№ 310
гр. Ботевград, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20251810100280 по
описа за 2025 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация
чл. 139 от СК във вр. чл. 140 и чл. 149 от СК.
Ищецът- В. Б. Р. от гр. Правец твърди, че ответниците Ц. С. С. и В. С. К. са
съответно нейни дъщеря и син. Твърди, че е на 69 години и получава пенсия за
инвалидност поради общо заболяване в размер на 654.92 лв., която й е крайно
недостатъчна за живот и задоволяване на елементарните й нужди - храна, консултации
със специалисти, лекарства, изследвания, лечение на заболяванията, от които страда,
включително и последваща профилактика, за да избегне влошаването им. Сочи, че се
нуждае от елементарни средства за издръжка, които няма. С Експертно решение No
90020/94/200521, влязло в сила на 11.06.2021 г., издадено от МБАЛ проф. Александър
Герчев – Етрополе, е инвалид 80% с водеща диагноза: Остър трансмурален инфаркт на
миокарда на долната стена. Предвид възрастта и заболяванията й не може да работи и
е нетрудоспособна. Излага, че когато е имала нужда от средства за храна, преглед при
специалист, лекарства и лечение, тези средства винаги й ги е предоставял синът й В.
С. К., а дъщеря й Ц. никога не й е помагала с парични средства и винаги е отказвала да
се грижи за нея. Твърди, че дори води дело по 33ДН пред PC- Ботевград, тъй като
дъщеря й Ц. се опитва да я изгони от единственото й жилище. Поддържа, че няма
нито средства, нито сигурност докога ще има жилище, тъй като зависи от
благоразположението на дъщеря й. Възможно е в най-скоро време да няма къде да
живее и да са й необходими и средства за квартира, които няма как да си позволи, тъй
като необходимите й разходи за храна, лекарства, прегледи и процедури за месеца и в
момента са непосилни за нея, и надхвърлят сумата, която получава като пенсия, и
които са в размер на около 400.00 лв. Счита, че както дъщеря й Ц. С. С., така и синът й
В. С. К. разполагат с достатъчно средства, с които да осигурят собствената си
издръжка, както и да й дават необходимата сума за нейната издръжка.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника Ц. С. С. да й заплаща
1
месечна издръжка в размер на 400.00 лв., считано от датата на завеждане на исковата
молба до настъпването на обстоятелства обуславящи изменението или прекратяването
й, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба, както и да й заплати
месечна издръжка в размер на 400.00 лв., за една година назад преди завеждане на
исковата молба, ведно със законната лихва от момента на завеждане на делото, както и
да осъди ответника В. С. К. да й заплаща месечна издръжка в размер на 400.00 лв.,
считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпването на обстоятелства
обуславящи изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба.
Ответникът- Ц. С. С. от гр. Правец в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК
писмен отговор оспорва исковата молба като недопустима, неоснователна и
недоказана. Твърди, че ищцата не е достойна да търси издръжка от нея на основание
чл. 151, ал. 1 от СК. Сочи, че има издадена заповед за защита по гр. д. No 115/24 г. на
PC- Ботевград, като ответницата е задължена да се въздържа от домашно насилие
спрямо нея. Твърди, че ищцата с користна цел завежда многобройни дела пред PC-
Ботевград по реда на ЗЗДН, като понастоящем е висящо гр. д. No 166/25 г. по описа на
РС- Ботевград, към което е присъединено и новообразувано гр. д. No 190/25 г. На
следващо място заявява, че възможността за даване на издръжка на родител е
свързана с наличие на свободни средства след задоволяване на собствените
екзистенциални нужди на лицето, от което се търси издръжката, и след изпълнение на
задължение за издръжка към лице от по-преден ред. Сочи, че има три деца - ***** С.-
22 г., ***** С.- 22 г. и *****- 30 г., които са пълнолетни, но това не я освобождава от
задължението да се грижи за тях. Твърди, че от 2004 г. до 2025 г. е работила на
минимална работна заплата, а в повечето случаи и на 4 часов работен ден, поради
влошеното й здравословно състояние. На 05.02.2025 г. е прекратено трудовото й
правоотношение и с ****” ООД, където работела като помощник-кухня на 4 часов
работен ден. Твърди, че няма банкови сметки, влогове или други ценности, от които би
могла да осигури издръжка на ищцата, а напротив, срещу нея има образувано
изпълнително дело No 314/24 г. по описа на ЧСИ *****, рег. No 925, СОС, където
задължението й е в размер на 81550.74 лв., които задължения са към община Правец и
ТД НАП. При удовлетворяване на вземането, държавата, в лицето на НАП, е с
приоритет, което е другата пречка да осигурява издръжка на родител. Сочи, че
автомобилът й е запориран в полза на НАП. Изтъква, че ищцата има и син, ответник
по настоящото производство, който би могъл да и осигури търсената издръжка.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът- В. С. К. от гр. Правец в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал
писмен отговор и не е взел становище по исковете. В депозирана преди първо съдебно
заседание писмена молба ответникът заявява, че признава иска, като с оглед
признанието и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК моли да не му бъдат присъждани
разноски по делото. В съдебно заседание ответникът се явява лично като признава
предявените искове и заявява становище за тяхната основателност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намира за установено следното:
По делото е спорно между страните, че ищцата е майка на двамата ответници
по делото.
От ЕР на ТЕЛК от 20.05.2021 г. се установява, че ищцата В. Б. Р. е
освидетелствана с 80% ТНР, с пожизнен срок на инвалидизацията, и с водеща
2
диагноза остър трансмурален инфаркт на миокарда на долната стена.
Приложени са и заверени копия на 3 бр. епикризи на В. Б. Р., съответно от
26.10.2020 г., 10.12.2020 г. и от 08.04.2023 г., като видно от последната същата е за
проведено лечение на ищцата в периода от 06.04.2023 г. до 08.04.2023 г.
Видно от Разпореждане No 22241723294/30.06.2024 г. на НОИ, ТП – София
област, на ищцата е определен нов размер - от 01.07.2024 г. на личната й пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, в месечен размер от 654.92 лв.
Видно от заверено копие на Заповед за защита No 7 от 13.05.2024 г. по гр. д. No
115/2024 г. по описа на РС- Ботевград, със същата са постановени мерки за закрила
срещу В. Б. Р. спрямо Ц. С. С..
От Справка актуално състояние на всички трудови договори на ответника Ц. С.
С. се установява, че последният й трудов договор е сключен на дата 08.12.2024 г. и
прекратен на 05.02.2025 г., а предходният такъв е сключен на 27.10.2023 г. и прекратен
на 07.12.2023 г. Видно и от заверено копие на Заповед No 17/05.02.2025 г. на
ръководител на **** ООД, с. Разлив, трудовото й правоотношение с посоченото
дружество за заемана от нея длъжност “работник кухня” е прекратено, считано от
05.02.2025 г.
Видно от заверено копие на Покана за доброволно изпълнение по Изп. дело No
20249250400314 на ЧСИ рег. No 925 с район на действие СОС, с покана от 16.09.2024
г. до ответника Ц. С. същата е поканена да изпълни доброволно задължението си в
полза на взискателите Община Правец, както и публични задължения, присъединени
по делото, в полза на ТД НАП София- Област, в размер общо на 81 550.74 лв. В
поканата е посочено, че й е наложен запор върху сметката й в Изипей, както и върху
два леки автомобила.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите *****
и ***** се установява, че същите много често са помагали на ищцата. Свид. Драганчев
сочи, че е приятел на сина й – ответникът В. ****, като същият през годините много
често се е случвало да му изпраща пари по револют, за да напазарува за майка му
(ищцата), или му се обаждал да го помоли да й помага. Носил й е бутилки с газ, вода,
като за всичко го е молил В.. Понякога се е случвало синът й да няма заплата и да не
може да му изпрати пари и свидетелят й е давал свои пари, а после са се оправяли със
сина й. Твърди, че лично е возил ищцата до пощата да плаща ток и вода за жилището.
Свидетелят Нинов, живущ в същия блок, в който живеят страните по делото, на
свой ред твърди, че много пъти се е налагало да помага на ищцата, ако й трябва нещо,
да й купи хляб или кисело мляко. Сочи, че му направило впечатление, че тя е много
притеснена, че няма средства. Случвало се е много често да й носи вода от местен
извор.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, непосредствени и
непротиворечиви.
По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице М. Б. по
съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че средно-месечният паричен
разход по групи разходи на 1 лице за 2024 г. по статистически данни възлиза на 675.17
лв. Размерът на разхода за употребявани от ищцата лекарства за месец възлиза на
217.91 лв., като средно-месечният размер на издръжката по статистически данни и за
лекарства възлиза на 893.08 лв. Съгласно заключението, средно-месечният размер на
издръжка на ищцата, ако не наеме жилище, възлиза на 893.08 лв., а ако наеме жилище,
3
то средно-месечният размер на издръжката й би бил 1283.08 лв. Съдът приема
заключението на вещото лице като обективно и компетентно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 139 от СК, право на издръжка има лице, което е
неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си. В чл. 140, ал. 1 от СК е
предвиден редът на лицата, които дължат издръжка, като в т. 1, съответно в първи ред,
са посочени деца и съпруг.
В случая не е спорно, че ответниците са деца на ищцата. Несъмнено по делото
се установява, че ищцата е неработоспособна – същата е на 69 години и
освидетелствана пожизнено с 80 % трайно намалена работоспособност с ЕР на ТЕЛК
от 20.05.2021 г. Установява се още, че същата получава доходи от лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, която считано от 01.07.2024 г. е определена в
размер на 654.92 лв.
От заключението на вещото лице Б. по приетата съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че средно-месечният размер на издръжка на ищцата възлиза на 893.08
лв. Следователно, получаваният от нея месечен доход в размер на 654.92 лв. не е
достатъчен да осигури в пълна степен необходимите й средства за издръжка, а именно
не достига сума от 238.16 лв.
По делото не се ангажираха доказателства от страна на ищцата, че същата не
разполага с имущество, от което би могла да осигури разликата между доходите й от
пенсия и размера на необходимата й месечна издръжка. Съгласно цитираната
разпоредба, правото на издръжка възниква при наличие на две кумулативно изискуеми
предпоставки – лицето да е неработоспособно и да не може да се издържа от
имуществото си, като в случая за втората предпоставка не се ангажираха
доказателство по делото от страна на ищцата, доказателствената тежест за
установяване на което е нейна.
Независимо от последното, ответникът В. К. признава иска, поради което и на
посоченото основание претенцията срещу него следва да бъде уважена. При това в
полза на ищцата следва да бъде присъдена месечна издръжка, платима от ответника В.
К., в размер на 400.00 лв., съгласно заявеното от него признание.
По отношение на ответника Ц. С. исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
последният трудов договор на ответника С. е прекратен на 05.02.2025 г. Няма данни
същата да реализира каквито и да било доходи – от трудово правоотношение или друг
източник. Същевременно, установи се наличие на задължение от нейна страна в
размер на 81 550.74 лв., включващо и публично задължение, за което е образувано
изпълнително дело за принудителното му събиране, и в производството по което са й
наложени запор върху сметка в Изипей и върху два леки автомобила. При това по
делото се установява, че ответникът Ц. С. няма възможност да предоставя издръжка,
на което основание искът следва да бъде отхвърлен.
Следва да се посочи, че задължението за заплащане на издръжка на пълнолетно
лице не е безусловно, каквото е задължението на родителите към ненавършилите им
пълнолетие деца. Несъмнен извод за това е разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от СК,
съгласно която ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, то
дължат издръжка лицата от следващ ред (съответно по т. 2. родители; т. 3 бивш съпруг;
4
т. 4. внуци и правнуци; т. 5. братя и сестри; т. 6. дядо и баба и от възходящи от по-
горна степен). Цитиранат норма недвусмислено посочва възможностите на дължащите
издръжка лица като условие за присъждането й. Поради това и доводите на
пълномощника на ищцата, че претендираната издръжка й е дължима независимо от
физическото състояние или трудоспособност на ответника С. не намират законодателна
опора.
Наред с това следва да се отбележи, че съгласно чл. 140, ал. 3 от СК когато
няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се
разпределят съобразно възможностите им. В настоящия случай двамата ответници са
лица от един и същ ред – деца на ищцата. Ответникът В. К. признава иска и е съгласен
да предоставя търсената по отношение на него месечна издръжка в размер на 400.00
лв. При това, сборът на доходите на ищцата от пенсия и платимата от ответника К.
издръжка се явява общо в размер на 1054.92 лв. (654.92+400.00), която сума надвишава
установения размер на необходимата й средномесечна издръжка от 893.08 лв.
Поради всичко изложено съдът намира предявените искове за издръжка срещу
ответника Ц. С. за неоснователни и като такИ. следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата дължи на ответника Ц. С. направените
от нея разноски по делото за адвокатско възнаграждение. В представения от
пълномощника на ответника договор за правна защита и съдействие е записано, че
възнаграждението е заплатено в брой. Поради това същият служи за разписка за
извършеното плащане, като представлява доказателство, че разходът е реално
направен. Няма допълнително изискване за нарочно отбелязване в договора, че служи
за разписка, в каквато насока са направени възражения от пълномощника на ищеца.
Съдът намира за основателно обаче възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ответника в размер на
1000.00 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба No 1/09.07.20004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, то за защита по граждански дела за една
инстанция по искове за издръжка минималното адвокатско възнаграждение е 500.00
лв., като претендираното такова е в двоен размер, който с оглед фактическата и правна
сложност на делото се явява прекомерен. Съдът намира, че с оглед последното, то на
ответника С. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 500.00 лв.
Въпреки изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК ответникът В. К. не
дължи разноски в ползва на пълномощника на ищцата, доколкото с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото и признава иска.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК ответникът В. К. следва
да заплати сумата 576.00 лв., представляваща дължимата държавна такса върху
размера на присъдената издръжка.
С оглед императивната разпоредба на чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът е длъжен
служебно да допусне предварително изпълнение на настоящото решение в частта, с
която в полза на ищцата е присъдена издръжка.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. С. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***** да заплаща на своята
5
майка В. Б. Р., с ЕГН **********, с адрес: ******, на основание чл. 139 вр. чл. 140, ал.
1, т. 1 от СК месечна издръжка в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева/, считано от
26.02.2025 г. /датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законна причина
за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Б. Р., с ЕГН **********, с адрес: ******, срещу
Ц. С. С., с ЕГН **********, с адрес: *****, искове с правно основание чл. 139 вр. чл.
140, ал. 1, т. 1 от СК за присъждане на месечна издръжка в размер от 400.00 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба, и иск с правно основание чл. 139 вр.
чл. 140, ал. 1, т. 1 от СК във вр. с чл. 149 от СК за присъждане на издръжка за минал
период в размер от 400.00 лв. месечно, считано от 26.02.2024 г. до 26.02.2025 г. /датата
на подаване на исковата молба/.
ОСЪЖДА В. Б. Р., с ЕГН **********, с адрес: ******, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК да заплати на Ц. С. С., с ЕГН **********, с адрес: ***** сумата от 500.00 лв.
/петстотин лева/ за направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. С. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. *****, на основание чл. 78,
ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК да заплати в полза Районен съд- Ботевград държавна
такса в размер на 576.00 лв. /петстотин седемдесет и шест лева/, както и 5.00 лв. /пет
лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, с която в полза на
ищцата е присъдена издръжка.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от деня на обявяването му на 30.09.2025 г.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
6