РЕШЕНИЕ
№ 378
гр. Карлово, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20245320100357 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от М. С. Л., ЕГН: ********** от гр. Б.,
обл. П., ул. „Р.“ №**, чрез адв. Е. П. против Б. Н. Г., ЕГН: **********, от гр.
П., ул. „А. Б.“ №**, ап.*.
Ищцата твърди, че била собственик на ½ идеална част от дворно място с
площ от 586 кв. м., находящо се в гр. Б., К. о., ул. „Р.“ №**, съставляващо УПИ
VII-554 в кв.12 по ПУП на града, както и на ½ идеална част от втория
жилищен етаж на двуетажната жилищна сграда, построена в същото дворно
място, ведно с прилежащите му общи части на сградата – видно от
представените исковата молба нотариален акт № 170, том III, дело
№1068/1958 г. на КРС, удостоверение за наследници изх. № 6/01.02.2024 г. на
Кметство гр. Б. и Акт № 149, том VIII, дело № 1727/2008 г. на СлВп. при К. р.
с..
Твърди, че ответникът бил собственик на другата ½ идеална част от
гореописаното дворно място, ведно с целия първи жилищен етаж от
двуетажната жилищна сграда и прилежащите общи части на същата по силата
на нотариален акт № 83, том IV, дело № 1231/1992 г. на КРС.
От построяването на двуетажната жилищна сграда през 1960 г. до преди
1
няколко години по същата не били правени никакви ремонти. Покривът на
сградата бил в окаяно състояние – частично амортизирана дървена
конструкция, изпочупени и напълно амортизирани керемиди. В резултат на
това, особено през последните години, често в притежавания и обитаван от
ищцата и семейството й втори жилищен етаж имало течове. Разговаряли с
ответника за това, че покривът се нуждае от спешен ремонт, но през годините
той все отлагал неговото извършване. През пролетта на 2020 г. при поредния
проведен разговор с ответника ищцата му обяснила, че състоянието на
покрива е такова, че повече не можело да се отлага неговия ремонт. Той се
съгласил да направят ремонт на покрива и предложил тя да намери майстор и
да се погрижи за набавянето на материалите с мотива, че той не живеел
постоянно в гр. Б.. През месец май същата година ищцата се свързала с А. Н.
П., който ръководел собствена строителна бригада. След оглед на покрива той
й направил оферта за стойността на ремонта и изразил готовност веднага, след
като закупят необходимите за ремонта материали, да започне работа. Според
неговата оферта стойността на необходимите материали възлизала на около
5600 лв., стойността на улуците – на около 2000 лв., като за труд същият
поискал сумата от 5500 лв.
Ищцата твърди, че на 27.05.2020 г. изпратила на ответника имейл, с
който го запознала с направената оферта. От него не последвал никакъв
отговор. Още същия ден тя закупила и материалите по предоставения от А. П.
списък. Общата стойност на закупените материали, необходими за ремонта на
покрива, била 6671.70лв.
На 03.06.2020 г. ищцата и А. Н. П. сключили писмен договор и на
следващия ден неговата бригада започнала работа. Керемидите на стария
покрив били свалени, като била почистена и изнесена варта под тях, били
монтирани новите греди и летви, положено фолио, и след това били наредени
новозакупените керемиди и капаци Б..
След като бригадата приключила работа на 10.06.2020 г., още на същия
ден фирма „Й. А. К.“ ЕООД поставила улуците. Тяхната стойност била 2075
лв.
Ищцата твърди, че тя заплатила всички разходи по извършване на
гореописания ремонт – закупила материалите, платила труда на бригадата,
която направила ремонта на покрива, платила за поставените улуци.
2
На 15.06.2020 г. ответникът пристигнал в имота. Много внимателно
огледал свършената работа и се прибрал в етажа си без да направи какъвто и
да било коментар. Той и до настоящия момент не бил изплатил припадащата
му се ½ част от направените от ищцата разходи за ремонт на общия им покрив.
Ищцата посочва, че съгласно разпоредбата на чл.38 ал.1 от ЗС покривите
са обща част на сградите в режим на етажна собственост, каквато се явявала
съсобствената между нея и ответника двуетажна жилищна сграда. С
извършване на описания ремонт на покрива, ответникът се обогатил с
половината от неговата стойност, възлизаща в общ размер на 14 246,70 лв.
Това била сумата, която тя платила за извършване на описания ремонт. Т.е.
към средата на месец юни 2020 г. ответникът се е обогатил за нейна сметка със
сумата от 7 123,35 лв. Това пораждало за ищцата правния интерес да заведе на
настоящото дело.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати:
- сумата от общо 7123.35 лв. (седем хиляди сто двадесет и три лева и
тридесет и пет стотинки), вложени в ремонт /труд – 2750 лева и материали –
4373.35 лева/ на общия им покрив на сграда, с административен адрес: гр. Б.,
обл. П., ул. „Р.“ №**;
- сумата от 2709.14 лв. (две хиляди седемстотин и девет лева и
четиринадесет стотинки) – мораторната лихва за забава за периода от
15.06.2020 г. до 26.02.2024 г;
- законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
27.02.2024 г., до окончателното плащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
С протоколно определение от 30.09.2024 г. е допуснато изменение на
иска по реда на чл.214 ГПК, като същият се счита предявен за следните суми:
- сумата от общо 7200.46 лв. (седем хиляди и двеста лева и четиридесет
и шест стотинки), вложени в ремонт на общия им покрив на сграда, с
административен адрес: гр. Б., обл. П., ул. „Р.“ №**, от които: 2787.50 лева –
труд за изграждане на покрива; 3341.13 лева – материали за покрива и 1071.83
лева – общо труд и материали за водосточна система на покрива;
- сумата от 2913.60 лв. (две хиляди деветстотин и тринадесет лева и
3
шестдесет стотинки) – мораторната лихва за забава за периода от 15.06.2020 г.
до 26.02.2024 г;
- законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
27.02.2024 г., до окончателното плащане.
Ответникът, чрез пълномощника си адв. Р. И. оспорва иска.
Не оспорва обстоятелството, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от втори
жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място с
площ от 586 кв., находящо се в гр.Б., община К., ул. „Р.“ № **, съставляващо
УПИ VII-554 в кв.12 по ПУП на града.
Оспорва обстоятелството, че същата е собственик на ½ ид.ч. от
дворното място. От представените писмени доказателства било видно, че
същата е собственик на ¼ ид. ч. от двора.
Не оспорва, че той е собственик на първи жилищен етаж и ½ ид.ч. от
дворното място по силата на нот. акт № 83, том IV, дело 1231/1992 г. на КРС.
Оспорва обстоятелството, че покривът на сградата е бил в окаяно
състояние, и че същият се е нуждаел от спешен ремонт.
Твърди, че по силата договор за разпределение на ползването на
съсобствен недвижим имот от 05.11.1992 г. праводателите му имали правото
да ползват източната половина на гореописаното дворно място и право да
ползват две избени стаи с източно и западно изложение, както и на общите
части на сградата, без право на ползване на тавана, като същите били
собственици на първи жилищен етаж и на ½ ид. ч. от общите части на
сградата, а Б. С. С. и М. Н. С. – праводатели на ищцата, имали правото да
ползват западната половина на дворното място, както и избата от юг и цялото
таванско помещение и били собственици на втори жилищен етаж и ½ ид. ч. от
общите части на сградата, построена в същото дворното място. По силата на
този договор, таванското помещение се ползвало от ищцата, като той нямал
достъп до тавана и не можел да каже какво е било цялостното състояние на
покрива, нуждата му от ремонт, както и дали е извършен такъв, в какъв обем и
качествено ли е изпълнен.
Ответникът посочва, че при защита правата на съсобственик, направил
разноски по съсобствен имот следва да се направи разграничение според
отношението на останалите съсобственици – ако разноските са извършени с
4
тяхно съгласие, намирала приложение разпоредбата на чл. 30 ал. 3 от ЗС, ако
са извършени без съгласието им, но и без тяхното противопоставяне,
отговорността им се реализирала по правилата на водене на чужда работа без
пълномощие по чл.60 и сл. от ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се
противопоставили, отношенията помежду им се уреждали по субсидиарната
хипотеза на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД.
В случая липсвало решение на съсобствениците, формиращи
мажоритарна квота от вещното право, но практически при започването на
ремонта съсобствениците не са се противопоставили на самото му
извършване. Поради това било налице водене на чужда работа без
пълномощие. Налице били предпоставките, разписани в нормата на чл.61, ал.
1 от ЗЗД. Доколкото ищцата е действала и в свой интерес, то били налице
условията на чл.61, ал.2 от ЗЗД.
Ответникът твърди, че не се бил противопоставял изрично на
извършването на ремонта, каквото било и твърдението на ищцата в исковата
молба. По делото не били представени никакви разходни документи за
извършено плащане от страна на ищцата за ремонт на общите части.
По отношение на предявения иск за заплащане на сумата от 2709.14 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода 15.06.2020 г. до
26.02.2024 г., счита същия за напълно неоснователен. Според чл.86, ал.1 от
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължал
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на
забавата се определял съобразно правилата на чл.84 от ЗЗД. Съгласно тези
правила, при срочно задължение, длъжникът изпадал в забава след изтичането
на срока, ако задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде
поканен от кредитора. Задължението по чл.61, ал.2 ЗЗД не било срочно и за
изпадане на длъжника в забава била необходима покана. Задължението му в
случая не било възникнало от договор, а от наличието на един от съставите на
неоснователното обогатяване. Покана за заплащане на разноски за извършен
ремонт не му била връчвана. За дължимостта на сумата научил едва с
получаването на исковата молба.
С оглед гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира
за направените по делото разноски.
5
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства – нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №170, том III, дело №1068/1958 г. на КРС,
удостоверение за наследници изх. № 6/01.02.2024 г. на Кметство - гр. Б. и
нотариален акт за дарение на недвижим имот №38, том IV, рег. №9588, дело
№638/2008 г. на нотариус рег №517 Т. Р., се установява, че ищцата е
собственик на ½ ид.ч. от втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда,
построена в дворно място с площ от 586 кв., находящо се в гр.Б., ул. „Р.“ № **,
съставляващо УПИ VII-554 в кв.12 по ПУП на града, ведно с прилежащите
общи части на сградата, както и на ¼ ид. част от дворното място.
Страните не спорят, че ½ идеална част от дворното място, ведно с целия
първи жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда и прилежащите му
общи части, са собственост на ответника по силата на нотариален акт за
дарение на недвижим имот №83, том IV, дело № 1231/1992 г. на КРС.
От представения Договор за разпределение на ползването на съсобствен
недвижим имот се установява, че е сключен на от 05.11.1992 г. между Н. Б. Г. и
И. Л. Г.а – праводатели на ответника, от една страна и Б. С. С. и М. Н. С. –
праводатели на ищцата, от друга. Съгласно уговореното, на праводателите на
ответника е разпределено правото на ползване на източната половина от
дворното място на процесния недвижим имот, две избени стаи с източно и
западно изложение, както и на общите части на сградата, без право на
ползване на тавана, като същите са собственици на първия жилищен етаж и на
½ ид. част от общите части на сградата. На праводателите на ищцата е
разпределено правото на ползване на западната половина от дворното място
на процесния недвижим имот, избата от юг и цялото таванско помещение,
като същите са собственици на втория жилищен етаж и ½ ид. част от общите
части на сградата построена в същото дворно място, както и на подобренията
в западната половина на парцела.
Представена е стокова разписка за продажба, издадена на 27.05.2024 г., с
доставчик „В.“ ООД – с. Т. и получател М. С. Л.. От това писмено
доказателство е видно, че ищцата е закупила строителни материали на
стойност 6671.70 лева.
Представен е в заверен препис Договор за извършване на ремонт на
6
покрив от 03.06.2020 г., сключен между М. С. Л. и А. Н. П.. От съдържанието
на договора е видно, че се отнася до процесния имот в гр.Б., ул. „Р.“ №**и има
за предмет следните ремонтни работи: махане на стари керемиди; чистене на
вар под тях и изнасяне; дюбелиране на контра летви на покриви;полагане на
покривно фолио;коване на корниз и летва; нареждане на нови керемиди; сух
монтаж на капаци; почистване на покрива след завършване на работата.
Уговорената цена по договора е 5500 лева, а срокът за изпълнение –
04.06.2020 г. – 10.06.2020 г.
От представения в заверен препис Протокол за извършена услуга от
10.06.2020 г., издаден от „Й. А. К.“ ЕООД, се установява, че фирмата е
извършила следните услуги, за които е заплатена сумата от 2075 лева: 45,5 кв.
м. улук; 20 м. водосточни тръби; 3 бр. водосточно казанче; 9 бр. кривки; 20 кв.
м. обшивка; 4 бр. ъгъл; 3 бр. тапи.
Представена е разпечатка от електронна поща, в подкрепа на
твърдението на ищцата, че е изпратила до ответника оферта за ремонт на
покрива на стойност 13200 лева – 5580 лева за материали, 100 лева за
транспорт, около 2000 лева за улуци и 5500 лева за труд. Писмото е от дата
27.05.2020 г. и е адресирано от ***************** до **************.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, която не е
оспорена от страните и съдът я кредитира изцяло. От експертното заключение
и при изслушване на вещото лице се установява, че е извършил оглед на
място, запознал се е с материалите по делото и е дал следните средни пазарни
цени за извършения ремонт:
Обща стойност на извършения ремонт – 14400.92 лв., както следва:
материали за покрива – 6682.26 лв.; труд за изграждане на покрива – 5575.00
лв.; материали за изработка на водосточната система – 673.66 лв.; труд за
изработка на водосточната система –1470.00 лв.
½ от общата стойност на извършения ремонт е 7200.46 лв., както следва:
материали за покрива – 3341.13 лв.; труд за изграждане на покрива – 2787.50
лв.; материали за изработка на водосточната система – 336.83 лв.; труд за
изработка на водосточната система – 735.00 лв.
Във връзка с предявения иск съдът е изслушал свидетели, доведени от
страните.
7
От показанията на св. А. П. Н. се установява, че се занимава със
строителство. Познавал ищцата, а с покойния й баща С. С. били приятели.
През лятото на 2020 г. С. С. го потърсил, тъй като трябвало да се направи
ремонт на покрива на къщата им в гр. Б.. Свидетелят извършил оглед на
обекта, събрал група и през м. юни започнали работа. Покривът бил в лошо
състояние – дървената конструкция била почти напълно изгнила, на много
места имало течове. С частичен ремонт нямало как да се размине, необходим
бил пълен ремонт и то спешно. На свидетеля е предявен приложения по
делото договор за ремонт, като същият потвърждава, че е подписан от него и
от дъщерята на С. С. – ищцата М. Л., която бил в течение на всичко. Работата
бил извършена съгласно уговореното, като били вложени 100 % от
материалите. За труда и материалите било платено от ищцата. Свидетелят
присъствал на телефонни разговори, които тя водела с друг човек по повод
ремонта на покрива и свързаните с това разходи. Ищцата споделила, че този
човек бил съсобственик в имота, първият етаж от къщата бил негов, но живеел
в П.. Свидетелят никога не го бил виждал на живо, само от ищцата знаел, че
разговаря по тези въпроси с него. От нея разбрал, че бил обещал да даде
половината пари за ремонта. В нито един момент обаче не се появил на място,
за да види как протича работата. Ремонтът продължил шест работни дни, през
които ищцата три или четири пъти се обаждала на другия съсобственик, за да
го информира какви материали се доставт и колко трябва да се плаща.
Впоследствие свидетелят разбрал от ищцата, че има проблем, защото този
човек променил решението си и отказал да плаща за ремонта. В крайна сметка
работата била свършена и на свидетеля била платена уговорената в договора
сума – 5500 лева. Материалите само били поръчвани от него, като при
доставката им се заплащали от ищцата. За поставяне на улуците, чиято
подмяна също била належаща, била ангажирана друга фирма – „Й.“, на която
тя платила отделно за труд и материали.
От показанията на св. П. Г. Г.а се установява, че е съпруга на ответника.
Те живеели в П., но съпругът й притежавал наследствен имот в гр. Б. на ул.
„Р.“ №**. Ответникът бил собственик на първия етаж от построената в имота
двуетажна къща, както и на съответните общи части. Посещавали го рядко,
като в него постоянно пребивавали семейство С., собственици на втория етаж.
Имало споразумение, според който таванът им е даден за ползване на тях, а на
ответника се полагали две мазета от общо три. Нямали претенции за
8
ползването на тавана, защото такава била уговорката, а и нямали достъп до
него. Преди известно време ищцата уведомила ответника, че иска да прави
ремонт на покрива. Той имал строителна фирма и искал да види на място
какво е състоянието на покрива, но не бил допуснат. Било му отказано да
отиде и да прецени дали се налага цялостен ремонт или е достатъчен и
частичен. Едва при свършен факт ответникът получил имейл от ищцата за
закупените материали, а колко струва всичко разбрали при завеждане на
настоящото дело. Съпругът на свидетелката не бил съгласен с тази цена,
защото била твърде висока. Той ползвал следния имейл
адрес:*************** Докато траел ремонтът, разбрали от познати, че
дворът е пълен с керемиди и строителни материали. След като работата
приключила, не могли да видят какво и как е свършено, тъй като не били
допуснати до тавана. Виждало се, че били поставени улуци, които дори не
стигали до долу.
От показанията на св. П. Г. Г.а се установява, че е леля на ищцата –
първа братовчедка на баща й. Преди 8 години се устновила в гр. Х., като
дотогава живеела в процесния имот в гр. Б. на ул. „Р.“ №**. Той
представлявал двуетажна къща с дворно място, избени помещения и
постройка с гараж. В тази къща на втория етаж живеели ищцата и
семейството й, а ответникът, който бил собственик на първия етаж, живеел в
Пловдив. Той ползвал отделен вход, но идвал рядко. Преди няколко години на
покрива на къщата бил направен основен ремонт. От бащата на ищцата –
покойният вече С. С., свидетелката разбрала, че са се договорили с ответника
да поделят разходите по ремонта. Бил много щастлив, защото състоянието
покрива било много лошо. Свидетелката имала професионални познания в
тази сфера – 13 години работила в строителна фирма, и е категорична, че
спешно бил необходим пълен ремонт, защото имало течове в стаите и по
комина, много от керемиите били счупени. След като ремонтът приключил,
свидетелката видяла, че е направен много добре. Братовчед й по това време
бил получил инсулт и здравето му било силно влошено. Бил много разстроен,
защото ответникът не удържал на думата си и заявил, че няма да даде нито
лев за ремонта на покрива. Отишъл да види какво е направено и му казал: „На
мен не ми тече, оправяй се!“. Неговата дъщеря – ищцата М. Л. също била
много притеснена. Споделила със свидетелката, че баща й силно се разстроил
от отказа на ответника да поделят разходите и в резултат на това получил
9
иснулт.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Предявени са искове по чл.41 ЗС, вр. чл.30, ал.3 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Според разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС всеки съсобственик участва в
ползите и тежестите от общата вещ съобразно с частта си. Под „тежести“ се
разбират тези грижи и разноски, които са необходими за запазване на вещта.
Съсобственикът няма право на изменения в общата вещ без съгласието на
останалите съсобственици. Когато извърши подобрения в съсобствен имот без
знанието и съгласието на останалите съсобственици, той има вземане за
изравняване за неоснователното обогатяване, възникнало в резултат на
действията му, но не и на пълната част от разноските, направени за
подобренията. При това като подобрения на вещта се считат тези
нововъведения в нея, които увеличават полезните й качества, но не и тези,
които нямат практически смисъл. Последните не подлежат на обезщетяване и
остават за сметка на този, който ги е извършил.
Отношенията на собствениците в етажната собственост относно
поддържането, възстановяването и подобряването, както и по повод
ползването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл.41 ЗС.
Всеки собственик, съразмерно на дела си в общите части, е длъжен да участва
в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите
части, и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на
общото събрание.
Разбирането на правната доктрина и практика относно необходими и
полезни разноски е еднопосочно в смисъл, че необходимите разноски са
свързаните с неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и/или
възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено,
неочаквано събитие /наводнение, пожар и др./ или се свързват с
необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от
износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на
общите части в състояние годно за тяхното предназначение. Полезните
разноски са тези, които увеличават стойността на сградата и имат характера на
подобрения. За да бъдат извършени полезни разноски, законодателят приема,
че решението за тях се взема от общото събрание на собствениците.
10
В случая за участието на ответника в общите разноски, необходими за
поддържането и възстановяването на общите части /какъвто е покривът на
сградата при режим на етажна собственост/, е без значение дали той е имал
осигурен достъп до тавана и дали е заявил своето съгласие с тяхното
извършване. Както вече се посочи, това съгласие или неговата липса би имало
значение, когато се присъждат полезни разноски, тъй като само при
подобренията при липса на съгласие се присъжда по-малката стойност между
увеличената стойност и действителните разходи /т. е. по-малката стойност
между размера на обогатяването и на обедняването/. Без значение е дали
съсобственикът, извършил разноските, сам си служи с общата вещ или тя се
използва и от другите съсобственици, тъй като разноските произтичат от
действия по управление на вещта. Необходимите разноски не се нуждаят от
съгласието на останалите съсобственици и те дължат възстановяване на
направените разноски.
Съгл. чл.38, ал.1 от ЗС, при сгради, при които етажи принадлежат на
различни собственици, общи са покривите, стените между таванските
помещения, комините... и всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползване.
Страните не спорят, че ищцата е извършила ремонт на обща част –
покрив на жилищна сграда, който е в режим на съсобственост между страните
при квоти – ½ ид. част за ищцата и близките й и ½ ид. за ответника, със
знанието и без противопоставянето на последния. Не се спори, че ремонтът е
заплатен изцяло от М. Л., като съдът приема за безспорно доказано, че тези
разходи се явяват необходими разноски за текущи ремонтни дейности, които
са били наложени от износване и овехтяване на сградата и материалите, от
които е бил изработен покривът. От показанията на свидетелите се установи,
че в състоянието, в което се е намирал покривът преди ремонта – с прогнила
конструкция, течове и счупени керемиди, той не е бил годен да изпълнява
своето предназначение – да предпазва сградата от външните атмосферни
влияния.
Ищцата е представила писмени доказателства /договор за извършване на
ремонт на покрив от 03.06.2020 г., протокол за извършена услуга от 10.06.2020
г. и стокова разписка от 27.05.2020 г./, че е сключила договор със строителни
фирми, които са извършили ремонт на покрива, вкл. и изграждане на
11
водосточна система /поставяне на улуци/. С оглед изложеното, настоящият
състав счита за основателен предявения иск по чл. 41 във вр. с чл. 30, ал.3 от
ЗС и ответникът следва да й заплати половината от доказаните необходими
разноски.
От писмените доказателства е видно, че за извършените ремонтни
дейности ищцата действително е заплатила 14 246.70 лева. Задължението на
ответника за участие в разноските, сторени за запазването и възстановяването
на съсобствената вещ, се равнява на ½ от действително извършените разходи,
а не съобразно пазарната стойност на извършените строително-монтажни
работи. Ето защо, независимо от заключението на вещото лице, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата половината от тази сума или
7123.35 лева, от които: материали за покрива – 3 335.85 лева; труд за
изграждане на покрива – 2750.00 лева; материали и труд за изработка на
водосточната система – общо 1037.50 лева. Съдът счита, че ако ответникът
бъде осъден да заплати сумите за ремонт по установените от вещото лице
средни пазарни цени – общо 7200.46 лева, то ищцата би се обогатила
неоснователно за негова сметка, тъй като реално платените от нея необходими
разноски са в по-нисък размер.
Присъждането на законната лихва върху уважения размер на иска от
датата на предявяване на исковата молба – 27.02.2024 г., до окончателното
плащане, представлява законна последица от уважаването на иска,
претендирано е с исковата молба, поради което същата следва да се присъди.
Относно мораторната лихва:
Тъй като става въпрос за вземане, което не е свързано с конкретен срок
за изпълнение, длъжникът /ответникът/ ще изпадне в забава от момента на
поканата отправена от ищцата – при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В исковата
молба е посочена дата 15.06.2024 г., на която ответникът посетил имота,
огледал покрива и се прибрал на етажа си „без да направи какъвто и да било
коментар“. За поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД законът не е предвидил форма. Тя
съставлява волеизявление, искане за престиране. Няма как при така
изложените факти за отношенията между страните на 15.06.2024 г. да се
приеме, че на тази дата ищцата е отправила до ответника покана по смисъла
на чл.84, ал.2 ЗЗД. Свидетелските показания установяват разговори между тях
преди тази дата, при които ищцата е информирала ответника за пристигащите
12
материали, цената им, хода на работата и плащаните от нея суми.
Доказателства за конкретна дата преди завеждане на делото, на която е
отправена покана до ответника за плащане на дължимата сума липсват,
поради което искът за мораторна лихва следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищцата
следва да се присъдят разноските по делото, съразмерно с уважената част от
иска – 1202,07 лева от общо сторени разноски в размер на 1706,76 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответника следва да се присъдят
разноските по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска – 384,41 лева от
общо сторени разноски в размер на 1300,00 лева.
По компенсация ответникът дължи на ищцата разноски в размер на
817,66 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Н. Г., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „А. Б.“ №**, ап.*да
заплати на М. С. Л., ЕГН: ********** от гр. Б., обл. П., ул. „Р.“ №**сумата от
общо 7123.35 лв. (седем хиляди сто двадесет и три лева и тридесет и пет
стотинки), съставляваща припадащата му се ½ част от необходимите разноски,
нправени за ремонт на общия им покрив на сграда, с административен адрес:
гр. Б., обл. П., ул. „Р.“ №**/, от които: материали за покрива – 3 335.85 лева,
труд за изграждане на покрива – 2750.00 лева, материали и труд за изработка
на водосточната система – общо 1037.50 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 27.02.2024 г., до
окончателното плащане, като до пълния претендиран размер от общо 7200.46
лева и относно претенцията за мораторната лихва за забава за периода от
15.06.2020 г. до 26.02.2024 г., в размер на 2913.60 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и недоказан.
ОСЪЖДА Б. Н. Г., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „А. Б.“ №**, ап.*да
заплати на М. С. Л., ЕГН: ********** от гр. Б., обл. П., ул. „Р.“ №**сумата от
817.66 лв. (осемстотин и седемнадесет лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща разноски по делото по компенсация.
13
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да бъдат платени по следната банкова
сметка в „А. Б. Б.“ АД, с титуляр М. С. Л.: IBAN: ********************, BIC:
**********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П. о. с. в
двуседмичен срок от връчване на съобщението.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
14