Мотиви по НОХД №86/2019г.по описа на Районен Съд – гр. Варна
Производството пред
първоинстанционният съд е образувано по депозиран от Районна Прокуратура-Варна
обвинителен акт против М.Ю.С. - за това на 26.12.2018 г. в гр. Варна, управлявал МПС - л.а. „Хюндай
Акцент" с peг. № *с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда - 2.76 на
хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза с №
1889/27.12.2018 г. на МБАЛ „Св. Анна" гр. Варна, след
като е осъден с влязла в сила присъда по НОХД 145/2016 г. на Районен съд гр.
Тервел , влязла в законна сила на 24.11.2016 г. за
деяние по чл. 3436 ал. 1 от НК - престъпление по чл.343 ”б” ал.2 от НК.
Подс. М.Ю.С.
участва в производството лично и с надлежно упълномощен процесуален
представител. В хода на досъдебното производство той
се признава за виновен.
Производството по делото се проведе при условията
и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено
съдебно следствие. Същият, при
условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът намери, че направените самопризнания
се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради
което не бе проведен разпит на свидетелите и вещите лица и не се събираха
доказателства за фактит , изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Подсъдимият, лично и чрез
процесуалния си представител адв. В. е признава
за виновен по възведеното му обвинение. Поради това и пледира
подсъдимият да бъде осъден с минимално наказание по предявеното му обвинение,
подсъдимия също моли съда за минимално наказание.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа
предявеното против подс. М.Ю.С. обвинение, като счита
че същото е доказано с оглед събраните в хода на досъдебното доказателства.
Прокурорът пледира да му бъде определено наказание „ Лишаване
от свобода” в максимален размер, което да изтърпи в условията на затвор.
По отношение на наказанието „Лишаване от право да управлява
МПС” прокурорът счита, че същото следва е за период от 2 години.
След преценка на събраните в
производството релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност първоиснанционният съд намира за установено от фактическа страна
следното:
Подс. С. не притежавал свидетелство за управление на МПС, но въпреки това редовно управлявал автомобил,
като за това му били съставяни множество наказателни постановления. Освен, че управлявал МПС
като неправоспособен водач, това той извършвал и след употреба на алкохол.
За тези му деяния той бил многократно осъждан включително и на лишаване от свобода,
като последно с присъда по НОХД № 145/2016 г. на PC – Т* влязла в сила от 24.11.2016
г. е бил осъден на основание чл. 343 Б ал. 1, вр. чл. 58а от НК на „Лишаване
от свобода" за срок от 1 година при първоначален СТРОГ режим и
„Глоба" в размер на 200 лв.
Свидетелите* -полицейски служители в
Трето РУ при ОД на МВР - Варна изпълнявали служебните си задължения, като автопатрул на територията на Трето РУ - Варна
за времето от 19.00 ч. на 25.12.2018 г. до 07.00 ч. на 26.12.2018 г.. Около 02.20 ч. на 26.12.2018 г. извършвали обход с патрулния
автомобил и се движили по бул. „Трети март" в гр.
Варна, когато забелязали пред тях движещ се в посока центъра
л.а. „Хюндай" с ДК № *.
Автомобила криволичел между двете платна, което усъмнило полицейските служители и решили да му извършат проверка. Спрели автомобила до бл. 15 срещу вх. 1 в жк „Възраждане" на гр. Варна.
Представили се на водача и поискали за проверка личните му документи. Той представил само
личната си карта, от която установили, че водач на л.а. „Хюндай" с peг. *Н е подс. М.Ю.С.. При
извършваната проверка подс. С. лъхал силно на
алкохол и трудно координирал движенията си. Полицейските служители извършили справка с
ОДЧ при Трето РУ Варна, тъй като подс.С. не представил
СУМПС. От справката било установено, че той не притежава
СУМПС. Полицейските служители поискали съдействие от
екип на Сектор „ПП" - Варна, които да тестват водача за наличие на
алкохол.
Свидетелите Стилиян Стоянов и Герчо
Георгиев - полицейски служители при Сектор „ПП" - ОД на МВР - Варна били извикани за
съдействие от АП на Трето РУ - Варна. На място, установили л.а. „Хюндай
Акцент" с pe*с водач
подс.С.. Усетили, че водача на автомобила силно лъхал на алкохол. Свидетелите тествали подс. С. с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510" с фабричен ARBB № 0052, като
скалата на техническото средство отчела 2,14 промила. Издаден му бил талон за
медицинско изследване
№ 0022137. Подс. С. бил отведен в Спешен център
към МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД, за да му бъде взета кръвна проба.
Бил съставен и
АУАН № 936942/26.12.2018 г., който той
подписал без възражение.
От заключителната
част на изготвената съдебно-химическа експертиза № 1889/27.12.2018 г. на
специализирана лаборатория за изследване на алкохол при МБАЛ „Св. Анна" -
АД - Варна се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на подс.
М.Ю.С. била 2,76 промила.
Подс. М.Ю.С. е роден на *** г. в гр. Д*, български гражданин, образование -завършен 1
клас, не може да чете, не работи, осъждан, ЕГН **********.
Горната фактическа обстановка, съдът
прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото- обясненията
на подс.С., писмените доказателства по ДП№ 1778/2018
год. по описа на 3 РУП, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК- докладни
записки, протоколи за разпит на свидетели, АУАН, талон за медицинско
изследване, протокол за медицинско освидетелстване, справка от КАТ-Варна за
издадени СУМПС и наложени наказания, справка за нарушител, справка за съдимост,
които са последователни, безпротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи се и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимият М.С. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл. 343б ал.2 от НК, като на 26.12.2018
г. в гр. Варна,
управлявал МПС - л.а. „Хюндай Акцент" с peг. № * с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда - 2.76 на хиляда, установено по надлежния ред с
Протокол за химическа експертиза с № 1889/27.12.2018 г. на МБАЛ „Св. Анна"
гр. Варна, след като е осъден с влязла в сила присъда по НОХД
145/2016 г. на Районен съд гр. * , влязла в законна сила на 24.11.2016 г. за деяние по чл. 3436 ал. 1
от НК.
Изпълнителното деяние съставлява система от действия по нарушаване
на разпоредбите, залегнали в Закона за движение по пътищата и настъпването в
резултат на тях общественоопасни последици. Изпълнителното
деяние на това престъпление по чл.343б ал.1 и ал. 2 от
НК, което е от категорията на формалните престъпления е довършено с
реализираното от подсъдимият– управление на МПС представлява опасност за
движението и за настъпване на материални и / или други последици, свързани с
живота и здравето на хората. Това управление на МПС се характеризира с
особеното състояние на водача, а именно - с концентрация на алкохол в кръвта
му, надвишаваща 1,2 или 0.5 на хиляда. В конкретния
случай, концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимият е била 2,76 на хиляда
От субективна страна: Деянието е
осъществено при форма на вина с умисъл по смисъла на чл. 11
ал. 2 предл. 1 от НК - деецът
е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е настъпването на
неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е
съзнавал всички елементи от състава на престъплението и не е искал да ги
предотврати, видно от поведението му преди, по време и след извършване на
деянието. Същевременно е съзнавал неправомерността на
поведението си, но и не е искал да предотврати последиците от него.
Като причина за деянието съдът
отчита незачитането на правните норми регламентиращи обществените отношения,
свързани с разпоредбите по Закона за движение по пътищата и количеството
консумиран алкохол.
СМЕКЧАВАЩИ
отговорността обстоятелства - няма.
ОТЕГЧАВАЩИ – предходна
съдимост, определяща квалификацията на деянието.
Видно от
приложената по делото справка за съдимостта му, подс.С. е извършил деянието-предмет на делото, след като на 24.11.2016 г. е влязла в сила присъда по
НОХД 145/2016 г. на Районен съд гр. Тервел, по което той е бил осъден
за престъпление по чл. 343 б, ал. 1 от НК. Видно от свидетелството му за
съдимост той е наказван многократно за идентични деяния.
Съдът намира, че престъплението по чл.343б ал.2 от НК представлява
повторно по смисъла на закона, поради което по отношение на същото следва да
важат правилата на чл.28 от НК. Настоящото деяние е извършено на 26.12.2018г., т.е. преди да са изтекли 5
години от изтърпяване на предходното наказание, поради което съдът намира, че
същото е правилно квалифицирано от прокуратурата по чл.343б ал.2 от НК, тъй
като подс. С. е извършил същото деяние след като вече е бил осъждан за
престъпление по чл.343б,ал.2 и ал. 1 от НК. С оглед горното по отношение на същия следва да бъде реализирана
завишената наказателна отговорност по чл.343б ал.2 от НК.
За това
престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода до 5
години".
Степента на обществена опасност на дееца е висока, доколкото той е
няколкократно осъждан за идентични престъпления.
Степента на обществена опасност на деянието е доста висока, като се
има предвид зачестилите престъпления по чл. 343б ал.1 от НК,
както и множество катастрофи причина, за които е управлението на автомобили
след употреба на алкохол.
Причини и условия за извършване на престъплението – ниска правна култура и
незачитане на правовия ред.
Обществената опасност на деянието е висока с оглед засягането на
правната сигурност и установеният правов ред в страната. Включено е в раздел втори на глава единадесета на НК “Престъпления
по транспорта и съобщенията”. С него се засягат важни
обществени и лични интереси. От друга страна съдът прецени обществената
опасност на конкретно извършеното от подсъдимия
деяние, която е също висока, предвид конкретната концентрация на алкохол
почти петкратно надхвърляща допустимия минимум по ЗДП, както и с оглед справката за нарушител представено
по делото от която и видно, че на подсъдимият многократно са налагани наказания
за извършени нарушения по ЗДП
Съдът като взе предвид факта, че подсъдимият като
водач на МПС на инкриминираната дата се е бил превърнал в една непрекъсната
опасност за всички участници в движението, като отчете концентрацията на
алкохол в кръвта му и останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест, намери за необходимо да упражни по осезателно въздействие спрямо
подсъдимия по посока, спазване на императивните правила, обезпечаващи
безопасността при управление на МПС.
В изпълнение
целите залегнали в чл. 36 от НК
и принципа на индивидуализация на наказанието, съдът взе предвид всички
обстоятелства имащи значение за определяне вида и размера на наказанието.
Счете, че то следва да бъде определено като се ръководи от
разпоредбите на общата част на този кодекс и предвид степента на обществена
опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и други
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства при условията на чл. 54 от НК.
С оглед на това съдът прецени, че в случая не са налице
множество или изключителни смекчаващи отговорността на подс.С. обстоятелства, поради които и най-лекото наказание
предвидено в закона, да се окаже несъразмерно тежко. Поради това, като взе
предвид високата степен на обществена опасност на престъплението и тази на
личността на подсъдимият, всички обстоятелства, свързани с извършване на
престъплението, съдът приложи задължителната в случая норма на чл. 373
ал.2 от НПК, респективно чл.58 „а” ал.1
от НК и му определи наказание при условията на чл.54 от НК, а именно
„Лишаване от свобода” за срок от 1 години, към минималния предвиден в закона
размер. След това , при приложението на чл.58”а” ал.1
от НК съдът намали с една трета това наказание и наложи на подс.С. наказание от 8 месеца „Лишаване от свобода”, както и глоба в размер на 500 лева.
При преценка на начина на изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода” – условно или ефективно, съдът намира че подс.С. следва
да изтърпи наложеното наказание „лишаване от свобода” ефективно в затвор при
първоначален строг режим съгласно установеното от ЗИНЗС. Налице
е законова пречка за прилагане на чл.66
ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода за
престъпления от общ характер.
На основание горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: