Решение по дело №12067/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6538
Дата: 28 ноември 2024 г. (в сила от 28 ноември 2024 г.)
Съдия: Райна Мартинова
Дело: 20231100512067
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6538
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100512067 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 11271/29.06.2023 г. по гр.д. № 1480/2023 г. по описа на
СРС, 55 състав е признато за установено, че „С.а.“ ЕАД дължи на „А-К.И.г“
ЕООД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК № 16918/20.06.2022 г. по ч.гр.д. № 27637/2022 г. по описа на СРС, 55
състав:
-на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 266, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите сумата от 1555,20 лева – дължима, но
неплатена сума за извършени услуги – Такса „поддръжка“ – 1 бр. за
абонаментно поддържане на съоръжения с повишена опасност по обособена
позиция 1 за месец декември 2021 г. и Такса „поддръжка“ – 1 бр. за
абонаментно поддържане на специализирани автомобили, подвижни работни
площадки и автомобилни кранове по обособена позиция 2 за м. декември 2021
г. по договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № СЕ-
22/30.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 27.05.2022 г. до окончателното плащане,
за която сума била издадена фактура № **********/19.01.2022 г.
1
- на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД
сумата от 41,47 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 19.02.2022 г. до 25.05.2022 г.
С Решението „Столичен Електротранспорт“ ЕАД е осъден да заплати на
„А-К.И.г“ ЕООД сумата от 2032 лева – разноски, от които 791,93 лева по
ч.гр.д. № 27637/2022 г. по описа на СРС, 55 състав и 1240,27 лева в исковото
производство.
Против решението, в частта, с която е признато съществуването на
задължение в размер на 41,47 лева – лихва за забава, е подадена въззивна
жалба вх. № 204306/18.07.2023 г., подадена от Столичен електротранспорт
ЕАД (уточнена с молби от 03.04.2024 и 22.05.2024 г.), в която са изложени
съображения за неговата неправилност. Въззивникът – ответник в
първоинстанционното производство не излага съображения относно
правилността на обжалваното решение. Моли решението да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск по чл. 86 от
ЗЗД да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. №
253037/12.09.2023 г., подаден от „А – К.И.г“ ЕООД, в който са изложени
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че
решението, в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Претендира направените във въззивното производство разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 1480/2023 г. по описа на СРС, 55 състав е
образувано по искова молба, подадена от „А-К.И.г“ ЕООД срещу „С.а.“ ЕАД,
с която са предявени по реда на чл. 422 от ГПК искове с правно основание чл.
79, ал.1 във връзка с чл. 266 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор СЕ-22/30.01.2020
г. за абонаментно поддържане на специализирани автомобили, подвижни
работни площадки и автомобилни кранове по обособена позиция 2 – за м.
декември 2021. Твърди, че по силата натози договор ответникът не изпълнил
задължението си да заплати такса „поддръжка – 1 бр. за съоръжения с
2
повишена опасности такса поддържане на специализирани автомобили – за м.
декември 2021 г. Подписани били приемо-предавателни протоколи., като била
издадена и фактура на 19.01.2022 г. - № **********/19.01.2022 г. за сумата от
1555,20 лева с ДДС, която била получена без възражения от „Столичен
електротранспорт“ ЕАД, но задължението не било изплатено. Твърди, че
дружеството изпаднало в забава, считано от 19.02.2022 г., поради което
дължало и лихва за забава в размер на 41,47 лева. Моли да бъде признато за
установено, че ответникът дължи исковите суми, за които била издадена
заповед за изпълнение по гр.д. № 27637/2022 г. по описа на СРС, 55 състав.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Столичен
електротранспорт“ ЕАД, с който заявява, че оспорва предявените искове.
Поддържа, че ищецът злоупотребява с право, тъй като били подадени две
заявления, но не въвежда твърдения по съществото на спора.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на
които първоинстанционният съд е приел, че между страните е съществувало
облигационно правоотношение, възникнало по силата на договори за
възлагане на обществена поръчка, като ищецът е изпълнил задълженията си
по тях и е издал данъчна фактура, която не била платена от ответника.
Приема, че ответното дружество е изпаднало в забава на 19.02.2922 г., като
неговият размер бил определен на 41,47 лева.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с наведените от жалбоподателя доводи, настоящият състав
намира следното:
Предявените положителни установителни искове по чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266 от Закона за задълженията и
договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите са допустими –
3
предявени от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване
съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение
от длъжника. Предявеният иск има за предмет установяване на
съществуването и изискуемостта на сумите, за която гр.д. № 27637/2022 г. по
описа на СРС, 55 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК и е подаден в законоустановения срок.
Основателността на предявения иск е поставена в зависимо от това по
делото да се установи, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по силата на договори, че изпълнителят е изпълнил
съобразно уговореното, както и че работата е приета от възложителя и че са
настъпили условията за плащане на възнаграждението, както и че е ответното
дружество е изпаднало в забава.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите е предвидено, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
С Договор за възлагане на обществена поръчка № СЕ-22/30.01.2020 г.,
сключен между „С.а.“ ЕАД и „А – К.И.г“ ЕАД ответникът е възложил, а
ответникът е приел да предоставя абонаментно поддържане на съоръжения с
повишена опасност. Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора всяко плащане по този
договор се извършва въз основа на фактура за дължима сума, като съгласно ал.
2 възложителят поема задължение да извършва всяко плащане в срок до 30
дни след получаването на фактура на изпълнителя.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства и
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че за извършените дейности по
договора е издадена фактура за такса за м. декември 2021 г. №
**********/19.01.2022 г., която е осчетоводена при ответника в дневника за
покупки за в. януари 2022 г. и „Столичен електротранспорт“ ЕАД е ползвал
данъчен кредит в размер на 259,20 лева.
Въз основа на така установеното и при липсата на спор относно
обстоятелствата, свързани с изпълнение на договора за възлагане на
обществена поръчка, както и че фактурата е получена от ответника, то и
4
фактическите изводи на първоинстанционния съд, че дружеството дължи да
заплати обезщетение за забава в исковия период.
Предвид на изложеното и поради съвпадане на фактическите и правни
изводи с тези на първоинстанционния съд, решението следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
По разноските
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да
заплати направените разноски в размер на 760 лева, представляващи разноски
във въззивното производство.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11271/29.06.2023 г. по гр.д. № 1480/2023
г. по описа на СРС, 55 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Столичен
електротраспорт“ ЕАД, ЕИК – *********, със седалище и адрес гр. София,
район „Сердика“, ул. **** да заплати на „А-К.И.г“ ЕООД, ЕИК-****, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ул. **** сумата от
760 лева, представляващи направени разноски във въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5