М О Т И В И

 

 

  към присъда № 66 от 19.04.2017 г. по НОХД № 271/2017 г. на СлРС

 

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимите К.Й.Т. и В.К.Т. за извършено от тях престъпление по чл. 197 т.3 вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 и 5 от НК.

Производството се движи по реда на Глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на защитниците и на самите подсъдими, които желаят делото да се гледа по реда на чл. 371 т. 1 от НПК, че дават съгласие да не се провежда разпит на свидетелите С., У. и А. и вещото лице, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство, а желаят само разпит на свидетеля И.И., премина към процедурата по чл. 371, т.1 от НПК.

В с.з. прокурорът поддържа обвинението против подсъдимите, така както е предявено, като счита същото за доказано по безсъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Пледира на двамата подсъдими да бъде наложено наказание „Пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки” „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца, като се явяват и подписват пред пробационен служител или определено от него лице два пъти седмично, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца. По отношение на вещественото доказателство, а именно – л.а. „ВАЗ 2101” с рег. № 4221 АН, собственост на подсъдимия К.Т. и съпругата му, предлага да бъде отнето в полза на държавата и след евентуалната му продажба да бъде удържана сумата от 1/2 от автомобила в полза на държавата.

В съдебно заседание подсъдимият К.Т., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител. Признава се за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на Глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т.1 от НПК, а именно дава съгласие да не се провежда разпит на свидетелите С., У. и А. и вещото лице, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство, а желае само разпит на свидетеля И.И.. Моли съда да го признае за невиновен. Процесуалния му представител моли съда да бъде приложена разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НК и съдът да признае подс. К.Т. за невиновен.

В съдебно заседание подсъдимият В.Т., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител. Не се признава за виновен, но дава съгласието си делото да се разгледа по реда на Глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т.1 от НПК, а именно дава съгласие да не се провежда разпит на свидетелите С., У. и А. и вещото лице, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство, а желае само разпит на свидетеля И.И.. Моли съда да го признае за невиновен, тъй като не е участвал в извършването на деянието с баща си К.Т.. Процесуалния му представител също моли съда да признае подзащитния му за невиновен.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

  Подсъдимите К.Т. и В.Т. са баща и син.

  Подс. К.Т. при пътуване до с. Гавраилово, минавайки   покрай една от овощните градини в землището на селото, забелязал, че в същата са засадени овощни дръвчета. На 08.03.2015 год. в гр. Сливен,  заедно със сина си, предприели пътуване в тази посока и минавайки покрай градината, собственост на П.С.С., решили да  извършат кражба на част от дръвчетата, за да ги посеят в собствения си имот, находящ се във вилната зона на гр. Сливен. Пътували с  лек автомобил м. „Лада ВАЗ 2101”, с рег. № СН 4221 АН, собственост на подс. К.Т. и неговата съпруга, като автомобилът бил управляван от К.Т.. Същият паркирал в близост до градината  и двамата  подсъдими успели да изскубнат 18 броя овошки – бадеми и 11 броя овошки – череши. Дръвчетата били млади и скоро посадени и след като отскубнали, ги натоварили в автомобила. В купето ги поставили в пространството пред предната дясна седалка и потеглили обратно за гр. Сливен. По пътя подс. К.Т. отбил автомобила, за да отиде по нужда, като в това време били забелязани от полицейски патрул със служители – свидетелите Х.А.А., М.У. и И.В.. На запитването от страна на полицаите, откъде са въпросните млади овощни дръвчета, двамата подсъдими заявили, че са тяхна собственост и са ходили да ги садят. Полицаите записали данните на двамата подсъдими, след което ги освободили и продължили по маршрута си като в последствие И.В. съставил докладна записка относно случая.

На следващия ден свидетеля И.И. - полицейски служител в участък „Запад” при РУ на МВР-Сливен извършил допълнителна проверка и снел обяснения от подсъдимите К.Т. и В.Т., в които последните двама си признали за извършената от тях кражба, описвайки подробно механизма й. В последствие с протокол от 09.03.2015 г. подс. К.Т. предал доброволно 18 броя бадемови дръвчета и 11 броя черешови дръвчета на свид. И.И., като в протокола отбелязал собственоръчно, че е откраднал дръвчетата заедно със сина си подс. В.Т. от овощна градина, находяща се в землището на с. Гавраилово, общ. Сливен. Срещу  разписка от 10.03.2015 г. дръвчетата били  върнати на собственика им свид. П.С..

 С протокол от 23.06.2015 г. подс. К.Т. предал доброволно л.а. „Лада ВАЗ 2101”, с рег. № СН 4221 АН. В този протокол подс. К.Т. отразил, че това е автомобилът, с който отишъл заедно със сина на 08.03.2015 год. до с. Гавраилово, за да откраднат овошките. Лекият автомобил бил оставен на съхранение в ОД на МВР – гр. Сливен.

Видно от приложената по делото справка от сектор „КАТ- ПП” при ОД на МВР – Сливен е придобито от подсъдимия  през 1997 г., към който момент същият е бил в брак, видно от справка от ЕСГРАОН при Община Сливен.

Видно от изготвената по делото съдебно - оценителна експертиза, общата стойност на движимите вещи – 18 броя бадемови дръвчета (разсад) и 11 броя черешови дръвчета (разсад), предмет на престъплението, по пазарни цени към момента на извършване на деянието, възлиза на стойност 116,00 лева.

           Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

          Съдът кредитира на първо място показанията на св. П.С., Хюсейн А. и М.У., разпитани на досъдебното производство, за които беше дадено съгласие от страна на подсъдимите да не се разпитват, а да се ползват непосредствено протоколите от проведените разпити. Въз основа на показанията на св. С. – пострадал от престъплението и въз основа на наличните по делото писмени доказателства, съдът приема за безспорно установено, че последният е собственик на овощна градина в с. Гавраилово, общ. Сливен, както и че в същата непосредствено преди кражбата са били засадени овошки от бадем и череша. Свидетелят е категоричен, че броя на липсващите му дръвчета е  18 броя бадемови дръвчета и 11 броя черешови дръвчета, като същите в последствие са установени като откраднати от двамата подсъдими. 

        Съдът кредитира и показанията на св. Хюсейн А. и М.У., като безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Всеки един от тях свидетелства, че на инкриминираната дата са били на работа и по пътя за с. Чинтулово, общ. Сливен са забелязали спрял лек автомобил ВАЗ, спрели са до него и са извършили проверка на двамата подсъдими. Всеки един от тях е категоричен, че дръвчетата са били поставени в купето на МПС, като свидетелите заявяват и факта, че подсъдимите са заявили, че дръвчетата са техни. Тези свидетели заявяват също, че по случая е била изготвена докладна записка от техния колега И.В..

         В тази докладна записка освен горните обстоятелства, е посочено още едно важно обстоятелство, а именно, че двамата подсъдими са били обути с ботуши и по тях е имало голямо количество кал. Посочено е също, че около корените на дръвчетата е имало значително количество влажна пръст.  

            Съдът кредитира и показанията на св. И.И. – полицейски служител в Участък „Запад” при РУ на МВР – Сливен , който лично е извършил проверка по случая, разговарял е с двамата подсъдими поотделно и заедно и след като им е снел обяснения е изготвил протокол за доброволно предаване. Този свидетел е категоричен, че при разговора с подс. К.Т., последният е признал за извършената заедно със сина му кражба на дръвчетата от с. Гавраилово, общ. Сливен и е заявил, че причина за това е било желанието да ги засади на вилата си в гр. Сливен. Категоричен е, че именно подс. К.Т. е посъветвал сина си да спрат да прикриват истината и да си признаят, след което и К.Т. признава, че е участвал заедно с баща си в кражба на дръвчета.

Съдът кредитира обясненията на подс. К.Т., единствено в частта, в която признава, че е извършил кражба на дръвчета от градина в с. Гавраилово. В останалата им част не кредитира обясненията на подс. К.Т., тъй като пред настоящия съдебен състав той заявява, че на 08.03.2015 год. сам е извършил кражба на  процесните дръвчета от овощна градина, находяща се в с. Гавраилово, общ. Сливен, както и че в последствие е взел сина си, който бил оставил в с. Чинтулово, общ. Сливен. В тази им част обясненията напълно противоречат на събраните по делото доказателства и в частност на свидетелските показания на св. И.И. и на изготвената от полицейския служител И.В. докладна записка, протокол за доброволно предаване на движими вещи и протокол за доброволно предаване. Твърденията му пред разследващите органи, включително и собственоръчно записаното в протокола за доброволно предаване на дръвчетата и протокола за доброволно предаване на МПС напълно противоречат на версията му за самостоятелно извършване на деянието. Напротив и в двата протокола е посочено, че кражбата е извършил заедно със сина си.

Съдът не кредитира обясненията на подс. В.Т., прочетени по реда на 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4 от НПК, в които заявява, че на 08.03.2015 год. баща му го е закарал до дърводелец в с. Чинтулово, общ. Сливен и не е участвал при извършване на кражбата на овощните дръвчета, тъй като не се подкрепят от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства и в частност показанията на св. И., пред който както В.Т. така и баща му си признават извършената кражба като разказват подробно за случая. Тези обяснения противоречат и на приложените писмени доказателства – докладна записка от И.В.В., в която е отразено, че и двамата подсъдими са били обути с гумени ботуши, които са били доста окаляни, обстоятелство което безспорно сочи, че и двамата са били на инкриминираното място, доколкото и по откритите в автомобила дървета е имало значително количество влажна пръст.    

Съдът кредитира заключението на вещото лице по изготвената съдебно - оценителна експертиза, тъй като същата не беше оспорена от страните, а съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността и професионалната компетентност на експерта.

Съдът кредитира и писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени и приобщени към делото по реда на чл. 373, ал. 1 вр. чл. 283 от НПК, предявени на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С деянието подсъдимите К.Т. и В.Т. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.4, вр.чл.20, ал.2 от НК, тъй на 08.03.2015 г. в землището на с. Гавраилово, общ. Сливен,  в съучастие помежду си, като съизвършители, чрез използване на МПС /л.а. „Лада” с рег. № СН 4221 АН/, извършили кражба на чужди движими вещи (18 бр. бадемови дръвчета и 11 бр. черешови дръвчета) на обща стойност 116,00 лв., собственост на П.С..

По делото е безспорно установено, че на инкриминираната дата двамата подсъдими са предприели пътуване до землището на с. Гавраилово, общ. Сливен,  където заедно са извадили от земята и отнели овошки чужда собственост. Установен е броя и вида на насажденията както и тяхната собственост. Безспорно е установено и наличието на   квалифициращия елемент - използване на моторно превозно средство. Установено е МПС, неговата собственост, марка и рег. номер, а именно  лек автомобил „Лада”, с рег. № СН 4221 АН.

             Съдът прие, че по делото не се установи безспорно наличие на предварителен сговор за извършване на деянието, доколкото няма събрани гласни или писмени доказателства в тази насока. Действително от показанията на св. И.И. и приложените протоколи за доброволно предаване, се доказва по безспорен и категоричен начин датата, мястото и начина на извършване на деянието, броя и вида на овошките както и тяхната собственост, но липсват каквито и доказателства, въз основа на които да се счете, че подсъдимите са тръгнали именно за да извършат кражба, а не по друг повод, който да са съвместили с престъплението. Съдът няма процесуална възможност да изведе този извод, въз основа на отразеното в обясненията на подсъдимите, снети в хода на първоначалната проверка, доколкото НПК забранява това, а нито в показанията на св. И., нито в двата протокола се съдържат доказателства, че подсъдимите са предприели пътуването с цел извършване на кражбата на овощните дръвчета. В тази връзка, съдът прие, че обвинението по т. 5 на чл. 195 от НК е недоказано, поради което оправда подсъдимите по тази точка на чл.195, а прие че двамата са извършили кражбата в съучастие помежду си, като съизвършители и всеки един от тях е взел участие в изпълнителното деяние.   

         Съдът не прие за основателно искането на защитата за квалифициране на деянието като малозначително или като такова чиято обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Същото не се отличава от останалите престъпления от този вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна или не е обществено опасно, поради своята малозначителност. Напротив, деянието е извършено от две лица, в съучастие помежду им, налице е и квалифициращ елемент – използване на МПС. Налице е и предварително взето решение от страна на подс. К.Т., за извършване на кражба на дръвчета, набелязани по-рано от него.

Деянието е довършено, вещите са била във владение на подсъдимите, като до приключване на съдебното следствие са били върнати доброволно от страна на подс. К.Т. на собственика им, с което имуществените вреди са възстановени.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие направените самопризнания по отношение на своето участие от страна на подс. К.Т., ниската стойност на отнетите вещи, чистото съдебно минало и на двамата подсъдими и добрите им характеристични данни.

Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимите, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, като взе предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства и определи наказания на подсъдимите при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК, а именно „Пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес”***,  за срок от  шест месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност на явяването и подписването два пъти в седмицата; 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от  шест месеца.  

Така определените наказания на подсъдимите съдът прецени за максимално справедливи и отговарящи в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи на целите и значението на наказанието визирани в чл. 36 от НК.

Следва да се отбележи обаче и факта, че такова наказание е било определено и на двамата подсъдими още при първоначалното разглеждане на делото, като присъдата по НОХД № 1014/2015 г. на СлРС не е била протестирана от страна на РП-Сливен. В този смисъл при новото разглеждане на делото за настоящия състав съществува забраната за влошаване положението на подсъдимия и не би могъл да определи наказание по-тежко от определеното още при първоначалното разглеждане на делото.

На същото основание настоящият състав постанови вещественото доказателство, а именно: лек автомобил „ВАЗ 2101” с рег. № СН 4221 АН /на съхранение в ОД на МВР-Сливен/ СИО на подсъдимия К.Т. и съпругата му да се върне на подс. К.Й.Т.. В този смисъл е била присъдата по НОХД № 1014/2015 г. на СлРС, като с тази присъда съдът е постановил лекият автомобил да се върне на К.Й.Т.. Както беше отбелязано по-горе срещу тази присъда не е бил подаден протест и въпреки че делото е върнато за ново разглеждане, налагането на конфискация, каквото представлява отнемането на ½ ид.ч. от лек автомобил, е отделно наказание по смисъла на НК, което ако бъде наложено и от настоящия състав, безспорно ще доведе до влошаване на положението на подс. К.Т., което е недопустимо без подаден протест срещу присъдата, с което е постановено връщането на този лек автомобил.   

По правилата на процеса съдът осъди подсъдимите К.Т. и В.Т. да заплатят направените по делото разноски в размер на 30,00  лв. в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД-МВР-Сливен, както и 35,00 лева по бюджета на държавата по сметка на СлРС.

Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

          09.05.2017 г.