РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Перник, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500072 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от М. Д. Н., чрез пълномощника адв.Ц., против
решение № 270/28.10.2021 г. по гр.д. № 3235/2021 г. по описа на Районен съд- Перник с
което са ОТХВЪРЛЕНИ изцяло предявените от жалбоподателката искове с правно
основание чл.439, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че в полза на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, не съществува изпълняемо право (право на
принудително изпълнение) за сума в размер на 4197,01 лева – главница в периода от
01.09.2006 г. до 30.04.2009 г., ведно със законна лихва от 16.12.2012 г. до окончателното
плащане, както и за сума в размер на 909,72 лева законна лихва за забава в периода от
30.10.2006 г. до 29.09.2009 г. и сума в общ размер на 452,13 лева –разноски, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист на 25.06.2012
г. в рамките на ч.гр.д. No 8126/2011 г. по описа на Районен съд Перник, като неоснователни,
поради неизтичане на законоустановения давностен срок.
Решението се обжалва изцяло, вкл. в частта за разноските.
В жалбата се сочи, че вземанията на ответника са свързани с предоставяне на
топлинна енергия и представляват вземания за периодични плащания по смисъла на чл.111,
б.”в” от ЗЗД и се погасяват с тригодишна погасителна давност. И в теорията, и в практиката,
според жалбоподателката, влязлата в сила заповед не се приравнява на влязло в сила съдебно
1
решение. Като е приел обратното районния съд е нарушил закона. На следващо място, настоява се,
че в изпълнителния процес е настъпила т.нар. „перемпция“, като изпълнителното производство
следва да се счита прекратено екс леге на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК. Развиват се подробни
доводи срещу приетото от районния съд в противната насока, като се изразява несъгласие и с
тезата на първата инстанция, че давността следва да се счита прекъсната и с отговора на исковата
молба.
Претендират се и разноски.
От ответното дружество не е постъпил отговор на въззивната жалба, изразено е
становище по същество, като се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в
рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Районния съд е установил правилно фактите по делото, като е придал на събраните
доказателства значението, което те действително имат. При приобщаване на
доказателствения материал първата инстанция е съблюдавала точно предвидения в ГПК ред
за това. Фактите са следните:
От приложената по делото заповед за изпълнение се установи, че срещу ищеца е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, описани в исковата молба.
Установи се също, че изпълнителния лист е издаден на 25.06.2012 г.
Пред районния съд е приобщено, като писмено доказателство копие на и.д. No
42/2013 г. по описа на ЧСИ С.Д.. От същото се установява, че то е образувано на 10.01.2013
г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание влязла в сила заповед за
изпълнение по ч.гр.д. No 8123/2011 г. на Районен съд Перник за сумите, посочени в
исковата молба. С молбата за образуване са посочени конкретни изпълнителни способи,
следователно депозирането на същата е действие, годно да прекъсне давността за вземането,
съгласно чл.116 ЗЗД. По повод последваща молба е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца, но третото задължено лице е отговорило, че няма такъв
служител, поради което запорът не е произвел действие. На 13.03.2014 г. е наложен запор
върху притежаваното от ищеца МПС. На 11.02.2016 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца. На 14.06.2018 г. е депозирана нова молба от ответника-
взискател, в която са инкорпорирани искания за прилагане на конкретни изпълнителни
способи, а на 16.08.2018 г. е наложен запор върху банковата сметка на ищеца, като
давността отново е прекъсната. В рамките на това изпълнително производство други
2
действия, водещи до прекъсване на давността след тази дата не са извършвани.
При така установеното, въззивният съд намира, че предявените отрицателни
установителни искове по чл.439 ГПК са неоснователни. В тази връзка районния съд е развил
подробни и убедителни доводи с които настоящият състав е напълно съгласен и не се налага
тяхното детайлно преповтаряне. На първо място, изложени са подробни и убедителни
съображения за това, че погасителната давност за вземането установено с влязла в сила
заповед за изпълнение е общата 5-годишна давност по арг. от чл.117, ал.2 ЗЗД, който срок е
приложим и в настоящия случай. Настоящият въззивен състав намира за необходимо
изрично да отбележи, че споделя изцяло това становище по наведените от първата
инстанция доводи.
Наведените с въззивната жалба възражения за изтекла погасителна давност и
прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция са били предмет на обсъждане и в
първоинстанционното производство.
От правна страна правилно първия съд е изяснил, че за прекъсването на давността е
от значение датата на влизане в сила на акта подлежащ на принудително изпълнение,
исканията за прилагане на конкретни изпълнителни способи, на коя дата е било предприето
валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да
се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено по
давност. Ето защо, за изясняване на спорния предмет от значение е, от една страна- дали е
налице висящо производство по принудително изпълнение, както и дали в рамките на
същото са били предприемани действия, годни да прекъснат давността за вземането, респ.
кога са били предприемани същите.
Правилно, по- нататък е съобразено, че към момента на образуване на процесното
изпълнително дело е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече. Поради това до 26.06.2015 г., когато с т. 10 от ТР № 2 от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение на този
въпрос, а именно, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но
давността не спира, и давността в настоящият казус не е спирана или прекъсвана.
Съобразно задължителните указания по посочения тълкувателен акт, давността /след
26.06.15 г./ се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Поради това, както се посочи, погасителната давност за процесните вземания е прекъсната
първо на 11.02.2016 г., когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца.
На 14.06.2018 г. когато е депозирана нова молба от ответника- взискател, в която са
инкорпорирани искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи и на 16.08.2018 г.
когато е наложен запор върху банковата сметка на ищеца.
Това е така, тъй като с т.10 на цитираното ТР изрично е посочено, че: „Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
3
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица“.
Видно е, че съобразно гореизложеното, че между което и да е едно от описаните
действия водещи до прекъсване на погасителната давност не е изтекъл период по - дълъг от
пет години, следователно към датата на предявяване на иска погасителната давност не е
изтекла.
По отношение на твърдяната с въззивната жалба „перемпция“ настоящият състав
намира следното:
Действително между 11.02.16 г. когато е наложен запор и постъпилата на 14.06.18 г.
молба за налагане на нов такъв, изпълнителни действия не са осъществявани по искане на
взискателя. Перемпцията обаче е без правно значение за давността. Общото между двата
правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията,
така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици:
давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът
не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не
го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение,
но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, както е в конкретния случай, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ
се все още у него изпълнителен лист. Следователно искането на ответното дружество-
взискател за налагане на запор върху банкова сметка от 14.06.18 г. и наложеният такъв на
16.08.18 г. са напълно редовни процесуални действия, годни да прекъснат погасителната
давност.
Както е посочено в решение № 37/ 24.02.21 г. по гр. 1747/20 г. на 4 отд. на ВКС-
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това
дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във
всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника.
То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител,
само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.
4
По изложените съображения,с решението си първоинстанционният съд, като е
достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд, е
постановил съдебен акт, който не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и на
основание чл. 272 ГПК следва да бъде потвърден, вкл. и в частта на разноските.
С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да се присъдят сторените
от ответника разноски за юк възнаграждение. С оглед на правната и фактическа сложност на
делото и направеното възражение за прекомерност същите следва да бъдат определени в
размер на 100 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 270/28.10.2021 г. по гр.д. № 3235/2021 г. по
описа на Районен съд- Перник.
Осъжда М. Д. Н., със снета самоличност и ЕГН, да заплати на „Топлофикация
Перник“ АД сумата 100 лв. разноски за юристконсулско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5