Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 07.02.2021г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на петнадесети декември
две хиляди двадесет и първа
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАДЖОВА
секретар
Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 698 по
описа за 2020г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл.190,
ал.2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че през 2015г. е закупил от ответниците
правото на собственост върху недвижим имот, съставляващ ПИ 99087.13.5 по КККР
на гр. Асеновград, кв. Горни Воден, с площ от 1910 кв.м. срещу сумата от 40000
евро, заплатена със средства от банков кредит. Със заповед на Министъра на
регионалното развитие и благоустройството от 16.01.2014г. 324 кв.м. от него са
отчуждени в полза на Държавата и включени в път ІІ-86 Пловдив – Асеновград –
Смолян. Или Държавата има права, които би могла да противопостави на купувача.
В този случай е налице евентуална евикция, като е налице неточно изпълнение на
задължението за прехвърляне на правото но собственост. Ето защо молят да бъде
постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да му върнат част от
заплатената цена или сумата от 6804 евро (по 21 евро на квадратен метър). Освен
това е претърпял вреди от това, че е насипал отчуждената част с баластра,
заплатил е лихва по изтегления кредит за периода от 16.02.2015г. до датата на
подаване на исковата молба, включително върху недължимата част от цената или
върху 6804 евро, заплатил е местен данък за придобиване на имота върху
продажната цена. Поради това моли ответниците да му заплатят обезщетение за
същите в размер на съответно 2389,79 лева, 2000 евро и 266,61 лева.
Претендира законната лихва върху горните суми от датата на подаване на исковата
молба до окончателното им заплащане, както и направените по делото разноски.
Ответниците оспорват предявения иск. Твърдят, че ищцовото
дружество не е собственик на спорния имот, тъй като не е страна по договор за
покупко-продажба. Купувачи по него са Ф. и Ш. А.. Впоследствие с отделен
нотариален акт е допусната поправка на този, с който е оформена сделката, по
силата на която за купувач се счита ищцовото дружество. Този нотариален акт е
нищожен, тъй като е недопустимо по този ред да се извършва промяна във волята
на страните като се изменя страната по сделката. Действителната воля на
страните е купувачи да бъдат физическите лица, поради което те са страни по
договора, оформен с нотариален акт №159/2015г. Оспорват твърденията, че към
момента на сключване на сделката Държавата е имала права върху 324 кв.м. от
имота, както и че уговорената цена е била 21 евро на квадратен метър. Твърдят,
че цената от 40000 евро е определена за целия имот. Твърдят също така, че към
момента на сключване на договора те не са знаели за издадената заповед на
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, както и че не са
получили парично обезщетение за отчуждената част, а такова в размер на 10000
лева е изплатено на ищцовото дружество.
Оспорват и предявените искове за заплащане на обезщетение
за претърпени вреди.
Възразяват, че не носят отговорност за суми, дължими към
банката, отпуснала кредит за закупуване на имота, както и че искът е погасен по
давност.
Твърдят, че теренът е бил заравнен и ограден, а освен
това разходите в тази насока са били включени в полученото обезщетение.
Възразяват също така, че и тази претенция е погасена по давност.
Оспорват и иска за заплащане на сумата, представляваща
заплатен местен данък, като твърдят, че размерът му се определя с оглед цената
на имота, а не на неговата площ, а надвнесения данък подлежи на
възстановяване.
Ето защо молят предявените искове да бъдат отхвърлени.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
С нотариален акт №158/2007г. Али И.Ч. е закупил правото
на собственост върху поземлен имот №99087.13.5 по КККР на кв. Горни Воден, гр.
Асеновград, който е с площ по кадастрална карта 1,910 дка. На 16.02.2015г. той
и съпругата му Ш.Б.Ч. (по отношение на което обстоятелство не се спори в
производството) продават същото на Ф.С.А. и съпруга й Ш. А.А., като купувачите
заявяват, че го купуват в режим на законова общност, като сделката е оформена с
нотариален акт №40, том I, дело №36/2015г. по описа на нотариус Е.Л.с район на
действие Районен съд Асеновград, вписан в регистъра на Нотариалната камара под
№608. Впоследствие, на 19.02.2015г. с нотариален акт №42/2015 по описа на същия
нотариус е извършена поправка на нотариалния акт за покукпо-продажба в смисъл,
че купувач е „Магнум ФС“ ЕООД, представлявано от Ф.С.А..
Съгласно установената съдебна практика нотариалният акт
за поправка няма самостоятелно значение, а представлява неразделна част от
поправения акт, като се счита, че той важи с поправеното съдържание от датата
на извършването му, а не от датата на поправката. Поправката няма вещноправно
действие и не обуславя настъпването на вещноправните последици на обективирания
в основния нотариален акт договор. Нотариалният акт за поправка също подлежи на
вписване, но за разлика от вписването на нотариалните актове за сделки с
недвижими имоти, това вписване има само оповестително действие – да даде
гласност на извършената поправка. По правило поправката на нотариален акт има
за цел да премахне несъответствието между действително изявената воля на
страните по сделката и нейното външно изразяване в основния нотариален акт.
Затова не може по реда на поправката да се отстраняват грешки при формиране на
волята, да се променят вида на сделката, страните по нея, да се заменя един
недвижим имот с друг, да се изключва или да се прибавя недвижим имот, т.е.
такива по естеството си поправки и допълнения, които водят до подмяна на
страните и предмета на договора. В този смисъл е Решение № 129 от 14.02.2019 г. по гр. д. № 3314 / 2017 г.
на Върховен касационен съд, 1-во гр. Отделение. С Решение № 403 от 03.02.2012
г. по гр. д. № 1427/2010 г. на Върховен касационен съд се приема, че поправките
могат да обхванат както съдържанието на нотариалния акт, така и съдържанието на
договора, ако с тях не се изменя съдържанието на последния. Подобно становище е
застъпено и в Определение № 461 от 05.11.2009 г. по ч.гр. д. № 371/2009 г. на
ВКС, II г.о., съгласно което поправката на очевидна фактическа грешка,
аналогично на производството уредено в чл. 247 ГПК касаещо отстраними пороци на
съдебното решение от съда, който го е постановил, би следвало да съставлява
такава корекция на съдържанието на акта, която да не води до подмяна на волята
на страните, обективирана в нотариалния акт. Поправката на нотариален акт може
да се изрази както в корекция на невярно отразената воля на договарящите, така
и на непълнота, като формата на такава поправка е нов нотариален акт.
В настоящия случай е спазена формата за извършване на
поправка, но с нея не е отстранена грешка във волята на страните, а е извършена
съществена промяна на същите и по-конкретно на купувачите. Вместо съпрузите Ф.С.А.
и Ш. А.А. за страна по сделката е посочено юридическото лице „Магнум ФС“ ЕООД.
То обаче не е участвало и не е било страна по договора за покупко-продажба,
поради което няма как на първо място да участва в нотариално производство и в
съставяне на нотариален акт за поправка на нотариалния акт, с който е сключен. В
това производство могат да участват само страните, участвали в производството
при сключване на договора. Отделно от това в него ясно и недвусмислено е посочена
волята на съконтрахентите, а именно, че купувачи са посочените физически лица.
Поради това съдът намира, че волята им е вярно отразена, а допуснатата поправка
съставлява подмяна на същата, а не поправка на допусната грешка. Ето защо този
нотариален акт не поражда правни последици и въз основа на него не може да се
направи извод, че „Магнум ФС“ ЕООД е купувач по посочения в исковата молба
договор за покупко-продажба с предмет поземлен имот №99087.13.5, като направеното
в тази връзка възражение е основателно.
Това само по себе си води до неоснователност на
предявения иск без да е необходимо да се разглеждат останалите обстоятелства,
на които се основава – че част от продадената вещ принадлежи на трето лице,
което от своя страна и на основание чл. 190, ал. 2 от ЗЗД поражда правото купувачът
да иска намаление на цената и обезщетение за вредите, както и доказателствата,
събрани за установяването им.
Само за пълнота следва да се отбележи, че действително с
Решение на Министерски съвет № 441 от 27.06.2014г. се отчуждава за държавна
нужда част от поземлен имот №99087.13.5, която е с площ 0,324 дка. Видно от
писмо от 19.03.2015г. от Агенция „Пътна инфраструктура“ до Областен управител
на област Пловдив относно изплащане на обезщетения в тази връзка, Решението на
МС в частта му относно процесния имот е обжалвано и е влязло в сила с
постановяване на Решение на ВАС №4023 от 08.04.2015г. А това означава, че към
момента на сключване на договора цялата вещ е принадлежала на продавача, тъй
като актът за отчуждаване на част от нея не е влязъл в сила. Това от своя
страна води до липса и на втората предпоставка за възникване на правото на
купувача по чл. 190, ал. 2 от ЗЗД, съответно за уважаване на предявения иск.
По изложените съображения предявените
искове за заплащане на сумата от 6804 евро (шест хиляди осемстотин и
четири евро), представляваща част от заплатената цена по договор от
16.02.2015г. за покупко-продажба на поземлен имот 99087.13.5 по КККР на кв.
Горни воден, гр. Асеновград, оформен с нотариален акт № 40, том I, нотариално дело
№36/2015г. по описа на нотариус Е.Л.с район на действие Районен съд Асеновград,
вписан в нотариалната камара под №608, дължима поради отчуждаване на 0,324 дка от поземления имот за държавни
нужди, сумата от 2000 евро (две хиляди евро), обезщетение за имуществени
вреди, представляващи заплатените лихви и годишен процент на разходите върху
главница от 6804 евро по договор за кредит №020-1060705/28.01.2015г., сключен с
„ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, сумата от 266,61
лева (двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и една стотинки),
обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата между заплатения
местен данък при придобиване на имота върху уговорената цена от 40 000
евор и дължимия такъв след връщане на част от цената от 6804 евро, както и сумата от 2389,79 лева (две хиляди
триста осемдесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки), обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в направените разходи за насипване с баластра
и заравняване на отчуждената част от 0,324 дка от ПИ 99087.13.5 по КККР на кв.
Горни воден, гр. Асеновград, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Като акцесорна следва да се отхвърли и
претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените по делото разноски в размер на 800 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Магнум ФС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Асеновград, ул.“Братя Даскалови „№14, представлявано от
Ф.С.А., против Али И.Ч., ЕГН ********** и Ш.Б.Ч., ЕГН ********** ***, за
заплащане на сумата от 6804 евро
(шест хиляди осемстотин и четири евро), представляваща част от заплатената цена
по договор от 16.02.2015г. за покупко-продажба на поземлен имот 99087.13.5 по
КККР на кв. Горни воден, гр. Асеновград, оформен с нотариален акт № 40, том I, нотариално дело
№36/2015г. по описа на нотариус Е.Л.с район на действие Районен съд Асеновград,
вписан в нотариалната камара под №608, дължима поради отчуждаване на 0,324 дка от поземления имот за държавни
нужди, сумата от 2000 евро (две хиляди евро), обезщетение за имуществени
вреди, представляващи заплатените лихви и годишен процент на разходите върху
главница от 6804 евро по договор за кредит №020-1060705/28.01.2015г., сключен с
„ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, сумата от 266,61
лева (двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и една стотинки), обезщетение
за имуществени вреди, представляващи разликата между заплатения местен данък
при придобиване на имота върху уговорената цена от 40 000 евор и дължимия
такъв след връщане на част от цената от 6804 евро, както и сумата от 2389,79 лева (две хиляди триста осемдесет и девет лева и
седемдесет и девет стотинки), обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направените разходи за насипване с баластра и заравняване на отчуждената част
от 0,324 дка от ПИ 99087.13.5 по КККР на кв. Горни воден, гр. Асеновград, ведно
с обезщетение за забава върху главниците в размер на законната лихва от датата
на подаване на исковата молба 21.05.2020г. до окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА „Магнум ФС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.“Братя Даскалови „№14, представлявано от Ф.С.А., да заплати на Али И.Ч., ЕГН ********** и Ш.Б.Ч., ЕГН ********** ***, сумата от 800 лева (осемстотин лева), направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: