№ 1509
гр. Варна, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501906 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „НЕТКРЕДИТ“ ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. Лъчезар Станчев 3 (Литекс Тауър) ет.10,
представлявано от И.Н.-Х.-управител, чрез пълномощник адв. Г. М. от САК, срещу Решение
№ 2219 от 06.07.2022г., постановено по гр.д. № 16216/2021г. по описа на ВРС, с което е
прогласена нищожността на клаузите на чл.4, ал.3 и чл.6 от Договор за потребителски
кредит №*******г., сключен между Д. М. З. ЕГН ********** с постоянен адрес: ****** и
„НЕТКРЕДИТ“ ООД ЕИК ********* със седалище и здраве на управление: гр. София, ул.
„Лъчезар Станчев“ 3 (Литекс Тауър), ет. 10, поради противоречие на закона, на основание
чл. 22 ЗПК във връзка с 26, ал.1, предл.1 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Конкретно
оспорват се изводите на съда относно съдържанието на ГПР и неговото посочване в
договора за кредит. Сочи се, че кредитополучателят е запознат с ГПР с връчване на СЕФ и
договора, като същият е в съответствие с чл.19, ал.4 от ЗПК. Сочи се, че предвидената
неустойка при липса на обезпечение от страна на кредитополучателя, не се включва в
размера на ГПР, тъй като съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, не подлежат на включване
суми, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договор. Ако
1
страната изпълни точно своите задължения отговорността му за заплащане на
неустойка няма да възникне, т.е. тя няма как да бъде предвиден в ГПР след като може
изобщо да не се дължи. Оспорва се извода на съда, че размерът на евентуално дължимата
неустойката следва да се включи при определяне на процента на ГПР, тъй като
законодателят не е посочил неустойката в чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК и това не е случайно или
поради законодателен пропуск, а правилно и обосновано законодателно решение. В този
смисъл не е налице приетото от първоинстанционния съд нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Сочи се, че след като ищецът е направил изрично волеизявление за сключването на
договор за кредит, е безспорно, че той е поел и задължението да даде и надлежно
обезпечение, като е имал достатъчно време да прецени дали може да изпълни това
задължение в предвидения срок. В тази връзка уговорения в чл. 6, ал. 1 от Договора за
кредит максимален размер на неустойката за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да даде обезпечение е изцяло в интерес на последния, тъй като определя
горна граница на неговата отговорност за неизпълнение на поето договорно задължение.
Като се вземат предвид и останалите алинеи на чл. 6 от Договора, които изрично
предвиждат, че задължението за предоставяне на обезпечение може да бъде изпълнено по
всяко едно време на действие на договора и че се дължи неустойка само за периодите, в
които не е предоставено обезпечение, може да се направи извода, че тези клаузи са изцяло в
полза на кредитополучателя, ищец в настоящото производство, и имат за цел именно
ограничаване на размера на неговата отговорност за неизпълнение на договора.
Сочи се, че кредитополучателят е разполагал и с правото по чл. 29 ЗПК, съгласно
което той има субективно потестативно право да се откаже от сключения договор за
потребителски кредит в срок от 14 дни от сключването му, без да дава обяснения за това и
без да дължи обезщетение и неустойки. Това негово право е предвидено и в чл. 4, ал. 1, т.
4 от Договора, обратно на оплакването на ищеца в исковата молба. Позовава се на чл.
3.2.7 и чл. 3.2.8 от Общите условия, приложими към договорите за потребителски кредит на
„Неткредит" ООД, преди сключване на Договор за потребителски кредит, потребителят
може да предостави на кредитодателя предложено от него обезпечение за предварително
одобрение. Кредитодателят има задължение да посочи дали приема предложеното
обезпечение, в който случай няма право да откаже същото след сключване на договора.
Следователно, ако потребителят не може да прецени дали е в състояние да предостави
надлежно обезпечение, той има възможност да направи тази проверка без да сключи
договор.
Жалбоподателят сочи, че начина на формиране на ГПР е императивно установено,
като същият се изчислява съгласно посочената в Приложение №1 към ЗПК формула.
Законът не поставя условие да бъде включена тази формула в договора за кредит, а
само изчисленият съгласно нейните правила ГПР, съответно сумата по договора за
кредит, която потребителят се задължава да заплати. Следователно липсата на детайлно
описване на начина, по който е формиран ГПР не е нарушение на ЗПК, нито това води до
недействителност на договора за кредит.
2
Настоява се за отмяна на постановения съдебен акт, предмет на въззивна проверка, и
постановяване на нов при отхвърляне на иска изцяло и присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна чрез пълномощник, депозира писмен
отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа въведените
с исковата молба основания за нищожност на краузата, предмет на съдебната претенция.
Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Страните не са направили искания по доказателствата.
При данни, че поставеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на
01.08.2022г., жалбата, входирана в регистратурата на ВРС с вх.рег.№55680/12.08.2022г., се
явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е процесуална допустима.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД разгледа съдържащите се в жалбата оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в
рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК проверява обжалваното решение и
основателността на иска, като приема за установено следното :
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението. Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички
положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със
съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение,
обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Сключеният между страните на 11.05.2021 година договор е за потребителски кредит
и се урежда от Закона за потребителския кредит.
Страните са уговорили, че дължимите от потребителя плащания възлизат в общ
размер 1236 лева, от които 1000 лева главница по кредита, възнаградителна лихва в размер
на 236 лева, при договорен годишен лихвен процент от 41.05 процента. Договорено, че
заемът ще се погасява на ежемесечни вноски от по 103 лева в срок от 12 месеца, считано от
12.06.2021г. до 12.05.2021г., съгласно посочен в договора погасителен план.
Посочено е, че годишният процент на разходите е 49.72 %. Съгласно член 4, ал.3
потребителят е поел задължение до края на деня, следващ сключването на договора, да
представи обезпечение – банкова гаранция или гаранция от небанкова финансова
институция в размер от 1236 лева и със срок на валидност до 13.05.2022 г.
В съответствие с член 6, ал.1-5 от договора е прието, че за неизпълнение на това
задължението кредитополучателят дължи неустойка в размер от 1080 лева за периода на
неосигурената гаранция, която се начислява месечно, а ако периодът е по – малък от един
3
месец – подневно в размер от 1/30 от месечната неустойка и се дължи със следващата
погасителна вноска. Кредитът е отпуснат, като не се спори, че кредитополучателят не е
представил обезпечение – парична гаранция.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. По смисъла
на уговореното неустойката се дължи за неосигурено обезпечение, а не за забава при
връщането на някоя от вноските по кредита, съответно тя не съставлява мораторна лихва,
съотв. уговарянето й не е извършено при заобикаляне на закона – член 33, ал. 1 от ЗПК и тя
не е нищожна на основание член 21, ал. 1 от ЗПК.
Същевременно начинът, по който е уговорено погасяването на задължението за
неустойка, позволява да се определи характера на вземането като разход по кредита, който
съгласно дефиницията за ГПР следва да бъде включен в същия, и което от страна на
кредитора категорично се оспорва да е сторено. По този начин се заобикаля закона,
конкретно разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, при което се нарушава изискването ГПР да
не бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва за просрочени задължения в лева и
валута, определена с ПМС № 426/2014г. ГПР по процесния договор за потребителски
кредит, така както и посочено в него, възлиза на 49.72 процента, като при допълнително
плащане по перо неустойка на месец от 90 лева, същият ще надвишава поне с 10 процента
договорения и ще бъде в противоречие с нормата на чл. 11, ал.1 т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от
ГПК. Налице е недействителност на спорната клауза, на осн.чл.26, ал.1, предл. 1, от ЗЗД.
Уговорката за неустойка, дължима от потребителя за неосигурено обезпечение по
отпуснат кредит, не съответства и на предвиденото в член 16, ал. 1 от ЗПК преддоговорно
задължение на кредитора да извърши проверка на кредитоспособността на потребителя с
цел да бъде предпазен от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност.
По силата на уговорката за неустойка кредиторът си гарантира реалното получаване
на парична сума, почти равна на размера на общия дълг в периода на издължаването му,
заедно с вноските по издължаването му. Това е така, защото съществува голяма вероятност
потребителят, който не разполага с парични средства и поради това иска отпускане на
кредит, да не е в състояние да осигури гаранцията не само в срока по член 4 ал.3 от
договора от един ден, но и за целия срок за издължаването на кредита.
Съгласно принципното дефиниране на неустойката, и при съобразяване с
конкретиката на казуса, неустойката по чл.4, ал.3 от договора е акцесорно задължение,
обезпечава задължението за парична гаранция и е изискуема с факта на неосигуряването на
гаранцията.
Гаранцията, от своя страна, е другото акцесорно задължение, обезпечава
задълженията за главница и възнаградителни лихви и при надлежното й представяне
кредиторът ще има право да се удовлетвори от нея, в случай на неизпълнението им.
С уговарянето на неустойката като обезпечение на друго обезпечение кредиторът си
осигурява облага преди да изтече срокът за заплащане на главницата и лихвите по кредита.
4
Ако длъжникът плати точно всички вноски, правото на кредиторът да се удовлетвори
от гаранцията, дори ако беше внесена, ще бъде погасено.
Това сочи, че целта на неустойката не е обезщетяването на кредитора и
санкционирането на длъжника, а неоснователно обогатяване на първия. Това действие на
неустойката надхвърля присъщите й функции и по разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК
на ВКС налага да се приеме, че е уговорена при накърняване на добрите нрави и е нищожна,
на осн. член 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Направените в обжалваното решение изводи са обосновани и в съответствие с
материалния закон. Като правилен и законосъобразен съдебният акт следва да бъде
потвърден.
По разноските: С оглед резултата в производството в полза на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, определено по реда на
чл. 38, ал.2 във вр.с ал.1, т.3 от ЗАдв в размер на 306 лева, при липса на основание за
определяне на по-нисък размер, съгласно възражението за прекомерност, въведено от
въззивника, тъй като е под минимума за дела с неоценяем материален интерес.
Воден от горните съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2219 от 06.07.2022г., постановено по гр.д. №
16216/2021г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА "НЕТКРЕДИТ“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. Лъчезар Станчев 3 (Литекс Тауър) ет.10, представлявано от И.Н.-
Х.-управител, чрез пълномощник адв. Г. М. от САК, да заплати на Д. М. З. ЕГН **********
с постоянен адрес: ****** разноски за въззивното производство в размер от 306 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5