Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 19.10.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на трети
октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря Иванка Велчева, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 178 по описа за 2023
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В.М.В. *** против Решение №
30-41173#1/19.06.2023г. на директора на РДСП – Шумен. С писмено
становище рег. № ДА-01-1771/19.07.2023г. жалбоподателят уточнява, че предмет на
оспорване е първоначалният административен акт, а именно – Заповед № Д_Н-Л-2/03.05.2023г., издадена от директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Шумен. С обжалвания акт В.М.В. е лишен от право на
месечна социална помощ по чл.9 от Правилника за прилагане на Закона за социално
подпомагане (ППЗСП) за срок, не по-дълъг от 03.05.2024г. В жалбата са наведени
доводи за материална незаконосъобразност на постановената заповед, като се
сочи, че неоснователно административният орган приема посочената данъчна оценка
на имота като стойност на сделката, тъй като в случая е налице безвъзмездна
сделка, с която се дарява имот без получаване от страна на дарителя на каквато
и да е насрещна престация (облага). Наред с това, според жалбоподателя,
релевантните текстове в ППЗСП – чл.10, ал.1, т.6а и чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП
са отменени и след 01.06.2023г. същите не произвеждат правно действие. В
жалбата се изложени и аргументи, извлечени от разпоредби на Закона за
електронното управление, за липса на основания да се изисква от гражданите и
организациите предоставяне или доказване на вече събрани или създадени данни,
като административният орган е длъжен да събере служебно необходимата му
информация от първичния администратор на данните. Това било сторено от АСП със
служебното действие от 03.05.2023г., като информацията, послужила за мотивиране
и обосноваване на обжалваната заповед, вече е била създадена и е съществувала в
друг административен регистър, до който ДСП – Шумен има постоянен, неограничен
и своевременен достъп. Въз основа на изложеното в жалбата се отправя искане за
отмяна на атакувания индивидуален административен акт.
Ответникът – директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Шумен оспорва жалбата и излага становище за правилност и
законосъобразност на административния акт.
Шуменският административен съд, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
В.М.В. подал заявление – декларация с вх. №
ЗСП/Д-Н/139 от 31.01.2023г. за получаване на месечна социална помощ по чл.9 от
ППЗСП.
Със заповед № ЗСП/Д-Н/139 от 08.02.2023г., издадена от
директора на ДСП – Шумен, на заявителя е отпусната месечна социална помощ по
чл.9 от ППЗСП в размер на 81,90 лева, считано от 01.01.2023г.
Със своя заповед № ЗСП/Д-Н/139 от 03.05.2023г.
директорът на ДСП – Шумен прекратил отпусната месечна социална помощ, считано
от 01.04.2023г., с мотив – „поради неизпълнение на задължение за писмено
уведомяване в срок не по-късно от един месец от настъпването им за всички
промени на обстоятелствата, посочени в чл.12, ал.2, т. 1-7 от ЗСП и на
основание чл.15, ал.2 от ЗСП лицето / семейството се лишава от социални помощи
за срок от една година. Съгласно справка
в Regix от 03.05.2023г., на 09.03.2023г.
г-н В. е извършил дарение на поземлен имот като стойността на сделката е 60707
лв. Помощта се прекратява на основание чл.10, ал.1, т.6а във връзка с чл.10,
ал.12, т.2 от ППЗСП – стойност на сделката надвишава 60-кратния размер на ГМД –
4500 лева“.
С процесната Заповед № Д_Н-Л-2/03.05.2023г., издадена от директора на ДСП – гр.
Шумен, на основание чл.13, ал.2 и чл.15, ал.2 от ЗСП В.М.В. е лишен от право на
месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП за срок, не по-дълъг от 03.05.2024г.
Административният орган посочил следните мотиви: „г-н В.В. е подал заявление –
декларация с вх. № ЗСП/Д-Н/139 от 31.01.2023г. за получаване на месечна
социална помощ по чл.9 от ППЗСП, отпусната със заповед № ЗСП/Д-Н/139 от
08.02.2023г. на директора на ДСП в размер на 81,90 лева, връчена на
10.02.2023г. Съгласно справка в Regix, извършена
на 03.05.2023г. г-н В. е извършил дарение на поземлен имот в гр.Шумен,
ул.Владайско въстание № 200, на 09.03.2023г., като стойността на сделката е
60707,00 лв., приложена справка от служба по вписванията – Шумен №
563548/03.05.2023г. Съгласно чл.15, ал.1 от ЗСП лицата, подпомагани по реда на
ЗСП, са длъжни да уведомят съответната ДСП за всички промени на
обстоятелствата, посочени в чл.12, ал.2, т.1-8 от ЗСП, в срок не по-късно от
един месец от настъпването им. Лицата, не изпълнили условията, се лишават от
тези помощи за срок от една година, съгласно чл.15, ал.2 от ЗСП“.
В.М.В. обжалвал издадената заповед пред директора на
Регионална дирекция за социално подпомагане – гр.Шумен.
С решение № 30-41170#1/19.06.2023г. подадената жалба е
отхвърлена като неоснователна, по мотиви, идентични с изложените такива в
първоначалния акт.
Решението е връчено на неговия адресат на 30.06.2023г.
Като част от административната преписка към делото е
приложена Справка № 563548/03.05.2023г. чрез отдалечен достъп по данни за
документ от Служба по вписванията – Шумен, съдържа данни за сделка с недвижим
имот.
Приобщен е и Нотариален акт за дарение на поземлен
недвижим имот ведно с обекти и сгради в него, видно от който на 09.03.2023г. В.М.В.
е дарил свой недвижим имот с данъчна оценка – 60707,00 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Предмет на оспорване е индивидуален административен
акт - Заповед № Д_Н-Л-2/03.05.2023г., издадена от директора на ДСП – гр. Шумен,
от неговия адресат - надлежна страна с право и интерес от обжалване. За
оспорваната заповед е изчерпана възможността за административно обжалване,
съгласно императивната разпоредба на чл.13, ал.5 от ЗСП. Видно от приложеното
по делото известие за доставяне, решението на директора на РДСП - Шумен е
съобщено на оспорващия на 30.06.2023г., поради което жалбата, подадена на 10.07.2023г.,
се явява депозирана в срок и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът
следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт
към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално
правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва
законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор,
както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в
разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за
неоснователна, по следните съображения:
При извършена служебна проверка за валидността на
акта, съдът констатира, че същият е постановен от директора на дирекция
„Социално подпомагане“ – компетентен орган според разпоредбата на чл.33а от
ППЗСП.
Заповедта е издадена при спазване на административно
производствени правила, като са събрани доказателства за релевантните
юридически факти. Приложена е справка от Агенция по вписвания за извършена сделка
с недвижим имот на 03.05.2023г.
При издаване на процесната заповед е спазена
установената писмена форма, като заповедта е мотивирана – неизпълнение на
задължението по чл.15, ал.1 от ЗСП, съгласно който лицата, подпомагани по реда
на този закон,
са длъжни да уведомяват писмено съответната дирекция „Социално подпомагане“ за
всички промени на обстоятелствата, посочени в чл.12, ал.2, т.1-8 от ЗСП, в срок
не по-късно от един месец от настъпването им.
По изложените съображения съдът приема, че Заповед №
Д_Н-Л-2/03.05.2023г. на директора на ДСП – Шумен е издадена от компетентен
орган, в съответна писмена форма, след изясняване на всички обстоятелства,
които са от значение за правилното решаване на случая, и при излагане на
мотиви, обосноваващи взетото решение. В хода на административното производство
не са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила, обуславящи незаконосъобразност на издадения административен акт.
Настоящата съдебна инстанция счита, че заповедта е
издадена в съответствие с разпоредбите на материалния закон.
Съгласно чл.15, ал.1 от ЗСП лицата, подпомагани по
реда на този закон, са длъжни да уведомяват писмено съответната дирекция
„Социално подпомагане“ за всички промени на обстоятелствата, посочени в чл.12,
ал.2, т.1-8, в срок не по-късно от един месец от настъпването им, а според ал.2
от същата разпоредба при неизпълнение на задълженията по ал.1 лицата се лишават
от социални помощи за срок една година.
Материалната законосъобразност се преценява въз основа
на изложените правни и фактически основания в акта. Настоящата заповед е
аргументирана с неизпълнение на задължение на подпомаганото лице да уведоми в
едномесечен срок ДСП – Шумен настъпила промяна в обстоятелствата по чл.12,
ал.1-8 от ЗСП, а именно дарение на недвижим имот.
По делото не се спори относно обстоятелството, че след
подаване на заявлението за получаване на месечна социална помощ, отпусната със
заповед от 08.02.2023г., на 09.03.2023г. жалбоподателят се е разпоредил с
недвижим поземлен имот, посочен в мотивите на обжалваната заповед. Това се
установява и от представения по делото нотариален акт за дарение на поземлен
недвижим имот на нотариус с район на действие Районен съд – гр.Шумен. Не се
спори и досежно факта, че за това обстоятелство не е уведомена съответната ДСП
в едномесечен срок от неговото настъпване. Наличието на тези безспорни факти
обосновава законосъобразността на оспорваната заповед. Правното основание,
посочено в процесната заповед е чл.15, ал.1 и ал.2 от ЗСП, който вменява
задължение на лицата да уведомят органа за промяна в обстоятелствата, при които
е отпусната помощта, като при неизпълнение на това задължение се лишават от
помощ за срок от една година. Разпореждането с недвижим имот е сред
обстоятелствата, които се отчитат при отпускане на социална помощ, а лишаването
от право на социална помощ е обвързано само от факта на неуведомяване, което
безспорно е налице.
Наред с това, този факт е от значение при преценка на
предпоставките за отпускане на социална помощ. Съгласно чл.12, ал.4 от ЗСП
условията и редът за предоставянето на социалните помощи и прекратяването им се
уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи
за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната
политика. Разпоредбата на чл.10, ал.1 и ал.12, т.2 от ППЗСП (в приложимата
редакция към датата на издаване на обжалвания акт) указва, че месечна социална помощ
се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни
условия - по т.6а - да не са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността
върху жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях през последните 5
години с обща стойност на сделките, надвишаваща 60-кратния размер на гарантирания
минимален доход за съответния период. Това е обстоятелство, което изрично
подлежи на деклариране по съответен ред и е допълнително условие за придобиване
на право на месечна социална помощ, респективно – за настъпилата промяна следва
да бъде уведомена съответната ДСП, в унисон с разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗСП.
Съдът счита, че правилно административният орган е приел,
че стойността на сделката е 60707,00 лева, а възраженията на жалбоподателя се
преценяват като неоснователни. Видно от нотариалния акт, това е материалният
интерес на договора, определен съобразно посочения размер на данъчната оценка
на дареното имущество. Действително при дарението е налице безвъзмезден договор,
по който по определение дарителят не получава каквато и да е насрещна престация.
Самият факт на извършено разпореждане с недвижим имот чрез този вид
безвъзмездна сделка представлява пречка по силата на общото правило на чл.10,
ал.1, т.6а от ППЗСП за отпускане на социална помощ, което налага различен
прочит на този вид сделки на плоскостта на социалното подпомагане. Принципното
правило, че право на социално подпомагане имат тези лица, които поради здравни,
възрастови, социални и други независещи от тях причини, не могат сами чрез
труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, да осигурят
задоволяване на основните си жизнени потребности. Няма логика лица, които
даряват имущество, при това на значителна стойност (над 4 500 лева) да търсят
подпомагане, след като доброволно са се отказали от доход от същото това
имущество. В тази връзка, вярно е, че дарението е безвъзмезден договор и като
такъв по него дарителят не получава нищо срещу прехвърленото от него имущество.
Това обаче не означава, че самата сделка няма стойност, защото стойността на
сделката се определя от стойността на дареното имущество. Материален интерес на
сделката в този случай не е стойността на полученото по нея, а е сумата, на
която е оценено имуществото - предмет на сделката, като в случай на дарение на
недвижим имот това е данъчната оценка на недвижимия имот. Този подход е
възприет от административния орган и същият съответства на духа и разума на
закона.
В жалбата са изложени съображения за възможността
административния орган служебно да се снабди с необходимата му информация, при
което, според жалбоподателя, не е налице основание да се изисква от
правоимащото лице да уведомява за настъпили промени в обстоятелствата. Съдът
намира, че разсъжденията на оспорващия не кореспондират с приложимите
материално правни разпоредби на ЗСП и в частност с нормата на чл.15, ал.1 от ЗСП. Законодателят е разписал по императивен начин задължението на лицата,
подпомагани по реда на този закон, да уведомяват писмено съответната ДСП за
всички промени на обстоятелствата, посочени в чл.12, ал.1, т.1-8, в срок не
по-късно от един месец от настъпването им. Последица от неизпълнение на това
задължение е лишаване от социални помощи за срок една година. Това, че органът
има възможност служебно да събере и провери всички доказателства, релевантни за
правото на лицата да получават социални помощи, не дерогира задължението на
подпомаганите лица по чл.15, ал.1 от ЗСП.
В жалбата се сочи, че релевантните текстове в ППЗСП –
чл.10, ал.1, т.6а и чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП са отменени и след 01.06.2023г.
не произвеждат правно действие. Съдът намира, че последвалата промяна в
нормативната уредба не влияе върху материалната законосъобразност на
обжалваната заповед. На първо място следва да се посочи, че не е налице промяна
в приложената от административния орган разпоредба на чл.15 от ЗСП, като не е
отпаднало нито задължението на лицата по ал.1, нито предвидената в ал.2
последица от неизпълнението на това задължение. Наред с това, съгласно чл.142,
ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му. Към момента на постановяване на Заповед
№ Д_Н-Л-2/03.05.2023г. на директора на ДСП – Шумен цитираните от жалбоподателя
разпоредби са били част от действащото право, поради което регулираните от тях отношения
следва да се преценяват според материалния закон, който е бил в сила към
момента на тяхното възникване. Това е така, тъй като само с действащия към
момента на издаването на акта закон административните органи, а и правните
субекти като цяло, са били длъжни да съобразяват поведението си. Предвид
изложеното, като е съобразил и приложил материалния закон към датата на
постановяване на заповедта, органът е постановил правилен административен акт.
В обобщение на гореизложеното съдът приема, че Заповед
№ Д_Н-Л-2/03.05.2023г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Шумен, с която В.М.В. е лишен от право на месечна социална
помощ по чл.9 от ППЗСП за срок, не по-дълъг от 03.05.2024г. е издадена от
компетентен орган, в установената от закона форма и без да са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила. Оспорваният
административен акт е издаден при наличие на материалноправните предпоставки за
това и е съобразен с целта на закона. По изложените съображения съдът приема,
че заповедта е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.М.В. *** против Заповед № Д_Н-Л-2/03.05.2023г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Шумен, с която В.М.В. е лишен от право на месечна социална помощ
по чл.9 от ППЗСП за срок, не по-дълъг от 03.05.2024г.
На
основание чл.13, ал.6 от ЗСП решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на препис от същото по реда на чл.138, ал.3 от АПК.
Административен съдия: