Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София, …………………………2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
осми септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : З. ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретаря Поля Георгиева като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 369 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № І-37-86 от 10.09.2016 г. по
гр.д. № 30898/2012 г. на СРС, І ГО, 37 състав, съдът е отхвърлил предявените от И.Д.Д. срещу З.П.С. и П.А.С. искове
за прогласяване нищожността на пълномощно с нотариална заверка на подписа и
съдържанието с рег. № 276 и рег. № 277 от 30.01.2011 г. на Нотариус рег. № 98
на НК, с което първата ответница З.С. е упълномощена от Д.М.Д. да продаде на
втората ответница П.С. собствените на упълномощителя 1/3 идеални части от
дворно място с площ от 700 кв.м. на ул. "*******в гр. София, заедно с 1/3
ид. части от находящата се в него сграда с площ от 100 кв.м., намираща се в
южната част на имота, с правно основание
чл. 44 от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал.
2, пр.2 от ЗЗД поради липса на волеизявление на упълномощителя, с правно
основание чл. 44 във връзка с чл. 26,ал.
1, пр.3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрви и с правно основание чл.
44 във връзка с чл. 26, ал. 2 пр. 3 от
ЗЗД поради липса на форма, иск за
унищожаемост на същото пълномощно на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД поради това,
че при подписването му упълномощителят
не могъл да разбира и ръководи действията си. Със същото решение съдът е
отхвърлил исковете за установяване нищожността на договора за продажба на посочения недвижим имот,
обективиран в нот. акт № 3 от
31.01.2011 г. на нотариус с per. № 098 на НК, при квалификацията на чл. 26, ал. 2, предл. 2 вр. с
чл. 42, ал. 2 ЗЗД - поради липса
на съгласие на страните по сделката поради недействителност на извършеното от
продавача Д.М.Д. упълномощаване, с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД - поради привидност, с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД поради липса на форма поради нищожност на нотариалното
удостоверяване и с правно
основание чл. 40 ЗЗД поради действие на пълномощника на продавача З.С.
във вреда на представлявания Д.М.Д.. С решението съдът е отхвърлил и исковете
за унищожаемост на пълномощното и договора за продажба на основание чл. 33 ЗЗД поради сключването на договора от продавача Д.М.Д.
при крайна нужда и при явно неизгодни условия. С решението съдът е отхвърлил и
предявените в условия на евентуалност искове с правно основание чл. 55, ал. 1
от ЗЗД във връзка с чл. 34 от ЗЗД за предаване обратно на владението върху
имота, както и с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
ползването му без основание в периода от 31.01.2011 г. до 01.12.2011 г., и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата 10 лв. лихва за забава върху главницата от 2 000 лв.
за същия период.
Недоволен от така постановеното
решение е останал ищецът И. Д.Д., който в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради
нару шения на материалния закон и на
съществени процесуални правила. Искането към въззивната инстанция е да отмени
обжалваното решение и уважи предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемите З.П.С. и П.А.С. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не изразяват становище, а в съдебно заседание
оспорват жалбата и молят да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното
решение - потвърдено.
Решението в частта, в която са
отхвърлени исковете за нищожност на упълномощителната сделка поради липса на
форма, както и за унищожаемост на разпоредителната сделка поради крайна нужда и
явно неизгодни условия, като необжалвано е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Както това е разяснено с т.1 от Тълкувателно решение №
1/2013 г. на ОСГТК на Върховният касационен съд, въззивният съд се произнася по
обосноваността на фактическите констатации и правилността на правните изводи
само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; относно
правилността на първоинстанционното решение, той е обвързан от посочените в
жалбата пороци и ограничен от рамките на заявеното искане, освен когато се
касае до приложението на императивна материално-правна норма илидо хипотеза,
при която съдът следи служебно за интереса на някоя от страните по делото.
В случая, обжалваното решение е
издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на
предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът
счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка със съществуване инадлежно упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно.
При съвкупната преценка
на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът И.Д. е син иединствен наследник на Д. Д.. Ответницата
З.С. е съпруга на неговия брат - А. С., а ответницата П.С. е тяхна дъщеря и
братовчедка на ищеца.
По делото не се спори, че приживе наследодателят на
ищеца Д. Д. е притежавал 1/3 идеална част от дворно място с площ от 700 кв.м.
на ул. "*******в гр. София, съставляващо УПИ ХХ-366 от кв. 157 по плана на
гр. София, м. "Орландовци-Малашевци", заедно с 1/3 ид. част от
находящата се в местото сграда с площ от 100 кв.м., намираща се в южната част на имота, състояща се от две стаи, кухня
и антре, заедно с мазе и таван с площ от по 20 кв.м.
На 30.01.2011 г. с Пълномощно
с нотариална заверка на подписа и
съдържанието с рег. № 276 и рег. № 277 от 30.01.2011 г. на Нотариус Р. М. с рег.
№ 98 на НК, Д. Д. упълномощил ответницата З.С. да продаде на ответницата П.С. на цена,
не по-ниска от данъчната оценка, описания по-горе негов собствен нидвижим имот,
както и да получи продажната цена. Нотариусът е направил забележка, че
заверката е извършена извън кантората, като упълномощителят е положил отпечатък
от десния си палец пред нотариуса и подписаните двама души свидетели.
На 31.01.2011 година във формата на Нотариален акт № 3 том І дело № 3/2011 г. Д. Д. чрез
пълномощника си Здрака С. продал имота си на ответницата П.С. за сумата от 12
271.47 лв., на колкото възлизала и данъчната оценка на имота.
На 05.02.2011 г. наследодателят на ищеца Д.
Д. починал.
За установяване на здравословното
състояние на упълномощителя и продавач Д. Д. по времето преди и след сключване
на упълномощителната и разпоредителната сделки, по делото са ангажирани
множество писмени доказателства - медицинската
документация от „П.МБАЛ-София“ ЕАД във връзка с лечението на Д. Д. в периода
30.12.2010 г. - 04.01.2011 г., съдържаща и епикриза, съставена във връзка с
това лечение, както и различни извършени изследвания при лечението, решение на
ТЕЛК от 04.06.2009 г., според което Д.
Д. имал 95% намалена работоспособност поради описаните в същото заболявания,
медицински направления, издадени от д-р С.Г., съответно на 22.01.2011 г. и на
30.01.2011 г. (приложени по нотариалното дело), справка от 28.10.2011 г. от д-р
М.М. (свидетел по делото) относно състоянието, в което Д. Д. е приет в пансион
за възрастни хора (хоспис) "св. Екатерина", където и е починал, видно
от препис-извлечение от Акт за смърт от 06.02.2011 г.
Медицинската документация е компетентно обсъдена от приетата
пред първоинсатнционния съд комплексна
съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че наследодателят
Д. Д. е страдал по време, преди и след извършването на атакуваните сделки от
мозъчно-съдови заболявания: хронична мозъчно-съдова болест, мултиинфарктна
енцефалопатия, състаяние след исхемичен мозъчен инсулт, сензомоторна афазия
(остатъчна), десностранна хемипареза по централен тип, т.е. затруднение в
движението на крайниците, което прилека форма позволява на болния да се
подписва или да слага отпечатък от палеца си, псевдобулбарен синдром,
артериална хипертония - 3 степен, хипертонично сърце, двустранна пневмофиброза,
тромбоцитопения. Според съдебно-психиатричното обсъждане и изграденото въз
основа на него съдебно-психиатрично заключение, независимо от наличието на
психоорганичния синдром с лек когнитивен дефицит, който обаче не достига до
диментен синдром, Д. е бил в състояние да участва в сключването на имуществени
сделки и най-вероятно е притежавал психичните годности да разбира и ръководи
постъпките си, както и да извършва правно-валидни действия.Този извод експертът
К. е основала на липсата на данни за психоза с качествена промяна на съзнанието
и дементен синдром.
Пред
настоящата съдебна инстанция е приета
повторна комплексна съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните, която
потвърждава заключението, че по време преди и след подписване на пълномощното Д.
Д. се е намирал в увредено общо състояние, най-вече в следствие на прекараните
инсулти. Експертите поставят под
съмнение преценката на психиатъра д-р Герджикова след прегледа на
26.01.2011 г., че когнитивният дефицит уДимитров е бил лек, доколкото липсват
данни за извършени оценъчни скали. Според тях, не е ясно в конкретния случай в какво се е изразявал когнитивният
дефицит, тъй като няма нито анамнестични данни, нито такива от изследване на
паметта, интелекта и вниманието. Категорично ориентацията на Д. е била
нарушена, макар и леко, което създава съмнение
за начало на дементен процес. Така е формиран хипотетичниятизвод, че той не е можел самостоятелно да изразява
правно-валидна воля за склчване на сделки.
Вещите
лица и в двете експертизи дават заключение, че лечението на инсулта е дало положително отражение върху последиците от
него, наследодателят
на ищеца Д. Д. е имал нарушения на говорните функции, както и затруднения при движенията си, евентуално - бил е по-лесно
податлив на чуждо влияние. При изписването от Пета градска болница не е описана
сензомоторната афазия, което означава, че вероятно е отшумяла. Липсват обаче обективни
данни защо и как се е влошило състоянието на Д. в последните му дни, за да се
стигне до леталния изход на 06.02.2011 г.
Според свидетелите
Р.М. - нотариусът, заверил процесното пълномощно, Д.М.и П.Б., които присъствали
при подписването му, на 30.01.2011 г. Д. Д. е бил болен, но е можел да става,
макар да се е предвижвал трудно. Д. е искал да подпише пълномощното и двете
декларации, като е могъл да положи подписа си, но не е могъл да изпише четливо
трите си имена, поради затруднение в движението на ръката си, поради което е
положил отпечатък от палец върху трите документа, заверени от нотариуса.
Свидетелите посочват и че съдържанието на пълномощното и на декларациите е било
прочетено от нотариуса на Д. Д., като той е посочил, че разбира смисъла на
документите и сам е положил отпечатъка от палеца си върху тях.
След извършване на процесиите сделки Д. Д. е приет в
хоспис „НСН Св. Екатерина“. Според справката за състоянието му и от показанията на
свидетеля д-р М.Д., той е приет в хосписа през м. февруари 2011 г. след получен
мозъчен инсулт, в тежко общо състояние, с пареза на долните крайници и тежки
декубитални рани. Д. Д. е бил трудно подвижен и трудно е можело да се проведе
разговор с него. Можел да отговаря на зададени въпроси с „да“ или „не“, както и
да се изправя са в леглото си и да движи ръцете си. Пет дни след настаняването
в хосписа на 05.02.2011 г. Д. Д. починал.
При
така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По иска с правна
квалификация чл.26,ал.2, пр.2 ЗЗД
Въззивникът
Димитровтвърди, че упълномощаването и сключения въз основа на него договор за
покупко-продажба са нищожни, тъй като липсва волеизявление от страна на
наследодателя му Д. Д. за извършване на
разпоредиелната сделка с имота му и съгласие от пълномощника и приобретателя
(купувача). За да бъде уважен иск на това правно основание, следва да се докаже
липсата на воля за едностранната сделка, респ. съгласие за сключване на
договора от страна на прехвърлителя (наследодателя на ищеца) по пътя на пълно и
главно доказване. Липсата на съгласие по смисъла на чл.26,ал.2 от ЗЗД е налице,
когато изявлението е направено несериозно, без действително намерение за
създаване, изменение или прекратяване на
правоотношение, при насилие или в състояние, изключващо формирането на
воля. В настоящия случай упълномощителната сделка предхожда сключването на процесния договор за
продажба и е обективирана в изискуемата от чл.
37, ал. 2 от ЗЗДособена форма, процесният имот е индивидуализиран в достатъчна степен,
съдържанието на пълномощното отразява ясно и недвусмислено волята на
упълномощителя да предостави представителна власт на пълномощника да се
разпорежда от негово име с процесния имот, като сапосочени видът на
разпоредителната сделка и параметрите за сключването й - по цена,не по-ниска от данъчната
оценка.Така
предоставената представителна власт сочи недвусмислено на волята и намерението
на представлявания за извършване на разпоредителната сделка. Хипотезите на
несериозно изявление и упражнено насилие в случая изобщо не се твърдят от
ищеца, а тази за изпадане в състояние, изключващо възможността за
правно-валидно формиране на воля остана недоказано. В тази връзка съдът
съобрази, че вероятността, в по-голяма или по-малка степен, упълномощителят да
се е намирал в подобно състояние при даване на пълномощията, не могат да бъдат
приравнени на сигурност за изпадане в такова. Според съдебно-психиатричното
заключение на експертизата, приета пред първата инстанция, независимо от своите
заболявания Д. е притежавал психичните годности да извършва правно-валидни
действия. Този
извод отчасти е разколебан, но не и оборен от заключението, прието пред
настоящата въззивна инстанция, според което съществуват "съмнения" и
"неяснота" относно състоянието му, които биха могли хипотетично да
поставят под въпрос годността мусамостоятелно да волобразува и волеизявява. Тези
съмнения при така очертаната от експертите хипотетичност не могат да обусловят
основателност на така предявената претенция за нищожност. Ето защо, следва да
бъде споделен крайният извод на първостепенния съд за неоснователност на иска
за нищожност на това основание на упълномощаването.
По иска с
правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД вр.чл.42, ал.2 от ЗЗД.
Както това е прието и с т. 2
от Тълкувателно Решение № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, сключването на договор от представител без
представителна власт е порок, обуславящ висяща недействителност на правния акт,
която може да бъде санирана ако ненадлежно представляваният потвърди
извършените без представителна власт действия във формата, предписана от закона
за упълномощаването за сключване на договора (чл.
42, ал. 2 от ЗЗД). За да бъде
уважен предявеният установителен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на
договор като сключен без представителна власт – при твърдения на ищеца, че
пълномощното не е подписано от неговия наследодател, ищецът следва да установи, че пълномощникът, който е сключил сделката
от името на друго лице, към момента на сключването й, не разполага с
представителна власт. Тези твърдениясе опровергаватот заключението на
приетите експертизи, от показанията на разпитаните по делото свидетели,
присъствали на полагане на отпечатъка от палеца на Д. върху пълномощното, както
и от медицинската документация в цялост и дадените от д-р Герджикова заключения
за психичната годност на у пълномощтиля
- в частност. Изложеното обосновава неоснователност на иска с правно основание
чл.42, ал.2 от ЗЗД.
По иска с
правно основание чл 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД
В цитираното Тълкувателно Решение №
5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че упълномощаването е винаги валидно, стига да не нарушава изрична повелителна
норма на закона или да не накърнява добрите нрави (чл. 9, вр. чл.
44 от ЗЗД). В слу чая ищецът се
позовава на нищожност на упълномощителната сделка на второто от така посочените
основания поради несъответствие на продажната цена на имота с неговата пазарна
стойност към момента на сключването на договора. Накърняване на добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен
принцип, който не е изрично формулиран законодателно, но спазването му е
проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Законодателят има предвид правни принципи, които са от значение за обществото
като цяло, а не с оглед на индивидуалния интерес на конкретен правен субект.
Когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави, съдът не
може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да
съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката, са съвместими с
общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. За нищожни като
противни на морала следва да се прогласяват само тези сделки, които по своето
съдържание, цели и начин на извършване явно и грубо нарушават основни принципи
на пазарното стопанство и свободата на участие в стопанския живот при равни
възможности. Нееквивалентността на престациите би могла да представлява
основание за нищожност на договора на посоченото основание само в случаите, в
които практически е сведена до липса на престация.
В конкретния
случай отклонението от пазарната стойност не налага извод за такава
неравностойност на престацията, която да съставлява нарушение на „добрите
нрави“ и да води до нищожност на сделката в хипотезата на чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Продажбата действително е извършена на цена, равна
на данъчната оценка на имота, която е по-ниска от пазарната, но същата не би
могла да се квалифицира като малозначителнас оглед интереса на кредитора.
Налице е ответна парична престация, която макар да се отклонява от обичайната,
не говори за такава недопустимост, която да прави самата сделка нищожна. ЗМДТ и ЗННД изрично допускат възможността
сделки да се сключват и под данъчната оценка, с ограничението, че държавната
такса се плаща въз основа на нея. След като законодателят допуска цената на
един недвижим имот по волята на страните да бъде по-ниска от данъчната оценка,
не би могло да се приеме, че подобна уговорка сама по себе си е неморална. Дори
ако поради различни житейски или стопански причини едната страна по договора е
приела обективно неизгодна за нея насрещна престация, това не може да обоснове
претенция за нищожност на сключения договор поради противоречие с добрите
нрави. В този смисъл е и формираната задължителна съдебна практика,
обективирана и в постановеното по реда на чл.
290 от ГПК решение
№ 24/09.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС,
която напълно се споделя от настоящия съдебен състав и която е в смисъл, че понятието
„добри нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при
тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката, като тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да
е сведена до липса на престация, т.е. значителна и явна нееквивалентност на насрещните
престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е
налице, когато насрещната престация е практически нулева. Когато престацията не
е толкова незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е налице
сделка при явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда. Само наличието
на нееквивалентност на насрещните престации не е достатъчно, за да се стигне до
извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна
обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне
предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от
страните с оглед техния интерес.
Досежно
твърдението на ищеца, че договорът за
покупко-продажба от 31.01.2011
година, сключен във формата на Нотариален акт № 3 том І дело № 3/2011 г.22.03.2005 г. е нищожен, тъй като
прехвърлителят по него Д. Д. не е получил продажната цена, следва да бъде
отбелязано, че неплащането на цената по договора за покупко-продажба не
обосновава извод за неговата недействителност и не представлява основание за
нищожност на сделката, а представлява неизпълнение на договорно задължение и е
основание за реализиране на договорната отговорност по чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.87, ал.3 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.
В решение № 1344/01.08.2002 г. по гр.
дело № 1846/2001 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието следното: Съгласно чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, нищожни са
договорите, при които липсва съгласие. Липсата на съгласие трябва да бъде съзнателна,
защото ако е несъзнателна, се прилагат правилата за унищожаемостта по чл. 31 от ЗЗД. Съгласие липсва в случаите на
мислена уговорка, шега или насилие, когато е налице пълна липса на валидно
съгласие за сключване на договор. Твърденията за душевна болест и старческо
слабоумие, които пречат на прехвърлителя да разбира и ръководи своите действия
при продажбата на имота, не обосновават приложението на нито една от посочените
хипотези на липса на съгласие, тъй като не сочат липсата да е била съзнателна.
Ето защо, в този случай би могло да е налице само основание за унищожаемост на
сделката, като сключена от дееспособно лице, което при сключването й не е могло
да разбира или да ръководи действията си. В противоречие с това, в решение
№ 566/08.07.2009 г. по гр. дело № 2095/2008 г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС е възприето друго разрешение на този въпрос, а именно: Тежкото здравословно
състояние на прехвърлителя по сделката, свързано с неврологичен дефицит и
нарушение на функциите на мозъка, довело до интелектуално-паметов упадък,
поради което прехвърлителят не е бил в състояние да осъзнава и контролира
действията си и е бил в невъзможност да разбира свойството и значението им към
момента на упълномощителната сделка, сочат на нищожност на упълномощаването на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД
- поради липса на съгласие, като недействителността на упълномощителната сделка
обуславя недействителност и на последващия сключен въз основа на нея договор.
Горното противоречие в съдебната практика по посочения правен въпрос, е
преодоляно с постановеното по реда на чл. 290 и чл. 291 от ГПК, решение № 813/07.09.2011 г. по гр. дело № 256/2010 г. на ІV-то
гр. отд. на ВКС. В него е приета за правилна съдебната практика,
възприемаща първото от посочените разрешения, като в тази връзка е изложено
следното: Според изричната разпоредба на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, договор, сключен от
дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да
ръководи действията си, е унищожаем, а не нищожен поради липса на съгласие
по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
Фактическият състав и при двете хипотези включва опорочено съгласие за
сключването на договор. В първия случай, обаче, съгласието е несъзнавано, тъй като лицето, което го е изразило, макар и
формално да е било дееспособно, не е могло да разбира свойството и значението
на действията си и да ги ръководи. По аргументи и от чл. 31, ал. 2 от ЗЗД и чл. 5 от
ЗЛС, тази неспособност се дължи на слабоумие (тежка или дълбока
олигофрения или деменция) или на душевна болест, които обуславят поставянето на
лицето под запрещение. За разлика от тези случаи, липсата на съгласие по смисъла на чл. 26,
ал. 2 от ЗЗД е налице, когато изявлението е направено несериозно,
без намерение за създаване, изменение или прекратяване на правоотношение, при
насилие или в състояние, изключващо въобще формирането на воля, но по причини,
недължащи се на някое от посочените заболявания, например - малолетие,
поставяне под пълно запрещение, тежко алкохолно опиянение и др.
Съгласно нормата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД унищожаем е
договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да
разбира или да ръководи действията си. Неспособността да се разбират или
ръководят действията по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗЗД е налице, ако това се
дължи на слабоумие или душевна болест, тъй като само в този случай е възможно
поставянето под запрещение (съгласно чл. 5 ЗЛС). Съгласно заключението на вещите лица по
приетите съдебно-психиатрични експертизи,към
30-31 яну ари 2011 г. Д. Д. не е бил в
състояние да не разбира и ръководи постъпките си, както и да се грижи за своите
работи. Тежкото заболяване го е поставяло в зависимост от обгрижващите го в
домашна обстановка близки. Тази зависимост обаче не обосновава унищожаемост на
сделката по чл.31, ал.1 от ЗЗД. Следва да се вземе предвид и че в алинея втора
на същата разпоредба е предвидена забрана да се иска унищожение на договора от
наследници на лицето, извършило сделката, след неговата смърт, освен ако преди
смъртта е поискано поставянето му под запрещение. По делото не се твърди, че
такова производство е било започнало преди Д. Д. да почине, поради което ищецът
в качеството си на наследник на починалия, нямаматериално право да иска унищожаване на договора. По изложените
съображения искът при квалификацията на чл.31 от ЗЗД е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По иска с
правно основание чл. 26, ал. 2 пр.5 от ЗЗД
Съгласно чл.
26, ал. 2 ЗЗД, пр. 5от ЗЗД, нищожни са и привидните сделки.
С постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 107 от 23.03.2012 г. по гр.
д. № 689/2011 г. на ВКС, ІV г.о. е
прието, че привидни са сделките, сключени при
абсолютна симулация - когато между страните е постигнато вътрешно съгласие
сделката да не прояви правните си последици между тях, както и сделките, с
които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от страните
по сделката. В случая твърдяната симулация - било абсолютна,
било относителна - при извършване на продажбата, не е установена по несъмнен
начин. Не е доказано, че договорът е симулативен, нито е доказано той да прикрива съглашение, с което страните желаят
да се прехвърли правото на собственост вместо чрез продажба, по някой от
другите способи, предвидени в закона. Ищецът като
трето на сделката лице може да разкрие симулацията с всички доказателствени
средства, без да е ограничен от забраните по чл. 164, ал. 1 от ГПК – аргумент
от чл. 165, ал. 2, изр. посл. ГПК. Въпреки това, категорични доказателства за
симулация по делото не бяха събрани. Ето защо, и този иск се явява
неоснователен.
По иска с
правно основание чл. 40 от ЗЗД
За да защити
упълномощителя от възможна злоупотреба с доверието му от страна на пълномощника
и закриляйки същевременно интересите на третото добросъвестно лице, което е
договаряло с пълномощника, законодателят е установил недействителността по чл.
40 ЗЗД.
Съгласно посочената разпоредба, ако представителят и
лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания,
договорът не произвежда действие за представлявания.При отстраняване
няа противоречията в практиката с т.3 от Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г.
по т.д. № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК се прие, че нормата на чл. 40 ЗЗД
предвижда форма на относителна
недействителност, чийто фактически състав се състои от два елемента: обективен
и субективен. От обективна страна за да породи относителната недействителност,
договорът трябва да бъде сключен между представителя при валидно
учредена представителна власт (и в рамките на същата)и насрещната страна по него във
вреда на представлявания, т.е. обективно да го уврежда. Увреждането на
интересите на представлявания може да има най-различни проявни форми. Не е
необходимо вредата да е настъпила, стига да е налице сигурност за нейното настъпване,
като във всички случаи се има предвид обективно увреждане на интересите на
представлявания, което не е незначително.
Преценката за наличието на увреждането се извършва към момента на сключването
на договора. От субективна страна участниците в сделката следва да имат
съзнанието, че с нейното сключване се увреждат интересите на представлявания,
но върпеки това се договорят при тази тяхна взаимна недобросъвестност.Този
втори елемент от фактическия състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД, се свежда до
недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора (третото
лице). "Споразумяването" не съставлява отделна правна сделка между
представителя и насрещната страна по недействителния договор, която сделка да е
различна от самия този договор, т.е. - не е необходимо да е налице изричен
"сговор" между тях да увредят представлявания. Това "споразумяване"
между представителя и насрещната страна е обективирано в самия недействителен
договор, увреждащ представлявания. Те и двамата знаят (осъзнават), че сключеният
договор обективно уврежда представлявания. За да е налице основанието за
недействителност по чл. 40 ЗЗД следва да е установен както обективният, така и
субективният елемент на този фактически състав.Следователно,недобросъвестността също не се предполага,
а подлежи на доказване от страна на представлявания.В настоящия случай
жалбоподателят не установи нито обективния, нито субективния елемент от
фактическия състав на относителната недействителност по чл. 40 от ЗЗД:
разпоредителната сделка е извършена под пазарната, но по данъчната оценка,
поради което следва да се приеме, че и да е било налице увреждане, то е било
незначително с оглед интересите на представлявания, които очевидно са се
свеждали до това, да бъдат осигурени средства за неговото гледане и лечение при
последното му боледуване. Липсват данни и за недобросъвестност у представителя
и приобретателя на имота в смисъла, разкрит по-горе от тълкувателния орган. Зависимостта,
в която наследодателят на ищеца Д. е бил поставен, не обуславя сама по себе си
недобросъвестност у лицата, които са полагали гпижи за него. Не на последно
място причина за това състояние на зависимост на наследодателя е било и
поведението на неговия законен наследник, който е предпочел да се погрижи за
собственото си образование и квалификация през последните дни на своя родител,
вместо да направи всичко необходимо за неговото обгрижване и лечение.
Тъй като сделката, с която
наследодателят на ищеца Д. Д. валидно е прехвърлил собствеността на процесния
недвижим имот върху приобретателката П. С., е произвела своя вещно-транслативен
ефект, неоснователни се явяват исковете за предаване на владението върху имота,
както и за изплащане на обезщетение за лишаване на ищеца от ползването му,
ведно със законната лилва за забавата. Имотът е излязъл от патримониума на
наследодателя приживе по силата на атакуваната разпоредителна сделка и при
откриване на наследството той не е съставлявал част от имущуеството на
починалия. Поради това, ищецът не може
да се легитимира нито като собственик, нито като кредитор, както правилно е
приел и Районния съд.
По изложените съображения и в
упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК,въззивната инстанция е длъжна да
потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на спора и
предвид факта, че страните не претендират разноски пред въззивната инстанция,
такива не следва да им бъдат присъдени.
При тези мотиви, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № І-37-86 от 10.09.2016 г. по
гр.д. № 30898/2012 г. на СРС, І ГО, 37 съставв ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявенитеот
И.Д.Д. срещу З.П.С. и П.А.С. искове за прогласяване нищожността на
пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието с рег. № 276 и рег. №
277 от 30.01.2011 г. на Нотариус рег. № 98 на НК, с правно основание чл. 44 от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 2, пр.2 от ЗЗД, с правно основание чл. 44 във връзка с чл. 26,ал. 1, пр.3 от ЗЗД, искът
за унищожаемост на същото пълномощно на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, исковете
за установяване нищожността на договора за продажба, обективиран в Нотариален
акт № 3 от 31.01.2011 г. на нотариус с per. № 098 на НК, на основание на чл. 26, ал. 2, предл. 2 вр. с чл. 42, ал. 2 ЗЗД, с
правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД - поради привидност,с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД поради липса на форма поради нищожност на нотариалното
удостоверяване и за обявяване на относителната му недействителонст по чл. 40 ЗЗД, както и исковете с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл.
34 от ЗЗД за предаване обратно на владението върху имота, с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за ползването му без основание в периода от 31.01.2011 г. до
01.12.2011 г., и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 10 лв.
лихва за забава върху главницата от 2 000 лв. за сщия период.
Решението в частта, в която са
отхвърлени исковете на И.Д.Д. срещу З.П.С.
и П.А.С. за нищожност на упълномощителната
сделка поради липса на форма с правно основание чл. 44 вр. чл. 26, ал. 2, пр.3
от ЗЗД и за унищожаемост на разпоредителната сделка поради крайна нужда и явно
неизгодни условия с правно основаяние чл. 33 от ЗЗД, като необжалвано е влязло
в сила.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1 2.