Мотиви към Решение № 53 от 20.05.2020г. по НАХД № 8/2020г. по описа на Районен
съд – Бяла
Производството е по реда на чл.375 и сл.
от НПК.
С постановление от 08.01.2020г., Районна
прокуратура – Русе, ТО – Бяла е внесла материалите по досъдебно производство ДП
№ 726/16г. по описа на прокуратурата, с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК на
лицето Р.Р.А. ***, за това, че на 05.08.2016г., в с.Б.,
обл.Р., ул.“Г. Д.“ до пощенски клон № 7125, проявил
жестокост, визирана в чл.7, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на животните,
към гръбначно животно – куче, мъжки пол, на възраст една година, собственост на
М.А. ***, като му причинил противозаконно смърт – прострелял го със средство
опасно за живота на хора и животни – с гладкоцевно
ловно оръжие, успоредка ИЖ с калибър „16“, с фабричен № Е6785, от което е
последвало нарушение на жизнено важни органи в гръдната и шийна
области и остра кръвозагуба, които са несъвместими с живота, като деянието е
извършено на публично място, в присъствието на малолетно лице – А.М.А. ***, на
11 години – престъпление по чл.325б, ал.2, т.2, пр.1 и т.3, пр.1 и пр.2 вр. с
ал.1 от НК.
В съдебно заседание, представителя на РП
– Русе, ТО – Бяла пледира, че са налице предпоставките за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
глоба, като предвид смекчаващите отговорността обстоятелства и
характеристичните данни на обвиняемия, същата бъде ориентирана към минималния
размер.
Обвиняемият А. се явява в съдебно
заседание и не се признава за виновен. Твърди, че не е извършил деянието, за
което е привлечен към наказателна отговорност и моли да бъде оправдан по така
повдигнатото обвинение.
Защитникът
на обвиняемия пледира за недоказаност на повдигнатото обвинение и за
малозначителност, с оглед незначителната степен на обществена опасност на
деянието, поради което моли обвиняемия да бъде оправдан.
След като се запознах с материалите по
делото, установих следната фактическа обстановка:
Обвиняемият Р.Р.А.
е роден на ***г***, българско гражданство, висше образование, женен, неосъждан,
пенсионер по болест, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, ЕГН **********.
На 05.08.2016г., около 19.00ч. св. М.М. и съпругата му св. С.Ф. се намирали в центъра на с.Б.,
на питейно заведение до кметството и пощенски клон № 7125, където били и техни
познати, сред които и св. Р. Ф. – брат на св. Ф.. Наблизо до мястото имало и
детска площадка, на която играели деца от селото, сред които и св. А.М.А. –
дете на М. и Ф., което било заедно с кучето им, на име Галип,
пуснато свободно. Кучето било на около една година, от мъжки пол, като се
разхождало в близост до площадката и не проявявало агресия спрямо никого. В
същото време обвиняемия А. пристигнал с автомобила си „Лада“, като преминал покрай
свидетелите и детската площадка и спрял в близост до пощенския клон. Същият
използвал личното си гладкоцевно ловно оръжие, успоредка, ИЖ с калибър „16“,
фабричен номер Е6785, което извадил през прозореца на колата и произвел два
изстрела срещу кучето Галип. Същите попаднали в
горната лява част на тялото на кучето, следствие на което то паднало, започнало
да кърви обилно и починало. Обвиняемият А. прибрал оръжието и напуснал мястото
с автомобила си. Виждайки това св. А. се разплакал и побягнал към родителите
си, за да им каже какво се е случило. Св. Ф. помолила своя брат да се обади на
тел.112 и да съобщи за убитото куче, като впоследствие се намесила в разговора,
тъй като искала да говори с оператора и заявила, че лицето, което е застреляло
кучето, се казва Р.А..
От заключението на приетата по делото
съдебна ветеринарно-медицинска експертиза се установява, че причината за смъртта на кучето е анатомични
нарушения на жизнено важни органи в гръдната и шийна области и остра
кръвозагуба, които са несъвместими с живота. Предвид направения оглед на трупа
на кучето в 22,10ч. и началната фаза на трупното вкоченяване, в която се е
намирало към този момент сочат, че смъртта е настъпила в интервала между 18ч. и
20ч. на същият ден. Така установените наранявания са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта на животното. По делото са
приети техническа експертиза относно съдържанието на разговор на тел.112 на
05.08.2016г. в 19,19ч. и комплексна СППЕ относно св. А.. Съгласно заключението
на същата, св. А.А. е психично здрав с умствено
равнище към лека умствена изостаналост, поради социално-битови индикации и
факта, че не е продължил обучението си след 4-ти клас. Психичното му състояние
не нарушава годността му правилно да възприема фактите, имащи значение за
делото и да дава достоверни обяснения за тях. Налице е свидетелска годност на
показанията, като не се наблюдава склонност да преувеличава или изопачава
фактите в показанията или да подменя смисъла им.
Съгласно справка от служба КОС на РУ –
Бяла при ОДМВР – Русе, обвиняемият А. към 05.08.2016г. притежавал надлежно
РНСУООБ, валидно до 31.03.2017г. и огнестрелно оръжие – ловна пушка успоредка
ИЖ, кал. 16, фаб.№ Е6785. От заключението на приетата
балистична експертиза се установява, че същата е технически изправна и годна да
се използва по предназначение, като съгласно чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ е огнестрелно
оръжие. Установено е, че с оръжието не е стреляно след последното му
почистване.
Изложената фактическа обстановка се
установява от материалите по ДП № 728/2016г. по описа на прокуратурата /ДП №
1558/2016г. по описа на ОДМВР – Русе доказателства, а именно: протокол за оглед
на местопроизшествие от 05.08.2016г. и фотоалбум, протокол за доброволно
предаване от 09.08.2016г., приемо-предавателен протокол от 09.08.2016г.,
приемо-предавателен протокол от 21.09.2016г., акт за раждане № 31/02.03.2005г.
съставен в гр.Бяла, обл.Русе, докладна записка с рег. № 247р-3954 от 08.08.2016г., справка за съдимост с рег. № 275 от 09.08.2016г.
направена в Бюрото за съдимост при РС – Бяла, ветеринарно-медицинска
експертиза, техническа експертиза, балистична експертиза, протоколи за разпит
на свидетеля М.А.М. от 05.08.2016г., от 14.02.2017г., от 27.06.2019г. и от
12.07.2019г., протоколи за разпит на свидетелката С.М.Ф. от 08.08.2016г., от 14.02.2017г., от 27.06.2019г. и от 12.07.2019г.,
протокол за разпит на свидетеля Руско М.Ф. от 08.08.2016г.,
протокол за разпит на свидетеля Х.С.Х. от 27.10.2016г., протоколи за разпит на
свидетеля В.А.З. от 03.11.2016г. и от 27.06.2019г., протокол за разпит на
свидетеля Н.М.Ф. от 03.11.2016г., протоколи за разпит на свидетеля Е.П.А. от
03.11.2016г. и от 27.06.2019г., протоколи за разпит на свидетеля А.М.А. от
22.11.2016г. и от 27.06.2019г., протоколи за разпит на обвиняемия Р.Р.А. от 30.01.2017г. и от 21.11.2019г., декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние и биографична справка на Р.Р.А., протокол за разпит на свидетеля Н.И.К. от 20.03.2017г.,
протокол за разпит на свидетеля И.Н.С. от 07.03.2017г., комплексна съдебно
психиатрична психологична експертиза и справка за съдимост с рег. № 246 от
03.09.2019г. направена в Бюрото за съдимост при РС – Бяла. По делото са събрани
и гласни доказателствени средства посредством разпита на св. М., св. Ф., св. А.,
св. Ф., св. Х., св. А., св. С. и св. К.. Изслушани са и вещите лица по назначените
в ДП експертизи.
Всички доказателства, разгледани поотделно
и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин времето, мястото и
начина на извършване на престъплението, както и авторството на обвиняемия А.. В
хода на досъдебното производство обвиняемият не е дал обяснения.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Престъплението
по чл.325б, ал.2 от НК се намира в Глава десета „Престъпления против реда и
общественото спокойствие“. Обект на тези престъпления са редът, установен в
страната, и общественото спокойствие. В Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по
н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС е разяснено, че под обществен ред като обект на
престъплението следва да се разбират установените в държавата обществени отношения,
основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на
обществения живот. Макар и тези разяснения да касаят престъплението „хулиганство“,
те несъмнено следва да бъдат отнесени и към деянията свързани с проява на
жестокост към животни, тъй като това е деяние с висока степен на обществена
опасност и е неприемливо в едно демократично и хуманно общество. Със Закона за
защита на животните, наред с формулирането на конкретни правила за хуманно
отношение, са забранени проявите на жестокост към животни и за тях е предвидена
административно-наказателна отговорност. Законодателят е преценил обаче, че
установените наказания в Закона за защита на животните не отговарят на тежестта
на извършените деяния и не осигуряват в достатъчна степен превенция срещу
прояви на жестокост към животни, поради което са инкриминирани и проявите на
особена жестокост и упражняване на насилие спрямо животни.
За
съставомерността на това общественоопасно деяние е без значение дали проявената
жестокост следва да е по отношение на домашен любимец или на регистрирано животно,
като предмета на престъплението е очертан от законодателя общо – гръбначно
животно, каквото безспорно се явява кучето по настоящото производство.
Наведените от защитата доводи за явна незначителност на деянието, предвид доказаното
агресивно поведение на кучето и позоваването на §1, т.1 от ДР на Закона за
ветеринарномедицинската дейност досежно „агресивни кучета“, както и
възможността по отношение на тях да бъде извършвана евтаназия съгласно чл.179,
ал.3, т.4 от ЗВМД, не могат да бъдат споделени. На първо място, по делото
липсват категорични доказателства, че кучето Галип е
имало агресивни прояви. Съгласно легалната дефиниция на „агресивни кучета“,
дадена в §1, т.1 от ДР на ЗВМД, това „са кучета, които проявяват спонтанна
неадекватна реакция, насочена срещу хора или животни, която в зависимост от
силата и нейното естество би могла да доведе до нараняване или причиняване на
смърт.“. За индиция на такива прояви се съдържат сведения в показанията на св. М.
и св. Ф., които обаче взаимно се изключват, а не се допълват. Така св. М. сочи,
че от своя съсед знае, че кучето е нападало кокошките му, но никога не е
посягало на хора и поради тази причина същото не е било постоянно вързано а се
е разхождало свободно. Св. Ф. сочи пък, че не знае кучето да е нападало
животни, но лаело и посягало на хората, като дърпало чантите им на къра.
Посочва, че животното било гладно, а децата го биели и го връзвали със сезал да
ги дърпа из селото. Самите показания на този свидетел съдържат вътрешно
противоречие, изразяващо се в това, че се прави извод за тъждественост между
дърпането на чантите на хората и проява на агресия спрямо тях. Още повече, че
се сочи, че „беше гладно животното“, което изключва признак в дадената легална
дефиниция в закона за проява на „спонтанна неадекватна реакция“. На второ
място, дори да се приеме, че кучето е имало подобни прояви спрямо животни, то
те не са били продиктувани от проява на такава спонтанна неадекватна реакция, а
в резултат на оставянето му без храна и грижи. Дори и това да е така, не може
да бъде споделен и довода на защитата, че се касае до извършване на евтаназия,
тъй като съгласно чл.179, ал.1 от ЗВМД, тя следва да бъде извършена от
ветеринарен лекар, упражняващ ветеринарномедицинска практика и по предвидения в
закона ред, каквото качество обвиняемия А. категорично не притежава. Нещо
повече, обществената опасност на извършеното деяние не само, че не е
незначителна, а дори по-висока в сравнение с обичайните случаи на престъпления
от този вид. Този извод следва не само от приложимия квалифициран състав, но и
от обстоятелството, че дееца, като бивш кмет на селото би следвало да проявява
по-отговорно отношение към обществения ред в населеното място, а факта, че е
ловец и притежава валидно разрешение за носене, съхранение и употреба на
огнестрелно оръжие предпоставя спазването на всички
правила свързани с него. Това свидетелства и за по-високата обществена опасност
на самия деец.
От
обективна страна, обв. А. е проявил жестокост към гръбначно животно – куче,
мъжки пол, на възраст една година, като му причинил противозаконно смърт –
прострелял го със средство опасно за живота на хора и животни – с гладкоцевно ловно оръжие, успоредка ИЖ с калибър „16“, с
фабричен № Е6785, от което е последвало нарушение на жизнено важни органи в
гръдната и шийна области и остра кръвозагуба, които
са несъвместими с живота, като деянието е извършено на публично място, в
присъствието на малолетно лице – А.М.А. ***, на 11 години.
Извършеното
от обв. А. деяние се доказва безспорно от показанията на св. А., св. М. и св. Ф.,
както и частично от обясненията дадени от обвиняемия. Констатираните
противоречия в показанията на свидетелите дадени на досъдебното производство и
събраните непосредствено в съдебната фаза могат да бъдат обяснени от една
страна с изтеклия период от време – почти четири години, като тези на
досъдебното производство следва да бъдат съобразени, предвид непосредственото
им събиране след деянието. От друга страна, в показанията на св. А. дадени в съдебната
фаза се съдържат данни, че в този период от 2016г. до сега, същият е ходил в
домът му да иска царевица и други неща, които той му давал. Това обстоятелство
също има своето значение в обяснението за резкия контраст в показанията относно
фактите по делото. Съдът не споделя доводите на защитата, че не следва да се
кредитира разпита на св. А. на досъдебното производство поради допуснати
нарушения на процесуалните правила при неговото провеждане, а следва да се
кредитира единствено проведения в съдебната фаза разпит на свидетеля. Съгласно
разпоредбата на чл.140, ал.1 от НПК, малолетен свидетел се разпитва в
присъствието на педагог или психолог, а когато е необходимо, и в присъствието
на родителя или настойника. Видно от л.62 на ДП, разпита на св. А. на
22.11.2016г. е бил проведен в присъствието на неговата майка С.М.Ф. и инспектор
ДПС А. А., удостоверено с подписите им в съставения протокол. От л.126 на ДП се
установява, че разпита на св. А. на 27.06.2019г., когато същият е вече бил
непълнолетен, се е състоял в присъствието на баща му М.А.М., при спазване на
разпоредбата на чл.140, ал.2 от НПК, удостоверено с подписите им в съответния
протокол. Следователно при липса на твърдените нарушения и предвид изложените
съображения относно кредитирането на показанията на свидетеля събрани в
съдебната фаза, съдът счита, че вяра следва да се даде на тези събрани близко
по времето на извършеното деяние. Именно те сочат обв. А., като конкретния извършител
на деянието, а показанията на св. М. и св. Ф. не само, че не влизат в
противоречие, а и взаимно се допълват. Същото е и по отношение на св. С. и св. Ф.,
които са чули произвеждането на два изстрела. В обясненията си обв. А. посочва,
че именно тогава е управлявал собствения си лек автомобил, като е спрял до
пощенския клон, където за кратко е престоял, без да слиза от автомобила, след
което е продължил своето движение. От данните по приетата техническа експертиза,
досежно съдържанието на обаждането на тел.112, се установява че именно непосредствено
след извършване на деянието Р.А. е посочен от св. Ф. като извършител.
Изложеното от обвиняемия в обясненията си за наличие на предишни конфликти със
семейството остана недоказано в настоящото производство и представлява защитна
теза, която обаче не се подкрепя от данните по делото. В обясненията си обв. А.
сочи, че когато бил кмет на селото имал конфликтни ситуации с тях, тъй като
вършели много престъпления и би могло да таят омраза срещу него и да търсят
отмъщение. Въпреки това обаче явно те са в добри междусъседски отношения, тъй
като той услужвал на св. А. с царевица и други неща, които му трябват. Още повече,
че изнесеното от обв. А. за конкретната конфликтна ситуация се отнася не до св.
М. и св. Ф., а до роднини на св. М.. Що се касае до това как той е реагирал на
тази конфликтна ситуация, а именно чрез изваждане на оръжие и удрянето им по
главите, а не чрез сигнализирането на компетентните органи, свидетелстват за
това как той реагира в подобни случаи и разрешава възникналите проблеми - с
оръжие.
Св.
А. е пряк очевидец на извършеното престъпление. Съгласно заключението на
приетата комплексна СППЕ психичното му състояние не нарушава годността му
правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни
обяснения за тях. В същия е налице свидетелска годност на показанията, като не
се наблюдава склонност да преувеличава или изопачава фактите в показанията или
да подменя техния смисъл. Св. А. е видял спирането на обв. А. и подаването на
огнестрелното оръжие от прозореца на неговия автомобил, което описва като
„голяма черна пушка, която беше с две тръби една до друга.“. От извършената
справка в служба КОС при РУ – Бяла се установява, че обв. А. притежава такова
оръжие, което отговаря на описанието дадено от св. А.. Заключението на
балистичната експертиза е, че с огнестрелното оръжие не е стреляно след
последното му почистване, като обв. А. е посочил, че не помни кога за последно
я е чистил. Действително на убитото животно не е правена аутопсия и не е
установено с какви патрони и сачми същото е било простреляно, но това не оборва
извода, че обв. А. е използвал своята законно притежавана пушка, тъй като
същата отговаря и на описанието дадено от прекия очевидец на извършване на
деянието. Според заключението на вещото лице, пушката е технически изправна и
годна да се ползва по предназначение и съгласно чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ е огнестрелно
оръжие. Като такова, същото обуславя квалификацията на деянието чрез средство
опасно за хора или животни.
Защитата
оспорва заключението на ветеринарномедицинската експертиза, тъй като същата
била извършена по снимки, а от изнесените в съдебно заседание показания на
ветеринаря извършил оглед на място на убитото куче, същият сочи, че не е
възможно да бъде посочена каква е причината за смъртта на кучето. Следва да
бъде отделено внимание на показанията на св. Х. дадени пред съда и тези на
досъдебното производство. В съдебно заседание св. Х. посочва, че доколкото си
спомня, тъй като събитията били преди повече от две години, бил повикан да
извърши оглед на куче. При него установил, че се касае за едро куче, неохранено,
но здраво куче, което имало рана и кръв. Тъй като било тъмно не могъл да
установи каква е тази рана и дали причината за смъртта е от нея. От дадените на
досъдебното производство показания се установява, че св. Х. извършил оглед на
убитото куче, при който установил, че е започнало ранно вкоченяване, като по
него имало три броя, според него, огнестрелни рани. Констатирал наличие на
дупка в гръдния кош зад левия крайник, от която имало изпаднало пролабирано парче от бял дроб, а в раната и около нея имало
кръв. Отгоре на врата между пети и пести прешлен установил друга рана, около
която също имало кръв, а след като обърнал кучето, над дясната лопатка забелязал
друг отвор с кръв вътре и около него. Всички рани били с овална форма и размери
между 3-4см в диаметър, като по негово мнение, кучето било починало от раните
си, които били несъвместими с живота. Очевиден е контраста в показанията на
свидетеля, което може да бъде обяснено с изтеклия период от време, както сам
свидетеля сочи, че липсва ясен спомен за подробности от извършения оглед.
Предвид това съдът намира, че следва да бъдат взети предвид показанията дадени
на досъдебното производство, които са по-близки до извършването на огледа от
свидетеля, а противоречието в констатациите се дължи именно на това
обстоятелство. Що се отнася до възражението срещу ветеринарномедицинската
експертиза, съдът намира, че същата е обективно и компетентно изготвена, поради
което я кредитира изцяло. Същата се базира на материалите по досъдебното
производство, включително протокола за оглед и фотоснимките към него, както и
въз основа на показанията на ветеринаря св. Х., който е участвал при
провеждането на огледа. Именно съобразно неговите констатации и обективните
находки, вещото лице е дало своето заключение, че установените наранявания са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта на животното.
Деянието
е извършено на публично място, каквото безспорно се явява пощенския клон № 7125
на ул.“Г. Д.“ в с.Б. и в присъствието на малолетно лице – св. А.. Същият е бил
пряк очевидец на извършеното деяние, като се е намирал в близост до пощенския
клон и непосредствено е възприел умъртвяването на кучето. Към датата на
деянието 05.08.2016г. св. А. е бил на 11 години, т.е. малолетно лице.
От
субективна страна обв. А. е извършил престъплението при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Същият е съзнавал, че деянието му е
нехуманно и е проява на жестокост към животното. Съзнавал е противоправния
характер на деянието си и е целял настъпването на общественоопасните последици,
а именно причиняване на смърт на животното. Бил е наясно, че използва средство,
опасно за живота на хора или животни, както и че извършва деянието на публично
място и в присъствието на малолетно лице.
Като
причина за деянието, съдът приема незачитането на правните норми, регламентиращи
обществените отношения, свързани с реда и общественото спокойствие и защитата
на животните.
При
индивидуализацията на наказанието, съдът отчита като смекчава-що отговорността
обстоятелство чистото съдебно минало на обвиняемия. Не се установяват
отегчаващи обстоятелства. Съдът намира, че са налице предпоставките за
освобождаване на обв. А. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, тъй като за престъплението се предвижда наказание
лишаване от свобода за срок от една до три години и глоба от две хиляди до пет
хиляди лева, не е осъждан за престъпление от общ характер към момента на
деянието и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII,
раздел IV от НК, липсват съставомерни имуществени вреди от престъплението.
Преценявайки наличието на превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства, съдът намира, че на обвиняемия А. следва да бъде наложено
наказание глоба в размер, предвиден в закона, а именно в размер на 1 500лв.,
съобразявайки степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и
имотното му състояние и доходи.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, в тежест на обвиняемия
бяха възложени и направените в хода на досъдебното производство разноски, в общ
размер на 374,56 лева, която сума следва да бъде заплатена в полза на държавния
бюджет по сметка на ОДМВР – Русе, както и сумата в размер на 5 (пет) лева, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист. В негова тежест бяха
възложени и разноските за съдебното производство пред първата инстанция в
размер на 139,22лв., която сума следва да бъде заплатена по сметка на Районен
съд – Бяла, както и сумата в размер на 5 лева, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Съдът
намира, че така наложеното наказания ще въздейства превъзпитателно върху
обвиняемия Р.Р.А. и същият занапред ще се поправи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/