Определение по дело №521/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№   410       гр. Пазарджик  ,19.08. 2020 г.

 

 

Пазарджишки окръжен съд , първи въззивен състав в закрито заседание на     деветнадесети август  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева

                                          ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов

                                                                Димитър Бозаджиев

 

като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В  гр. д. № 521 по описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл.419 и  чл.420 ал.3 от Граждански процесуален кодекс и по

Обжалвано е разпореждане за незабавно изпълнение , инкорпорирано в заповед , издадена по ч.гр.д.№4552 по описа на РС за 2019 година.

Жалбоподателите Я. и Г. Д.,чрез процесуалния си представител адв.К. сочат,че по заявление на Й. В. В. съдът издал срещу тях заповед за незабавно изпълнение № 2542 от 20.11.2019г. , като ги е задължил да заплатят солидарно на заявителката сумата 13 000 лв. ведно със законната лихва от 15.11.2019 г. до окончателното изплащане ,дължими на основание договор за заем обективиран в н.а. за договорна ипотека № 176 , т.1, р. № 2377, н.д.№144/2011г. на Нотариус Т.Д. и е разпоредил издаването на изпълнителен лист (ИЛ ). Заповедта била им връчена на 25.02.2020г. ведно с ПДИ по образуваното по молба на заявителката ИД № 20208850400107 по описа на ЧСИ Г.С. рег.№885 ОС Пазарджик. Срещу заповедта подали възражения по чл.414 ГПК.

Считат , че разпореждането с което е уважено искането на заявителя за незабавно изпълнение е незаконосъобразно .

Упражнената по реда на заповедното производство претенция била за изпълнение на парично задължение от договор за заем , който според данните от заявлението бил „ обективиран" в н.а. за договорна ипотека № 176 , т.1, р. № 2377, н.д.№144/ 2011 г. на Нотариус Т.Д. , сключена на 20.04.2011 г. между наследодателя на заявителката В. Ив. В.в (починал на 21.05.2011г) и двамата доверители . От съдържанието на заявлението било видно,че се касае за производство въз основа на документ по смисъла на чл.417 т.3 от ГПК.Документа не установявал съществуването на заемното правоотношение.Представеният нотариален акт не обективирал договор за заем , тъй като този договор е реален и се счита сключен с предаване предмета на заема.От съдържанието на нотариалния акт не можел да се направи извод ,че обезпечения кредитор е предоставил на жалбоподателите обезпечената сума.Заповедния съд не следвало да издава въз основа на този акт заповед за изпълнение.

Счита ,че заповедният съд е бил подведен при смесването с възможността , предвидена в чл.417 т.6 – възможност ипотекарния кредитор да иска издаване на изпълнителен лист срещу собственика на имота за неговата пазарна цена.

Моли разпореждането да бъде отменено и изпълнителния лист обезсилен ,като им бъдат присъдени и разноските по делото.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба.Намира я за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Счита ,че  искането правилно е квалифицирано от Районния съд  като такава по чл.417,т.6 ГПК,а не по чл.417,т.З ГПК.

Обхватът на дължимата от съдилищата проверка е редовността от външна страна на ипотечния акт,установяващ подлежащо на изпълнение вземане на заявителя спрямо длъжниците по заявлението.В случая, ипотечният акт инкорпорира и договор за заем. При това положение,той установява съществуването на вземане по договора му заем за сумата от 13000 лв.

Вземането произтича от облигационни отношения между страните, обективирани в самия нотариален акт, който удостоверява размера и изискуемостта  на  вземането,   обезпечено   с  ипотека.

Правилно Районния съд преценил, че в случая не е налице  и хипотезата на чл.420 ал.2 от ГПК за спиране на изпълнението по изпълнителното дело.

В срок е обжалвано и постановеното от РС определение ,с което е отказал спиране на изпълнението по реда на чл.420 от ГПК.

Молят определението да бъде отменено  и на основание чл. 420 ал.2 ГПК да бъде спряно  изпълнението на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 2542/20.11.2019г. по ч. гр.д. № 4552/2019г. на ПРС .

Съдът е издал заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на документ - нотариален акт за договорна ипотека н.а. №176, т.1, р. № 2377, н.д.№144/ 2011 г. на Нотариус Т.Д. като не е посочено конкретното правно основание - дали се издава срещу лично задължени лица по нотариален акт съдържащ задължение за плащане ( чл.417 т.З ГПК) или по нотариален акт срещу лицата дали своя вещ в ипотека ( чл. 417 т.6 ГПК) .

Искането за спиране било обосновано с правоизключващо възражение за отсъствие на договор за заем на пари по чл. 240 ал.1 ЗЗД , а доколкото за такъв договор може да се съди от обезпечителната сделка обективирана в нотариалният акт за договорна ипотека(както твърди заявителя) и с правоизключващи възражения за нищожност на договорната ипотека поради симулация ( чл.26 ал.2 ЗЗД ) , евентуално нищожност поради липса на основание (чл.26 ал.2 ЗЗД ).

За да отхвърли молбата, районния съдия се задоволил да посочи , че от представените доказателства не можело да се направи извод за наличие на посочените пороци на ипотечния акт и за недължимост по чл.420 ал.2 ГПК .

Считат определението за неправилно.

Считат,че представените към молбата за спиране писмени доказателства  имат характер на обратно писмо (контра летр), разкриващо че истинската причина за сключване на ипотеката не е даден от В.в заем от 13 000 лв., а получения от доверителите заем от ДСК в размер на 13 000 лв. ,за връщането на който В.в е поръчителствал пред Банката. Доказателствата били достатъчни да разколебаят твърденията на заявителката за възникнало вземане от договор за заем дотолкова , че съдът да спре изпълнението , като осуети възможността последната да предизвика публична продан на единственото жилище на длъжниците преди последните да получат възможност да докажат възраженията си в исковото производство по чл.422 ГПК .

Отговор на  доводите в тази жалба се съдържа в отговора на жалбата по чл.419 от ГПК.

Съдът , за да се произнесе ,взе предвид следното:

Производството пред РС Пазарджик е образувано по заявления на Й.В. против частните жалбоподатели за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата 13 000 лева.Изрично е посочено ,че вземането се основава на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека.Допълнително е изяснено качеството на заявителката като наследник и обстоятелството ,че ипотеката обезпечава договор за заем.

На първо място следва да се отговори на въпроса на документ по смисъла на чл.417 т.3 или чл.417 т.6 от ГПК се основава заявителят.

Утвърдена е съдебна практика , според която  нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека се ползва със силата на документ по чл.417, т.6 ГПК относно удостоверените в съдържанието му парични притезания към длъжника и че когато е посочен от заявителя в т.12 от образеца на заявление по приложение № 4 към чл.5 на Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на МП за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, може да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение против длъжника.
 Целта на ипотеката е да обезпечи изпълнението на поетото от длъжника задължение като осигури на ипотекарния кредитор предвидената в чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД привилегия да се удовлетвори предпочтително от стойността на ипотекирания имот в случай на насочено върху имота принудително изпълнение. В определение № 551 от 07.07.2010 г. по ч. т. д. № 537/2010 г. на ВКС, І т. о., е призната възможността ипотечният акт да послужи като документ по чл.417, т.6 ГПК за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.6 ГПК както срещу длъжника, чийто дълг е обезпечен с ипотека лично от него или от трети лица, така и срещу третото лице, учредило ипотека върху свой собствен имот за обезпечаване на задължения на длъжника към заявителя - кредитор. В конкретния случай качествата на длъжник и ипотекарен длъжник съвпадат.Отговорът на въпроса за изискванията, на които следва да отговаря документа по чл.417, т.6 ГПК, се съдържа в самия закон - чл.173, ал.3 ЗЗД и чл.418, ал.2 ГПК. За да прецени дали представеният със заявлението ипотечен акт съставлява документ по смисъла на чл.417, т.6 ГПК, съдът следва да провери дали същият е редовен от външна страна и дали удостоверява определено по размер парично вземане на заявителя към длъжника, което подлежи на принудително изпълнение. Аналогично разбиране е изразено в определение № 490 от 02.07.2010 г. по ч. т. д. № 298/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., и определение № 855 от 31.10.2011 г. по ч. т. д. № 600/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

В конкретната хипотеза съдът правилно е преценил ,че са налице условията за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по смисъла на чл.417 т.6 от ГПК,тъй като от представения нотариален акт е ясно ,че ипотеката е учредена за обезпечение на вземане“дадена в заем сума“.

Поради това , доводите ,че не е установено съществуването на заемното правоотношение ,поради реални характер на договора за заем ,съдът не възприема и не намира основания за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на изпълнителния лист.Другите доводи – за действителните отношения между страните ,не могат да бъдат обсъждани в рамките на това производство.

За основателна обаче ,съдът намира жалбата против определението ,с което заповедният съд е отказал спиране на изпълнението по реда на чл.420 от ГПК.

Към молбата си за спиране на изпълнението длъжниците са представели договор за кредит за същата сума,предхождащ по дата  учредяването на ипотеката и декларация с нотариална заверка на подписа ,изхождаща от „заемодателя“,с дата еднаква с датата на учредяване на ипотеката ,съдържанието на която прави напълно вероятни твърденията на длъжниците за действителните отношения между страните.

Следователно налице е първата хипотеза на чл.420 ал.2 т.1 от ГПК .

По изложените съображения ,съдът намира ,че жалбата против разпореждането за незабавно изпълнение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение ,а тази – срещу определението,с което е отказано спиране на изпълнението следва да бъде уважена ,като се отмени обжалваното определение и се постанови спиране на принудителното изпълнение въз основа на  издадената заповед.

С оглед изхода на спора по двете жалби разноски не се дължат.

По изложените съображения , Пазарджишки окръжен съд

 

 

                                     О  П  Р  Е Д  Е  Л  И

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение ,инкорпорирано в заповед за изпълнение , издадена по ч.гр.д.№ 4552 по описа за 2019 година на РС Пазарджик.

ОТМЕНЯ определение № 1282 от 17.06.2020 година ,постановено по ч.гр.д.№ 4552/2-019 г. на РС Пазарджик и СПИРА  принудителното изпълнение въз основа на заповед за незабавно изпълнение,издадена по ч.гр.д.№ 4552/2019 година на РС Пазарджик по заявление на Й.В.В.   срещу Г.Щ.Д. и Я.А.Д. .

Определението за спиране подлежи на незабавно изпълнение.

Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                  2.