№ 57
гр. Ямбол, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Петранка Ст. Жекова
Петранка П. Кирова
при участието на секретаря Иванка П. Златева
в присъствието на прокурора Георги Д._ Георгиев (ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212300600190 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на въззивника- подсъдим КР. Й. Щ.,
депозирана чрез защитника му адв.Д.Ц. против присъда № 260058/18.05.2021г. постановена
по нохд № 1217/2020г.по описа на Районен съд- Ямбол.
С обжалваната присъда въззивника- подсъдим К.Щ. е признат за виновен, в това че
на **********г., около 20,30часа, в гр. Ямбол, пред блок * на ж.к."**********"е причинил
на ХР. К. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно -мозъчна травма,
протекла с пълно изпадане в пълно безсъзнателно състояние за неопределен период от време
с изразени степенни промени в състоянието, довела до разстройство на здравето , временно
опасно за живота на пострадалия, поради което и на основание чл.129 ал.2 вр. ал.1 и чл.54 от
НК, е осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е
отложено за изтърпяване за изпитателен срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Подсъдимият Щ. е осъден да заплати на Х.Г. сума в размер на 15 000 лв., за
причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тях,
считано от ********** г. до окончателното им изплащане. Искът за разликата над уважения
размер от 15 000 лв. до предявения размер от 20 000 лв., като неоснователен и недоказан е
1
отхвърлен.
Подс.Щ. е осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 292 лв.,
вносими в приход на Републиканския бюджет по сметката на ОДМВР – Ямбол; в размер на
450 лв. вносими в полза на съдебната власт по сметката на ЯРС, както и Държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск в размер на 600 лв.
В жалбата на частния обвинител и граждански ищец Г. се навеждат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на присъдата, както и че същата е постановена при
неизяснена и неправилно възприета фактическа обстановка. Излагат се и доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения. На това основание се иска въззивният съд
да отмени присъдата и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен в
извършване на инкриминираното му престъпление, както и да се отхвърли изцяло
предявения граждански иск. Алтернативно се пледира за намаляване размера на наложеното
наказание и размера на изпитателния срок.
Депозирано е и допълнение към въззивната жалба от подсъдимия, чрез защитника му
адв.Ц. в което се доразвиват доводите в жалбата. Сочи се, че в откритото съдебно заседание
проведено на 18.05.21г.вещото лице и св.П. са разпитани от незаконен съдебен състав, тъй
като тази част от заседанието е проведено без участието на съдебните заседатели. Твърди се,
че след пристигането на съдебните заседатели не са повторени процесуалните действия, а
председателя на съдения състав е прочел единствено изготвения съдебен протокол. Излагат
се и съображения, че изготвените мотиви са неясни, непълни и едностранчиви, без
обсъждане на целия доказателствен материал. Според въззивника съдът не е изложил
мотиви защо не кредитира показанията на свидетелите Н.К. и И.И., които сочат, че
пострадалия и брат му св.А.Г. са се насочили агресивно към подсъдимия и са предизвикали
сбиване, както и че св.А.Г. е взел от дома си текстолитова. Сочи се, че е недопустимо да се
приема от съда "като необорима презумпция" че по- възрастен човек не може да напада по-
млад и по- здрав физически човек, както и че е напълно неясно на база на какви факти и
доказателства съда прави извод, че вследствие на предишен инцидент пострадалият не може
да се служи с двете ръце, след като по делото липсват каквито и да е доказателства в тази
насока. Като необоснован се приема изводът в мотивите, че след като са налице
противоречиви показания относно наличието на текстолитова пръчка следва да се приеме, че
такава е липсвала. Сочи се, че не е направен анализ на показанията на пострадалия и на
свидетелите- служители на РУ- Ямбол П. и Д., които преразказват казаното им от
пострадалия, а той от своя страна сочи, че няма никакъв спомен за инцидента. Излагат се и
подробни съображения относно наличието на основания за прилагане института на
неизбежната отбрана при правилен анализ на събраните доказателства. Правят се и
доказателствени искания, по които въззивният съд се е произнесъл с нарочно определение.
В хода на въззивното производство гражданският ищец Х.Г. е починал, поради което
неговия брат и законов наследник А.Г. е конституиран в качеството на граждански ищец и
частен обвинител.
Участващият по делото прокурор от ОП-Ямбол пледира за неоснователност на
2
въззивната жалба и за потвърждаване на присъдата на районния съд като правилна,
обоснована и законосъобразна.
Въззиваемият- граждански ищец и частен обвинител А.Г. участва в съдебно
заседание лично и с повереника си адв.Б., чрез който оспорва жалбата на подсъдимия.
Излагат се подробни съображения за правилността на присъдата както в наказателно-
осъдителната така и в гражданско- осъдителната й част и се иска същата да бъде
потвърдена. Оспорват се доводите във въззивната жалба като неоснователн.
Подсъдимият Щ. участва в съдебното заседание лично и със защитника си адв.Ц., чрез
който поддържа жалбата и допълнението към нея по подробно изложените съображения.
След подробен анализ на събраните писмени и гласни доказателства на съдебното
следствие и на досъдебното производство се пледира за недоказаност на обвинението и на
това основание се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия
да бъде признат за невиновен, както и да се отхвърли предявения граждански иск. На
основание изтъкнатото процесуално нарушение за незаконен съдебен състав се иска
присъдата да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав.
Въззивният съд след като обсъди доводите в жалбата, съгласно правомощията си по
чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда
приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК
и от страна имаща право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата е
основателна по следните съображения:
Въззивният съд извърши служебна проверка на обжалваната присъда и намери, че
същата е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
решаващата съдебна инстанция, като в този случай делото следва да се върне за ново
разглеждане на спора по същество и това не налага произнасянето по останалите наведени
доводи в жалбата на подсъдимия за необоснованост и неправилност на присъдата.
Съдът приема, че мотивите към постановената от съда присъда не са изготвени в
съответствие с чл.14, чл.18, чл.107, ал.2 и чл.305, ал.3 от НПК , регламентиращи
изискванията, на които следва да отговаря съдържанието на мотивите на съдебния акт.
Естеството на това нарушение не позволява извършването на въззивна проверка по
съществото на делото.
Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК и непротиворечивата съдебна практика,
мотивите към присъдата съдържат констатациите на съда, какво приема за установено от
фактическа страна и въз основа на кои доказателства, като при противоречия се излагат
съображения, защо едни от тях се възприемат от съда, а други- отхвърлят. В тях се мотивира
вътрешното съдийско убеждение и начина на формирането му по въпросите , които съдът
решава при постановяване на присъдата, съгласно чл.301, ал.1 и ал.2 от НПК. Затова
мотивите представляват задължителна, съществена част от присъдата и не изготвянето им
според посочените изисквания е съществено процесуално нарушение. липсата на мотиви
3
ограничава и правото на защита. Ефективното упражняване на това право предполага ясно
и точно знание за приетите фактически положения, съображенията за отхвърляне на някои
доказателства и за взетото решение. Недостатъчните, непълни и неясни мотиви на
първоинстанционния съдебен акт пречат и на въззивния съд да изпълни своята контролна
функция.
В хода на съдебното следствие са събрани противоречиви гласни доказателства,
които условно могат да бъдат разделени на две групи. Едната група свидетелски показания
са тези на пострадалия Х.Г. и на брат му А.Г., а втората са показанията на св.И.И. и св.Н.К.
и обясненията на подсъдимия. Точния анализ на посочените доказателства и излагането на
убедителни аргументи относно това кои доказателства се кредитират е от съществена
важност за правилността на присъдата, тъй като същото има отношение и относно
правилната правна квалификация на инкриминираното деяние. В мотивите на проверяваната
присъда декларативно е посочено, че се дава вяра на показанията на първата група
свидетели без същите да бъдат съпоставени с останалите събрани доказателства. Съдът не е
кредитирал обясненията на подсъдимия, че постр. Х.Г. пръв е посегнал да го удари, като е
посочил, че това твърдение е нелогично в предвид физическото състояние на пострадалия,
тъй като четири месеца си е счупил и двете ръце и се сочи, че за това съдът е придобил
непосредствени впечатления. В допълнение се сочи, че е нелогично пострадалия пръв да
посегне към подсъдимия, който е значително по- млад и физически здрав. Въззивният съд
намира тезата на решаващата инстанция за да не кредитира обясненията на подсъдимия за
субективна и непочиваща на доказателствата по делото. Не става ясно какви непосредствени
впечатления е добил съда за физическото състояние на пострадалия, след като по делото
има единствено представени болнични листи и твърдения на самия пострадал, че е работил
като стругар и едва след инкриминирания настоящ инцидент е бил освободен от
работодателя за несправяне с работата. Неясно е защо се приема за нелогично по- възрастен
човек да напада пръв по- млад от него, като се има предвид, че пострадалия е бил на 54
години,т.е. в работоспособна и жизнена възраст. На практика въззивният съд намира, че
игнорирането на обясненията на подсъдимия е немотивирано, тъй като изводите на съда не
се опират на базата на събрани доказателства, а на лични съждения. За да не кредитира
показанията на свидетелите И. и К. съдът е посочил единствено, че същите не
кореспондират с тези на брата на пострадалия св.А.Г., което на практика също е липса на
мотиви при анализа на доказателствата. Не са изложени съображения защо се кредитират
показанията на служителите на полицията св.Д. и св.П., които преразказват казаното им от
пострадалия, а той от своя страна сочи, че нищо не си спомня. Ако се приеме, че
пострадалият не дава верни показания следва да се отговори относно времето и мястото на
изпадане в безсъзнателно състояние, като за това относимо към предмета на доказване
обстоятелство липсват мотиви.
Съдът намира, че липсват мотиви и относно характера на телесната повреда, тъй като
е прието, че пострадалият краткотрайно е изпаднал в безсъзнание, без да се посочва в кой
момент е станало това- на местопроизшествието или в болницата. Тъй като изпадането в
4
кома се доказва с гласни доказателства или с медицински документи не се сочи на база на
кои доказателства съдът приема това обстоятелство.
В предвид изложеното проверяващия съд намира, че липсата на мотиви пряко
рефлектира на възможностите на съда да осъществи правомощията си при проверка на
атакувания съдебен акт. Липсва годен акт за проверка доколкото същият не съдържа ясно
изразено въз основа на доказателствата по делото вътрешно убеждение на решаващия съд.
В предвид изложеното процесната присъда следва да бъде отменена и делото да се
върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд от друг съдебен състав от фазата на
разпоредителното заседание.
При този изход на делото въззивната инстанция намира за ненужно да се произнася
по останалите доводи на подсъдимия за допуснати процесуални нарушения, в това число и
за разглеждане на делото в незаконен състав.
Ненужно е да се проверява присъдата в гражданската й част, тъй като в предвид
връзката на гражданската отговорност от престъплението присъдата следва да бъде
отменена и в гражданската й част.
Водим от горното и на основание чл. 335, ал.2, вр. с чл. 334, т.1, вр. с чл. 348, ал.3, т.1
от НПК Окръжен съд-
Ямбол,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260058/18.05.2021г. постановена по нохд № 1217/2020г.по
описа на Районен съд- Ямбол и връща делото за ново разглеждане на първата инстанция от
друг съдебен състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5