Р Е
Ш Е Н
И Е
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети август
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СТЕФАН СТОЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
КАТЕРИНА
НЕНОВА
при участието на секретаря Г.В. и в присъствието на прокурор ЦЕКОВА от СОП разгледа докладваното от съдия Стойков ч.н.д.
№ 613 по описа на Софийски окръжен съд
за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл.
16, ал. 1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагате на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Предмет на делото е признаването и изпълнение на
решение за налагане на финансова санкция, постановено от Полицейски президиум
Райнпфалц, гр. Шпайер, Федерална Република Германия срещу българския гражданин Б.С.И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***.
Решението за налагане на финансова санкция е
изпратено от Федерална служба „Правосъдие” на издаващата държава на Софийски окръжен съд.
Съгласно изискванията на закона същото се
придружава от Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета,
относно прилагането на взаимно признаване на финансови санкции.
В съдебно заседание на 16.08.2016
г. засегнато лице И. е редовно призовано на адреса се явява лично, като не
оспорва искането. Заявява, че ще заплати дължимите суми, а така също посочва,
че е уведомен с писмо от немските власти за наложената глоба.
Представителят
на С.о.п. намира искането на издаващата държава за допустимо и основателно и
счита, че следва да бъде признато и допуснато изпълнението на наложената с него
финансова санкция на засегнатото лице – български гражданин. Прокурорът сочи,
че са налице предпоставките за уважаване на искането, както и не са налице
пречките по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС.
Софийският окръжен съд в рамките на своята
компетентност по чл. 6, ал. 1 от Закона и според разпоредбата на чл. 10, ал. 1
от Закона, определяща правоприлагането на българското законодателство по
настоящия случай, като се запозна с приложените по делото материали и във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
Получено е
наказателно решение № 500017752807 от 04.01.2016 г. в сила от 26.01.2016 г.
/част „ж“, т. 1 от удостоверението/, постановено от Полицейски президиум
Райнпфалц, гр. Шпайер, Федерална Република Германия, за налагане на задължение
за плащане на парична сума от 80 евро, както и на сумата от 28.50 евро,
представляваща стойността на разходите по съдебната процедура, като задълженото
за заплащането им лице е българският гражданин Б.И., роден на *** г. в гр.
Сомоков, последен известен адрес: Ихтиман, България, ж. к. ”Стипон“, № 17 /6 /
31 /данните са по удостоверението част „е“, т. 1 и решението/, като видно от
приложената справка от НБД „Население“ пълните данни на задълженото лице са: Б.С.И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***.
Към удостоверението
е представено и решението за налагане на финансовата санкция, като макар и
непреведено решението очевидно съответства на описаното в удостоверението. От
съдържанието на удостоверението, както и от представеното решение може да се
направи извод, че същото представлява акт за налагане на финансова санкция по
смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, както и по т. 3 от същата разпоредба
в частта за дължимите разноски.
Решението
за налагане на финансова санкция е постановено в наказателно производство в
държавата Германия – членка на Европейския съюз, от компетентен орган за по
наказателни дела орган – Полицейски президиум Райнпфалц, гр. Шпайер, Федерална
Република Германия, като държавата и издаващият орган са обозначени в
удостоверението /част „а“ и част „б“/.
Представеното решение за налагане на финансова
санкция е придружено от удостоверение по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР
на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции – по образец съгласно приложение № 2 към чл.4, ал.1 от Закона.
Удостоверението е издадено, подписано и неговото съдържание е удостоверено от
съда, постановил решението за налагане на финансова санкция и е придружено с
превод на български език, съгласно изискванията на чл. 4 и чл. 5 от Закона.
Съдът
констатира наличието на условията, предвидени в разпоредбата на чл. 30 от
Закона, за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова
санкция:
Решението
за налагане на финансова санкция е постановено в писмено производство, като е
отбелязано изрично, че лицето Б.И. е уведомен съгласно законодателството на
Германия лично или чрез упълномощен представител относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалване /част „з“, т. 2/.
Може да се направи извод, че финансовата санкция
представлява глоба за нарушение на правилата за движение, след като при
описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението /част „ж“, т. 2/
е посочено, че на 01.09.2015 г., в 08.21 часа, Б.И. като водач на товарен
автомобил с рег. № СО 1209 ВМ, движейки се в землище Гундхайл по федерална
автомагистрала 61 при 334.9 километър по посока Лудвигсхафен не е спазил максимално допустимата скорост
извън населени места с 6 км.ч., като допустимата скорост е 80 км.ч., а
установената е 86 км.ч. /след приспадане на толерантност/.
Описано е също така и нарушение, извършено на
същото място и по същото време от И. като водач на товарен автомобил /обща
допустима маса над 3.5 т./ омнибус с повече от 8 места за сядане без мястото на
водача, при което не е спазено минималното допустимо разстояние – 50 м., от
движещото се пред него превозно средство, при движение със скорост над 50 км.ч.
по автомагистрала.
В същата част на удостоверението са посочени и
нарушението разпоредби, съответно чл. 18, ал. 5, чл. 49 от Правилника за
движението по пътищата, чл. 24 от Закона за движението по пътищата и 11.1.1 от
Федерален каталог за финансови санкции за първото нарушение, както и чл. 4, ал.
3, чл. 49 от Правилника за движението по пътищата, чл. 24 от Закона за
движението по пътищата и 15 от Федерален каталог за финансови санкции.
Наложената финансова санкция за извършените
нарушения е в размер на 80 евро, а така също в удостоверението, както и в
приложеното решение е обозначено и задължение за заплащане на сумата от 28.50
евро, представляваща парична сума за разходите по съдебното и административното
производство /част „ж“, т. 1/.
Липсват данни в удостоверението за заплащане на
част от задължението от страна на Б.И. /част „з“, т. 4/.
Равностойността
на паричната сума от 108.50 евро в български левове по фиксирания курс на
Еврото на Българската народна банка към 04.01.2016 г. – деня на постановяване
на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава възлиза на
сумата от 212.21 лева /при фиксиран курс от 1.95583 лева за 1 евро, съгласно
чл. 29, ал. 2 от ЗБНБ/.
След преценка на изложените обстоятелства съдът
намира, че са налице условията за разглеждане и уважаване на искането, след
като засегнатото лице има постоянно местоживеене в Република България с адрес: гр.
Ихтиман, обл. Софийска, ж. к. ”Стипон“, № 17, вх. Б, ет. 5, ап. 31 - условие по
чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, а по същество искането за признаване на решението
за налагане на финансова санкция е основателно, след като искането е придружено
от необходимите документи – преведено удостоверение по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС, издадено от държава членка на ЕС –
чл. 30, ал. 1, като задълженото лице има обичайно местопребиваване в България
чл. 30 , на територията на съдебния район на Софийски окръжен съд което определя и компетентността на настоящия
съд съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС.
Представен е влязъл в сила акт по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС,
издаден в държава членка на ЕС, с който е наложено задължение за българският
гражданин Б.С.И. за заплащане на финансовата санкция за извършени
административни нарушения на територията на държавата членка – Германия,
изразяващи се в нарушение на правилата за движение по пътищата, което е
извършено от негова страна при управление на товарен автомобил. Характера на
нарушението не изисква двойна наказуемост – и по законодателството на България,
след като чл. 30, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ЗПИИРКОРНФС определя, че такава не е
необходима при поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата.
За да стигне до извод, че искането за признаване
на решението за налагане на финансова санкция е основателно съдът отчита и
липсата на някое от основанията за отказ по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, а
именно: представено е пълно
удостоверение, което отговаря очевидно на представеното решение за налагане на
финансова санкция; няма данни за това нарушение Б.И. да е санкциониран в
България или в друга държава, освен в Германия; изпълнението на решението не е с
изтекла давност по българското законодателство – чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК; не
са налице доказателства за наличие на имунитет или привилегия по българското
законодателство, съгласно което изпълнението на решението недопустимо;
нарушението не е извършено на територията на България, а така също според
националното законодателства няма ограничения за провеждане на
административно-наказателно производство за нарушения на ЗДвП; наложена е финансова санкция над минимално
определената сума от 70 евро; за конкретното нарушени не се изисква двойна
наказуемост по чл. 30, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС; според националното ни
законодателство не са налице ограничения за понасяне на
административно-наказателна отговорност от лицето Б.И., предвид неговата
възраст; според представеното удостоверение решението за налагане на финансова
санкция е постановено в писмено производство и в съответствие със
законодателството на издаващата държава засегнатото лице не е било уведомено
лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за обжалване на
решението.
Не са налице и предпоставките по чл. 32, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС
за намаляване на санкцията, след като деянието и извършено изцяло на
територията на държавата, членка на ЕС, издала решението, както и
предпоставките за приспадане на дължимата сума, след като издаващата държава
изрично е посочила, че няма частично заплащане на задължението, а така също
такива доказателства не са представени от Б.С.И. и в настоящото производство.
По изложените съображения и на основание чл. 32,
ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 и чл. 36, вр. чл. 22, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС
Софийският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА решение № 500017752807 от 04.01.2016 г., постановено
от Полицейски президиум Райнпфалц, гр.
Шпайер, Федерална Република Германия, влязло в сила на 26.01.2016 г., по
силата на което Б.С.И., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** е осъден да заплати сумата в размер на 108.50 (сто
и осем евро и петдесет евроцента) евро, равностойна на 212.21 (двеста и
дванадесет лева и двадесет и една стотинки) лева, представляваща наложена финансова санкция и стойността на разходите по
наказателното дело.
ИЗПРАЩА ЗА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ решение №
500017752807 от 04.01.2016 г., постановено от Полицейски президиум Райнпфалц,
гр. Шпайер, Федерална Република Германия, влязло в сила на 26.01.2016 г., ведно
с препис от настоящето решение на
Националната агенция за приходите.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Да се уведоми незабавно Федерална
служба „Правосъдие”, Федерална Република Германия, че решение № 500017752807 от
04.01.2016 г., постановено от Полицейски президиум Райнпфалц, гр. Шпайер,
Федерална Република Германия, влязло в сила на 26.01.2016 г., по силата на
което Б.С.И., ЕГН **********, с постоянен адрес *** е осъден да заплати сумата
в размер на 108.50 (сто и осем евро и петдесет евроцента) евро, равностойност в
лева - 212.21 (двеста и дванадесет лева и двадесет и една стотинки) лева,
представляваща наложена финансова
санкция и стойността на разходите по наказателното дело, е признато, и изпратено за изпълнение на
Националната агенция за приходите на Република България.
Копие от уведомлението да се изпрати на
Министерство на правосъдието на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.