№ 11835
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110167593 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.99 от ЗЗД и чл.240,ал.1 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД от Фирма,ЕИК ********,със седалище и адрес на управление
/административен адрес/,представлявано от Л.Д.,против В. Р. З.,ЕГН
**********,с адрес /административен адрес/,с искане да бъде постановено
решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на
ищеца в размер от 418,44 лева главница и 87,64 лева лихва за забава,от които
84,86 лева за периода 15.03.2018 г. до 13.03.2020 г. и 2,78 лева за периода
14.07.2020 г. до 12.03.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че на 23.08.2015 г. между „Фирма и В. З. е
сключен договор за заем,съгласно който дружеството предоставя сумата от
500 лева,а заемополучателят приема да връща паричната сума на 45 седмични
вноски. Твърди се,че паричната сума е предадена при сключването на
договора,а крайният му срок е настъпил на 03.07.2016 г. Ищецът сочи,че е
активно легитимиран да претендира изпълнение,защото е носител на
вземането на основание сключен договор за цесия от 28.07.2016 г. Исковата
претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на
заповедното производство,но предвид връчването на заповедта за изпълнение
по реда на чл.47 от ГПК е налице интерес от предявяване на установителния
иск. Ищецът моли съда да уважи исковата претенция.
Ответникът В. Р. З. не е подал писмен отговор и не изразява становище по
исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди
представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при
1
спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК Фирма претендира издаването на
заповед за изпълнение против В. Р. З. за сумите от 418,44 лева главница,42,17
лева възнаградителна лихва за периода 03.11.2015 г. до 03.07.2016 г.,154,35
лева мораторна лихва,от които 151,57 лева за периода 29.07.2016 г. до
13.03.2020 г. и 2,78 лева за периода 14.07.2020 г. до 12.03.2021 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 17763/2021 г. по описа на СРС,42
състав.
Представен е договор за потребителски кредит,сключен на 23.08.2015 г.
между „Фирма и В. Р. З..
Съгласно договор за прехвърляне на вземания,сключен на 28.07.2016 г. между
„Фирма,като цедент,и Фирма,като цесионер,страните са постигнали съгласие
да бъдат обвързани от правоотношение,според което цедентът прехвърля на
цесионера свои вземания към трети лица,а цесионерът се задължава да
заплаща уговорената продажбена цена,в това число вземане по договор за
кредит,сключен с В. Р. З..
Представено е уведомление за прехвърляне на вземания,изпратено до В. Р. З..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно
уреден като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде
установено дали съществува вземането,относно което е издадена заповед за
изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение или
е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Следователно този иск има
предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на
доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер.
В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване,че е носител на
вземането на основание договор за цесия,да докаже,че вземането съществува
– да установи,че договор за заем е сключен и парична сума е предадена,да
докаже как и по какъв начин страните са уговорили връщане на паричната
сума. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на
подаване на заявлението,ако исковата молба е подадена в едномесечен
срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на
29.03.2021 г.
Софийският районен съд приема,че е доказано,че ищцовото дружество е
носител на вземането на основание сключен договор за цесия. С договора за
цесия страните по същия постигат съгласие относно прехвърляне на
вземания,а в конкретния случай е представен по делото договор за
цесия,както и потвърждение от страна на цедента,че е прехвърлено вземането
по договора за кредит,сключен с ответника на 23.08.2015 г. Макар
уведомлението за цесия,което е изпратено до ответника З. да не е достигнало
до него,защото според известието за доставяне пратката е непотърсена,с оглед
връчването на това уведомление като доказателство към исковата молба и
при съобразяване на съдебната практика,установена съгласно решение №
123/24.06.2009 г.,постановено по търг.дело № 12/2009 г. по описа на
2
ВКС,следва да се приеме,че цесията е съобщена,респективно ищецът е
носител на вземането. Отделно от това,ответникът З. не противопоставя
твърдения да е изпълнил в полза на предишния кредитор.
Съдът намира,че искът в частта за претендираната главница по договор за
заем от 418,44 лева подлежи на уважаване. Не се спори между страните,а и от
представените по делото доказателства се установява,че ответникът е
сключил договор за заем на 23.08.2015 г. при уговорена заемна сума от 500
лева. Договорът за заем е двустранен и реален договор,съгласно който
страните следва да постигнат съгласие относно размера на заемната сума и
начина на връщането й,а предвид реалния характер на договора страната
заемодател трябва да докаже факта на предаване на паричната сума. Когато е
предявен иск по чл.240,ал.1 от ЗЗД,страната ищец е длъжна да докаже,че е
сключен договор за заем,да докаже,че е предоставила паричната сума,а в
тежест на ответника е възложено доказването,че паричната сума е върната
или са налице обстоятелства,изключващи нейната дължимост. В настоящия
случай от представения по делото договор за заем се установява,че е
постигнато съгласие за заемна сума в размер от 500 лева и е удостоверено
предаването й на заемополучателя З. съгласно чл.27 от договора за заем.
Следователно от значение за преценка дали искът е основателен е дали
ответникът З. е върнал заемната сума. Доказването факта на изпълнение на
задължението за връщане на паричната сума е възложено в тежест на
заемополучателя,а в хода на производството ответникът не доказва връщане
на паричната сума. С оглед това,че е доказано,че на ответника е предоставена
сумата от 500 лева,а същевременно ответникът не е доказал изпълнение на
задълженията си за връщане на паричната сума,искът,предявен за сумата от
418,44 лева подлежи на уважаване.
За да бъде уважена искова претенция по чл.86 от ЗЗД,необходимо е
доказването,че парична сума не е заплатена на падежа или в срока за
плащане,при което за периода на забава длъжникът отговаря пред кредитора
за заплащане на обезщетение. С настъпването на крайния срок на договора за
заем страната заемополучател дължи връщане на неиздължената част от
вземането,респективно за периода,последващ крайната дата
заемополучателят отговаря за обезщетение за забава пред заемодателя. При
това положение съдът приема,че исковата претенция по чл.86 от ЗЗД подлежи
на уважаване изцяло,както е предявена – за сумите от 84,86 лева за периода
15.03.2018 г. до 13.03.2020 г. и 2,78 лева за периода 14.07.2020 г. до
12.03.2021 г.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 75 лева за заповедното производство и
175 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.99 от ЗЗД,вр.чл.240,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на В.
3
Р. З.,ЕГН **********,с адрес /административен адрес/,че съществува вземане
на Фирма,ЕИК ********,със седалище и адрес на управление
/административен адрес/,представлявано от Л.Д.,в размер от 418,44 лева (
четиристотин и осемнадесет лева четиридесет и четири стотинки ) главница и
87,64 лева ( осемдесет и седем лева шестдесет и четири стотинки ) лихва за
забава,от които 84,86 лева ( осемдесет и четири лева осемдесет и шест
стотинки ) за периода 15.03.2018 г. до 13.03.2020 г. и 2,78 лева ( два лева
седемдесет и осем стотинки ) за периода 14.07.2020 г. до 12.03.2021 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
29.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,относно което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 17763/2021 г. по описа на
СРС,42 състав.
ОСЪЖДА В. Р. З.,ЕГН **********,с адрес /административен адрес/ да
заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Фирма,ЕИК
********,със седалище и адрес на управление /административен
адрес/,представлявано от Л.Д.,сумата от 75 лева ( седемдесет и пет лева )
сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и 175 лева ( сто седемдесет и пет лева ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4