РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Търговище , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на дванадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500137 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 157 от 14.04.2021 година, постановено по гр. д. № 70/2021
година по описа на Районен съд - Търговище, съдът е осъдил „Д.З.Е” АД,
ЕИК ... гр.София, да заплати на СТ. Д. СТ. от гр.Търговище, сумата от 507,24
лв. по сключена между страните застраховка „Каско на МПС” по полица №
0312200093004643/16.03.2020 г., представляваща дължима част от
обезщетение за имуществени вреди от увреждане автомобила на ищеца
„Мерцедес МЛ” с рег. № СВ ..... КТ на 09.11.2020 г., ведно със законната
лихва от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, като за
разликата до пълния предявен размер от 1 282,41лв., отхвърля иска, като
неоснователен, на осн. чл. 405,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Срещу така описаното решение в осъдителната му част е постъпила
въззивна жалба от Д.З.е АД, ЕИК ... Бул. „Княз Ал. Дондуков“ № ..... – София
чрез главен юрисконсулт М.М., в която се излага следното:
Считат, че съдът неправилно е игнорирал волята на страните при
1
сключване на застрахователния договор, в който страните са постигнали
съгласие съобразно възрастта на застрахованото МПС за различни начини на
обезвредяване и оттам са определили начина на изчисляване на
обезщетението. Ето защо твърдят, че неправилни са изводите на съда, че
липсвали данни по делото ищецът да е приемал конкретния начин на
обезщетяване. Тъкмо обратното - полагайки подписа си под
застрахователната полица ищецът е заявил, че е запознат в Общите условия
на застраховката, приема да ги изпълнява, предоставена му е пълна
информация преди сключването на договора и пр. Твърди се още, че видно от
т.3.7. от застрахователната полица, ищецът е информиран за „Методиката за
определяне на размера на застрахователните обезщетения по застраховка
Каско на МПС“ и обезщетението следва да бъде изчислено по методиката на
застрахователя.
На следващо място твърдят, че изводът на съда, че обезщетяването следва
да е по пазарни цени, е неправилен. Няма данни за доплащане ползването на
доверен сервиз при застраховане на МПС над 10 годишна възраст. Ако
ищецът твърди обратното - то той носи доказателствената тежест да установи
факта на уговарянето и заплащането на такава премия.
Считат, че е неправилен изводът на съда, че не следва да се прилага
овехтяване при определяне размера на щетата, защото именно този елемент
от метода на изчисление на щетата отразява реално ролята на възрастта на
МПС при определяне на действителния размер на щетата. Смятат, че
уговорките в договора за застраховка са с приоритет пред общите правни
норми на КЗ, защото изразяват действителната воля на страните без да
нарушават КЗ.
Молят съда да отмени решението в атакуваната му част и да им присъди
разноски в производството.
По така подадената въззивна жалба не е постъпил писмен отговор от
ищеца.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът
не е взел участие чрез законен или упълномощен представител. С молба-
становище от 07.07.2021 г. пълномощникът на страната юрисконсулт М.М. е
2
заявил, че поддържа подадената въззивна жалба и изложените в нея
оплаквания, и моли за нейното уважаване.
В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от адвокат И.,
който моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното:
Предявен е иск от застрахования собственик срещу застрахователя по
сключена между страните застраховка „Пълно Каско” на МПС по
застрахователна полица № 0312200093004643/16.03.2020 година за заплащане
на обезщетение за щета по застрахованата вещ, причинена вследствие на
настъпило на 09.11.2020 г. застрахователно събитие.
Искът е предявен за сумата 1282.41 лева, като същата се претендира ведно
с дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва. Искът е
уважен за сума в размер на 507,24 лв.
По делото не е налице спор, че между ищеца и ответника „Д.З.е” АД, ЕИК
..., със седалище град София, е бил сключен договор за застраховка „Каско на
МПС”, клауза „Пълно Каско” по полица 0312200093004643/16.03.2020 година
със срок на застрахователно покритие от 16.03.2020 г. до 15.03.2021г.,
относно лек автомобил марка Мерцедес МЛ” с рег. № СВ ..... КТ, собствен на
ищеца, по който договор уговорената застрахователна премия е плащана от
застрахования по уговорения в договора начин и срокове. В
застрахователната полица в графата „начин за определяне на
застрахователното обезщетение“ са посочени два начина: „доверен сервиз“ и
„експертна оценка“.
Липсва спор по отношение на факта, че на 11.11.2020 година
застрахованият собственик е подал до застрахователя уведомление за щета с
искане за нейната оценка и изплащане на обезщетение „фактури,
предварително съгласувани с дружеството“. Ответният застраховател е завел
претенцията, извършил е и оглед, при който е установил и посочил щетите и
необходимите действия за тяхното отстраняване, впоследствие е определил и
заплатил застрахователно обезщетение в размер на общо 465.96 лева.
3
Основният спорен момент между страните, поддържан и с въззивната
жалба, е относно приложението на клаузата на чл.58.4. от Общите условия
към застрахователния договор, предвиждаща начина на обезщетяване при
частични щети по застрахованото МПС, за което от датата на първата
регистрация до датата на началото на застраховката са изминали над 10
години, и съответно на това относно размера на дължимото застрахователно
обезщетение. Видно от самата застрахователна полица, Общите условия
съставляват неразделна част от договора, застрахованият е бил запознат с тях
и ги е приел, поради което и те обвързват страните по силата на чл.20а от ЗЗД.
В подаденото искане за оценка на вреди застрахованият е заявил желание
обезщетението да се определи по „фактури, предварително съгласувани с
дружеството“.
Съгласно чл.58.4. от Общите условия към застрахователния договор,
предвиждаща начина на обезщетяване при частични щети по застрахованото
МПС, за което от датата на първата регистрация до датата на началото на
застраховката са изминали над 10 години, начините за обезщетяване за
вредите са два: 1. Отстраняване на вредите от доверен сервиз, в който случай
застрахователното обезщетение се заплаща на сервиза; и 2. Експертна оценка.
В конкретния случай ищецът, на 13.11.2020 година е получил калкулация на
констатираните и предвидени за ремонт детайли от „Б.Т.“ ООД на каква
стойност би бил ремонтът, а именно – 1 671.40 лева. Ответникът не се е
съгласил с тази калкулация и на 27.11.2020 година е изплатил на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 388.59 лева, а на 08.12.2020 година
– допълнително 77.37 лева.
Назначеното по делото вещо лице дава заключение, че ако автомобилът бе
ремонтиран в доверен сервиз, то застрахователното обезщетение би възлизало
на 937.20 лева, а съобразно методиката на застрахователя – същото възлиза на
739.40 лева. По показател средни пазарни цени застрахователното
обезщетение би било същото, както ако се ползва доверен сервиз – т.е. 937.20
лева.
От правна гледна точка съдът приема следното:
При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
4
плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля
застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ). При имущественото застраховане
застрахователната сума представлява максималния размер на паричното
задължение на застрахователя, лимит на отговорността му, а не дължимо от
него при всички случаи обезщетение. Застрахователното обезщетение има
обезщетителен характер и предназначението му е да се отстранят вредите на
застрахованата вещ, причинени от застрахователното събитие. Размерът на
застрахователното обезщетение не може да се определя предварително в
договора, защото не е известно в какъв размер ще настъпят неблагоприятните
имуществени последици. Конкретният негов размер се определя към момента
на възникване на застрахователното събитие и зависи от размера на вредите,
причинени на застрахованата вещ (чл.386, ал.2 КЗ). Застрахователят е длъжен
да заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на
застрахователния договор (чл.394 КЗ). Следователно, при определяне
размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между
застрахования и застрахователя в застрахователната полица.
Уговорката между страните по отношение на начина на определяне на
застрахователното обезщетение кореспондира на разпоредбата на чл.58.4. от
Общите условия към застрахователния договор, а именно: отстраняване на
щетите в доверен сервиз или експертна оценка. В случая искането на ищеца
се отклонява от тези разпоредби като същият е заявил желание обезщетението
да се определи по „фактури, предварително съгласувани с дружеството“. Ако
ответникът бе се съгласил с представената от ищеца Проформа фактура, би
било налице изменение в начина на обезщетяване на ищеца при постигната
взаимна договореност между страните. Поради обстоятелството, че такава
договореност не е постигната, е следвало застрахователят да покани ищеца да
посочи избраният от него начин на определяне на застрахователното
обезщетение, поради обстоятелството, че са възможни два начина за това,
изрично посочени в застрахователната полица: доверен сервиз и експертна
оценка. Ответникът не е изяснил кой от тези два начина за определяне на
застрахователното обезщетение предпочита ищецът и директно е приложил
втория начин – експертна оценка. В същото време следва да се отчете, че
посоченият от ищеца начин за определяне на застрахователното обезщетение
- по „фактури, предварително съгласувани с дружеството“, по своята същност
5
изразява желанието на ищеца ремонтът да се извърши от професионален
сервиз, който начин е близък до възможността щетите да се отстранят от
доверен сервиз. С оглед изложеното съдът приема, че застрахователят не се е
съобразил изцяло с постигната договореност за определяне на начина на
определяне на застрахователното обезщетение; еднолично е приложил
алтернативния начин за това – експертна оценка, поради което
застрахователното обезщетение следва да се определи на сумата от 937.20
лева съобразно заключението на вещото лице за размера на застрахователно
обезщетение при доверен сервиз. От тази сума следва да се приспадне
изплатеното от застрахователя обезщетение в общ размер от 465,96лв., при
което останалата част е в размер на 507,24 лв., до който размер предявеният
иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Като е стигнал до същия правен извод, Търговищкият районен съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се
потвърди.
Въззиваемата страна не е претендирала и не е представила доказателства за
направени пред въззивната инстанция разноски.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 157 от 14.04.2021 година, постановено по
гр. д. № 70/2021 година по описа на Районен съд - Търговище, в частта му, в
която съдът е осъдил „Д.З.Е” АД, ЕИК ... гр.София, да заплати на СТ. Д. СТ.
от гр.Търговище, сумата от 507,24 лв. по сключена между страните
застраховка „Каско на МПС” по полица № 0312200093004643/16.03.2020 г.,
представляваща дължима част от обезщетение за имуществени вреди от
увреждане автомобила на ищеца „Мерцедес МЛ” с рег. № СВ ..... КТ на
09.11.2020 г., ведно със законната лихва от 15.01.2021 г. до окончателното
6
изплащане на задължението, като правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на касационно обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7