Решение по дело №3298/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 април 2025 г.
Съдия: Веселка Николова Йорданова
Дело: 20241110203298
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1377
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ДАЛИЯ ЦВ. ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110203298 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Г. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.
**********, адв. Н. Г. срещу Електронен фиш Серия К № 8539736 от
13.09.2023 г. на СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, с който на
жалбоподателя на осн. чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложена „глоба“ в размер на 600,00 /шестстотин/ лева за нарушение на чл. 21,
ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата, както и в допълнителна молба по делото се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, като се моли същият
да бъде изцяло отменен.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована за с.з., не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален
представител на въззиваемата страна, който изразява становище, че
електронният фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен, като
претендира юрисконсултско възнагражедние.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Към 13.09.2023 г. собственик на лек автомобил марка ********** бил
жалбоподателят В. Г. К., ЕГН: **********. Срещу същия в качеството му на
1
собственик на посоченото МПС бил издаден процесния Електронен фиш
Серия К № 8539736 от 13.09.2023 г. на СДВР за това, че на 13.09.2023 г. в 15:38
часа в гр. София, по бул. „Никола Й. Вапцаров” до номер 47, с посока на
движение от бул. „Черни връх” към ул. „Атанас Дуков” управлявал посочения
лек автомобил марка **********, като се движел със скорост от 84 км/ч., при
ограничение на скоростта 50 км./ч. за населено място. Скоростта на МПС била
измерена с автоматизирано техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M 567.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя В. К. на 04.02.2024 г. г.,
видно от приложените по делото справка - списък с намерени фишове и
разписка. Жалбата срещу електронния фиш е депозирана в СРС на 16.02.2024
г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приложените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - справка за
собственост на МПС, копие от Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. за
изменение и допълнение на заповед за утвърждаване образец на електронен
фиш на министъра на вътрешните работи, копие на протокол № 1-9-23 г. от
18.05.2023 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TRF1-M“,
копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
копие на протокол за използване на автоматизирано техническо средство
TFR1-M № 567 от 13.09.2023 г., списък с намерени фишове, ежедневна форма
на отчет, писмо на ГДНП, справка картон на водача, копие на протокол за
извършено обучение от 10.01.2017 г., копие на разписка за връчване на
електронен фиш, както и снимков материал на процесното нарушение.
От правна страна съдът намира следното:
Жалбата е депозирана в преклузивния срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, поради което издаденият Електронен фиш
следва да бъде изцяло потвърден.
При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи
правото на защита на жалбоподателя.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1,
т. 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният
фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради
което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и
негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението. Съгласно посочената разпоредба електронният фиш
следва да съдържа още данни за мястото, датата, точния час на извършване на
2
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
или мястото на доброволното заплащане.
В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че атакуваният
електронен фиш съдържа всички законови реквизити, както и че е спазена
процедурата по неговото издаване, поради което наведените от жалбоподателя
възражения в тази насока се явяват неоснователни. Видно от приложения
протокол за използване на автоматизираното техническо средство за контрол
на скоростта и ежедневната форма на отчет в същите коректно са описани
датата и мястото на контрол, посоката на движение на контролираните МПС,
използваното АТСС, датата на която същото е преминало метрологична
проверка и датата на годността му за експлоатация, имената на служителя,
който го е разположил и настроил, съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания.
В обжалвания електронен фиш се сочи, че с деянието си жалбоподателят
е нарушил виновно разпоредбата на чл. 21, ал.2 във вр. с чл.21, ал. 1 от ЗДвП.
Посочената разпоредба от ЗДвП не визира състав на административно
нарушение, а задължение за водачите на превозни средства. Нарушението на
това задължение е възведено като наказуемо вече със състав на
административно нарушение, който по настоящата хипотеза е в разпоредбата
на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, според която ако водач превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за
превишаване над 40 km/h-с глоба 600 лв. Доколкото размерът на глобата е
строго фиксиран в закона, съдът няма правомощия за неговото намаляване.
Поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура
и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от
Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е
позволено, тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при
движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да
създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен
фактор). Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. (нова - ДВ, бр.
85 от 2004 г., изм., бр. 10 от 2011 г.) при изпълнение на функциите си по този
закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на
моторното превозно средство. Съгласно т. 7 от същата разпоредба (нова - ДВ,
бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 54 от 2017 г.) при изпълнение на функциите си по
този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат
право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по
пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и
видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата
за видеозаснемане.
3
В конкретния случай нарушението е било установено с автоматизирано
техническо средство вид мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1-M. Видно от Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835, същото е вписано в регистъра на
одобрените за използване типове за измерване под номер 4835, а видно от
приложения протокол № 1-9-23 от проверка, същото е преминало успешно
последваща проверка. Следва да се отбележи, че в цитираното удостоверение
е посочено, че е със срок на валидност до 24.02.2020 г., но съгласно
разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Следователно средството може да бъде използвано за измерване на скоростта.
Единственото условие е АТСС, с което е констатирано нарушението да е
преминало метрологична проверка, а в случая такава е извършена на
18.05.2023 г., видно от представения протокол. Всичко изложено обосновава
извод, че към датата на използване на АТСС /13.09.2023 г./ същото е било в
период на валидност на извършената метрологична проверка.
Видно от съдържанието на атакувания ЕФ същият съдържа всички
реквизити по чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, нарушението е
описано по начин, позволяващ на наказаното лице да разбере кои са
обстоятелствата, които му се вменяват във вина. От горното съдът намира, че
за нарушителя е ясно да разбере, който и да е от аспектите на отговорността за
конкретното нарушение. Правилно и законосъобразно, с оглед установените
факти е приложена разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Съдът е на становище, че е осъществен от обективна и субективна
страна състав на административно нарушение, за което жалбоподателят
административно е санкциониран. От субективна страна деянието е
извършено виновно при форма на вина - пряк умисъл. Наложеното наказание
по вид и размер е определено така както е разписано в чл. 182, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП към датата на извършване на нарушението. Доколкото размерът на
глобата е строго фиксиран в закона, съдът не разполага с правомощия за
неговото намаляване.
Съдът намира, че по делото бяха събрани безспорни доказателства за
извършеното административно нарушение. Видно от съдържанието на
електронния фиш, както и от приложения снимков материал, от установената
скорост на МПС е приспаднат 3% толеранс в полза на водача.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че издаденият електронен фиш
следва да бъде потвърден.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов - ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл. 63д е предвидено, че в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
4
Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. С оглед гореизложеното,
съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за
осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция,
определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и
в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна
сложност.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 8539736 от 13.09.2023 г.
на СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, с който на жалбоподателя В. Г. К., ЕГН:
**********, с адрес: гр. **********, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 600,00 /шестстотин/
лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя В. Г. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.
********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ /СДВР/ сумата от 80 лева /осемдесет лева/,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -С. град в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ВГК, ЕГН: **********, с адрес: гр.
****************, адв. НГ срещу Електронен фиш Серия К № 8539736 от
13.09.2023 г. на СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, с който на жалбоподателя
на осн. чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена „глоба“ в
размер на 600,00 /шестстотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от
ЗДвП.
В жалбата, както и в допълнителна молба по делото се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, като се моли същият
да бъде изцяло отменен.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована за с.з., не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален
представител на въззиваемата страна, който изразява становище, че
електронният фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен, като
претендира юрисконсултско възнагражедние.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Към 13.09.2023 г. собственик на лек автомобил марка „****” модел
********** с рег.№ ******** бил жалбоподателят ВГК, ЕГН: **********.
Срещу същия в качеството му на собственик на посоченото МПС бил издаден
процесния Електронен фиш Серия К № 8539736 от 13.09.2023 г. на СДВР за
това, че на 13.09.2023 г. в 15:38 часа в гр. София, по бул. „Никола Й.
Вапцаров” до номер 47, с посока на движение от бул. „Черни връх” към ул.
„Атанас Дуков” управлявал посочения лек автомобил марка „****” модел
********** с рег.№ ********, като се движел със скорост от 84 км/ч., при
ограничение на скоростта 50 км./ч. за населено място. Скоростта на МПС била
измерена с автоматизирано техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M 567.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя Владимир Казаков на
04.02.2024 г. г., видно от приложените по делото справка - списък с намерени
фишове и разписка. Жалбата срещу електронния фиш е депозирана в СРС на
16.02.2024 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приложените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - справка за
собственост на МПС, копие от Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. за
изменение и допълнение на заповед за утвърждаване образец на електронен
фиш на министъра на вътрешните работи, копие на протокол № 1-9-23 г. от
18.05.2023 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TRF1-M“,
копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
копие на протокол за използване на автоматизирано техническо средство
TFR1-M № 567 от 13.09.2023 г., списък с намерени фишове, ежедневна форма
на отчет, писмо на ГДНП, справка картон на водача, копие на протокол за
1
извършено обучение от 10.01.2017 г., копие на разписка за връчване на
електронен фиш, както и снимков материал на процесното нарушение.
От правна страна съдът намира следното:
Жалбата е депозирана в преклузивния срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, поради което издаденият Електронен фиш
следва да бъде изцяло потвърден.
При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи
правото на защита на жалбоподателя.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1,
т. 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният
фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради
което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и
негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението. Съгласно посочената разпоредба електронният фиш
следва да съдържа още данни за мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
или мястото на доброволното заплащане.
В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че атакуваният
електронен фиш съдържа всички законови реквизити, както и че е спазена
процедурата по неговото издаване, поради което наведените от жалбоподателя
възражения в тази насока се явяват неоснователни. Видно от приложения
протокол за използване на автоматизираното техническо средство за контрол
на скоростта и ежедневната форма на отчет в същите коректно са описани
датата и мястото на контрол, посоката на движение на контролираните МПС,
използваното АТСС, датата на която същото е преминало метрологична
проверка и датата на годността му за експлоатация, имената на служителя,
който го е разположил и настроил, съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания.
В обжалвания електронен фиш се сочи, че с деянието си жалбоподателят
е нарушил виновно разпоредбата на чл. 21, ал.2 във вр. с чл.21, ал. 1 от ЗДвП.
Посочената разпоредба от ЗДвП не визира състав на административно
нарушение, а задължение за водачите на превозни средства. Нарушението на
това задължение е възведено като наказуемо вече със състав на
административно нарушение, който по настоящата хипотеза е в разпоредбата
на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, според която ако водач превиши разрешената
2
максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за
превишаване над 40 km/h-с глоба 600 лв. Доколкото размерът на глобата е
строго фиксиран в закона, съдът няма правомощия за неговото намаляване.
Поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура
и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от
Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е
позволено, тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при
движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да
създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен
фактор). Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. (нова - ДВ, бр.
85 от 2004 г., изм., бр. 10 от 2011 г.) при изпълнение на функциите си по този
закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на
моторното превозно средство. Съгласно т. 7 от същата разпоредба (нова - ДВ,
бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 54 от 2017 г.) при изпълнение на функциите си по
този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат
право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по
пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и
видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата
за видеозаснемане.
В конкретния случай нарушението е било установено с автоматизирано
техническо средство вид мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1-M. Видно от Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835, същото е вписано в регистъра на
одобрените за използване типове за измерване под номер 4835, а видно от
приложения протокол № 1-9-23 от проверка, същото е преминало успешно
последваща проверка. Следва да се отбележи, че в цитираното удостоверение
е посочено, че е със срок на валидност до 24.02.2020 г., но съгласно
разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Следователно средството може да бъде използвано за измерване на скоростта.
Единственото условие е АТСС, с което е констатирано нарушението да е
преминало метрологична проверка, а в случая такава е извършена на
18.05.2023 г., видно от представения протокол. Всичко изложено обосновава
извод, че към датата на използване на АТСС /13.09.2023 г./ същото е било в
период на валидност на извършената метрологична проверка.
Видно от съдържанието на атакувания ЕФ същият съдържа всички
реквизити по чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, нарушението е
описано по начин, позволяващ на наказаното лице да разбере кои са
обстоятелствата, които му се вменяват във вина. От горното съдът намира, че
за нарушителя е ясно да разбере, който и да е от аспектите на отговорността за
3
конкретното нарушение. Правилно и законосъобразно, с оглед установените
факти е приложена разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Съдът е на становище, че е осъществен от обективна и субективна
страна състав на административно нарушение, за което жалбоподателят
административно е санкциониран. От субективна страна деянието е
извършено виновно при форма на вина - пряк умисъл. Наложеното наказание
по вид и размер е определено така както е разписано в чл. 182, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП към датата на извършване на нарушението. Доколкото размерът на
глобата е строго фиксиран в закона, съдът не разполага с правомощия за
неговото намаляване.
Съдът намира, че по делото бяха събрани безспорни доказателства за
извършеното административно нарушение. Видно от съдържанието на
електронния фиш, както и от приложения снимков материал, от установената
скорост на МПС е приспаднат 3% толеранс в полза на водача.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че издаденият електронен фиш
следва да бъде потвърден.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов - ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл. 63д е предвидено, че в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. С оглед гореизложеното,
съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за
осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция,
определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и
в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна
сложност.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -С. град в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4