Р Е Ш Е Н И Е
№ 260130
19.02.2021 г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 27.11.2020г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ И.
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 2328 по описа за 2020 година.
В исковата молба се твърди, че на 16.09.2017г. е бил сключен Договор за
потребителски кредит /№ **********/, по силата на който „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД да предостави на Д.А.Т.
кредит в размер на 1 000лв. при годишен лихвен процент 41.17 и годишен
процент на разходите 49.90, който тя трябвало да върне за срок от 36 месеца с
вноски, всяка равна на 48.80лв. или общо 1 756.80лв.
Освен това тя се задължила, чрез подписването на споразумение, да му
заплати и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, в размер 1
267.20лв., на споменатия брой вноски, от по 35.20лв.
По този начин задължението на жената възлязло на общо 3 024лв., като
трябвало да го погаси с 36бр. месечни вноски от по 84лв.
Представляващият „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД твърди, че то изпълнило задължението си по договора,
като превело на Т. договорената сума от 1 000лв. на 18.09.2017г., но тя не спазила своите
задължения, тъй като направила само първите две вноски. След това, по нейно
искане, били отложени следващите три вноски, в резултат на което бил съставен
нов погасителен план. Въпреки това жената не извършила никакво плащане и ищеца
счита, че с настъпването на падежа на вноските, които не е направила, тя е
изпаднала в забава, която пък е превърнала цялото й задължение в предсрочно
изискуемо, при това автоматично, а договора-прекратен, считано от 03.07.2018г.
Кредиторът твърди, че изпратил до длъжницата, на 04.07.2018г., уведомително
писмо, за да я информира, че договора е едностранно прекратен и задължението е обявено
за предсрочно изискуемо.
Поради неизпълнението на Т., търговското дружество се обърнало за
съдействие към съда, използвайки първоначално заповедното производство, развило
се в ч.гр.д.№ 327/2019г. на СлРС, а след това и исковия процес, в който
претендира да бъде установено съществуването на свои вземания от Д.А.Т. за
главница от 970.52лв.; договорно възнаграждение 688.68лв. и възнаграждение за
допълнителния пакет в размер 1 196.80лв. Ищецът изрично заявява, че се отказва
да търси някои суми, за които също му е издадена заповед за изпълнение и това
са лихва за забава в размер 7.79лв. и такси за извънсъдебно събиране на
вземането в размер 40лв.
Търси обаче направените от него разноски, а и юрисконсултско
възнаграждение- както в настоящото дело, така и в заповедното производство.
Ответницата не подаде писмен отговор, въпреки че й е връчен препис от
исковата молба и приложенията й. Тя и не се яви и не изпрати представител в
проведеното съдебно заседание, а и не взе, по друг начин, становище по
исковете.
Ищецът също не бе представляван в съдебно заседание, но чрез нарочно
писмено изявление на пълномощник исковете се поддържат.
След като обсъди събраните по делото
доказателства, съда приема за установени следните факти:
Видно от документа, представляващ листи №№ 28- 35вкл. от материалите по
делото, на 16.09.2017г. Д.А.Т. е отправила до „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД Искане за отпускане на
потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт”. Явно е, че желанието на жената е
било удовлетворено, тъй като на същата дата е сключен Договор № ********** за
това- л.л.8-11, съдържащ обвързващите страните клаузи, в т.ч. задължението на
търговското дружество да предостави сума в размер на 1 000лв., при
условията, коментирани от съда по-горе, и изложени в исковата молба. Между
същите страни е сключено и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, от което е видно, че те се изразяват в приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; възможност за намаляване на броя им; смяна датата на
падежа на вноските; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства.
Изготвен е погасителен план към тези два договора, съгласно който Т. трябва да направи 36 на брой месечни
погасителни вноски, които са двукомпонентни- едната е, за да погасява
задължението си по договора за кредит- с месечна вноска от 48.80 лв., а
другата- за погасяване на задължението по споразумението- с вноска от 35.20лв.,
при което месечната погасителна вноска възлиза на общо 84лв.
Съдът приема, че на кредитополучателя е предоставена преддоговорна
информация на стандартен европейски формуляр, свидетелство за което е самия
той, както и документа, даващ допълнителна преддоговорна информация.
Част от доказателствения по делото материал са и Общите условия на ищцовото
дружество.
От преводното нареждане от 18.09.2017г. /л.27/ съда приема, че „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД е превело на Т.
сумата 1 000лв.
Ищецът признава, че е получил плащане от жената – първите две вноски.
Поради това, а и тъй като ответницата не ангажира доказателства да е извършила
и други плащания, а това бе в нейна тежест, съда приема, че тя е извършила само
тях и не е осъществявала други престации в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД.
По подадено от жената на 02.02.2018г. Заявление за промяна на погасителен
план, е сключен Анекс № 1/ 06.02.2018г. към договора за потребителски кредит и
съставен нов погасителен план, съгласно който трета, четвърта и пета от
погасителните вноски по първоначалния план са отложени, а първата дължима от
жената е с падеж 15.04.2018г. и последната-15.01.2021г.
Дружеството е изготвило писмо до Д.Т., за да я уведоми, че поради липсата
на плащания цялото й задължение е обявено за предсрочно изискуемо, а договора
развален. Липсва обаче доказателство това писмено изявление да е достигнало до
адресата му.
За вземанията си „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД е депозирало пред Районен съд-Сливен заявление по
чл.410 от ГПК и му е издадена, в производството по ч.гр.дело № 327/ 2019 г., заповед за
изпълнение - № 230/ 28.01.2019г., с която на Д.Т. е разпоредено да му заплати,
по Договор № ********** за потребителски кредит от 18.09.2017г., общо 2 896лв.,
включващи главница, договорно възнаграждение, възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги и такса по тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, ведно със законната лихва, считано от 25.01.2019г. и до
окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 7.99лв., за
периода 16.01.2018г.- 03.07.2018г.; също и разноски от 58.08лв. И
юриск.възнаграждение в размер 100лв.
Срещу нея жената не е подавала възражение по чл.414 от ГПК, но и не е
открита от заповедния съд, за да й я връчи. По тази причина последния е дал
указания на кредитора да предяви иск, с който да установи съществуването на
тези си вземания.
Така установените факти налагат следните правни изводи:
Предявени са искове за установяване съществуването на парични вземания.
Първите две- за главница и възнаградителна лихва, ищеца основава на договорно
неизпълнение на задължение на кредитополучателя, което последния има към него в
качеството му на кредитор, по договор за потребителски кредит. Към него се
наслагва и обстоятелството, че е настъпила, според ищеца, предсрочна
изискуемост на цялото задължение.
Според съда, по категоричен начин се установи, че страните по делото са
обвързани от договор, сключен на 16.09.2017г. Съгласно същия, а и споразумение
към него за закупуване на пакет услуги, задълженията си кредитополучателя
трябва да погаси на 36 месечни вноски. Видно от погасителния план към договора
/втори по ред, съставен след сключването на анекс №1/, последната от тях е
дължима на 15.01.2021г.
Съдът прие, че ответницата не е изпълнявала задълженията си, тъй като е
заплатила само първите две вноски /дължими по първоначалния погасителен план/,
след което е преустановила плащанията. Вярно е, че в ОУ на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е предвидено, на което дружеството
се позовава в исковата си молба, че ако кредитополучателя просрочи д. една
месечна погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост. Д. е
предвидено, че за целта не е необходимо кредитора да изпраща
уведомление/покана за това на
кредитополучателя.
Въпреки това съда намира, че в случая не е настъпила предсрочна
изискуемост, защото съгласно утвърдилата се съдебна практика, създадена с т.18
от ТР 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.№3/2014г. на ОСГТК на ВКС, д. и в
договора за кредит да е уговорено автоматичното настъпване на предсрочна
изискуемост при неплащане на погасителна/и вноска/и, това не се случва
автоматично, а е необходимо изявление на кредитора в този смисъл да достигне
длъжника. Нещо повече- изискуемостта трябва да е настъпила към момента на
подаване на заявлението по чл.410/417 от ГПК, като това обстоятелство трябва да
се изследва още от заповедния съд, който ако не установи доказателства в тази
насока, трябва да откаже издаването на заповедта.
В случая все пак е издадена заповед за изпълнение за цялото заявено парично
вземане, но ищеца –кредитор не ангажира доказателства, че изявлението му за
обявяване на цялото задължение на ответницата за предсрочно изискуемо е
достигнало до нея. Поради това ответницата не дължи всички суми по погасителен
план, т.е. всички суми по договора за кредит. Дължими от нея са само сумите,
чийто падеж е бил настъпил към момента на депозиране на заявлението пред съда,
а това е датата 25.01.2019г. Видно от съставения след сключването на анекс №1
нов погасителен план, падежирали към този момент са вноски от тази с №6,
предвидена за 15.04.2018г. до онази с №15 за 15.01.2019г. вкл. Те са в общ
размер 480.80лв., от които за главница 200.38лв. и за лихва 287.42лв.
Т.е., само тези суми е следвало да заяви в заповедното производство
търговското дружество. Според съда, от тях трябва да се приспаднат онези части
от двете вноски на Т., отнесени за първа и втора вноска по плащане на
възнаграждението за закупен допълнителен пакет. Кредиторът изобщо няма вземане
на това основание- за закупуване на допълнителен пакет, въпреки наличното в
този смисъл споразумение между страните. Така е, защото единственото
предназначение на това т.н. споразумение е да осигури вземане на кредитора в
по-голям краен/сумарен размер – като за кредитополучателя възникне задължение за
заплащане не само на възнаградителна лихва и обезщетение за забава, но и други
суми. Така също, с тази, а и подобни, клаузи кредитора заобикаля вече
забранената му/отнета от законодателя възможност да залага в договорите за
кредит изключително завишени лихвени проценти, съответно годишен процент на
разходите. Всъщност, лихвата, съотв. годишния процент на разходите в процесния
договор съвсем не са малки- 41.17% и 49.90% и са несравнимо по-високи от
лихвите, при които банки отпускат заеми,
Така също, предвиждането на няколко санкционни за кредитополучателя
последици при неизпълнение на неговото задължение го поставя в твърде
неравноправно положение по отношение на другата страна по договора- заемателя.
Т.е., клаузата за неустойка в случая е неравноправна по смисъла на чл.143 ал.1
и чл.143 ал.2, т.5 от ЗЗП, а за такива съда е задължен служебно да следи- чл.7
ал.3 от ГПК.
Не само това, но и цената на този т.н. допълнителен пакет д. надвишава
размера на предоставения кредит!
Ето защо за „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД въобще не е възниквало вземане за възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги- 1267.20лв., съотв.- неоснователен е иска за сумата 1196.80лв.
При това положение следва да се счита, че с плащанията от общо 70.40лв. в
тази връзка ответницата всъщност е погасявала главница и лихва. Лихвата по
първата от падежиралите вноски- тази за 15.04.2018г., е 31.65лв., а главницата-
17.15лв. Т.е., първата вноска по договора за кредит е погасена изцяло с
плащане. Остатъкът от 21.70лв. / 70.40 - /31.65+17.15// е погасил частично
лихвата по вноската с падеж 15.05.2018г.
В резултат на тези пресмятания се оказва, че от трите предявени
установителни иска са основатели първите два, но само частично. Този за
главница до размера 183.43лв., а за лихва- до размера 234.07лв. За горниците
над 183.43лв. до предявения размер- 970.52лв.
и съответно над 234.07лв. до
предявения размер- 688.68лв., ще бъдат отхвърлени.
Всъщност, тъй като заповедния съд неправилно не е разграничил отделните
вземания в издадената заповед за изпълнение, а е разпоредил плащането на
глобална сума, която е 2 896лв., то и съда в настоящия исков процес ще
постанови само един диспозитив на решението си, въпреки че исковете са три- ще
приеме, че ответницата дължи на ищцовото дружество 417.50лв., а за разликата
над нея до общия предявен с исковата молба размер- 2856лв., ще отхвърли
претенцията.
При това положение частично основателно се оказва- по аргумент от чл.78
ал.1 от ГПК, искането на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД да му бъдат присъдени сторените от него разноски.
Право на такива то има както в заповедното, така и в исковото производства. В
първото тях разноските са толкова, колкото са посочени в заповедта за
изпълнение- 58.08лв. Съразмерно на уважените в настоящото дело искове се
следват разноски в размер 8.49лв.
Същите принципни положения важат и за търсеното юрисконсултско
възнаграждение. То се следва на търговското дружество на осн.чл.78 ал.8 от ГПК- защото то е юридическо лице и е
представлявано- както в заповедното производство, така и в исковия процес, от
юрисконсулт. В ч.гр.д. 327/ 19г. признатото от Сл.РС юриск.възнагр. е 100лв.
Поради това му се следват- съразмерно уважената част от исковете в настоящото
дело, 14.61лв. За исковия процес
дружеството претендира- съгласно списък по чл.80 от ГПК, юриск.възн. в размер
300лв. Според съда обаче, предвид предмета на делото, който не се характеризира
с особени правна и/или фактическа сложност, както и предвид фактически
извършените процесуални действия- проведено едно съдебно заседание, в което ответницата
не присъства и не бе представлявана, а тя д. и не депозира писмен отговор, съда
счита, че възнаграждението за представляването на ищеца от юрисконсулт следва
да е минималното по закон. В тази връзка следва да се има предвид, че
Гражданския процесуален кодекс препраща към Закона за правната помощ /чл.78
ал.8/, а той от своя страна- към Наредбата за заплащане на правната помощ
/чл.37 от ЗПП/. Съгласно чл. 25 ал.1 от същата, за проц.представителство в
гражданско дело с определен материален интерес възнаграждението е от 100лв. до
300лв. Т.е., за настоящото дело съда намира, че на ищеца биха се следвали на
коментираното основание 100лв. Съразмерно уважената част от исковете обаче ще
му бъдат присъдени 14.61лв.
При горните аргументи, Сливенски районен съд
Р
Е Ш И :
На основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.А.Т. с ЕГН **********
и адрес *** дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище гр.София и адрес на управление на дейността- бул.”България”№49, бл.53Е, вх.В част от
сумата, за която на дружеството е издадена, от Сливенски районен съд в
производството по ч.гр.д.№ 327/2019г., заповед за изпълнение № 230/
28.01.2019г., а именно- 417.50лв. /четиристотин и седемнадесет лева и
петдесет стотинки/, а ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата над тази
сума до пълния заявен с исковата молба размер- 2856лв.
ОСЪЖДА Д.А.Т. с ЕГН ********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД с ЕИК ********* разноски, направени от дружеството в заповедното
производство- ч.гр.д.№ 327/2019г. на Сливенски районен съд, съразмерно уважената част от исковете в
настоящото гр.д.№ 2823/2020г.- 8.49лв. /осем лева и четиридесет и девет
стотинки/, а отхвърля искането над този размер до пълния претендиран от
ищеца - 58.08лв.
ОСЪЖДА Д.А.Т. с ЕГН ********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД с ЕИК ********* разноски, направени от дружеството в исковото установително
производство- гр.д.№ 2823/2020г., съразмерно уважената част от исковете- 13.44лв.
/тринадесет лева и четиридесет и четири стотинки/, а отхвърля искането над
този размер до пълния претендиран от ищеца – 91.92лв.
ОСЪЖДА Д.А.Т. с ЕГН ********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД с ЕИК ********* юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство- ч.гр.д.№ 327/2019г. на Сливенски районен съд, съразмерно уважената част от исковете в
настоящото гр.д.№ 2823/2020г.- 14.61лв. /четиринадесет лева и шестдесет
и една стотинки/, а отхвърля искането над този размер до пълния претендиран
от ищеца и посочен от негов процесуален представител в писмена молба- 150лв.
ОСЪЖДА Д.А.Т. с ЕГН ********** да заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД с ЕИК ********* юрисконсултско възнаграждение за
настоящото исково производство- гр.д.№ 2328/2020г. на Сливенски районен съд, съразмерно уважената част от исковете -14.61лв.
/четиринадесет лева и шестдесет и една стотинки/, а отхвърля искането над
този размер до пълния претендиран от ищеца и посочен от негов процесуален
представител в писмена молба- 300лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез
районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок,
считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: