НОХД № 548/2018 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подс. И.Н.Б. *** е
за престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, за това че на 24.01.2018 г. в гр. Пазарджик, без надлежно
разрешително по ЗКНВП /чл.7, ал.1 от ЗКНВП/ е държал в себе си високорискови
наркотични вещества- амфетамин с нето тегло 0,857 грама със съдържание на
активен компонент амфетамин 11,4 % тегловни и амфетамин с нето тегло 1,313
грама със съдържание на активен компонент амфетамин 7,8 % тегловни, на обща
стойност 65.10 лв. / съгласно Приложение №2 към Постановление №23 на МС от
29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството/.
След проведено разпоредително заседание, производството пред първата
инстанция е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК- съкратено съдебно
следствие, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура- Пазарджик
поддържа повдигнатото обвинение и предлага съдът да признае подсъдимия за
виновен по същото като определи наказанието при условията на чл.58а ал.4 от НПК.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с упълномощения си
защитник, като се признава за виновен по предявеното му обвинение, признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не
желае да се събират доказателства за тези факти. Защитникът му пледира за
преквалификация на деянието по чл.354а ал.5 във вр. с ал.3 т.1 от НК и
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите
на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
На 24.01.2018 г., през нощта полицейските служители в РУ-Пазарджик И. Г. и С. У., дежурен автопатрул, при изпълнение на служебните си задължения, на ул. „***“ в гр. Пазарджик спрели за проверка подс. И.Б.. В проведен разговор с
полицейските служители, подсъдимият заявил, че в себе си имал наркотични
вещества. По тази причина подс. Б. бил отведен в сградата на РУ- Пазарджик,
където предал доброволно на св. Г. Т. полицейски служител в сектор „Криминална полиция“ при
РУ- Пазарджик, две полиетиленови пликчета, съдържащи бяло прахообразно
вещество. На св. Т. подсъдимият заявил, че веществото, съдържащо се в двете пликчета, е
амфетамин и е предназначено за лична употреба. За извършеното доброволно
предаване бил съставен съответния протокол.
По повод на горното било отпочнато настоящето наказателно производство.
В хода на разследването бил извършен оглед на веществени доказателства,
предмет на който били предадените полиетиленови пликчета и тяхното съдържание.
При същия било установено, че в двете полиетиленови опаковки има бяло
прахообразно вещество на бучки, чието бруто тегло измерено с електронна везна
било 2,89 грама. При направен полеви наркотест, веществото реагирало на
амфетамин. За извършеното процесуално действие бил съставен съответния протокол
и изготвен фотоалбум към него.
Видно от заключението на изготвената химическа експертиза, което съдът цени
като обективно и компетентно, е че нетното тегло на бялото прахообразно
вещество е съответно с тегло 0,857 грама и съдържа 11,4 % амфетамин и 1,313
грама и съдържа 7,8 % амфетамин. След изследването е останало количество
наркотично вещество, съответно 0,826 грама и 1,282 грама.
След изследването наркотичното вещество и опаковките
са били предадени на съхранение в ЦМУ, отдел „НОП“ при Агенция „Митници“- София
с Приемателно-предавателен протокол.
Амфетаминът е високорисково наркотично вещество,
включено в Списък І в Приложение № 1 към чл.3 т.1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Съгласно
приложение № 2 към член единствен на Постановление на МС № 23/29.01.1998 г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството,
цената на 1 гр. амфетамин е 30 лв., т.е. стойността на иззетото от подсъдимия
количество наркотично вещество е общо 65,10 лева.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия И.Б. за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и доказателствата от
досъдебната фаза на процеса, които подкрепят самопризнанието, а именно: показанията
на св. Г. Т.., както и от приложените писмени доказателства и от заключението на
химическата експертиза.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и
субективна страна подс. И.Б. не е осъществил основания състав на
престъплението- държане на високорисково наркотично вещество по смисъла на
чл.354а ал.3 т.1 от НК, а престъпния състав на чл.354а ал.5 във вр. с ал.3 т.1
от НК, като на 24.01.2018г. в гр.Пазарджик, без надлежно разрешително по ЗКНВП
е държал в себе си високорискови наркотични вещества – амфетамин с нето тегло
0,857 грама със съдържание на активен компонент амфетамин 11,4 % тегловни и
амфетамин с нето тегло 1,313 грама със съдържание на активен компонент
амфетамин 7,8 % тегловни, на обща стойност 65,10 лева, като случаят е
маловажен.
Според настоящия съдебен състав деянието съставлява маловажен случай на
държане на високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.93 т.9 от НК, във
вр. с чл.354а ал.5 от НК и не изпълва основния състав на държане на
високорисково наркотично вещество без надлежно разрешение по смисъла на чл.354а
ал.3 т.1 от НК. Опора за този извод се съдържа в малкото количество на
държаното наркотично вещество ( общо 2,17 грама) и твърде ниската му стойност (
общо 65,10 лева- далеч под размера на МРЗ за страната), предмет на
престъплението. Случаят е маловажен и предвид наличието на други смекчаващи
обстоятелства- пълни самопризнания, оказано съдействие на разследващите органи
за разкриване на престъплението, изразено критично отношение към стореното, инцидентната
проява на дееца, тежко материално положение на
подсъдимия към инкриминираната дата, младежката му възраст (24 годишен),
чистото му съдебно минало, изключително добрите характеристични данни по
местоживеене и трудовата му ангажираност.
При наличието на всички тези обстоятелства следва да се формира правният
извод, че извършеното от подс. Б. е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение на обикновените случаи на престъпления от този вид.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Интелектуалният момент на умисъла е включвал
представите, че в себе си има високорискови наркотични вещества- амфетамин в
различно процентно съдържание. Във волево отношение подс. Б. е желаел да държи амфетамина.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред.
Санкцията предвидена в посочения член от НК предвижда наказание глоба до
1 000 лева. Подс. Б. е пълнолетен, неосъждан, към момента на извършване на
деянието, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава 28-ма
от НПК и от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да са
съставомерни и подлежащи на възстановяване.
Предвид
горното, съдът освободи подс. Б. от наказателна отговорност като му наложи
административно наказание глоба, съблюдавайки разпоредбата на чл.78а ал.5 от НК.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът съобрази
направеното самопризнание, оказаното съдействие на разследващите органи, младата
му възраст, добрите характеристични данни и трудова заетост, като последните
определят подсъдимия като деец с ниска степен на обществена опасност. Чистото съдебно минало не се отчете като смекчаващо обстоятелство, т.к. то
е материалноправна предпоставка за приложението на диференцираната процедура по
Глава ХХVІІІ от НПК.
Събрани са
данни и за имотното състояние на дееца от Декларацията за СМПИС по ДП, от която
е видно, че същият работи, като получава трудово възнаграждение в минимален
размер установен за страната и няма други доходи.
Като взе
предвид съответните обстоятелства, които следва да се отчитат при отмерване на
размера на глобата, съдът прецени, че за да се обосноват очаквания от постигане
на целите от реализиране на административнонаказателната отговорност по чл.12
от ЗАНН, на подс. Б. следва да бъде наложено предвидения в закона минимален
размер на наказанието за извършеното от него престъпление- глоба в размер на 1
000 лева платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Пазарджик.
На основание чл.354а ал.6 от НК съдът постанови вещественото доказателство остатък
от наркотично вещество- 2,108 грама /предадени с Приемо-предавателен протокол
№52763 от 19.02.2018г. в ЦМУ гр.София/ да се отнеме в полза на държавата, като
след влизане на присъдата в сила да се унищожи по съответния ред.
На основание чл.53 ал.1 б. „а“ от НК веществените доказателства празни
опаковки, находящи се на л.21 от ДП, като вещи, принадлежащи на виновния и
послужили за извършване на умишленото престъпление, съдът постанови да се
отнемат в полза на държавата и след влизане в сила на присъдата да се унищожат
поради липса на икономическа стойност.
При този изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия И.Б. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР-
Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 137,42 лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: