Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260010
Година
06.01.2021 Град Стара
Загора
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На втори декември Година 2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 665 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „А.” О. твърди в
исковата си молба, че на
18.03.2019 г. ответникът закупил от него семена - слънчоглед Кларика – 45 бр.
торби с единична цена за брой 250 лева, на стойност 11 250 лева, която продажба
била обективирана във фактура № **********/18.03.2019 г., която била двустранно
подписана, и в която бил посочен начин на плащане по банков път и банкова
сметка, ***.07.2019 г. Стоката, описана във фактурата, била получена на
18.03.2019 г. лично от ответника, чрез двустранно подписан приемо-предавателен
протокол № **********/18.03.2019 г. До момента нямало плащане по фактурата,
поради което върху сумата по нея от 01.08.2019 г. до 14.11.2019 г. се била кумулирала
мораторна лихва в размер на 331.25 лева. На 14.11.2019 г. ищецът предявил
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 41 ГПК за тези суми и
било образувано ч.гр.д. № 6018/2019 г. на СтРС, но ответникът възразил срещу
издадената заповед № 3129/19.11.2019 г., поради което за ищецът възникнал
правен интерес от предявените искове. След допуснатото намаление в размера на
вземането за мораторна лихва, искането е да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 11250 лева за главница от
неплатена цена на продадена стока по
фактура № **********/18.03.2019 г., с 321.88 лева мораторна лихва от
01.08.2019 г. до 14.11.2019 г. и законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението в съда до изплащането й, за които парични задължения е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 6018 описа за 2019 г. на
Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното
производство разноски.
Ответникът Т.Ж.К.,
редовно призован, не е подал писмен отговор, а в съдебно заседание не се явява,
не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията
и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете
факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
За процесните вземания,
но в размерите преди намалението на иска за съществуване на вземането за
мораторна лихва, ищецът е подал на 18.11.2019 г. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. За разглеждането му е образувано
приложеното ч.гр.д. № 6018/2019 г. на СтРС, по което на 19.11.2019 г. е
издадена исканата от него заповед, срещу която на 20.12.2019 г., в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, а на 12.02.2020
г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните
искове, които поради това се смятат предявени на 18.11.2019 г., когато е подал в
съда заявлението си за издаване на заповедта срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).
На 18.03.2019 г.
страните са сключили договор за търговска продажба на стоки, видно от
представената от ищеца и неоспорена от ответника фактура № **********/18.03.2019
г., в която е материализиран (л. 5). От подписите на страните под същата
фактура се установява още, че на 18.03.2019 г. ищецът е изпълнил договорното си
задължение по чл. 187, изр. 1 ЗЗД и е доставил на тази дата на ответника, продадените
му с тази фактура стоки, посочени в същата, срещу цена от 11 250 лева, която
ответникът се задължил да му плати за същите по банков път отложено, при
настъпването на уговорения във фактурата падеж за плащането й на 31.07.2019 г. (чл.
327, ал. 1 ТЗ). Тези обстоятелства се установяват и от представения от ищеца и
неоспорен от ответника, двустранно подписан, приемо – предавателен протокол от
18.03.2019 г., преценен съвкупно с т. Б-3 от заключението на назначената по
делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема, поради
неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства
(л. 6 и 33).
При това положение,
тежестта да докаже по делото, че е изпълнил точно своето насрещно задължение по
чл. 327, ал. 1 ТЗ и е платил на ищеца тази цена на същите стоки, изцяло и без
забава, при настъпването на уговорения от страните във фактурата падеж за плащането
й на 31.07.2019 г., лежи по делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). По
делото обаче последният не представи и липсват доказателства за плащането й до
приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК).
Това обстоятелство се установява и от т. 4 на ЗСИЕ, от което е видно, че цената
на тези стоки по тази фактура, не е платена от ответника на ищеца нито в брой,
нито по банков път (л. 33). Това неизпълнение на
ответника на основното му договорно задължение по чл. 327, ал. 1 ТЗ е виновно,
защото по делото няма данни да се дължи на причина, която да не може да му се
вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). Поради това ищецът има право да иска изпълнението му,
заедно с обезщетение за забавата, което е и сторил с подаване в съда на заявлението
си за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника в
заповедното производство. Ето защо съдът намери, че към релевантната дата на
приключване на съдебното дирене, е възникнало и съществува това претендирано от
ищеца негово главно вземане за тази неплатена му от ответника цена от 11 250
лева по процесната фактура (чл. 235, ал. 3 ГПК и т.
9 от ТР № 4-2014-ОСГТК на ВКС). Поради това главният
му иск за съществуването му се явява основателен и следва да се уважи, като се признае
за установено по отношение на ответника, че му дължи същата цена, заедно със
законната лихва върху нея от подаване на заявлението в съда на 18.11.2019 г. до
изплащането й (чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 327, ал. 1 и
чл. 288 ТЗ).
Понеже в случая страните
са уговорили в процесната фактура падеж за отложено плащане на цената й на 31.07.2019
г., денят за изпълнението на това парично задължение на ответника е настъпил на
този ден (чл. 327, ал. 1 ТЗ). По делото обаче се
установи, че ответникът не е платил тази цена до приключване на съдебното
дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК и т. 9 от ТР № 4-2014-ОСГТК). Поради
това е изпаднал в забава да я плати на следващият ден 01.08.2019 г. (чл.
84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). От този ден на своята
забава до посочената в този иск на ищеца дата 14.11.2019 г., ответникът му
дължи и мораторна лихва за обезщетяването й (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). От т. 5 на
ЗСИЕ е видно, че за този период на забавата си да плати тази цена, ответникът
дължи на ищеца 321.88 лева мораторна лихва (л. 33). До
този размер и ищецът претендира, след намалението му, съществуването й с
акцесорният си иск по делото. Поради това до този размер и за посочения период следва
да се уважи и този му иск, като основателен (чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД и чл. 288 ТЗ).
При този изход на
делото, само ищецът има право да му се присъдят, както сторените по делото
разноски в общ размер от 1481.63 лева (от които 231.63 лева
внесена за производството държавна такса, 310 лева внесено възнаграждение на
вещото лице и 940 лева платен адвокатски хонорар), така и сторените в
заповедното производство разноски в общ размер от 961.63 лева (от
които 231.63 лева внесена за същото държавна такса и 730 лева платено адвокатско
възнаграждение), които поради това следва да се възложат в тежест на
ответника (чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 12 от ТР № 4-2014-ОСГТК). При този изход на
делото, ответникът няма право на разноски, а по делото няма и данни да е сторил
такива, нито е налице негово искане за присъждането им, поради което такива не
му се присъждат (чл. 78, ал. 3 ГПК и т. 12 от ТР № 4-2014-ОСГТК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Ж.К., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***
Загора, че дължи на „А.” О., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата
от 11 250 лева за главница от неплатена цена на доставени стоки по фактура
№ **********/18.03.2019 г., с 321.88 лева мораторна лихва от 01.08.2019 г. до 14.11.2019
г., и законна лихва върху главницата от 18.11.2019 г. до изплащането й, за
изпълнение на които парични задължения е издадена заповед № 3129/19.11.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по частно гражданско дело № 6018
по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА
Т.Ж.К. с п.с., да заплати на „А.” О. с п.а., сумата от 1481.63 лева за разноски
по настоящото дело и сумата от 961.63 лева за разноски по заповедното частно
гражданско дело № 6018 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: