РЕШЕНИЕ
№ 997
гр. Бургас, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20242100501489 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба от адв.Илиева,
процесуален представител на М. Г. Ж. от гр.А., ул.“О.“, №*, вх.*, ет.*, ап.*
против решение № 78/ 09.04.2024г, постановено по гр.д.№ 562/2023г на
районен съд –Айтос, с което е прогласена нищожност на сключения между С.
В. Х. и ответницата М. Ж. договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № */07.04.2016г на
нотариус Георги Георгиев поради противоречие с добрите нрави – основание
по чл.26, ал.1, пред.3 от ЗЗД.В жалбата се твърди, че решението е неправилно
поради пълна липса на мотиви. Според въззивницата не е ясно как е
формирано вътрешното убеждение на съда, тъй като мотивите съдържат само
изброяване на част от доказателствата и цитиране на свидетелски показания.
Доказателствата не са обсъдени в пълнота и съдът не е посочил кои
доказателства се кредитират и кои не, като липсват мотиви за тази
избирателност.Съдът не се е произнесъл по направеното оспорване на
служебна бележка от 20.02.2024 на ОББ, а освен това не е мотивирал защо
възприема заключението на една от двете назначени експертизи, със
съществени разлики по между им.Не е взета предвид трайната практика на
ВКС, съобразно която изключително голямата разлика в престациите е
определена като критерий за нищожност на сделката на основание
противоречие с добрите нрави.Цитира се практика на ВКС по аналогични
казуси.Посочва се, че двете оценъчни експертизи дават значителна разлика в
1
цената на процесния имот, като въззивницата смята, че дадената по-ниска
оценка от 38 400лв е по-близка до реалната цена на имотите в гр.А. към
датата на сделката.Дори и да се възприеме по-високата оценка, то и този
размер не отговаря на критериите за значителна нееквивалентност на
престациите по атакуваната сделка.Съдът не е взел предвид и запазеното
право на ползване на наследодателя на ищците, което следва да се отрази на
цената на имота и не е указал на страните,че е в тяхна тежест да установят
този факт. Не е взето предвид, че ответницата е полагала грижи за
наследодателя, който не е подпомаган от синовете си, както е установено от
събраните доказателства. Установено е, че получаваните от него средства не
биха му осигурили достоен живот, ако не е получавал помощ от
ответницата.Заявява, че страните са свободни да договарят и обявяват цена на
сделката, съгласно чл.9 от ЗЗД. Моли да бъде отменено обжалваното
решение и да бъде постановено друго, с което да се отхвърли предявената
претенция, както и да се присъдят направените разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от адв.Арнаудов,
процесуален представител на ищците В. В. и Е. В., в който жалбата е
оспорена като неоснователна.Като неоснователно е преценено възражението,
че съдът не се е произнесъл по оспорването на представената служебна
бележка, като посоченото в нея се е потвърдило от разпита на свидетелите по
делото.Съдът освен това е кредитирал основното заключение на вещото лице,
като е изложил подробни мотиви за това. Неоснователни са възраженията, че
съдебно-счетоводната експертиза хипотетично е приела, че ответницата не
разполага със средства да заплати цената, посочена в нотариалния акт, тъй
като изводът на вещото лице е направен въз основа на представени по делото
писмени доказателства. Договарянето на цена, по-ниска от данъчната оценка
противоречи както на закона, така и на морала, чийто съдържателен елемент
са добрите нрави. Оспорени са твърденията за допуснати процесуални
нарушения, включително липса на мотиви.Счита, че съдът е изложил
всеобхватни, конкретни и ясни мотиви, обсъдил е в детайли доказателствата,
събрани по делото, поотделно и в тяхната съвкупност. Моли да се потвърди
обжалваното решение.
Във въззивната жалба и отговора не се съдържат доказателствени
искания.
С разпореждане от 12.06.2024г исковата молба е оставена без
движение, с дадени указания към ищците за отстраняване на нередовности в
обстоятелствената част и петитума й. В отговор на това ищците заявяват, че не
са предявили иск с правно основание чл.31,ал.2 ЗЗД, а в исковата молба са
изложени фактически твърдения за психичното заболяване на бащата на
ищците, но от гледище на неговото житейско лекомислие, доверчивост и
нелогичност, както и въздействие върху него от другата страна при
сключване на процесната сделка, включително и нееквивалентност на
престациите, като последните са изложени само като основания за
накърняване на добрите нрави, а не като основание за унищожаемост и са
допълнителна предпоставка, довела до сключване на сделка при
нееквивалентност на престациите при продажбата на недвижимия имот. Моли
2
да се отмени разпореждането за оставяне на исковата молба без движение и
да се приеме, че тя е редовна.Евентуално се прави искане за удължаване на
срока за отстраняване на нередовностите в обстоятелствената част и
петитума на исковата молба.В откритото съдебно заседание пред въззивната
инстанция процесуалният представител на ищците-въззиваеми заявява,че
към момента на сделката наследодателят е могъл да разбира свойството и
значението на това, което извършва и да ръководи действията си,макар ,
заради заболяването си да е бил внушаем и манипулируем.
По делото е постъпила и частна жалба от адв.Арнаудов, процесуален
представител на ищците В. В. и Е. В. против определение №523/08.08.24г
относно изменение на постановеното решение в частта за разноските.
Постъпил е и писмен отговор на частната жалба от адв.Илиева.
Предявен е иск за нищожност на сделка на основание противоречие с
добрите нрави, с правно основание чл.26, ал.1, пред.3 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че наследодателят на ищците С. В. Х.,
поч. на ****г, приживе е прехвърлил чрез договор за покупко-продажба на
ответницата следния свой недвижим имот: апартамент №*, със застроена
площ 42,97кв.м., находящ се във вход *, на етаж *, в жилищна сграда на
административен адрес : гр.А., ул.“О.“ № *, състоящ се от антре, дневна,
кухня, баня с тоалетна, дрешник, ведно с прилежащото избено помещение №*
с полезна площ 6 кв.м., ведно със съответните ид.части от правото на строеж
и от общите части на сградата.Продажната цена е в размер на 9500лв, при
данъчна оценка на имота 11 709,30лв.Продавачът е запазил пожизнено право
на ползване на имота. Ищците са наследници по закон- синове, на
прехвърлителя по сделката / удостоверение за наследници №*/23.03.2023г/.В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди също, че сделката е
нищожна поради противоречие с добрите нрави, като се сочи, на първо
място, че е налице нееквивалентност на насрещните престации.Твърди се в
тази връзка, че продажната цена на имота по процесната сделка е няколко
пъти по –ниска от реалната пазарна оценка към датата на извършване на
сделката : 07.04.2016г.На следващо място се сочи, че добрите нрави са
накърнени, тъй като ответницата се е възползвала от лекомислието,
доверчивостта, неопитността на прехвърлителя поради заболяването, от което
е страдал, а също така от неговата икономическа и физическа зависимост от
купувача.Твърди се ,че в случая обстоятелствата при сключване на сделката
сочат на необичайност – лекомислие, лесна доверчивост, неопитност, незряла
преценка, икономическа и физическа зависимост на едната страна от другата
или от трети лица и именно при тези обстоятелства, възползвайки се от тях и
при „обработване „ от страна на ответницата на бащата на ищците е сключена
сделката.В обстоятелствената част освен това се твърди, че приживе за баща
си се е грижил изключително ищеца В. В. - полагал е грижи за домакинството,
плащал е сметки за разходвана ел.енергия, В и К, интернет, закупувал е
хранителни продукти, лекарства, дрехи, посуда и др.Водил е баща си на
лекар, прекарвал време с него, празнували празници, живеели в хармония и
разбирателство.От друга страна, твърди се, че ответницата не е полагали
грижи за него, както физически, така и с финансови средства , независимо , че
3
е живяла с него от лятото на 2007 г до смъртта му.
В отговора на исковата молба предявеният иск се оспорва като
неоснователен.Оспорени са твърденията,че ищецът В. В./ с когото
ответницата е живяла на съпружески начала от 2007г до май 2023г/ се е
грижил за баща си и се твърди, че е бил напълно дезинтересиран от него,
държал се неуважително.Всички грижи били поети от ответницата, тя
плащала сметки, снабдявала с храна, поддържала хигиена в къщи, купувала
му лекарства при нужда. Ответникът В. В. често оставал без работа, без
доходи и самият той разчитал на заплатата на ответницата. Подканял баща
си да продаде жилището и да му даде парите и при последвал отказ
започвали спорове между тях. При един спор между баща и син по повод
продажба на нива, ответницата се намесила и защитила наследодателя, при
което В. се опитал да я изгони от дома.Тогава С. В. я защитил и, за да
подсигури единствения човек, който се е грижил за дома и за него, решил да
прехвърли жилището си на ответницата, като си запази пожизнено право на
ползване върху него. Оспорени са твърденията, че ответницата се е
възползвала от заболяването на бащата на ищците и в тази връзка с
лекомислената му доверчивост.В отговора на исковата молба се сочи също, че
през 2019г отношенията между ответницата и В. се влошили, тъй като той
започнал връзка с друга жена, спрял да се прибира, пиел и станал агресивен-
посягал да я удари.Това я принудило през май 2023г да го изгони от
жилището.Оспорени са твърденията, че прехвърлителят е бил толкова болен,
че проявявал лекомислие в действията си или зависимост от ответницата-
твърди се,че той посещавал ежедневно градините на Б. б. в А. и помагал в
стопанството, изпълнявал поръчки за покупки и други действия. Водил
пълноценен социален живот.Преди изслушването на сделката се снабдил с
документ от личния си лекар, които удостоверява, че разбира свойството и
значението на постъпките.
С атакуваното решение искът е уважен, като съдът е изложил
мотиви, че водещи при преценката за наличие на претендирания порок в
сделката /нищожност поради накърняване на добрите нрави/ са два критерия:
еквивалентност на престациите и личността на страните. Анализирайки двете
заключения на вещото лице по назначената съдебно-оценъчна експертиза –
основно и допълнително, съдът е приел, че дори да се възприеме по-ниската
оценка, дадена от вещото лице- 38 400лв, се оказва, че справедливата пазарна
цена е четири пъти над посочената в нотариалния акт, материализиращ
оспорената сделка.Елементарни изчисления сочат на извод за липса на
еквивалентност на престациите, като е видно, че наследодателят на ищците е
прехвърлил имота срещу нищожна сума в сравнение с реалната стойност на
апартамента.Още повече, че от заключението на вещото лице по другата
назначена експертиза /съдебно-счетоводна/ е видно, че сумата по сделката
изобщо не е платена, т.е. ответницата най- вероятно не е изпълнила
произтичащото от договора задължение за заплащане на продажната стойност.
Съдът е приел, че ответницата не е била в състояние да спестява, с оглед на
доказаните й доходи.Що се отнася до показанията на свид. Ж., че й е дала на
заем 15000лв, съдът счита, че те не могат да се кредитират с оглед забраната
4
на ГПК за доказване на договори над 5000лв със свидетелски показания.С
тези мотиви искът е уважен изцяло.Изложеното в жалбата,че липсват мотиви
на съда не може да бъде споделено- макар и накратко, съдът е изложил
мотиви защо приема, че е налице нееквивалентност на престациите.
При служебната проверка за валидност и допустимост на
атакуваното решение, настоящият състав не констатира пороци, водещи до
нищожност или недопустимост на съдебния акт.По правилността на същия
съдът е ограничен от посоченото в жалбата – чл.269 ГПК.
При преценка на събраните по делото доказателства и с оглед
въведените от въззивницата и в отговора на въззивната жалба доводи, БОС
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е между страните, че ищците са наследници по закон
на С. В. Х., поч. на ****г. Безспорно е също така, че ищецът В. В. и
ответницата са живели на съпружески начала в процесното жилище от 2007г
до смъртта на прехвърлителя, а също и след това- до месец май 2023г /
такива твърдения има както в исковата молба, така и в отговора/.Няма спор,
че от започване на съвместния им живот в апартамента, предмет на договора
за продажба, те са живели заедно с бащата на ищеца В. В., до момента на
неговата смърт. Във връзка с доказване на твърденията за нееквивалентност
на престациите по атакуваната сделка по делото са назначена една основна и
една допълнителна съдебно-оценителна експертиза за пазарната цена на
процесния имот към момента на сключване на сделката. По основната
експертиза вещото лице дава заключение за пазарната цена на имота в размер
на 59 200лв.От констативно-съобразителната част е видно, че тази оценка е
дадена на база на два метода – метода на чистата стойност и метода на
пазарните аналози.Пазарна стойност на имота към момента на извършване на
оценката е коригирана с индекс на инфлацията и по този начин е получена
цена от 69 056лв по сравнителния метод. Вещната стойност е определена на
19 900лв., а справедливата пазарна стойност е получена в размер на 59
200лв. След оспорване на заключението е допусната допълнителна
експертиза, като задачата е да се определи пазарната оценка на имота , като се
извърши проучване на осъществени сделки с аналогични недвижими имоти
в гр.А., към датата на сделката 07.04.2016г. Вещото лице е посочило в
заключението, че за 2016г няма статистика за град А. за осъществени
сделки.За да отговори на поставената задача, вещото лице е взело предвид
цена на апартамент в кв.В. на гр.Б., намалена с коефициент 0,9 и е дало
заключение за пазарна цена на кв.метър на апартамента в А. в размер на
5
1000лв. Поради това цената по метода на пазарния аналог е 42 970
лв.Заключението по допълнителната експертиза е, че справедливата пазарна
цена на имота към датата на сделката е в размер на 38400лв. И двете
заключения са оспорени от страните – ответницата е оспорила първото
заключение, а ищците са оспорили допълнителното.Независимо от това кое
от двете заключения бъде възприето, дори да се вземе предвид по-високата
пазарна цена, дадена по първоначалното заключение, според настоящият
състав не е налице нееквивалентност на престациите.Като критерий за
нееквивалентност на престациите в съдебната практика е възприета
изключително голямата разлика в престациите като неравностойността би
следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация.
Според решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 4277 по описа за 2008 г. на
I Г. О. на ВКС съгласно чл. 9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето,
която се рамкира от приложимите към правоотношението законови
разпоредби и от добрите нрави. Законодателят допуска, че цената на
недвижимия имот може да бъде по-ниска от данъчната оценка/както е в
конкретната сделка/. В същото време понятието добри нрави предполага
известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката. ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е такава, че
практически да е сведена до липса на престация. Следователно значителна и
явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност
поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация
е практически нулева. Когато престацията не е толкова незначителна, съдът
може само да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни
условия, сключена поради крайна нужда/унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД/, ако
такъв иск е предявен.В настоящия спор е установено, че уговорената цена по
атакуваната сделка е между четири и шест пъти по-ниска от пазарната/ в
зависимост от това кое заключение на вещото лице ще се възприеме/, но не е
практически нулева насрещна престация. Уговорената цена е близка до
данъчната оценка на имота към момента на сделката. От друга страна, в
преценката по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД съдът не е ограничен до формалното
съдържание на сделката, а поради естеството на порока – нищожност поради
накърняване на добрите нрави, е необходимо да съобрази съпътстващите
сключването й обстоятелства и дали нейните краен резултат и последици са
6
съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и
добросъвестност - така в Решение № 465 от 9.07.2024 г. на ВКС по гр. д. №
3894/2023 г., IV г. о., ГК. Настоящият състав не установява други
обстоятелства – съпътстващи сключването на договора или свързани с неговия
резултат и последици, които да са несъвместими с общоприетите житейски
норми за справедливост и добросъвестност.От показанията на разпитаните
свидетели - М. и Ж. /последната сестра на ответницата / се установява,че
грижите за С. основно са били полагани от ответницата – според свид.М.,
той се е карал със сина си В. за пари, синът му искал да му прехвърли
апартамента, а възрастният човек отказвал.Според същата свидетелка В. не е
помагал на баща си с пари и не го е водил на лекар.Пред нея С. е споделял, че
М. се грижи за него. Свид. Ж. също потвърждава, че между В. и баща му е
имало скандали за пари, В. е искал да му прехвърли
апартамента.Свидетелката също така установява, че основно грижи на
наследодателя е полагала ответницата и именно затова той е искал да й
прехвърли апартамента.Според свидетелката наследодателят е прехвърлил
апартамента , за да има кой да се грижи за него.От друга страна, свидетелката
Н. няма лични впечатления от отношенията между страните след 2007г, тъй
като след този момент, когато е установена връзката между ищеца В. и
ответницата, са намалели контактите между тях.Не е посещавала и
жилището от същия момент. Освен това свидетелката заявява, че няма
представа от отношенията между ответницата и наследодателя, но твърди, че
той не я е одобрявал, без да посочи никакви конкретни факти, от които прави
този извод. Показанията на тази свидетелка не опровергават установеното от
показанията на свидетелките на ответницата, а именно, че тя е била тази,
която се е грижила за наследодателя на ищците. Показанията на свид.М.
също не съдържат никаква конкретика относно отношенията между
ответницата и бащата на ищците, не се излагат също така факти, които да
опровергаят установеното от показанията на свид. Ж. и М.. С оглед на анализа
на свидетелските показания, според настоящия състав може да се направи
обоснован извод, че приживе основно грижи за праводателя по сделката е
полагала ответницата, поради което е обяснимо, че продажната цена,на която
е прехвърлен имота, е малко по-ниска от данъчната му оценка към момента
на сделката. По този начин прехвърлителят е изразил благодарността си за
полаганите грижи и тези, които е очаквал да се полагат за в бъдеще, до
7
смъртта му.Още повече, че твърдейки в исковата молба, че наследодателят е
бил физически и икономически зависим от ответницата и се е страхувал да
не остане без грижа и опора в живота, ищците косвено признават, че именно
тя е била тази, която е полагала грижи за него.Що се отнася до писменото
доказателство : служебна бележка от Общество Б. б. /л.251 от
първоинстанционното дело/, тя представлява по същество излагане на
свидетелски показания в писмен вид, каквато възможност законът не
допуска.При установеното: полагане на грижи и даване на финансови
средства от страна на ответницата и от друга страна: конфликтите и
напрежението между наследодателя и ищеца В. В., който е живял с него,
обяснимо от житейска гледна точка е прехвърлянето на имота да е станало
при цена под данъчната оценка, още повече , че е запазено и пожизнено
право на ползване на прехвърлителя. Установените съпътстващи
сключването на сделката обстоятелства и нейните краен резултат и
последици са съвместими, според съда, с общоприетите житейски норми за
справедливост и морал.
По отношение на твърденията, че ответницата се е възползвала от
състоянието на наследодателя на ищците, обусловено от неговото психическо
заболяване и го е мотивирала по някакъв начин да сключи такава сделка, при
която е налице нееквивалентност на престациите, съдът намира, че тези
твърдения не се установяват от събраните по делото доказателства.На първо
място, не се установява твърдението, че ответницата по някакъв начин се е
възползвала и мотивирала прехвърлителя да извърши въпросното
прехвърляне на имота на посочената цена. От друга страна, като
доказателство за лесната внушаемост на последния и неговата
манипулируемост са ангажирани свидетелските показания на свид.Н. и М..В
тези показания обаче не се съдържат никакви конкретни факти, а само
констатации на самите свидетели, че бащата на ищците бил много доверчив и
се поддавал на чужди влияния.Във връзка със сочените от свидетелите два
факта: че прехвърлителят вярвал на врачки и на слухове, че има вода в Д.,
която ще го излекува и веднага искал да тръгне натам, съдът споделя
посоченото от вещите лица по назначената съдебно-психиатрична експертиза,
че има много хора, които нямат психично заболяване и въпреки това вярват
на подобни слухове, т.е. тези съобщените от свидетелите факти не
установяват прехвърлителят да е бил прекалено доверчив, лековерен и
8
манипулируем. От заключението на вещите лица по назначената комплексна
послесмъртна съдебно-психиатрична-психологична експертиза се
установява,че наследодателят е бил с диагноза параноидна шизофрения и се
е водил на отчет от 1972г.По повод на заболяването е бил хоспитализиран
няколко пъти през живота си, като последната хоспитализация е била през
2015година.Вещите лица са констатирали ,че при това последно лечение в
ЦПЗ лечението е било с акцент върху овладяване не на психотични
симптоми и дезориентирано поведение, а на неврозоподобни, афективни
такива, както и с оглед повлияване на странични действия на медикаментите
и смяна на терапията.Освен това на база изследваната медицинска
документация вещите лица заключават, че през периода 2015г - 2016г
/момента на сделката/ установените безпокойство, напрегнатост и тревожност
за здравето не са бариера за ориентираност в обстановката и за отчитане
последиците от извършеното, нито са предпоставка за податливост на
внушения, лъжи, манипулация и болестна промяна във възприятията.
Съдът не изследва в този контекст дали като цяло наследодателят на
ищците е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да
ги ръководи, тъй като самите ищци не отричат тази възможност на бащата
си, съобразно техните твърдения в съдебно заседание пред настоящата
инстанция.От показанията на цитираните по-горе свидетели и от останалите
събрани по делото доказателства не се установяват факти, подкрепящи
твърденията в исковата молба, че към момента на сделката прехвърлителят е
бил слаб, болен , социално изолиран, силно внушаем и зависим, лекомислен и
неопитен и това състояние е използвано от ответницата, за да го мотивира
да сключи сделката при посочената цена.Напротив, от показанията на
свид.М. се установява, че той е бил контактен, адекватен, комуникирал със
съседи, не е бил физически тежко болен.
Незаконосъобразни са изводите на районния съд, че на база
съотношението между пазарната оценка на имота /дори да се вземе по-
ниската стойност от 38400лв/ и цената, на която е продаден имота водят до
извод за нееквивалентност на престациите и следователно имотът е
прехвърлен срещу нищожна сума.Следва да се отбележи, че само наличието
на нееквивалентност на насрещните престации според представата на съда не
е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е
9
допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за
равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния
интерес. Следващата степен на нееквивалентност на престациите може да
представлява сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в
състояние на крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД.
При най-високата степен на нееквивалентност на престациите съществува
такова съотношение, че едната от тях е незначителна и практически нулева.
Тогава, ако сделката не е симулативна като прикриваща дарение, тя е
нищожна поради противоречие с добрите нрави / решение №24 от 9.02.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК/.Другият мотив, с който искът е
отхвърлен, е, че сумата по сделката не е платена, защото ответницата не е
разполагала с възможност да спести такива средства, а показанията на
свид.Ж., че й е дала в заем пари са недопустими.Тези изводи на съда също са
незаконосъобразни и изведени в нарушение на процесуалните правила.По
отношение на това дали цената по сделката е платена реално и дали
ответницата е разполагала със средства да я плати, следва да се отбележи, че
такива твърдения липсват в обстоятелствената част на исковата молба,
поради което съдът не следва да излага мотиви в този смисъл, нито
анализира доказателствата, касаещи тези обстоятелства.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че предявеният иск
за нищожност на договора за покупко-продажба, сключен между ответницата
и наследодателят на ищците е неоснователен и следва да се
отхвърли.Атакуваното решение е неправилно и следва да бъде отменено.С
оглед на този резултат следва да се отмени и определение № 523/08.08.2024г,
с което се изменя решението в частта за разноските.Във въззивната жалба се
съдържа искане за присъждане на разноските пред двете инстанции, което е
основателно, с оглед изхода от спора. Представени са доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение пред двете инстанции, а също така е
платена държавна такса за въззивно обжалване и възнаграждение на вещо
лице пред първа инстанция в размер на 200лв, които общо формират
разноски в размер на 3634лв
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ изцяло решение № 78/09.04.2024г, постановено по гр.д.
№ 562/2023г на РС –Айтос и определение № 523/08.08.2024г, постановено
по същото дело и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. С. В., с ЕГН **********,от гр.А., ул.“О.“
№*, вх.*, ет.*, ап.* и Е. С. В., с ЕГН **********, от гр.Б., ж.к.“М. р.“, бл.*,
вх.*, ет.*, ап.*,в качеството им на наследници по закон на С. В. Х., поч. на
****г, против М. Г. Ж. с ЕГН **********, от гр.А., ул.“О.“ №*, вх.*, ет.*,
ап.* за прогласяване на нищожност на сключения на 07.04.2016г между М.
Г. Ж. и С. В. Х. договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ
се в гр.А., ул. „О.“№ *, вх.*, ет.*, апартамент №*, със застроена площ
42,97кв.м.,ведно с прилежащото избено помещение №*, с площ 6 кв.м.,ведно
със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 47, том III, рег.№ 1900,
н. д. №273 /07.04.2016г на нотариус Георги Георгиев, поради накърняване на
добрите нрави – основание по чл.26,ал.1 пред.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. С. В. , с ЕГН ********** от гр.А., ул.“О.“ №*, вх.*,
ет.*, ап.* и Е. С. В., с ЕГН **********, гр.Б., ж.к.“М. р.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*
да заплатят на М. Г. Ж. с ЕГН ********** сумата 3634лв, представляващи
разноски пред двете инстанции.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11