Р Е
Ш Е Н
И Е
15.01.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Номер 4 2 0 2 0 година град Кюстендил
Кюстендилски административен съд,
на осемнадесети декември 2020 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
Секретар: Ирена Симеонова и с участието на
Прокурора: Йордан Георгиев
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
НАХД № 315/2019 г. по описа на КнАС
за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
К.Р.А. ***, чрез адв. Н., обжалва Решение на ДРС № 352/11.10.2019 г. по НАХД № 374/2019 г. по описа на същия съд за 2019 г.
Твърдят се касационни основания, които по своето същество са касационни основания, предвидени в чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК, като се иска да бъде отменено решението на ДРС. Претендира се и наличието на чл. 28 от ЗАНН.
Касаторът се представлява по делото от адв. Н., който поддържа жалбата и в о.с.з. пред съда.
Ответникът по касационната жалба не изпраща представител.
Заключението на прокурора е, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.
Касаторът е субект на правото на оспорване и е упражнил правото си надлежно,
поради което жалбата е допустима.
Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:
Предмет на касационна проверка е Решение на ДРС № 352/11.10.2019 г. по НАХД № 374 по описа на същия съд за 2019 г. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 16-0348-999711/18.05.2016 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Кюстендил.
Потвърденото от ДРС наказателно постановление е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с АУАН № 711/02.03.2016 г. срещу К.Р.А. ***, за това че на 29.11.2015 г. около 23.23 ч. по път ПП – 1, Е - 79, км. 347 + 500, района на с. Мурсалево, в посока гр. Благоевград, е управлявал лек автомобил “М.” с контролен № РВ **** ВА, собственост на „Н.-К., БУЛСТАТ *********, със скорост от 105 км/ч при разрешена максимална такава от 50 км/ч. за населено място. Приспаднат е толеранс от 3 км/ч от превишената скорост. Скоростта е измерена и фиксирана с техническо средство SIТRAFFIC LYNX ERS 400, фабричен № 003059047ВАВ и изготвен снимков материал № 0006/29.11.2015 г. и показана на водача с точен час, дата и № на автомобила.
Нарушението е установено в хода на извършена проверка на 29.11.2015 г. Актосъставителят е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Актът е връчен срещу подпис на нарушителят на 15.04.2016 г., като същият го е подписал без възражение към акта. Въз основа на АУАН е издадено НП № 16-0348-000711/18.05.2016 г., в което е възприета фактическата обстановка от акта и на нарушителят е наложена глоба в размер на 400 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и отнети 12 контролни точки, на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП.
Първоинстанционният съд е приел, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно, постановено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила и го е потвърдил.
Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за уважаване на касационната жалба, като не констатира нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което ще остави в сила решението на ДРС. При служебната проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 218 ал. 2 от АПК, не се констатират основания за нищожност и недопустимост на решението.
От доказателствения материал по делото е доказано извършване на релевираното нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Техническото средство SIТRDFFIC LYNX ERS, № 003059047ВАВ е фиксирало скоростта, ограничението, превишението, датата и часа. Разпечатката от техническото средство за годност /лист 15 по въззивното дело № 374/19 г./, с което е установена скоростта на движение отговаря на изискванията визирани в чл. 132 ал. 1 във връзка с чл. 163 ал. 7 от НПК и в този смисъл показаната от техническото средство скорост може да бъде приета като меродавна и обективна. Разпечатката от паметта на радарното устройство, с което е измерена скоростта е съставена и заверена по установения ред - ясно е кое длъжностно лице я е изготвило и подписало. От друга страна констатациите в АУАН се ползват с доказателствена сила, съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП.. Правото на жалбоподателя на защита не е било нарушено.
Приложена е и декларация по чл. 188 от ЗДвП, от която е видно, че засеченият от радара автомобил е бил управляван от жалбоподателят А. лично на 29.11.2015 г. около 23.20 ч.
НП е издадено от компетентен орган в кръга на служебната му компетентност, надлежно упълномощен, съгласно приложена по делото Заповед № Із-1748/24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи.
Касационият състав изцяло споделя изложеното от районния съд за института на погасителната давност. Доколкото нарушението е извършено на 29.11.2015 г., то срокът на погасителната давност за извършеното нарушение е 4 год и 6 мес. и изтича на 29.05.2020 г., т.е. същата не е изтекла. Не са налице и основанията за прилагането на чл. 28 от ЗАНН –маловажност на нарушението.
Правилно е определена и глобата, като размерът е съобразен с измерената скорост, с което е спазен и материалния закон. При това положение и с оглед нормативно определеното с чл. 218 ал. 2 от АПК, задължение съдът да следи служебно за приложението на материалния закон, касационният съд счита, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно и ще го остави в сила.
Воден от тези мотиви и на основание чл.
221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, Кюстендилският
административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение на ДРС № 352 от 11.10.2019 г. по Н.А.Х.Д № 574/2019 г. по описа на същия съд за 2019 г.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: