№ 5609
гр. София, 08.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110151720 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
С искова молба ищецът М. О. М. е предявила отрицателен установителен иск с
правно основание по чл. 439 ГПК против „ЕОС М.“ ЕООД за признаване за
установено, че не дължи на ответника сума в размер от 3229.31 евро – главница по
договор за кредит от 27.08.2008г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, ведно със законната
лихва от 02.12.2011 г. до окончателното погасяване на задължението, сумата от
1034.62 евро– лихва за забава върху главницата за периода 20.06.2010г. до 01.12.2011г.,
както и сумата от 556 лева– съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от
09.12.2011 г. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД по гр.д. № 53316/2011 г., по описа на СРС,
118 състав, въз основа на който било образувано изпълнително дело №
20128380400245 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, с район на действие СГС, вписан в
КЧСИ под № 838, поради погасяване на вземанията по давност.
Ищецът твърди, че не дължи на ответника сумата по изпълнителен лист от
09.12.2011 г., издаден в полза на „Банка ДСК“ ЕАД по гр.д. № 53316/2011 г., по описа
на СРС, 118 състав, 3229.31 евро – главница по договор за кредит от 27.08.2008г.,
сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, ведно със законната лихва от 02.12.2011 г. до
окончателното погасяване на задължението, сумата от 1034.62 евро– лихва за забава
върху главницата за периода 20.06.2010г. до 01.12.2011г., както и сумата от 556 лева–
съдебни разноски. Сочи, че на 12.01.2012г. въз основа на изпълнителния лист било
образувано изпълнително дело № 20128380400245 по описа на ЧСИ Милен Бъзински,
с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под № 838. Вземането, предмет на
1
изпълнителния лист, било придобито от ответника по силата на договор за цесия, като
последният е конституиран като взискател в изпълнителното производство въз основа
на негова молба от 25.04.2013 г. Поддържа, че процесните суми са недължими поради
погасяване на вземанията по изпълнителния лист по давност с довод, че по
изпълнителното дело не са извършвани същински изпълнителни действия, вкл. към
датата на подаване на исковата молба вземането по изпълнителния лист е недължимо
като погасено с изтичането на петгодишен давностен срок. Твърди, че на 03.12.2013г.
по делото е изпратено запорно съобщение на работодателя на ищеца, както и че това е
последното валидно изпълнително действие, след като на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на 13.12.2015 г.
Поддържа, че след 03.12.2013г. не са извършвани годни изпълнителни действия и не е
правено искане за образуване на ново изпълнително дело, включително и от ответното
дружество, което е придобило процесните вземания по силата на договора за цесия,
поради което счита, че към 03.12.2018 г. вземанията по процесният изпълнителен лист
са погасни с изтичането на петгодишен давностен срок, но въпреки това ответникът
отказал да ги отпише като недължими с писмо от 15.08.2022г. във връзка с отправено
на 11.08.2022г. от ищеца искане.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който намира
предявения иск за недопустим, така и неоснователен. Твърди, че вземанията по
изпълнителния лист са били прехвърлено на ответника, като цесионер, с договор за
цесия от 21.10.2020г. Оспорва същите да са недължими. Релевират се съображения, че
процесните вземания съставляват естествени задължения и изтичането на давностен
срок не е свързано с валидността и дължимостта им, а се отнася до възможността
кредиторът да търси изпълнение. Посочва се, че подаването на информация към
Централния кредитен регистър е негово нормативно предвидено задължение. Моли
разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца, тъй като не е дал повод за
завеждане на иска.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните, че в полза на праводателя (цедента) на ответника има издаден изпълнителен
лист по гр.д. № 53316/2011 г., по описа на СРС, 118 състав, въз основа на
изпълнителния лист било образувано изп. д. № 20128380400245 по описа на ЧСИ
Милен Бъзински, с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под № 838, което е било е
прекратено по силата на закона на 13.12.2015 г., след което не са предприемани
2
действия по принудително изпълнение срещу ищеца за вземанията по изпълнителния
лист, така и че вземането по изпълнителния лист е било прехвърлено на ответника
(като цесионер) по силата на договор за цесия от 21.10.2020г.
Приета по делото е молба (л.7 и сл.), с която ищцата отправя молба до ответника,
в която е описано, че вземането по изпълнителния лист по гр.д. № 53316/2011 г., по
описа на СРС, 118 състав, е погасено по давност, но въпреки това получавала
телефонни обаждания от лица, представящи се за служители на ЕОС М. ЕООД, в които
бивало съобщено, че ако не се заплати задължението щяло да бъде образувано ново
изпълнително дело, вкл. след справка в ЦКР продължавало на името на ищцата да
фигурира задължение с кредитор ЕОС М. ЕООД, поради което се прави искане в 7-
дневен срок от получаване на молбата да се отпише задължението като погасено по
давност и да се коригира информацията в ЦКР, вкл. е отправено предупреждение, че
ако се продължи каненето на ищцата да заплаща погасеното по давност вземане ще
бъде отнесен спорът в съда. Писмото е получено на 15.08.2022г., като съгласно отговор
(л.9 и сл.), в който се признава, че за вземането по ИЛ била изтекла необходимата
давност, съответно се погасявала възможността на кредитора да го търси по
принудителен ред, но не се погасявало задължението, поради което не можело да се
удовлетвори искането, вкл. ищцата се кани към споразумение за доброволно
извънсъдебно плащане, като било мислимо и разсрочено плащане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.439, ал.2
ГПК. Предмет на иска е оспорване за недължимост на вземането, основано на
обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене - че след издаване на
изпълнителния лист е изтекла погасителната давност за вземането.
Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на
ответника е да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи
на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или
прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Не се спори между страните, че цедентът на праводателя на ответника е
разполагал с вземане по ИЛ, което е подлежало на принудително изпълнение, както и
че за същото е приложима общата погасителната давност, вкл. отделено за безспорно
между страните е, че за вземането е изтекла необходимата давност. Оттук съдът
приема, че искът се явява изцяло основателен, вкл. не са събрани доказателства за
3
спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по
смисъла на ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на делото съдът приема, че с право на разноски разполага само
ищецът, доколкото не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК – изрично с оглед
поканата, съответно отговорът на същата, съдът приема, че именно ответникът е станал
причина за завеждане на делото. Ищецът е доказал сторени разноски в общ размер на
1135,86лв., които следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.439
ГПК, че М. О. М., ЕГН: **********, гр.София, ул. „413-а“, бл.101, не дължи на „ЕОС
М.“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. ****, сума
в размер от 3229.31 евро – главница по договор за кредит от 27.08.2008г., сключен с
„Банка ДСК“ ЕАД, ведно със законната лихва от 02.12.2011 г. до окончателното
погасяване на задължението, сумата от 1034.62 евро– лихва за забава върху главницата
за периода 20.06.2010г. до 01.12.2011г., както и сумата от 556 лева– съдебни разноски,
за които е издаден изпълнителен лист от 09.12.2011 г. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД по
гр.д. № 53316/2011 г., по описа на СРС, 118 състав, вземането по който е прехвърлено
на ответника в качеството му на цесионер по договор за цесия от 21.10.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. ****, да заплати на М. О. М., ЕГН:
**********, гр.София, ул. „413-а“, бл.101, разноски по делото в размер на 1135,86лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4