договор за
закупуване на имота в хипотезата на чл.435, ал.4, пр.I ГПК въз основа
на заявеното обстоятелство, че към момента на налагане на възбраната
на 23.02.2016г. е бил във владение на имота, считано от 30.12.2015г.,
удостоверено чрез представен по делото Анекс от същата дата за
предадено от продавача по предварителния договор владение. По
делото в хода на процеса заявеното обстоятелство за установено от
жалбоподателя владение върху процесния имот преди налагане на
възбрана върху него е оспорено чрез оспорване достоверността на
датата на представения по делото от третото лице частен документ –
Анекс от 30.12.2015г. и предварителния договор, сключен между
третото лице и длъжника „Хюдай-92“ООД е оспорен както от
първоначалния взискател „Банка ДСК“ ООД, така и от присъединения
взискател „ Аква Вита проект“ ЕООД. Оспорващите страни се
позовават на Протокол за опис на недвижимо имущество от
02.06.2021г. по изпълнителното дело, съобразно който от СИ е
удостоверено при посещение на процесния имот с цел описа му
намирането на лице / Б.И.Я./ представило се за служител на длъжника
„Хюдай -92“, с което противопоставят насрещното твърдение за
неосъществявано владение от страна на третото лице върху имота. В
7
случая независимо от характеристиките на официален документ на
представения Протокол за опис на недвижимия имот от 02.06.2021г.
по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, правнорелевантен е фактът за
осъществявано владение върху имота към момента на налагане на
възбраната върху него. Този факт не се явява доказан и от
жалбоподателя с оглед оспорения относно достоверност на датата
Анекс от 30.12.2015г. като частен документ , на който същият в
качество на трето лице се основава, за което съдът с Определение №
1350/ 12.11.2021г. по делото е указал доказателствената тежест, която
жалбоподателят носи на основание чл.193, ал.3 ГПК, доказателства по
смисъла на чл.181, ал.1 ГПК каквито не се представиха в хода на
процеса. С оглед на това и не може да се приеме за установен
заявеният от жалбоподателя факт, основан на представения частен
документ Анекс от 30.12.2015г. поради липса на данни и
доказателства за достоверност на датата относно предаване на
владението преди налагане на възбраната върху имота на 23.02.2016г
с оглед първата предпоставка на чл.435, ал.4, пр. I ГПК.
Независимо от гореустановените обстоятелства, съгласно
чл.435, ал.2, пр.II ГПК основателността на жалбата е предпоставена от
установяване на обстоятелството и на втората предпоставка по
разпоредбата, а именно – вещта да е била собственост на длъжника
при налагане на възбраната. Жалбоподателят – трето лице в изп.
производство в качеството все още на купувач по предварителния
договор за покупко-продажба от 01.07.2012г. с дружеството „Хюдай –
92“ ООД безспорно не е бил собственик на процесния имот към
момента на налагане на възбраната – 23.02.2016г., съответно същият
собственост на дружеството „Хюдай -92“ ООД.
С оглед гореизложените съображения следователно
жалбата на третото лице – купувач по предварителен договор за
покупко-продажба на процесния НИ на основание чл.435, ал.4 ГПК е
недоказана, поради което и неоснователна.
8
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
доводите, на които жалбата на третото лице се основава, свързани с
необходимост от вписване на предявената от същото ИМ за обявяване
на сключения предварителен договор от 01.07.2012г. за окончателен с
оглед оповестяване на това обстоятелство за трети лица и по
аргументи от нормата на чл.496 ГПК, се явяват непряко относими към
настоящия правен спор в настоящото производство по гл.39 ГПК,
свързан с контрола на съда по законосъобразността на актове и
действия на съдебен изпълнител. В този смисъл непряко относими
към настоящото производство са и обстоятелствата относно наличието
на гражданско-правен спор между страните по чл.19, ал.3 ЗЗД и
свързаните с това правни последици от последващите факти по
съдебното решение за обявяването на предварителния договор за
окончателен.
По така изложените съображения , жалбата като
неоснователна следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 и 4 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Б. А. Б., ЕГН: **********
против действия на ЧСИ П.Илиев, рег.№ 821, район на действие ОС-
Пловдив по изп.д.№ 285/ 2016г. на същия ЧСИ за насочване
принудителното изпълнение върху НИ, представляващ СОС с
кадастрален ид. № 00702.518.162.1.54 по КККР , одобрени със Заповед
№300-5-52/ 08.07.2004г. на ИД на АГКК, изменени със Заповед № КД-
14-16-435/ 08.07.2009г. на началника на СГКК-Пловдив, с
административен адрес на имота : *** , като неоснователна.
9
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.437,
ал.4, пр.II ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10