Р Е Ш Е Н И Е
№1039
гр. Русе, 31.05.2011
год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на осемнадесети май, две хиляди и единадесета
година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при
секретаря С.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1933 по
описа за 2010 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по молба за съдебна делба
във фазата по допускане на делбата.
И.Й.И. заявява, че баща й Й.И.И., починал на
22.07.2009г., оставил за свои наследници по закон нея и Г.Д.Г. – негова
съпруга. Към посочената дата, наследодателят на ищцата притежавал следното
имущество:
1.
апартамент в гр.Р.,
бул.”Л.”№...., бл.”С.”, вх....., ет........, ап.2 с площ 40,51 кв.м.;
2.
½ идеална
част от дворно място в с. К., общ.Д.м., цялото с площ1810 кв.м., ведно с
½ идеална част от построената в него едноетажна двуфамилна къща,
състояща се от шест стаи, два коридора;
3.
¼ идеална
част от нива в местността „Г.Д.” с площ 15,001 дка, в землището на с. К.;
4.
¼ идеална
част от нива с площ 20 дка в местността „С.н. в землището на с. К.;
5.
¼ идеална
част от лозе с площ 0,572 дка в местността „П. в землището на с. К.;
6.
¼ идеална
част от лозе с площ 0,538 дка в местността „П. в землището на с. К.;
7.
¼ идеална
част от нива с площ 3 дка в местността „Г.а.” в землището на с. К.;
8.
лек автомобил
„Рено Лагуна” с рег. №Р ...... АК;
9.
лек автомобил
„Москвич
10.
сумата 3700,46
лева по разплащателна сметка в „Уникредит Булбанк”.
Имал задължение в размер на 12 000 лева по
договор за банков кредит №........./17.04.2008г. с „Уникредит Булбанк”.
Твърди се, че на 23.02.2009г. Й.И. изготвил саморъчно
завещание, с което се разпоредил с част от имуществото си, както следва: на
съпругата си Г.Г. ***, а на брат си А.И. завещал ½ идеална част от
дворното място с построената в него къща, намиращо се в с. К., както и ½
идеална част от 20 дка земеделска земя, намираща се в землището на с. К..
След извършена справка в Служба по вписванията при
РРС ищцата установила, че Г.Д.Г. е вписана като собственик, както на завещания
апартамент, така и на 1/6 идеална част от дворното място с построената в него
жилищна сграда и на 1/6 идеална част от описаните земеделски земи.
И.И. твърди, че баща й е бил болен човек и през
2009г., няколко месеца преди смъртта си сключил граждански брак с първата
ответница, а няколко дни по-късно изготвил саморъчно завещание в нейна полза и
в полза на А.И..
В деня на смъртта на наследодателя, Г.Г. изтеглила
чрез дебитна карта сумата 3700,46 лева от сметката на Й.И.. По-късно изготвила
декларация с невярно съдържание, в която вписала, че притежава 1/6 идеална част
от собствеността на всички имоти на наследодателя.
Ищцата счита, че саморъчното завещания на Й.И.,
изготвено на 23.02.2009г. е недействително, като приема, че е налице абсолютна
симулация, водеща до нищожността му. Сочи, че завещателното разпореждане
противоречи на закона, морала и добрите нрави, което обуславяло
недействителността му по смисъла на чл.42, б.”в” от ЗН. Заявява, че същото е
нищожно и поради факта, че имотите, завещани на А.И. не са индивидуализирани,
както и поради обстоятелството, че наследодателят не е притежавал собствеността
върху ½ идеална част от имуществото. Пояснява, че имотите по т.3-7 са в
съсобственост между Й.И., А.И., Н.И. и Т.И. при равни дялове – по ¼
идеална част, а имота, визиран в т.2 бил в съсобственост между Й.И., А.И. и Н.И.
при равни дялове – по 1/3 идеална част.
В допълнителна молба от 04.10.2010г. ищцата пояснява,
че Д.Б. И. е нейна прабаба, по бащина линия. С нотариален акт №57, том І, дело
№132/1989г. Дона И. и синът й И. Й.И. били признати за собственици при равни
права на дворно място с площ 1810 кв.м., находящо се в с. К., заедно с
построените в него стопански постройки и двуетажна еднофамилна къща, състояща
се от 6 стаи и два коридора. С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №59, том І, дело №131/1989г. Д.
И. прехвърлила на сина си И. Й.И. собствената си ½ идеална част от
посоченото имущество. И.И. счита, че след смъртта на И. И. имотът е наследен от
неговата съпруга и деца при следните права: 4/6 идеални части за Н.И. и по 1/6
идеална част за Й.И. и А.И..
По отношение земеделските земи заявява, че с
констативен нотариален акт от 1995г. за собственици на имотите, при равни
права, са признати Т.Й.И., Н. А.И., Й.И.И. и А.И.И..
И.И. моли съда да прогласи нищожността на саморъчно
завещание, изготвено на 23.02.2009г. от Й.И.И., като в условията на
евентуалност моли да бъде намалено завещателното разпореждане до размера на
запазените части на законните наследници. Моли съда да допусне до делба между
страните по делото описаното имущество.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Т.Й.И. депозира
отговор на исковата молба, в който оспорва твърдението, че притежава ¼
идеална част от процесните земеделски земи. Приема, че е собственик на ½
идеална част от имуществото.
Ответниците А.И.И. и Н.А.И. не вземат становище по
ищцовите претенции, не ангажират доказателства.
В законоустановения срок Г.Д.Г. оспорва претенцията
за прогласяване нищожността на саморъчното завещание. Счита, че завещателното
разпореждане е извършено в съответствие с разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗН –
изготвено е саморъчно, лично от Й.И.. Приема, че не е необходимо
индивидуализирането на имотите, тъй като същите са достатъчно определяеми.
Намира, че разпореждането е в обема права, които е притежавал наследодателя,
тъй като се е разпоредил в полза на брат си с ½ идеална част от
наследствената част която притежава от къщата и земите. Позовавайки се на
разпоредбата на чл.13 от ЗН, заявява, че здравословното състояние на Й.И. към
момента на извършване на завещателните разпореждания е ирелевантно.
По отношение искането за намаляване завещателното
разпореждане до размера на запазените части заявява, че основателността на
претенцията предполага ищцата да е приела наследството по опис. Пояснява, че
към момента на открИ.е на наследството Й.И. е притежавал: апартамента в
гр.Русе; 1/6 идеална част от дворното място и построената в него едноетажна
къща, получена по наследство от баща му И. И.; ¼ идеална част от
описаните земеделски земи; лек автомобил „Москвич”; ½ идеална част от
лек автомобил „Рено Лагуна”; задължение в размер на 12 000 лева и 8038
лева – увеличение на наследството по смисъла на чл.12, ал.2 от ЗН. Твърди, че
сумата 3700 лева е изтеглена от Й.И. приживе, поради което не следва да се включва
в масата на наследството.
Г.Г. намира за недопустимо искането да бъде допуснат
до делба апартамента, тъй като по силата на завета е едноличен собственик на
имота.
Намира, че делбата на л.а. „Рено Лагуна” следва да се
допусне при права ½ идеална част за нея и ½ идеална част за
ищцата, предвид направения от ответницата отказ от наследство.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
С нотариален акт №57, том І, нот.дело №132/1989г. на
нотариус при Районен съд – гр.Бяла, Д.Б. И. и И. Й.И. са признати за
собственици при равни права на: дворно място с площ 1810 кв.м., находящо се в с.
К., общ.Д.м., съставляващо по регулационния план на с. К. парцел Х-433, в
кв.84, при граници: улица, наследниците на Пеню Неделчев, А.И.И., наследниците
на К. Е. Г., В. С. Т. и Т.Й.И. заедно с построените в него: двуетажна,
еднофамилна къща построена през
На 02.03.1989г. Д. И. продала на сина си И. Й.И.
собствената си ½ идеална част от описаното по-горе имущество, сделка,
обективирана в нотариален акт №58, том І, нот.дело №131 от 1989г. на нотариус
при Районен съд – гр.Бяла.
След смъртта си (27.05.1992г.) Д.Б. оставила за свои
наследници по закон Т.Й.И. и И. Й.И.. Последният, починал на 20.04.1991г. е
наследен от синовете си Й.И.И. и А.И.И..
Съгласно нотариален акт №134, том
ІV, дело №1013/1995г. на нотариус при БРС Й.И.И., Т.Й.И., Н.А.И. и А.И.И. са
придобили собствеността върху следното недвижимо имущество: нива в местността „Г.Д.”
с площ 15,001 дка, в землището на с. К., съставляваща имот №19061 по плана за
земеразделяне; нива с площ 20 дка в местността „С.н. в землището на с. К.,
съставляваща имот №23014 по плана за земеразделяне; лозе с площ 0,572 дка в
местността „П. в землището на с. К., имот №42079 по плана за земеразделяне;
лозе с площ 0,538 дка в местността „П. в землището на с. К., имот 42147 по
плана за земеразделяне и нива с площ 3 дка в местността „Г.а.” в землището на с.
К., имот №75017 по плана за земеразделяне.
На 10.05.1996г. Й.И.И. ***, с площ 40,51 кв.м.,
състоящ се от дневна, кухня и сервизни помещения (договор за продажба на
ведомствен недвижим имот от 10.05.1996г.).
През 2008г. сключил с „Уникредит Булбанк” договор, по
силата на който банката му предоставила в заем сумата 12 000 лева, с краен
падеж – 2018г.
От приложеното по делото удостоверение за сключен
граждански брак, изготвено от община Русе, въз основа на акт №0069/25.02.2009г.
е видно, че Г.Д.Г. и Й.И.И. са съпрузи от 25.02.2009г.
На 08.07.2009г. Б. Г. продал на Й.И.И. собствения си лек
автомобил „Рено Лагуна” за сумата 750 евро (договор за покупко-продажба лист
65).
Й.И.И., починал на 22.07.2009г., оставил за свои
наследници по закон: Г.Д.Г. – съпруга и И.Й.И. – дъщеря. На 23.02.2009г.
наследодателят изготвил саморъчно завещание, с което се разпоредил с част от
имуществото си в полза на Г.Г. и А.И.. Завещанието е обявено на 06.11.2009г.
(лист 20). Според заключението на приетата по делото графологична експертиза
текстът на завещанието и подписът за „завещател” са изпълнени от Й.И.И..
В процесния апартамент са извършени подобрения, след
смъртта на наследодателя, чиято обща стойност възлиза на 8038 лева, установена
с представените по делото: квитанция от 20.10.2009г. за 7653 лева и фактура
№8/30.11.2009г. за 385 лева.
На 04.03.2010г. е вписан отказа на Г.Г.
от наследството, останало след смъртта на Й.И.И..
От представените по делото
удостоверения, изготвени от „Уникредит Булбанк” АД е видно, че на 22.07.2009г. за
времето от 09,42 часа до 18,04 часа чрез дебитни карти, издадени на името на Й.И.
и Г.Г., от сметка на наследодателя е изтеглена сумата 3520 лева. Установено е,
че смъртта на наследодателя е настъпила на 22.07.2009г. в 15,30 часа (съобщение
за смърт №43/22.07.2009г.). Приживе последният изготвил генерално пълномощно в
полза на Г. Г..
По искане на ищцата е възложена и
приета, неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, според
заключението на която пазарната стойност на апартамент №...... в гр.Р., бл.”С.”,
вх.... ет.8 и ........деална част от имота в с. К. са съответно 25 000
лева и 4200 лева. Установена е и пазарната стойност на процесните земеделски
имоти – 9872,25 лева, както и цената на л.а.”Рено Лагуна” с рег.№Р ...... –
2350 лева и л.а. „Москвич” с рег.№Р ((..... В – 420 лева.
На 26.07.2010г. Г.Д.Г. дарила на сина
си И. Л. К. апартамент №..... в гр.Р., бл.”С.”, вх...ет......(нотариален акт
№8, том ІV, рег.№12477, дело №205/2010г. на Г. Г. – нотариус с район на
действие РРС, вписан под №221 в регистъра на нотариалната камара).
Установената
фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Производството е по реда на чл.341 и сл. ГПК, във
фазата по допускане на делбата. При условията на обективно съединяване е
предявен иск с правно основание чл.42, ал.1, б.”б” и ”в” от ЗН за прогласяване
нищожността на саморъчно завещание от 23.02.2009г., а в условията на
евентуалност – иск с правно основание чл.30 от ЗН за възстановяване запазена
част от наследство.
По иск с правно основание чл.42, б. „б” и ”в” от ЗН:
Ищцата счита завещанието, изготвено на 23.02.2009г.
от Й.И.И. за недействително, като противоречащо на закона, морала и добрите
нрави. Навежда доводи, че наследодателя е страдал от заболявания. Приема, че
същото е нищожно и на друго основание - наследодателят се е разпоредил с права,
които не притежава и не е индивидуализирал имотите, които е завещал.
Според Закона за наследството, завещанието е личен,
строго формален и отменим акт, чиято действителност е поставена в зависимост от
изразената воля на завещателя, облечена в предвидена от закона форма. Поради
това, за да породи действие, саморъчното завещание следва да отговаря на
изискванията, визирани в чл.25, ал.1 от ЗН – да е написано изцяло на ръка от
завещателя, да съдържа означение на датата, на която е съставено и да е подписано
от завещателя. Липсата и/или непълнотата, на който и да е от тези реквизити,
обуславя неговата нищожност, именно защото то е строго формален акт,
обективиращ едностранна сделка, за действителността на която законът несъмнено
изисква формата да бъде спазена.
Съобразно разпоредбата на чл.16, ал.2 от ЗН, по
своята правна същност завещанието, изготвено от Й.И.И. на 23.02.2009г. има
характер на завет. Установено бе, че същото е написано саморъчно и подписано от
лице, посочено като завещател. Съдържа всички изискуеми от закона реквизити.
Липсват данни, от които може да се направи извод, че към момента на съставянето
му Й.И. не е бил способен да действа разумно. Страдал е единствено от сърдечно
заболяване и е починал в резултат на остра сърдечна недостатъчност.
Не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на
твърдението, че завещателния акт е нищожен поради противоречие със закона, морала
и добрите нрави, в каквато насока са твърдения на ищцовата страна. Противоречието
със закона или неговото заобикаляне са основание за нищожност, относимо както
към завещателните разпореждания, така и към мотива, поради който са направени.
Тъй като при завещателните разпореждания правното основание се покрива с
мотива, неговото противоречие със закона и добрите нрави е изведено като
самостоятелно основание за нищожност в текста на чл.42, б.”в” от ЗН. В случая
наследодателят се е разпоредил с част от имуществото си полза на съпругата и
брат си. Това не води до противоречие на завещанието със закона, морала или
добрите нрави. Завещанието е безвъзмезден, личен акт, с който завещателят се
разпорежда със своите имуществени права за след смъртта си. Следователно собственикът
сам избира как да се разпореди с правото си на собственост и в частност на кого
да завещае имуществото.
Като всеки едностранен акт, завещанието може да се
тълкува с оглед съдържащите се в него завещателни разпореждания, когато е
неясно, неприцизно и непълно. Оспорвания акт съдържа разпореждане с: апартамент
в гр.Р.бл.”С.”, вх.... ет...... дворно място с къща в с. К. и земеделски земи,
находящи се в землището на с. К.. Съдът счита, че имотите са индивидуализирани,
тъй като са описани по начин, който дава възможност да бъде установено реалното
им съществуване. Посочен е административния адрес на апартамента, квадратурата
и основанието, на което е придобит. За къщата и земеделските земи се сочи, че
са наследствени и тъй като завещателят не е разполагал с други идентични имоти,
съдът приема, че същите са конкретизирани. По отношение на това имущество са
използвани изразите: „…..наследствената къща от майка ми и баща ми, намираща се
в с. К. моя наследствен дял ½ идеална част от наследствената ми част от
къщата завещавам по време на моята смърт на родния ми брат А.И. и ½ идеална
част от дворното място към къщата, също да бъде завещана на брат ми А.И..*** –
20 дка моята ½ идеална част от наследствените ми земи завещавам по време
на моята смърт на родния си брат А.И.…..”. Тълкувайки съдържанието на цитирания
текст по правилата на чл.20 от ЗЗД се налага извода, че действителната воля на
наследодателя е била да се разпореди с половината от собствените си идеални
части от къщата, дворното място и земеделските земи.
Изложените съображения дават основание на съда да
приеме, че не са налице претендираните с исковата молба условия за нищожност на
атакуваното завещание, поради което искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
Отхвърляйки иска за прогласяване нищожността на
завещанието, съдът следва да разгледа евентуално предявения иск за
възстановяване запазените части на ищцата, накърнени с оспорвания акт.
По иска с правно основание чл.30 от ЗН:
Ищец по иска за възстановяване на запазената част е
наследникът, който твърди, че запазената му част е накърнена, а ответници -
облагодетелстваните чрез завещателно разпореждане лица.
Тъй като в петитума на исковата молба ответниците по
настоящата претенция не са конкретизирани, но искът за делба е предявен срещу няколко
лица, между които и заветниците, съдът приема, че искът е насочен срещу Г.Д.Г.
– съпруга на наследодателя и А.И.И. – негов брат.
В случая е безспорно, че И.И., като наследник със
запазена част има право да претендира възстановяването й, ако е накърнена.
Правната норма на чл.30, ал.1 ЗН и осигурява възможността да допълни до пълния
размер, или да възстанови отнетата изцяло запазена част от имуществото на
наследодателя, с което той се е разпоредил чрез завещание. Законодателят е
предвидил специално изискване, когато правото по ал.1 се упражнява спрямо лица,
които не са наследници по закон. Настоящия случай попада безусловно в тази
хипотеза – ищцата е наследник, призован към наследяване и с право на запазена
част, а ответникът А.И., като брат на починалия завещател, не е наследник по
закон по смисъла на тази разпоредба. Съгласно дефинирания /чрез ППВС №4/1964г.,
коригирано частично в т.15 с ТР №1/2005г./
кръг от лица, които в чл.30, ал.2 ЗН са визирани като „наследници по
закон”, ответникът, макар да попада по принцип в един от редовете наследници по
смисъла на ЗН, в този случай не е призован да наследява, поради наличие на
наследници от по-преден ред и поради това той остава извън очертанията на този
кръг. В този случай, чл.30, ал.2 ЗН, въвежда императивно, допълнителна
предпоставка – наследниците, носители на правото на иск, да са приели наследството
по опис. Задължение на ищцата е, заявявайки права по чл.30, ал.1 от ЗН да
ангажира доказателства за наличието на всички изискуеми от закона предпоставки
и условия, включително приемане на наследство по опис, което в случая не е
сторено. При това положение, поради липсата на първата предвидена от закона
предпоставка за упражняване правото да се иска възстановяване на накърнена
запазена част, предявеният иск с правно основание чл.30 ЗН срещу ответника А.И.И.
следва да бъде отхвърлен.
Ответницата Г.Г. е от кръга наследници по закон,
поради което приемане на наследството по опис не е предпоставка за съдебно
възстановяване на запазената част на ищцата. Съобразно чл.28 ЗН наследодателят
не може приживе, чрез безвъзмездни разпореждания да накърни запазената част на
своите низходящи, родители и съпруг. При накърняване запазената част на
наследник, то за него се поражда правото да претендира намаляване на
безвъзмездното разпореждане до размер, необходим за попълване на запазената му
част. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на
съпруга е равна на запазената част на всяко дете, като при едно дете,
разполагаемата част е 1/3. Запазените части на детето и преживялата съпруга са
2/3, от което следва, че запазената част на ищцата от наследството на баща й е
1/3 идеална част.
Оставеното от Й.И.И. наследство включва:
Активи:
1. апартамент №..... в гр.Р., ж.к.”З.-и.”, бл.”С.”,
вх... ет....... – 25 000 лева;
2. 1/6 идеална част от дворно място в с. К., общ.Д.м.,
цялото с площ1810 кв.м., ведно с 1/6 идеална част от построената в него двуетажна
еднофамилна къща, състояща се от шест стаи, два коридора. С нотариален акт №57,
том І, дело №132/1989г. по описа на Беленски районен съд Д.Б. И. и И. Й.И. са
признати за собственици по наследство, делба и давност на процесното дворно
място и изграденото в него постройки при равни права. С договор за
покупко-продажба на недвижим имот срещу всестранна издръжка и гледане, визиран
в нотариален акт №59, том І, дело №131/1989г. по описа на Беленски районен съд
Д.И. се разпоредила в полза на сина си И. Й.И. със собствената си ½
идеална част от описаното имущество. Не се спори, че към този момент
приобретателят е бил в брачно отношение с ответницата Н.А.И.. И. Й.И., починал
на 20.04.1991г. оставил за свои наследници по закон: съпруга – Н.И. и деца – Й.И.И.
и А.И.И.. След смъртта на наследодателя останалото от него имущество е в
съсобственост между наследниците при права: 4/6 идеални части за Н.И. и по 1/6
идеална част за Й.И. и А.И.. Според заключението на приетата по делото
експертиза, пазарната стойност на целия имот е 8400 лева.
3. 1/6 идеална част от земеделските имоти, описани в
нотариален акт №134, том ІV, дело №1013/1995г. по описа на Беленски районен
съд. С акта, въз основа на влязло в сила решение на ПК – гр.Русе по чл.17, ал.2
от ЗСПЗЗ, Т.Й.И., Н.А.И., Й.И.И. и А.И.И. са признати за собственици на земите,
по наследство от Й.И. Х.И.. Нотариалният акт не е оспорен в настоящото
производство. В същия не се сочат правата на съсобствениците. Съдът приема, че
след като Й.И. Х.И. е съпруг на Д.Б. И., респективно баща на Т.Й.И. и дядо на Й.И.И.
и А.И.И. (удостоверение за наследници №124/16.09.2010г., лист 102), то правата
на съсобствениците, съобразно разпоредбата на чл.5 и чл.9 от ЗН са, както
следва: ½ идеална част за Т.И. и по 1/6 идеална част за Й.И., А.И. и Н.И.,
наследници на И. Й.И.. Общата пазарна стойност на земеделските земи е 9872,25
лева.
4. ½ идеална част от лек автомобил „Рено
Лагуна” с рег.№Р ........ АК с пазарна стойност 2350 лева. Превозното средство е
придобито на 08.07.2009г., по време на брака между Г.Г. и Й.И..
5. лек автомобил „Москвич
6. сумата 2320 лева – според приложеното по делото
извлечение от сметка (лист 36) към 20.07.2009г. Й.И.И. е разполагал с 3700,46
лева. Към сметката са били създадени основна и допълнителна карти, които към
16.05.2011г. били деактивирани (лист 200). На 21 и 22.07.2009г., чрез дебитната
карта на Й.И. са изтеглени 1600 лева, като последното теглене е в 9,42 часа на
22.07.2009г. (лист 36 и лист 193). След смъртта на наследодателя (същият е
починал на 22.07.2009г. около 15,30 часа – лист 176), на 22.07.2009г. в периода
18,04 часа – 18,08 часа на шест пъти, чрез дебитната карта на Г.Г. е изтеглена
сумата 2320 лева. На 23.07.2009г. е
постъпила погасителна вноска, по усвоен от Й.И. кредит – 170 лева. Съдът намира
за недоказани твърденията на Г.Г., че неизвестно за нея лице е разполагало с
дебитната й карта и около 18 часа на 22.07.2009г. е усвоило сумата 2320 лева.
Пасиви:
1. 12 527,83 лева – главница и лихви към
07.02.2011г. по договор за потребителски банков кредит №2314/17.04.2008г.,
сключен между „Уникредит Булбанк” АД и Й.И.И..
2. 434,70 лева – задължения по ЗМДТ на територията на
община Русе.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответната
страна, че от наследствената маса следва да се приспадне сумата 8038 лева –
увеличение на наследството по смисъла на чл.12, ал.2 от ЗН. Тази претенция е
уредена като имуществен коректив. Основателността й предполага положителното
установяване на следните предпоставки: претендиращият да има качеството на
наследник /в настоящия случай това е безспорно/; този наследник да е спомогнал
за увеличаване наследството, приживе на наследодателя и да не е бил възнаграден
по друг начин. От представените в хода на производството платежни документи -
квитанция от 20.10.2009г. за 7653 лева и фактура №8/30.11.2009г. за 385 лева е
видно, че ремонтните дейности в апартамента са извършени след смъртта на
наследодателя. Отделно от това следва да се отбележи, че не е установена
увеличената стойност на имота. Вещото лице, изготвило оценката на апартамента,
не е съобразило подобренията, тъй като към този момент те не са били извършени.
По изложените съображения съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.12,
ал.2 от ЗН и при определяне наследствената маса не следва да се вземе под
внимание сумата 8038 лева
С оглед предходното изложение съдът намира, че
наследствената маса по чл.31 от ЗН се формира, като в нея се включат: 1. апартамент №....... в гр.Р., ж.к.”З.-и.”,
бл.”С.”, вх.... ет....... – 25 000 лева; 2. 1/6 идеална част от дворно място в с. К., общ.Д.м., цялото с
площ1810 кв.м., ведно с 1/6 идеална част от построената в него едноетажна
двуфамилна къща, състояща се от шест стаи, два коридора – на стойност за идеалната
част - 1400 лева; 3. 1/6 идеална част
от земеделските имоти, описани в нотариален акт №134, том ІV, дело №1013/1995г.
по описа на Беленски районен съд, на стойност за идеалната част - 1612,04 лева;
4. ½ идеална част от лек
автомобил „Рено Лагуна” с рег.№Р 2606 АК, на стойност за идеалната част – 1175
лева; 5. лек автомобил „Москвич
Наследодателят се е разпоредил с част от
имуществените си права – завещал на съпругата си жилището в гр.Русе, а на А.И.
– половината от собствените си идеални части от имота в с. К. и земеделските
земи. Свободното имущество включващо: 1/12 идеална част от дворното място и
къщата в с. К.; 1/12 идеална част от земеделските имоти; ½ идеална част
от л.а. „Рено Лагуна”; л.а. „Москвич
На 04.03.2010г. е вписан отказа на Г.Г. от
наследството, останало след смъртта на Й.И.И.. Отказът може да бъде валидно
извършен единствено при липсата на предхождащо го приемане на наследството. В
случая, от събраните по делото доказателства е видно, че на 22.07.2009г., след
смъртта на Й.И., съпругата му е извършила действия на разпореждане с
притежаваните от наследодателя парични средства, като е изтеглила от сметката
му сумата 2320 лева. При това положение съдът счита, че отказа от наследство е
нищожен, тъй като е налице мълчаливо приемане и останалото имущество следва да
се подели между Г.Г. и И.И. при равни права.
От изложеното следва, че запазената част на ищцата е
накърнена с 3610,99 лева (6321,50 – 2710,51 лева, като последната сума
съставлява половината от свободното имущество на стойност 5421,02 лева). Поради
това подлежи на възстановяване, чрез намаляване завещателното разпореждане на
наследодателя, надхвърлящо рамките на разполагаемата му част до размера,
необходим за допълване запазената част на ищцата.
Съобразно разпоредбата на чл.32 от ЗН завещателните
разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници
и заветници, освен ако завещателят е разпоредил другояче. Заветът направен в
полза на Г.Г. – апартамент на стойност 25 000 лева, отнесен към цялото
завещано имущество – 26 393,52 лева е 95%, а имуществото завещано на А.И.
– 5%. Предвид обстоятелството, че искът по отношение на втория ответник е
неоснователен, съдът намира, че 95% от стойността на необходимото допълване (сума
3430,44 лева), следва да се извърши чрез намаление завета, направен в полза на
преживялата съпруга.
При преценка дали завещаното имущество следва да се
върне в наследствената маса или наследника, чиято запазена част е накърнена, да
бъде възмезден с пари, съдът отчита, че апартамента е валидно прехвърлен от
облагодетелстваната в полза на трето лице и то след изтичане на една година от
открИ.е на наследството и преди да е вписана настоящата искова молба. Съдът намира за неоснователно възражението на
ищцата за недействителността по смисъла на чл.76 ЗН на дарението, обективирано
в нотариален акт №8, том ІV, рег. №12477, дело №505/26.07.2010г. Касае се до
разпоредителна сделка, в която прехвърлителката Г.Г. се е легитимирала като
собственик на основание, направен в нейна полза завет, т.е. на самостоятелно
основание, а не като сънаследник. Отчуждаването е валидно, както в отношенията
между наследниците, така и в отношенията им с приобретателя. След като имотът е
отчужден от заветника, срещу който е постановено намалението, същият е преминал
в патримониума на приобретателя по отчуждителната сделка. В този случай, правата на последния не отпадат
с извършване на намалението и след като не са налице условията на чл.37 от ЗН,
имотът не би могъл да бъде върнат в наследството. При това положение, за
допълване запазената част, ищцата следва да бъде възмездена в пари.
По иска за делба:
Имуществено-правният режим и обемът на притежаваните
от съделителите права по отношение спорното имущество, на общо основание се
определят от основанието и момента на придобИ.е правото на собственост.
1. Не е спорно в отношенията между страните, а и от
съвкупната оценка на приобщените към делото писмени доказателства се
установява, че апартамент №..... в гр.Р., ж.к.”З.-и.”, бл.”С., вх...., ет..... е
придобит от Й.И.И. на лично основание и завещан на Г.Г.. С предприетото
дарствено разпореждане, визирано в нотариален акт №8, том ІV, рег. №12477, дело
№505/26.07.2010г., ответницата валидно се е разпоредила с правото на
собственост по отношение жилищния имот. На това основание приобретателя – И. Л.К.
се явява едноличен собственик на имота и следователно по отношение на последния
не е налице общност на права между страните. Ето защо искът за делба на този
имот, като предявен от лице, което не е материалноправно легитимирано, тъй като
не е съсобственик, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
2. По изложените към чл.30 ЗН мотиви, съдът приема,
че на 22.07.2009г. наследодателят на страните е притежавал 1/6 идеална част от
дворно място в с. К., общ.Д.м., цялото с площ 1810 кв.м., ведно с 1/6 идеална
част от построената в него двуетажна еднофамилна къща, състояща се от шест стаи
и два коридора и 1/6 идеална част от земеделските имоти, описани в нотариален
акт №134, том ІV, дело №1013/1995г. по описа на Беленски районен съд, придобити
по наследство. Предвид обстоятелството, че Й.И. се е разпоредил с половината от
наследствения си дял, т.е. 1/12 идеална част от имуществото и съдът е отхвърлил
иска по чл.30 ЗН, предявен против А.И.И., то останалата 1/12 идеална част, съобразно
разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗН, следва да се подели при равни права
между И.И. и Г.Г.. При така установеното
съдът приема, че описаното имущество следва да се допусне до делба между
страните, както следва:
Дворното място в с. К., общ.Д.м., цялото с площ 1810
кв.м., ведно с построената в него
двуетажна еднофамилна къща, състояща се от шест стаи и два коридора, при права:
16/24 идеални части за Н.А.И.;
6/24 идеални части за А.И.И.;
1/24 идеална част за И.Й.И. и
1/24 идеална част за Г.Д.Г..
Земеделските земи, описани в нотариален акт №134, том
ІV, дело №1013/1995г. по описа на Беленски районен съд, при права:
12/24 идеални части за Т.Й.И.;
6/24 идеални части за А.И.И.;
4/24 идеални части за Н.А.И.;
1/24 идеална част за И.Й.И. и
1/24 идеална част за Г.Д.Г..
3. Лек автомобил „Рено Лагуна” с рег.№Р ....... АК е
придобит по време на брака между Г.Д.Г. и Й.И.И., прекратен със смъртта на
съпруга на 22.07.2009г. С открИ.е на наследството, призовани да го наследят на
основание чл.9, ал.1 от НК са законните му наследници – преживялата съпруга и
низходящата И.И.. След прекратяване на СИО в патримониума на съпругата Г.Г. е
преминало правото на собственост върху ½ идеална част от вещта.
Останалата ½ идеална част е включена в наследствената маса на общия на
страните наследодател при равни права между ищцата и ответницата. С оглед
изложеното съдът приема, че л.а.”Рено Лагуна” следва да се допусне до делба при
права: ¾ идеални части за Г.Г. и ¼ идеална част за И.И..
4. Лек автомобил „Москвич
5. От писмо изх.№609/16.05.2001г. е видно, че на
27.02.2008г. наследодателят на страните е открил картова сметка, по която към момента
на смъртта му е имало наличност в размер на 2320 лева. Посочената сума следва
да бъде допусната до делба при равни права между ищцата и ответницата Г.Г..
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от И.Й.И., ЕГН **********
иск за прогласяване нищожността на саморъчно завещание, изготвено на
23.02.2009г. от Й.И.И., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Й.И., ЕГН ********** против А.И.И.,
ЕГН ********** иск за възстановяване запазената част на И.Й.И., чрез намаляване
на извършеното със саморъчно завещание, изготвено на 23.02.2009г. от Й.И.И., ЕГН
********** завещателно разпореждане.
ВЪЗСТАНОВЯВА
ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ на И.Й.И., ЕГН **********
от наследството на баща й Й.И.И., ЕГН **********, накърняването на която е в
размер на 3610,99 лева, ЧРЕЗ НАМАЛЯВАНЕ
на извършеното със саморъчно завещание, изготвено на 23.02.2009г. от Й.И.И.,
ЕГН ********** завещателно разпореждане в полза на Г.Д.И., имащо за предмет
апартамент №.... в гр.Р., ж.к.”З.-и.”, бл.”С.”, вх.... ет.8 с 3430,44 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Й.И., ЕГН ********** иск за
допускане и извършване делба на недвижим имот, представляващ предмет апартамент
№.... в гр.Р., ж.к.”З.-и.”, бл.”С.”, вх.... ет.8, с площ 40,51 кв.м., състоящ
се от дневна, кухня и сервизни помещения, визиран в договор за продажба на
ведомствен недвижим имот от 10.05.1996г.
ДОПУСКА да
се извърши съдебна делба между И.Й.И.,
ЕГН **********; Г.Д.Г., ЕГН **********; А.И.И., ЕГН **********; Н.А.И., ЕГН **********
и Т.Й.И., ЕГН ********** на следното имущество:
ДВОРНО МЯСТО в с. К., общ.Д.м., цялото с площ1810
кв.м., съставляващо по регулационния план на с. К. парцел Х-433, в кв.84, при
граници: улица, наследниците на Пеню Неделчев, А.И.И., наследниците на Кирил
Ефтимов Генов, Вълчо Стоянов Тодоров и Т.Й.И., ведно с построената в него ДВУЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА
къща, състояща се от шест стаи, два коридора, визирани в нотариален акт №57,
том І, дело №132/1989г. по описа на Беленски районен съд и нотариален акт №59,
том І, дело №131/1989г. по описа на Беленски районен съд, при права:
16/24 идеални части за Н.А.И.;
6/24 идеални части за А.И.И.;
1/24 идеална част за И.Й.И. и
1/24 идеална част за Г.Д.Г..
НИВА в местността „Г.Д.” с площ 15,001 дка, в
землището на с. К., съставляваща имот №19061 по плана за земеразделяне;
НИВА с площ 20 дка в местността „С.н. в землището на с.
К., съставляваща имот №23014 по плана за земеразделяне;
ЛОЗЕ с площ 0,572 дка в местността „П. в землището на
с. К., имот №42079 по плана за земеразделяне;
ЛОЗЕ с площ 0,538 дка в местността „П. в землището на
с. К., имот 42147 по плана за земеразделяне и
НИВА с площ 3 дка в местността „Г.а.” в землището на с.
К., имот №75017 по плана за земеразделяне, визирани в нотариален акт №134, том
ІV, дело №1013/1995г. на нотариус при БРС, при права:
12/24 идеални части за Т.Й.И.;
6/24 идеални части за А.И.И.;
4/24 идеални части за Н.А.И.;
1/24 идеална част за И.Й.И. и
1/24 идеална част за Г.Д.Г..
ЛЕК АВТОМОБИЛ „Рено Лагуна” с рег.№Р ...... АК, при
права:
¼ идеална част за И.Й.И. и
¾ идеална част за Г.Д.Г..
ЛЕК АВТОМОБИЛ „Москвич
½ идеална част за И.Й.И. и
½ идеална част за Г.Д.Г.;
СУМАТА 2320 лева при равни права между И.Й.И. и Г.Д.Г..
Отхвърля иска в останалата част до предявените 3700,46 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: