№ 272
гр. Сливен, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20252230200993 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по повод жалба от С. А. К. с ЕГН ********** от гр. Сливен,
против НП № ********** от 15.07.2025 год., издадено от Директора на РДГ - Сливен, с
което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на
основание чл. 266, ал. 1, предл. 7 от Закона за горите за нарушение на чл. 213, ал. 1, т.
1 от Закона за горите.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде
отменено и претендира направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно
постановление, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата, моли да се
потвърди наказателното постановление и да им бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. Процесуалният представител на въззиваемата страна представя в с.з.
и писмена защита, в което изразява становището си по съществото на делото, като
прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 02.05.2025 год. бил съставен АУАН Серия ЮИДП – 22 2024 г., бл. № 001516
1
3
против жалбоподателя за това, че на 17.04.2025 год. съхранявал 3 м пр. дърва за огрев
от „черен бор“, нарязани на секции от 0,50 м. до 1,50 м., непридружени с КГМ, ПМ,
ОМ, като в акта било отразено като място, където е извършено нарушението – РДГ –
ТП „ДГС“ – Сливен, местност „Баш – Чардак“, „Батмиш“. В акта било посочено, че е
нарушена разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите и същият бил връчен
на нарушителя (л. 7-8 от делото).
Въз основа на съставения акт било издадено НП № ********** от 15.07.2025
год. от Директора на РДГ – Сливен, с което на жалбоподателя било наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на основание чл. 266, ал.
1, предл. 7 от Закона за горите за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.
В обстоятелствената част на НП било отразено, че нарушението се изразява в това, че
3
жалбоподателя е съхранявал 3 пр.м пр. дърва за огрев от дървесен вид „черен бор“
немаркирани с контролна горска марка. НП било връчено с обратна разписка на
18.07.2025 год. (л. 5-6 от делото).
От приложеното по административнонаказателната преписка копие от писмо от
Община Сливен от 16.04.2025 год. изпратено до управителя на „Г.“ ЕООД – гр. Сливен
се установява, че било разрешено да бъдат премахнати 14 бр. дървета, от които 13 бр.
черен бор, намиращи се в имота на дружеството (л. 11 от делото).
От приложеното по делото заверено копие от Постановление за отказ да се
образува наказателно производство от 10.07.2025 год. на РП – Сливен по преписка вх.
№ 3056/2025 год. по описа на РП – Сливен се установява, че наблюдаващият прокурор
е приел, че не е осъществен състава на чл. 235 от НК, тъй като процесният дървен
материал не бил част от горския фонд, като в обстоятелствената част на
постановлението било отразено, че същият бил отрязан от двора на „Г.“ ЕООД (л.26-28
от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се
3
установява, че на 17.04.2025 год. жалбоподателят е съхранявал 3 пр.м пр. дърва за
огрев от дървесен вид „черен бор“ немаркирани с контролна горска марка, което е
квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за
горите. Съгласно посочената разпоредба се забранява покупко-продажбата и други
разпоредителни сделки, товареното, транспортирането, разтоварването,
придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с
2
контролна горска марка, съответно с производствена марка. Следователно посочената
разпоредба касае само дървесина добита от горските територии. Безспорно се установи
в настоящия случай, че процесната дървесина е добита от имот, находящ се на
територията на Община Сливен, за който има издадено разрешение от Община Сливен
да бъдат премахнати 13 броя дървета „черен бор“. Ето защо в настоящия случай
съгласно разпоредбата на чл. 207 от Закона за горите, процесната дървесина, преди
транспортирането й е следвало да бъде маркирана с марка – собственост на общината,
на чиято територия е извършен добивът, а не с контролна горска марка. С оглед на
което в хода на съдебното дирене беше доказано по несъмнен и категоричен начин, че
жалбоподателят не е извършил нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите,
тъй като процесната дървесина не е добита от горски територии, поради което
наложеното административно наказание на основание чл. 266, ал. 1, предл. 7 от Закона
за горите е неоснователно и съдът следва да отмени атакуваното НП като
незаконосъобразно и необосновано (в този смисъл Решение № 8449/31.10.2024 год. по
КАНД № 1574/2024 год. по описа на Административен съд – Бургас и Решение №
308/22.10.2014 год. по КАНД № 268/2014 год. описа на Административен съд –
Хасково).
С оглед констатираната липса на фактическо описание на нарушението от
жалбоподателя, съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН
и да приложи закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, тъй като в настоящия
случай в АУАН и съответно в НП липсват съставомерни факти относно извършеното
нарушение, а именно не е посочено изобщо, от къде е добита процесната дървесина –
дали от горска територия или от общинска територия.
В настоящия случай своевременно се явява искането в на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско
възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно
представения по делото Договор за правна защита и съдействие (л. 4 от делото)
същите са в размер на 600,00 лева, поради което съдът намира, че възражението на
процесуалния представител на въззиваемата страна срещу размера на разноските,
посочено в представената в съдебно заседание писмена защита (л. 40-41 от делото), е
основателно. Ето защо съдът следва да присъди разноски в размер на 400,00 лева, като
до претендирания размер от 600,00 лева, следва да се отхвърли, като неоснователно.
3
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********** от 15.07.2025 год.,
издадено от Директора на РДГ - Сливен, с което на С. А. К. с ЕГН ********** от гр.
Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на
основание чл. 266, ал. 1, предл. 7 от Закона за горите за нарушение на чл. 213, ал. 1, т.
1 от Закона за горите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РДГ - Сливен да заплати в полза на С. А. К. с ЕГН ********** от
гр. Сливен разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева, представляващи платено
адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ до претендирания размер от 600,00
(шестстотин) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4