Решение по дело №504/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 и ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на А. Ш. А., [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [улица], област Стара Загора, чрез пълномощника му адвокат В. Д. от АК - Стара Загора, против заповед №24-0284-000249 от 27.052024 год., издадена от Р. П. П. на длъжност полицай в участък Гурково при ОД на МВР-Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - прекратяване на регистрация на пътно превозно средство за срок от 6 месеца, считано от 27.05.2024 год.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. На първо място се твърди се, че в обстоятелствената част на ЗПАМ неправилно административният орган се е позовал на АУАН серия GA №1095904 от 27.05.2024 год., с който е установено извършено нарушение по смисъла на чл. 150 от ЗДвП от водача на автомобила – Е. В. А., като не е взел предвид констатациите, съдържащи се в съставения АУАН спрямо собственика на същия автомобил и жалбоподател в настоящото производство. На следващо място се посочва, че към датата на извършената полицейска проверка А. е притежавал чуждестранно, национално СУМПС, издадено от Обединеното кралство Великобритания, което следвало да бъде признато, като валидно по смисъла на чл.161 от ЗДвП. В допълнение се сочи също, че не е налице и нарушение на разпоредбата на чл.162, ал.1 от закона, доколкото А. пребивавал на територията на Република България от края на месец април на 2024 год., т. е. към момента на извършване на проверката – 27.05.2024 год. не бил изтекъл предвиденият в същата разпоредба 3 –месечен срок, считано от датата на влизането му в страната, в рамките на който българските граждани, притежаващи чуждестранно национално свидетелство, издадено от държава, която не е членка на ЕС, или от друга държава, която не е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, съответно от Конфедерация Швейцария могат да управляват МПС на територията на Република България именно с притежаваните от тях чуждестранни СУМПС. Предвид изложените в жалбата съображения се поддържа тезата, че към 27.05.2024 год. Е. А. е правоспособен водач на МПС, поради което не е налице материалноправното основание за издаване на ЗПАМ по смисъла на чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП спрямо собственика на лекия автомобил - А. Ш. А.. От съда се иска отмяна на ЗПАМ като неправилна и незаконосъобразна.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован в съдебно заседание, не се явява лично и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита от страна на адвокат Д., съдържаща в голямата си част идентични с тези от депозираната жалба съображения.

Ответникът – Р. П. П. на длъжност полицай в участък Гурково при ОД на МВР-Стара Загора, редовно призован в съдебно заседание не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед №24-0284-000249 от 27.052024 год., издадена от Р. П. П. на длъжност полицай в участък Гурково при ОД на МВР - Стара Загора /лrij 12/ на жалбоподателя А. Ш. А. e наложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията на МПС за срок oт 6 месеца”, считано от 27.05.2024 год. Заповедта е издадена на основание и чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП. Като фактическо основание за издаване й се излага констатираното в АУАН серия GA №1095904 от 27.05.2024 год. /лист 13/, съставен против Е. В. А..

Установено е, че на 27.05.2024 год., в 23.14 часа, в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица]в посока север, Е. А. с [ЕГН] /на 17 год./ управлява лек автомобил [Марка], модел ГЛЕ 350 Д 4 Матик с рег. №[рег. номер], собственост на А. Ш. А., като след извършена служебна проверка е констатирано, че водачът е неправоспособен.

Чрез съставения АУАН серия GA №1095904 от 27.05.2024 год. на основание чл.172, ал.4 от ЗДвП във връзка с чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП са иззети свидетелство за регистрация на моторно превозно средство /СРМПС/ №*********, както и два броя регистрационни табели с №[рег. номер]. Във връчения акт е посочено, че нарушителят няма възражения. Извършеното от А. нарушение е определено като такова по смисъла на чл.150 от ЗДвП – управление на МПС от неправоспособен водач.

С жалбата е приложен и АУАН серия GA №1095905 от 28.05.2024 год., съставен против А. Ш. А. за извършено от него нарушение по чл.102, т.1 от ЗДвП, за това, че като собственик на лек автомобил [Марка], модел ГЛЕ 350 Д 4 Матик с рег. №[рег. номер] е предоставил управлението на автомобила на неправоспособния водач Е. В. А..

Оспорената понастоящем заповед №24-0284-000249 от 27.052024 год., с която е наложена и процесната ПАМ е връчена на жалбоподателя на 27.05.2022 год., като жалбата срещу нея е депозирана в АдмС - Стара Загора, чрез организацията в чиято структура се намира административния орган, където същата е заведена на 04.06.2024 год.

По делото е приета като доказателство, административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Приложена е справка за извършените нарушения по ЗДвП, за А. Ш. А., както и доказателства за компетентността на издателя на ЗПАМ. От страна на жалбоподателя е представено заверено ксерокопие на чуждестранното, национално СУМПС, издадено от Обединеното кралство Великобритания с №ANGEL006136EV9LF 08.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът установява следното:

По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт. Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения за това срок, пред местно компетентния административен съд, като липсват други основания по смисъла на чл. 159 от АПК.

Разгледана по съществото си, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

На основание чл.168, ал.1 от АПК, съдът е длъжен служебно да осъществи цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на оспорения пред него индивидуален административен акт.

Принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от ЗАНН. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във връзка с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на съответната норма, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявление, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение първо във връзка с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя.

Вземайки предвид съдържанието на представената по делото заповед №349з-54 от 07.01.2022 год. на директора на ОД на МВР - Стара Загора процесната ЗПАМ №24-0284-000249 от 27.052024 год. се явява издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според който ПАМ по чл. 171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Конкретната заповед за прилагане на ПАМ е издадена в писмена форма и съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП във връзка с чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В заповедта е пропуснато да бъде отразено конкретно коя от хипотезите на разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ е възприета като материалноправно основание за налагането на ПАМ. Доколкото обаче в изложените от административния орган мотиви се съдържа подробно описание на фактическата обстановка, свързана с установеното управление на МПС, собственост на лице, различно от водача на същото МПС и доколкото в тази връзка недвусмислено е описано в какво се изразява основанието за налагане на ПАМ – управление на МПС от водач, който не е собственик и същевременно не притежава валидно СУМПС, то не остава никакво съмнение, че правното основание за налагане на ПАМ е това по чл.171, т.2а, б.„а“, предложение последно от ЗДвП.

Административният орган се е позовал изцяло на констатациите от съставения АУАН серия GA №1095904 от 27.05.2024 год., като ясно и недвусмислено се извличат, както фактическите, така и правните съображения мотивирали го да издаде ЗПАМ. В случая и доколкото изцяло са взети предвид констатациите от съставения АУАН серия GA №1095904 от 27.05.2024 год. за съда е безспорно и конкретното обстоятелство, довело до формирането на извода за неправоспособност на водача по смисъла на чл.150 от ЗдвП – към датата на извършване на полицейската проверка А. няма навършени 18 год. - аргумент от разпоредбата на чл.151а във връзка с чл.151, т. 6 от ЗДвП. Следва да се отчете също, че в диспозитива на обжалвания административен акт МПС-то е индивидуализирано с конкретни номера и с други документи, касаещи именно него /в случая - номер на СРМПС и два броя регистрационни табели с изписани номера, поради което следва да се приема, че обхватът на действие на ПАМ е изяснен по безспорен начин, както по отношение на МПС-то, така и по отношение на неговия собственик. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. В случая наличието на основанието за прекратяване на регистрация на МПС по чл.171, т.2а, б.“а“, предложение посл. от ЗДвП е обусловено изцяло от фактическата обстановка за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП, описана съответно в АУАН серия GA №1095904 от 27.05.2024 год., като именно фактът на констатирано по надлежен ред управление от неправоспособен водач на несобственото нему МПС е довело до ангажиране на хипотезата, на чл.171, т.2а, б.“а“, предложение посл. от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на управляваното МПС, собственост на жалбоподателя А.. В този смисъл за случая ирелевантно се явява установеното с АУАН серия GA №1095905 от 28.05.2024 год. нарушение, извършено от страна на собственика на автомобила, доколкото не предоставяне управлението на неправоспособен водач, а самото управление на чужд автомобил от неправоспособен водач води до ангажиране на материалноправното основание на чл.171, т.2а, б.“а“, предложение посл. от ЗДвП.

Съдът не установи допуснати в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат характеризирани като съществени такива и да обусловят формирането на самостоятелен извод за незаконосъобразност на акта само на това основание.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. Както вече бе посочено по дефиницията на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон /чл. 23 от ЗАНН/. ПАМ /каквато по дефиниция и по съдържание е и наложената с обжалваната заповед/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. В случая, ЗПАМ е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“, предложение посл. от ЗДвП, цялостният прочит на която норма гласи, че за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

По делото не е спорно, че въпросното МПС [Марка], модел ГЛЕ 350 Д 4 Матик с рег. №[рег. номер] и валидно свидетелство за регистрация №*********, което е било управлявано от А. и респективно, което е обект на приложената с оспорената заповед ПАМ по чл.171, т.2а, б.„а”, предложение посл. от ЗДвП е собственост на жалбоподателя А. Ш. А.. Не е спорно също, че към момента на извършване на полицейската проверка - 27.05.2024 год. водачът на МПС-то Е. В. А. с дата на раждане: [дата]год. няма навършени 18 год. Видно от доказателствата по делото /справка собственост/ безспорно е и че въпросното МПС попада в обхвата на категория B, съгласно чл.150а, ал.2, т.6 от ЗдвП. Същевременно нито в АУАН, нито в ЗПАМ се съдържат констатации по отношение притежаваното от А. чуждестранно СУМПС, като в този смисъл липсват съждения по отношение неговата валидност по смисъла на чл.161 и сл. от ЗДвП в т. ч. органът не се е позовал конкретно на извършена от него служебна справка относно пребиваването на лицето на територията на Република България. Единствено е посочено, че след извършена служебна проверка в автоматизираните информационни системи „Административнонаказателна дейност“ и „Български документи за самоличност“ е установено, че водачът не е правоспособен.

Според чл. 150 от ЗДвП, всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Според чл.3, ал.3 от Закона за българските лични документи СУМПС удостоверява правоспособността за управление на МПС, а за български граждани - и самоличността на територията на Република България, чрез съдържащите се в него данни. Съответно, издаването на СУМПС се предпоставя от придобиване на правоспособност, като за правомерното управление на МПС водачът трябва да притежава съответно СУМПС. В случай, че водачът не притежава такова свидетелство, то той е в невъзможност правомерно да я установи. Същевременно съгласно разпоредбата на чл.151, т.6 от ЗДвП минималната възраст на водача за управление на моторно превозно средство от категория B е 18 год., т. е. придобиването на правоспособност за конкретната в случая категория, а и не само за нея, изначало е обусловено от навършването на определена възраст на лицата.

Предвид установената по делото фактическа обстановка очевидно водачът Е. А. не притежава българско СУМПС, валидно за категорията на автомобила, управляван от него при извършване на полицейската проверка от 27.05.2024 год. В случая, въпреки, че водачът притежава свидетелство за правоуправление издадено от Обединеното кралство Великобритания и съответно има право да управлява МПС от въпросната категория на територията на страната издател, то за управлението на МПС от същата тази категория на територията на Република България по аргумент от разпоредбата на чл.151, т.6 от ЗДвП е необходимо навършването на определена минимална възраст – 18 год., а към момента на извършване на полицейската проверка – 27.05.2024 год. за А. това условие не е изпълнено, т. е. освен че формално е неправоспособен водач на МПС, поради липсата на валидно СУМПС, за него липсва една от основните предпоставки за да придобие въпросната правоспособност, която да удостоверява със СУМПС. Именно поради тази причина въпросът за валидността на СУМПС не е повдиган от административния орган, като в този смисъл наведените в жалбата съображения са неоснователни.

В подкрепа на изложените съждения и по аргумент от по силното основание е и разпоредбата на чл.151а от ЗдвП, според който лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство /каквато считано от 31.12.2020 год. Великобритания не е, а в случая СУМПС е издадено на 26.01.2024 год./, или от Конфедерация Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на територията на Република България при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в чл.151. т. 1 - 12, дори и Обединеното кралство Великобритания да не бе напуснало ЕС и ЕИП правоспособността на А. отново следва да бъде преценена през призмата на чл. 151, т.1 - 12 от ЗдвП.

Ето защо съдът намира, че по делото се доказва, че Е. В. А., към 27.05.2024 год. не притежава валидно свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното към онзи момент от него моторно превозно средство – същият е неправоспособен водач по смисъла на чл.150 от ЗдвП. Следователно в случая е налице фактическо основание за издаване на заповедта за налагане на ПАМ по отношение на жалбоподателя и собственик на автомобила А. Ш. А., който е предоставил управлението на МПС-то на неправоспособен водач.

В разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок от 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ. Наложената принудителна мярка е съобразена и с целта на закона, установена в обществен интерес- да се гарантира безопасността на движението по пътищата.

Въз основа на изложеното, относно преценката на събраните доказателства и относимите правни разпоредби, Съдът намира за установено фактическото и материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а", предложение последно от ЗДвП спрямо собственика на автомобила А. Ш. А. – управление на МПС от водач, който не е собственик и същевременно не притежава валидно СУМПС, което обстоятелство не се опровергава от събраните по делото писмени доказателства. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като не се констатираха допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по издаването й. Заповедта е издадена при наличие на соченото правно и фактическо основание, както и при спазване на предвидената в закона цел - за преустановяване на извършването на административно нарушение. Във връзка с това същата е законосъобразна, като не са налице основание по чл.146, т.1 - 5 от АПК за оспорването й. Жалбата е неоснователна и съдът следва да постанови решение за отхвърлянето й.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд, [населено място].

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата А. Ш. А., против заповед №24-0284-000249 от 27.052024 год., издадена от Р. П. П. на длъжност полицай в участък Гурково при ОД на МВР-Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрация на пътно превозно средство за срок от 6 месеца, считано от 27.05.2024 год., като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.