№ 53
гр. Русе , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на трети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно търговско дело №
20214501000132 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Б. ИВ. В., ЕГН: **********, с
постоянен адрес гр. Разград, ул. „С.К.“ № 2, ет. 7, ап. 23, и с настоящ адрес с.
Кошарна, обл. Русе, ул. „Т.К.“ № 18, чрез назначения особен представител
адв. С.Д. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Х.Н.“ № 31, ет. 5,
против Решение № 260310/01.04.2021 г. по гр.д. № 3224/2020 г. на РС – Русе,
в частта, с която е било признато за установено, че въззивникът дължи на
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ Париж, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ – КЧТ, ЕИК: *********, сумата от 835,66 лв. –
неплатена главница по Договор за револвиращ потребителски кредит №
CREX-14756967/01.05.2017 г. по кредитна карта MasterCard-15184994, ведно
със законната лихва от 24.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3153/26.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1440/2019 г. на
РС – Разград.
Жалбоподателят счита решението за необосновано и за постановено
при съществено нарушение на процесуалните правила. Макар и правилно
1
районният съд да е изследвал процедурата по отпускане и усвояване на
револвиращ кредит, необсъдено било нито едно от направените с отговора на
исковата молба възражения. Приложеното копие от обратна разписка не
доказвало обстоятелството, че кредитната карта е била предоставена на г-жа
В., като констатацията на съда за това, че на 21.09.2017 г. били връчени
документи не внасяла яснота какви били тези документи, още повече че не
били индивидуализирани по никакъв начин. Нямало приложени
доказателства за определянето и съобщаването на кредитния лимит. Не били
обсъдени определянето на минималната месечна вноска съгласно чл. 18 от
Договора, издаването на документ по чл. 21, който бил част от процедурата
по активиране на картата и самото активиране на картата на 03.10.2017 г. от
ответника. За последното липсвали доказателства за предоставянето на
картата и процедурата по активирането . Въпреки така направените
възражения съдът не изложил конкретни мотиви, а приел за доказани
оспорените по-горе обстоятелства. Моли за отмяна на атакуваното решение и
за постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени
изцяло.
Въззиваемата страна „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ СА, Париж,
Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес парк София, бл. 14, чрез юрк. Н.М., в законоустановения
двуседмичен срок е депозирала отговор, в който излага становище за
неоснователност на жалбата. Процесният договор отговарял на изискванията
за форма и съдържание, предвидени в ЗПК. В съдържанието му били
посочени чистата стойност на кредита, ГПР и ГЛП, както и всички разходи,
приложими към момента на сключване на договора за кредит. Правилен бил
изводът на съда за доказаност на исковата претенция по основание и размер.
По делото било безспорно установено, че между жалбоподателката и банката
бил сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от
03.05.2017 г., като платежният инструмент, с кредитен лимит от 1 000 лв., бил
активиран от заемополучателката на 03.10.2017 г. Моли за отхвърляне на
въззивната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
2
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от районния
съд.
Съгласно приложеното ч.гр.д. № 1440/2019 г. на РС – Разград ищецът се
е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника Б.В. за
задълженията по Договор за револвиращ потребителски кредит № CREX-
14756967/01.05.2017 г. по кредитна карта MasterCard-15184994, изразяващи
се в 974,49 лв. – главница; 196,71 лв. – договорна лихва за периода 01.08.2018
г. – 04.01.2019 г.; 51,09 лв. – лихва за забава за периода 04.01.2019-11.07.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.07.2019 г. до
окончателното изплащане. Заповедта за изпълнение е била връчена при
условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което на заявителя са били дадени
указания да предяви иск по чл. 422 ГПК.
Не е било спорно обстоятелството, че ищецът е универсален
правоприемник на „БНП Париба Лични финанси“ ЕАД, ЕИК: *********.
Съгласно приложения Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CREX-14756967/01.05.2017 г. кредиторът можел да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000
лв., като кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя след
изпълнението на задълженията на последния по договора за кредит. Посочени
били клаузи, че договорът за потребителски револвиращ кредит е безсрочен, а
срокът на валидност на кредитната карта се определял от кредитора и е
различен от срока на договора. Посочено било общо, че кредитополучателят
ще заплаща месечна погасителна вноска и годишна лихва върху усвоената
част от кредитния лимит. Според чл. 14 на Договора всяка трансакция
3
представлявала усвояване на кредита и се осъществявала чрез въвеждане на
ПИН номер. Този договор е подписан както от кредитодателя, така и от
кредитополучателя и това обстоятелство не е било оспорвано. Ищецът е
заявил, че на 03.10.2017 г. кредитополучателят е активирал предоставената му
кредитна карта. Районният съд е установил, че по-рано, на 21.09.2017 г.,
видно от представеното известие за доставка, на Б.В. са били връчени
документи, които са били приети лично от нея. Назначената по делото
съдебна счетоводна експертиза е дала заключение, че кредитът е бил усвоен
на 03.10.2017 г.
От тези основни моменти от фактическата обстановка, възприета от
районния съд, следва изводът, че въззивницата Б.В. чрез активирането на
карта MasterCard-15184994 е усвоила револвиращ потребителски кредит,
предоставен съгласно чл. 12 и сл. от Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № CREX-14756967/01.05.2017 г. Експертизата е установила,
че незаплатената главница по договора била в размер на 998,87 лв.,
незаплатената договорна лихва, дължима за периода 01.08.2018 г. –
04.01.2019 г., била 172,33 лв., а мораторната лихва за периода 04.01.2019-
11.07.2019 г. – 52,44 лв. В съдебно заседание вещото лице е посочило че при
неравноправност на клаузата за възнаградителна лихва и недължимост на
такава, то и размерът на главницата ще бъде намален до 835,66 лв., което
всъщност е по-малко от претендираната от ищеца сума. Макар и да не
споделя мотивите на първата инстанция за нищожност на клаузата за
договорна лихва поради противоречие с добрите нрави, тъй като е налице
специалната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, уреждаща максималната
стойност на годишния процент на разходите, в който имплицитно се съдържа
и максималната стойност на годишния лихвен процент, която всъщност
допуска уговаряне на такъв и над 35%, настоящата инстанция не би могла да
се занимае с въпроса за дължимостта на възнаградителната лихва, тъй като
въззивна жалба от ищеца не е подавана и е налице забрана за утежняване
положението на жалбоподателя съгласно чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК.
По делото безспорно е установено, че страните са били в договорни
взаимоотношения. В Договора за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
4
CREX-14756967/01.05.2017 г. е съществувала клауза, според която
кредиторът е можел да предостави на кредитополучателя револвиращ
потребителски кредит, който да бъде усвояван чрез кредитна карта. Този
договор носи подписите на страните на всяка една страница. Правилно
районният съд е преценил, че Приложението към Договора, в което всъщност
са доразвити посочените в Договора клаузи, като е определен годишният
лихвен процент и размерът на месечните вноски, не е подписано от
ответницата, поради което Договорът за револвиращ потребителски кредит се
явява недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. Така дължима се явява само
усвоената чиста стойност на кредита, след приспадането на направените от
длъжника погасявания, които според експертизата са преустановени от
01.08.2018 г. Принципът на разпоредбата на чл. 22 ЗПК е да не допусне
неоснователно обогатяване в полза на получилия сумата потребител, който
остава задължен да върне поне главницата. До колкото развитите във
въззивната жалба твърдения относно липса на определена минимална месечна
вноска, определянето на кредитния лимит на картата и невръчването на
документ във връзка с активирането на кредитната карта са свързани с част от
условията по отпуснатия револвиращ кредит, то същите не биха могли да
оправдаят недължимостта на главницата, която от доказателствата по делото
става ясно, че е усвоена. Макар и да няма преки доказателства, които да
удостоверят получаването на кредитната карта от страна на ответницата, то в
тяхната съвкупност същите изграждат една непротиворечива верига, от която
се установява, че на 21.09.2017 г. по пощата и то на посочения от
въззивницата неин адрес съгласно Договора, на Б.В. е било изпратено писмо,
чието съдържание е включвало поне кредитната карта MasterCard-15184994,
още повече че тя е получила това писмо лично, което обстоятелство не е било
оспорено. Ответницата се е съгласила, като е положила подписа си на всяка
една страница от Договора за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CREX-14756967/01.05.2017 г., че кредитодателят може да предостави
револвиращ потребителски кредит чрез доставянето на кредитна карта и е
заявила конкретен адрес за кореспонденция, поради което, във връзка и с
даденото от вещото лице заключение, настоящият въззивен състав приема
извода на районния съд за усвояване на кредита на 03.10.2017 г. за правилен.
Вещото лице е установило освен това, че длъжникът е извършвал погасявания
5
за период от почти година (плащанията са преустановени от 01.08.2018 г.),
като същите са били извършвани на каса. От това следва изводът, че между
страните е имало възникнали договорни отношения, които, макар и да не са
се развили съобразно изискванията на ЗПК, са довели до това ответницата да
ползва парични средства, собственост на ищцовото дружество, и същата
следва да върне поне усвоената от нея главница.
Поради тези съображения обжалваното решение на Русенския районен
съд следва да бъде потвърдено като правилно, а въззивната жалба – да бъде
оставена без уважение.
С оглед изхода на спора въззиваемата страна има право на разноски.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правна помощ на същата следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., като за определянето му съдът взе
основно предвид материалния интерес, който е под 1 000 лв., липсата на
фактическа и правна сложност, както и осъществяване на процесуално
представителство без явяване в открито съдебно заседание. Въззивникът
следва да бъде осъден да заплати и внесения от въззиваемия депозит за
възнаграждение на назначения на ответника особен представител в размер на
100 лв. Тъй като особеният представител не дължи внасяне на държавна такса
при обжалване, съобразно изходът на делото представляваният следва да бъде
осъден да заплати в полза на Окръжен съд – Русе сумата от 25 лв.,
представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260310/01.04.2021 г. по гр.д. №
3224/2020 г. на РС – Русе, в частта, с която е било признато за установено, че
Б. ИВ. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Разград, ул. „С.К.“ № 2, ет.
7, ап. 23, и с настоящ адрес с. Кошарна, обл. Русе, ул. „Т.К.“ № 18, дължи на
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ Париж, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ – КЧТ, ЕИК: *********, сумата от 835,66 лв. –
неплатена главница по Договор за револвиращ потребителски кредит №
CREX-14756967/01.05.2017 г. по кредитна карта MasterCard-15184994, ведно
6
със законната лихва от 24.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3153/26.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1440/2019 г. на
РС – Разград.
ОСЪЖДА Б. ИВ. В., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ Париж, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ – КЧТ, ЕИК: *********, сумата от 200 лв. –
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Б. ИВ. В., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на
Окръжен съд – Русе в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД – IBAN: BG55 RZBB
9155 3120 0646 10 сумата от 25,00 лв. – държавна такса за въззивно
обжалване.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
В останалата му част, по отношение на отхвърлените искове,
РЕШЕНИЕТО като необжалвано е влязло в сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7