Решение по дело №852/2019 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 116                                                   27.05.2020 г.                             гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На    деветнадесети май                                          две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар    Снежина Радева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №852 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от  “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, против Л.П.С., с която е предявен иск за установяване  дължимостта на сумата 9298,10лв. главница, законната лихва, сумата 642,97лв. договорна лихва за периода от 01.10.2017г. до 20.06.2018г., 292,74лв. – обезщетение за забава за периода от 01.10.2017г. до датата на подаване заявлението в съда. В условията на евентуалност за осъждането на ответника да заплати посочените суми. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи се, че на 11.04.2016г. между УниКредит Кънсюмър Файненсиг ЕАД и ответника като кредитополучател е сключен договор за потребителски заем №2223265, за предоставен кредит в размер на 10000лв., като договора съдържа съгласие на кредитополучателя, че е запознат и приема Общите условия/ОУ/ към договора. Сумата преведена по банкова сметка ***.04.2016г. на ответника. Страните постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита е 10300лв., който представлява сборът от:чиста стойност на кредита-10000лв, такса за разглеждане на кредита 300лв. постигнали съгласие кредитополучателят да бъде включен в Групова застраховка, по която договорили застрахователна премия в размер  на 1028,40лв., разделена на 120 бр. месечни плащания, което ако не бъде платена, премията за застрахователното събитие се прекратява автоматично. ГЛП-14,99%, като възнаградителната лихва в размер на 6774,80лв. Общата сума, която се задължил да върне в размер на 18102,35лв. платима на 120 бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на 150,86лв,. като първата дължима  на 1.05.16г., а последната с падеж 1.04.2026г. Предвид, че не е изпълнил задължението си да заплати в срок погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като уведомлението получено от длъжника на 08.11.2018г. Съгласно чл.12 ал.1 от ОУ, при забава в плащанията кредитополучателят дължи освен всички просрочени неизплатени вноски и обезщетение за забава в размер на годишната лихва разделена на 360 дни, за всеки ден забава. Поради това на ответника е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 292,79лв. за периода от 1.10.2017г. до датата на подаване на заявлението. Сумата, която е погасил до момента е в размер на 2910,44лв., с която са погасени: възнаградителна лихва 1702,81лв., главница 1001,90лв. и лихва за забава 0,05лв. по подадено заявление по чл.410 от ГПК по гр.д. №234/2019г. на РРС  е издадена заповед за изпълнение, която е връчена по чл.47 от ГПК на длъжника. С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.06.2017г. ведно с Приложение 1 сключен на основание чл.2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 20.12.2016г. сключени между ищеца и УниКредит Кънсюмър Файненсиг ЕАД, вземането срещу ответника произтичащо от процесния договор е прехвърлено на ищеца.

В предоставения срок ответникът чрез особен представител депозира отговор. Оспорва исковете, като не оспорва сключения договор, но това, че към подаване на заявлението по чл.410 ГПК до ответника не е било достигнало изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като изпратените писма не са били получени от него.  Както, че исковата молба не е връчена на длъжника, а на назначен особен представител.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: На 20.06.18г. подписан индивидуален договор към  Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между ищеца и „УниКредит Кънсюмър файненс“ ЕАД, по силата на който вземането произтичащо от договор за потребителски кредит 2223265 от 11.04.16г. е прехвърлено в полза на ищеца. Съгласно договор за цесия ищецът се задължил като цесионер от името на цедента за своя сметка да изпраща уведомления по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД за извършената цесия до длъжниците, за което има изрично пълномощно. Към исковата молба е приложено уведомително писмо от 10.07.18г., което не е получено като непотърсено от длъжника,  последвало друго и на 25.10.2018г. е залепено уведомление за извършената цесия, ведно с обявена предсрочна изискуемост на кредита до ответника. На 11.04.16.г. е сключен договор за потребителски кредит с който “УниКредит Кънсюмър файненс“ ЕАД е предоставил на ответника паричен заем в размер на 10000лв., с краен срок 1.04.2026г. Усвояването на сумата е удостоверено чрез превеждане на сумата по банковата сметка на ответника. Ответникът е извършвал плащания по договора в размер на 2910,44лв.

            По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №234/2019 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 9298,10лв. главница, сумата 642,97лв. възнаградителна лихва както и 292,74лв. лихва за забава за периода от 1.10.17г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

            От заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза се установява, че  съгласно договора за стоков кредит на 12.04.16г. сумата 10000лв. е преведена по сметка на ответника. За периода от 01.05.16г. до 01.12.17г. са внесени суми за погасяване в размер на 2857,59лв. Размерът на неплатената главница е  9298,10лв., за възнаградителна лихва 5041,00лв. за периода 01.12.17г. до 01.04.2026г. Размерът на неплатената главница за периода от 01.12.17г. до 01.01.19г. е 832,35лв., размерът на възнаградителната лихва от 01.12.17г. до 01.01.19г. е 1159,71лв. Размерът на възнаградителната лихва за периода от 01.12.17г. до 20.06.18г. е 642,97лв. Размерът на обезщетението за забава за периода от 09.11.18г. до датата но подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 234,72лв., а за периода от 09.11.18г. до предявяване на исковете - 08.05.19г. е в размер на 491,53лв. В с.з. вещото лице уточнява, че размерът на вноските с нестъпил падеж към изготвяне на заключението - 48бр. вноски в общ размер на 7241,30лв., като в тях не са отразени плащанията на длъжника, които са в размер на 2867,59лв. Към момента дължима главница в размер на 2885,34лв., като са внесени за погасяването и 1001,90лв., т.е. 1883,44лв. е дължимата сума за главница.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Между ищеца и „УниКредит Кънсюмър файненс“  ЕАД е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на Приложение №1 към който вземането произтичащо от договор за потребителски кредит 2223265 от 11.04.16г. е прехвърлено в полза на ищеца. Между „УниКредит Кънсюмър файненс“ ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който е предоставена на ответника сумата в общ размер на 10000лв., която следвало да върне, със съответно оскъпяване включващо ГПР-13,99% и ГЛП- 10,99%. Договорът за заем посочен като основание за вземането е уреден в чл.240 ал.1 от ЗЗД, съгласно който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи в задължение за връщането им. Предаването на сумата или вещта е елемент от фактически състав на договора и е необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него връщане на заемната сума или вещ. В случая договора не е оспорен от ответника. Кредиторът е изпълнил задълженията си - да предостави уговорената парична сума, което е видно от приложения договор както и от частичните плащания, които представляват извънсъдебно признание. Видно от доказателствата,  уведомлението за предсрочна изискуемост, както и за извършената цесия е връчено на длъжника по реда на чл.47 ГПК./л.41/ Ответникът е надлежно уведомен за прехвърленото вземане на ищеца, т.к. изходящо от цедента уведомление приложено и към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея.  Същото съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99 ал.4 ЗЗД /в т.см. р-е №78/09.07.14г. т.д. №2352/13г. II т.о. ВКС/. На още по силно основание ВКС приема също, че искова молба с обективирано изявление на банката-ищеца, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник. В случая съдът намира, че длъжникът не е бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост на задължението. Предвид редакцията на чл.47 ал.3 ГПК от 31.10.17г., следва да има справка за месторабота, съответно да има такава връчване на книжата по месторабота  на длъжника, за да осъществен целия фактически състав на процедурата по реда на чл.47 ГПК. В настоящият случай не се установява това да е сторено, а правилата на чл.37-58 ГПК се приложими по чл.50 ЗННД, процедурата следва да бъде осъществена от нотариуса, издирване постоянния и настоящ адрес на длъжника, както и местоработата. Поради което намира, че не е налице уведомяване на длъжника по надлежния ред за настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно ТР №8/2017г. по т.д. №8/17г. на ОСГТК ВКС обаче е допустимо предявеният по реда на чл.422 ГПК иск за установяване дължимостта на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният иск може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая заявлението по ч.гр. д. №234/19г. на РРС е подадено, преди да бъде обявена и надлежно съобщена на длъжника предсрочната изискуемост на задължението. Поради което искът по чл.422 ГПК следва да се уважи за вноските с настъпил падеж към приключване на съдебното дирене, които са станали изискуеми. От заключението на вещото лице и приложения погасителен  план към договора към този момент е видно, че това са 49 погасителни вноски, който са на стойност 7241,30лв., включващи главница и лихва. Ответникът е заплатил сумата 2867,59лв., които като се приспаднат, изискуеми неплатени са погасителни вноски в общ размер на 1883,44лв. Като в този размер установителната претенция е основателна, а до първоначалия размер следва да се отхвърли. Размерът на договорената лихва 642,97лв. Същата се дължи за претендирания период от 01.10.17г. до 20.06.18г.,  за който период вноските са падежирали. Дължима е и лихвата за забава, тъй като ответникът е спрял да плаща от 01.10.17г., но същата върху посочената главница е в размер на 249,04лв./изчислена по реда на чл.162 ГПК/, като до първоначално предявения размер от 292,74лв. следва да се отхвърли. Поради което установителните претенции са доказани в посочените размери. До първоначално предявените размери следва да се отхвърлят.

В случая следва да се разгледа предявената в условията на евентуалност осъдителната претенция. Не се преклудира правото на кредитора за частта от кредита, която е счел, че е настъпила предсрочна изискуемост, да събере по съдебен ред, като това право може да се упражни с осъдителен иск, включително съединен с иска по чл.422 ал.1 от ГПК. Поради което осъдителната претенция за главница от месечни погасителни вноски до края на срока на кредита е основателна в размер на 7414,66лв., а до предявения размер от 9298,10лв. този иск следва да се отхвърли /не следва да се разглежда претенциите да възнаградителна лихва, т.к. е призната за установена в посочения размер/ По отношение на претенцията за забава в размер  на 522лв. за периода от 1.10.17г. до подаването на молбата 05.05.19г., то същата е основателна/тъй като изчислена по реда на чл.162 ГПК с ел. калкулатор върху главница от 7414,66 е в по-голям размер от претендираната/.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК съразмерно уважената част от претенциите. Извършени са разноски за заплатена държавна такса от 266,76лв., 300лв. за особен представител на ответника, 300лв. депозит за експертиза, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК, или в общ размер 315,03лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва съразмерно уважените претенции да заплати на ищеца и сумата 68,89лв. за разноските по ч.гр.д. №234/2019г. на РРС.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.П.С., ЕГН**********, адрес ***, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК203670940, седалище гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4, сумата  1883,44лв. /хиляда осемстотин осемдесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/ главница за периода от 01.10.2017г.  до  1.05.2020г., ведно със законната лихва от 01.02.2019г. до окончателното и изплащане, сумата 642,97лв./шестотин четиридесет и два лева и деветдесет и седем стотинки/ възнаградителна лихва за периода от 01.10.2017г. до 20.06.2018г., сумата  249,04лв./двеста четиридесет и девет лева и четири стотинки/ лихва за забава за периода от 01.10.2017г. до 01.02.2019г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница и лихва за забава до първоначално предявения размер както като неоснователен

            ОСЪЖДА Л.П.С., ЕГН**********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК203670940, седалище гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4 сумата 7414,66лв./седем хиляди четиристотин и четиринадесет лева и шестдесет и шест стотинки/ главница, от месечни погасителни вноски с падежни дати от 01.06.2020г. до 01.04.2026г., ведно със законната лихва считано от 01.02.2019 г. до окончателното и изплащане, сумата 522лв./петстотин двадесет и два лева/ лихва за забава от 01.10.2017г. до 08.05.2019г., сумата 315,03лв. /триста и петнадесет лева и три стотинки/ за направените по делото разноски, както и сумата 68,89лв./шестдесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки/ за разноски по ч.гр.д. №234/2019г. на РРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница до първоначално предявения размер.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                           

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: