Р Е Ш Е
Н И Е
№ 215
град Велико Търново, 06.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 352/2020 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на ***
К.Г. от ВТАК, като пълномощник на Е.П.Б., с адрес ***. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0268-000119 от 07.05.2020
г., издадена от началник сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Горна Оряховица
при ОД на МВР – В. Търново, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП
на жалбоподателя е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Жалбоподателят счита, че
заповедта е нищожна, нецелесъобразна и незаконосъобразна, тъй като не е спазена
формата на издаване, противоречи на материалноправните разпоредби, при
издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени
правила и не съответства на целите на закона. Твърденията за нищожност
обосновава с незаконосъобразност на издаденият АУАН. В подкрепа на това
твърдение отчита неправилно посочено презиме на свидетеля, посочен в акта,
липса на ЕГН, както и адресът му. Освен това, не ставало ясно къде е извършено
описаното в АУАН нарушение. Относно противоречието на ЗППАМ с материалноправните
разпоредби счита, че съгласно чл. 100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, само на водач
на МПС могат да бъдат вменени описаните в процесната заповед нарушения, а
такова качеството лицето категорично няма. На последно място, уточнява, че към
датата на издаване на ЗППАМ не е ясно дали жалбоподателят управлява МПС с
алкохол в кръвта, защото отказва да бъде изпробван с техническо средство –
дрегер, независимо, че последният е предоставил кръвна проба, с което е избрал
една от алтернативно изброените в закона възможности и с това не е нарушил
разпоредбата на чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, описана в т.1 от ЗППАМ. По тези
мотиви се иска от съда да отмени изцяло процесната заповед. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата -
началник сектор към ОД на МВР – Велико Търново, Районно управление – Горна
Оряховица, не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка от
контролните органи е констатирано, че на 07.05.2020 г. около 20:50 ч. в с.
Правда, на кръстовището на ул. „Ряховец“ и ул. „Христо Ботев“, в посока ул.
„Васил Левски“, Е.П.Б. е управлявал МПС – лек автомобил „Форд фокус“ с рег. № ***,
собственост на Й.Х.Г., като при извършената проверка водачът бил във видимо
нетрезво състояние и имал силен дъх на алкохол. Същият отказал да бъде
изпробван с техническо средство „Алкотест 7410-Дрегер“ с фабр. номер 0128. Издаден
му е талон за медицинско изследване с фабр. № 0045716/07.05.2020 г., връчен на
лицето при условията на отказ. Тези факти са описани надлежно в съставения АУАН
№ 203453/07.05.2020 г., който по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се определя за
допустимо доказателствено средство и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва
с обвързваща доказателствена сила. От приложеният по делото Журнал за
регистрация на взетите алкохолни и наркотични проби се установява, че в 22,25
ч. на 07.05.2020 г., Е.Б. е изпълнил предписаното медицинско изследване за
определяне съдържанието на алкохол в кръвта му и се е явил в ФСМП – Горна
Оряховица за вземане на кръвна проба. Резултата от анализа на кръвната проба,
видно от протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на
алкохол № III-63/12.05.2020
г. на ОДМВР – Велико Търново е 1,61 % промила алкохол.
Издадена е Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0268-000119/07.05.2020 г.,
издадена от началник сектор към ОД на МВР – В. Търново, РУ Горна Оряховица, с
която на Е.П.Б. на основание чл. 171, т.1, б.„Б“ от ЗДвП е наложена ПАМ –
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца. Същата е връчена на лицето на 26.05.2020
г. Недоволен от заповедта, Б. я е оспорил с жалба, подадена чрез ответника на
05.06.2020 г., като въз основа на нея е образувано настоящото съдебно
производство.
При
горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество е неоснователна,
предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г.
министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да
осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна
дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“-в района
на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните
работи. С представената по делото Заповед
№ 366з-2141/27.07.2017 г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново на основание
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с т. 3 от горецитираната заповед е
оправомощил различни служители при ОД на МВР – Велико Търново да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“,
и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.5 от заповедта са посочени началниците на
сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР – Велико Търново – за
територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – В. Търново. Според
представеното по делото удостоверение със Заповед рег. № К-859/28.01.2011 г. на
министъра на вътрешните работи, считано от 21.02.2011 г. К.Й.К.е назначен на
длъжност началник на сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление
„Полиция“ – Г. Оряховица при Областна дирекция на МВР – Велико Търново, която
длъжност заема и понастоящем. Следователно оспорената заповед е издадена от
компетентен орган. Същата е в изискуемата писмена форма, като съдържа
фактически и правни основания за нейното издаване.
Неоснователна е претенцията
на жалбоподателя, за нищожност на заповедта, поради издаването й въз основа на
незаконосъобразен АУАН. Настоящият съдебен състав не следва да обсъжда дали е
правилно и законосъобразно издаден посоченият по - горе АУАН, тъй като същият
подлежи на обжалване в отделно производство и по друг ред. От друга страна е
вярно, че при съставяне на АУАН №203453, презимето на първият свидетел е с
неправилно изписана последна буква, но очевидно в случая се касае за техническа
грешка, която в крайна сметка не влияе съществено на установената фактическа
обстановка и констатираното нарушение.
Отделно от изложеното,
както в АУАН, така и в ЗППАМ е отбелязано, че Е.Б. е спрян на кръстовището на
ул. „Ряховец“ и ул. „Христо Ботев“ – в посока ул. „Васил Левски“. Ноторно
известно е, че кръстовище е място, където 2 или повече пътя
се пресичат, разклоняват или събират на едно и също ниво /такава е и легалната
дефиниция в § 6, т. 8 от ДР на ЗДвП/ или на различни нива, поради което и
затрудненията на жалбоподателят да разбере мястото на което е спрян, е в разрез
с основни и достъпни за всички понятия за пътна инфраструктура. Неправилните лични
възприятия и непознаването на основни инфраструктурни категории, не са от
категорията на онези пороци, които са в състояние да обосноват нищожност на
административния акт.
От събрания по делото
съвкупен доказателствен материал се установява по категоричен начин, че на
посочените в АУАН и в обжалваната заповед за прилагане на ПАМ дата, час и
място, именно жалбоподателят Е.П.Б. е управлявал МПС - лек автомобил „Форд“ с
рег. номер ***, собственост на Й.Х.Г.. В този смисъл, противно на твърденията
на жалбоподателя, лансираната от последния защитна теза за недоказаност
авторството на вмененото му деяние и че не той управлявал процесното МПС, а е
бил проверен само в качеството му на пешеходец, е недоказана и напълно
опровергана от събраните и приобщени към делото доказателства. Вярно е, че към
момента на проверката от контролните органи, извършена във връзка с подаден
сигнал от М. Г., жалбоподателят е бил преустановил управлението на автомобила,
но обстоятелствата, че Б. е управлявал въпросното МПС на посочените в ЗППАМ
време и място и че след спирането на същото до пристигането на контролните
органи не е употребявал алкохол /т.е. употребата на алкохол е извършена
най-късно към момента на управление на МПС/ се установява от писмените
показания на свидетелите М. Г., С. С., Д. Н.и В. В.. Показанията на тези лица,
дадени в рамките на административното производство пред органите на РУ-Горна
Оряховица основателно са ценени от ответника като надлежни доказателства,
каквито те представляват по силата на чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Показанията
на тези лица са написани собственоръчно от тях и за достоверността им лицата са
се подписали лично. Пред настоящия съд не е доказано те да са неверни.
По отношение на
съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
По делото се установява безспорно, че
на 07.05.2020 г. Б. е управлявал МПС – собственост на Й.Х.Г., като при
извършената проверка е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. Отказът на водача от
проверка с техническо средство представлява самостоятелно основание за
прилагане на процесната ПАМ по чл. 171, т.1, б.„Б“ от ЗДвП, независимо от това
дали жалбоподателят впоследствие е дал кръвна проба, като основание за този
извод е именно използвания от законодателя съюз „или“ /така напр. и Решение №
1711/07.02.2019 г. на ВАС по адм. дело № 10126/2018 г./. Предвид това
административният орган законосъобразно е приел, че е осъществено нарушение по
смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и са налице предпоставките за налагане на
основание чл. 171, т.1, б.„Б“ от ЗДвП на принудителна административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“, като
при налагането й действа при условията на обвързана компетентност. Видно от заповедта, същата е наложена до решаване
на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 18 месеца, точно както е
предвидено в закона, като за административния орган не е налице възможност да
постанови друг срок на мярката.
Предвид гореизложеното, настоящият
състав намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, без
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при
наличието на материалноправните предпоставки за издаването й, в съответствие с
целта на закона – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и
намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените
при пътни инциденти участници в движението,
поради което е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.П.Б.,***. ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0268-000119
от 07.05.2020 г., издадена от началник сектор „Охранителна полиция“ към РУ –
Горна Оряховица при ОД на МВР – В. Търново. |
Решението e окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: