О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 2
гр. Сливен, 20.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на пети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на секретаря НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от председателя ЧКАД № 497 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК.
Образувано е по частна жалба подадена от Р.И.Й., против определение № 3935/07.11.2019 г. по адм.д. № 5161/2019 г. на Районен съд – Сливен, с което е оставена без разглеждане жалбата на Р.И.Й. против писмо изх. № 9400-14321/2/ от 02.09.2019 г. на Кмета на Община Сливен и е прекратено производството по делото. В частната жалба са развити съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Сливен.
В съдебно заседание частният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не ангажира доказателства, въпреки дадената възможност до датата на откритото с.з.
Ответникът по частната жалба: Кметът на Община - Сливен, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и излага съображения в подкрепа на твърденията си за правилност на оспореното определение. Ангажира доказателства.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на определението на Районния съд.
Настоящият състав, след като съобрази изложените в жалбата оплаквания и прецени доказателствата по делото, намира подадената жалба за подадена от надлежна страна и процесуално допустима, но по същество неоснователна по следните съображения :
По делото е установено, че Р.Й. е депозирала заявление до Кмета на Община – Сливен с искане за обезщетяване с общинска земя, вкл. по чл. 19, респ. 25 от ЗСПЗЗ за имоти, попадащи в територията по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно решение № 148/05.10.1995 г., издадено от ОС "3"- Сливен на н. на И. А. К.. С цитираното решение ОС "3"- Сливен е признала право на собственост на н. на И. А. К. в съществуващи стари реални граници, същевременно е отказала да възстанови нива от 0.5 дка, находяща се в терен по пар. 4 в м. Каменна алча и лозе от 2 дка, находящо се в терен по пар. 4 същата местност гр. Сливен. Жалбоподателката е заявила, че желае да бъде обезщетена с конкретно посочени имоти: 67338.420.279, 67338.420.210, 67338.420.211 в селищно обр. Изгрев, където били нейните имоти.
С писмо изх. № 9400-14321/2/ от 02.09.2019 г. Кмета на Община – Сливен уведомява Р.Й., че ЗСПЗЗ и правилника към него не предвиждат обезщетение с общинска земя на бивши собственици с признати за възстановяване земи в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които са пропуснали анкетирането, проведено по време на изготвяне на помощния план, въз основа на който се изготвя план на новообразуваните имоти на дадена територия, както и че с писмо № 94-2007 от 30.07.2018 г. на Министерство на земеделието и храните й е отговорено, че съгласно пар. 4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ влязъл в сила плана на новообразуваните имоти може да се измени, когато помощния план, въз основа на който е изработен, съдържа непълноти и грешки, като при спор за материално право заинтересованите лица следва да осъществят правата си по съдебен ред.
С обжалваното определение Районен съд – Сливен е оставил без разглеждане подадената жалба срещу писмо изх. № 9400-14321/2/ от 02.09.2019 г. Кмета на Община – Сливен и прекратил производството по делото.
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като обжалваното писмо на Кмета на Община - Сливен по своята правна същност не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, а има само уведомителен характер.
Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд.
Преценката дали актът подлежи на оспорване задължително се свързва с изследване характера на оспорения акт и по-специално дали има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК - изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Отсъствието на който и да е от очертаните в цитирания текст на закона същностни белези, какъвто е настоящият случай, сочи на недопустимост на търсената по реда на това съдебно-административно производство защита.
Определението е правилно. Производството пред РС – Сливен е образувано по жалба срещу писмо на Кмета на Община Сливен, което не носи белезите на индивидуален административен акт. Същото, както правилно е посочил първоинстанционният съд, не обективира властническо волеизявление с конститутивно действие - не представлява правопораждащ, правопроменящ, правопогасяващ или правопрекратяващ юридически факт по отношение правото на обезщетяване на жалбоподателката за призната, но невъзстановена земеделска земя в т.ч. и във връзка с направеното от нея искане за обезщетяване с равностойни земи от общинския поземлен фонд. Верен е правният извод на съда, че писмото има само уведомителен характер и от него не се създават права или задължения или непосредствено да се засягат права, свободи и законни интереси на жалбоподателката. В случая писмото като волеизявление на административния орган във връзка с искане на жалбоподателката съдържа информация за обстоятелствата свързани с това искане и не представляват индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.Ето защо настоящият състав намира изводите на РС – Сливен за прекратяване на производството за правилни. За да бъде една жалба разгледана по същество, е необходимо тя да бъде първо допустима. Недопустимата жалба въобще не подлежи на разглеждане.
Доколкото уведомителното писмо не подлежи на обжалване по реда на АПК, правилно първоинстанционният съд е оставил жалбата срещу него без разглеждане и е прекратил образуваното съдебно производство. Обжалваното определение не страда от пороци, които съставляват касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените мотиви, Административен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 3935/07.11.2019 г., постановено по административно дело № 5161/2019 г. по описа на Районен съд - Сливен.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :