Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 23.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН
КИРИМОВ
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 13097 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение
№ 77720 от 28.04.2020 г.
по гр. д. № 50366 по описа за 2019 г. СРС, ГО, 126-ти състав е признато
за установено на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че М.С.Ч., ЕГН ********** дължи
на Т.С.
ЕАД, ЕИК ******следните суми: 655,21 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия в периода м.юни 2016 г. – м.април 2018 г. в имот с аб. № 104342 и 46,60 лева, представляваща
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение в посочения
период, заедно със законната лихва от
20.6.2019 г. до погасяване на задълженията, като отхвърля иска по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на вземане за цена на топлинна енергия за
разликата до пълния предявен размер от 692,50 лева и за периода 01.5.2016 г. –
31.5.2016 г., иска за установяване на вземане за такса за дялово разпределение за разликата до пълния предявен размер от 49,20 лева
и за периода 01.5.2016 г. – 31.5.2016 г., както и исковете по чл. 422 ГПК вр.
чл. 86, ал.1 ЗЗД
за установяване на вземания за сумата 126,76 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна
енергия за периода 14.09.2017 г. – 11.06.2019 г. и за сумата 10,05 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 30.6.2016 г. – 11.6.2019
г.
Решението е
постановено при участието на "Т.с." ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу така
постановеното решение в частта на уважаване на
исковете е постъпила въззивна
жалба от ответника М.С.Ч. с излагане на
доводи, че е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че неправилно СРС е
приел, че е собственик и вещен ползвател на имота, след като липсват
категорични доказателства за това. В случая ответникът не притежава
собствеността и вещното право върху имота, които обстоятелства са заявени с
възражения по делото. Освен това в производството не е представен протокол за
неосигурен достъп до имота за отчет, а приетата СТЕ сочи, че правилно е
начислена служебна енергия. Същевременно били представени отчети за дялово
разпределение за процесния период и съдът не се е съобразил с установената практика, че не
се присъждат служебно начислени суми при наличие на отчет. По този начин,
според жалбоподателя, е нарушено и диспозитивното начало в процеса. Поддържа,
че срокът за представяне на доказателства и документи е бил пропуснат
/настъпила преклузия/ и неправилно вещите лица са работили по тях и съдът е
възприел това. Сочи, че ищецът не е представил оригинали на описани документи
по реда на чл.190 ГПК. С посоченото поведение в производството не е доказан
размера на потребената ТЕ и изправността на измервателните уреди. Оспорва
констатациите на приетите в производството СТЕ и ССчЕ и заявява становище, че
съдът неправилно е основал решението си на двете заключения. Счита, че
неправилно съдът е уважил претенцията за заплащане на потребена ТЕ в имота,
както и претенцията за такса дялово разпределение. За последната сочи, че в
производството не са ангажирани доказателства за установяване основанието и
размера й. Иска се от настоящата
инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да
постанови друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор от Т.С.
ЕАД, ищец пред СРС, в който се
излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на
първоинстанционното решение в частта, в която претенциите по чл. 422 ГПК са били уважени. Отправя искане за потвърждаване на решението като
правилно, законосъобразно и обосновано. Претендират се разноски.
Третото
лице-помагач- "Т.с." ЕООД не взема становище по въззивната
жалба.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 126-ти състав, решение за валидно и
допустимо.
Решението на
СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови
решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот е топлоснабден, че ответникът
е носител на вещно право на ползване за имота; че в
производството е доказано реалното потребление на ТЕ за битови нужди, както и
стойността на услугата доставка на ТЕ и основанието и стойността на дължимата
такса за дялово разпределение.
Следователно между страните по спора било възникнало облигационно отношение по
повод доставка и потребление на топлинна енергия.
Решението е
правилно.
Чрез представеният пред
първата инстанция нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със
запазено право на ползване № 145, рег.№ 12494, дело № 157/22.12.2004 г. на
нотариус К.С.с рег.№ 111 на НК на РБ се установява, че прехвърлителката М.С.Ч.
си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху целия описан
недвижим имот, представляващ апартамент № 92, находящ се в гр.София, комплекс
Дружба, в блок 72 на осми етаж. Установено е чрез представените писмени
доказателства и констатациите на СТЕ, че този имот е бил топлоснабден, а
сградата- ЕС, в която се намира същия е топлофицирана.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. В производството е установено, че ответницата е носител на
вещно право на ползване за топлоснабдения имот за периода предмет на заявените
претенции, поради което се явява клиент на потребената в имота ТЕ. Доводите й
за недоказване на соченото обстоятелство по надлежния ред съдът намира за
неоснователни. Както бе посочено в проведеното производство е представен
нотариален акт, с който е учредено в полза на ответницата ограничено вещно
право на ползване и не са изложени обстоятелства за неговото прекратяване.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
За установяване факта на
предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно- техническата експертиза,
съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в
абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение
на топлинната енергия в сградата, в която се намира процесният
обект, се извършва от Т.с. ЕООД съгласно договор. При условията на сключения договор е
извършвано отчитането на реално потребената енергия за исковия период.
Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция
са взети предвид при определяне на общото количество топлинна енергия
за разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на
ищеца.
С оглед на изложеното
съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия
е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба /Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, за отопление на имот и за топлинна
енергия, отдавана от сградната инсталация. За обосноваване на сочения
извод съдът кредитира констатациите на приетата пред първата инстанция СТЕ по
реда на чл.202 ГПК. Същата се основава на представените свидетелства за
метрологична проверка и контрол на АС в сградата-ЕС. Последните сочат, че общия
топломер в абонатната станция е преминал задължителния метрологичен контрол на
основание чл.43, ал.4 от Закона за измерванията. С оглед тези констатации
доводите на въззивника за това че същият не годно средство за търговско
измерване се явяват неоснователни и недоказани.
Оплакванията на
въззивника, че са определени служебно количествата потребена в имота ТЕ са
неоснователни, доколкото чрез представените пред първата инстанция доказателства
от фирмата за дялово разпределение и констатациите на СТЕ се установява, че
същите са определени на база извършен реален отчет.
Съгласно
заключението на СТЕ, както и предвид изравнителните сметки и общите фактури,
издадени 2017 и 2018 г., дължимата сума за периода юни 2016 г. – април 2018 г.
е 1380,35 лева, като в нея се включва и задължението за доплащане по общата
фактура от 31.07.2017 г., доколкото то не е погасено по давност /от
общо дължимата за периода май 2016 г. – април 2018 г. сума от 1417,62 е
извадено вземането за цена на ТЕ за май 2016 г., което възлиза на 37,27 лева/. При съобразяване представените от ответника платежни нареждания и констатациите на ССчЕ се установява, че ответницата
е погасила
чрез плащане част от дължимата цена на ТЕ в размер на 725,14 лева. Ето защо, за
периода, непогасен по давност, остава задължение в размер на 655,21 лева
/1380,35-725,14 =655,21/, за която сума и период искът правилно е бил уважен.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006
год., бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ се възлага отговорността
за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата
"дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен
договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се
заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след
това – от топлопреносното предприятие
към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а
съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в
сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на
услугата дялово разпределение /виж и чл. 112г от ЗЕЕЕ /отм./ – действаща
нормативна уредба към момента на сключването на договора между етажните
собственици на процесната сграда и „Т.с.” ЕООД.
В проведеното
производство са ангажирани доказателства от страна на ищеца за дължимите суми за
дялово разпределение от страна на ответницата. Видно от заключението на ССчЕ сумите за такса за ДР, които потребителят
дължи и не са погасени по давност или чрез плащане възлизат на
сумата от 46,60 лева за
периода юни 2016 г. – април 2018 г., до
който размер правилно съдът е уважил предявения иск с постановеното решение.
При това
положение първоинстанционният съд е решил спора по възможно най-благоприятен за ищеца път.
Поради съвпадане
на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение ще следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
При този изход
на спора решението на СРС е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната
инстанция:
При този изход
на спора на въззиваемата страна "Т.С." ЕАД следва
да бъдат присъдена разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100.00 лв.
Водим от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 77720 от 28.04.2020 г.
по гр. д. № 50366 по описа за 2019 г. СРС, ГО, 126-ти състав, в
частта, с която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че М.С.Ч.,
ЕГН **********
дължи на Т.С. ЕАД, ЕИК ******следните суми: 655,21
лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода м.юни
2016 г. – м.април 2018 г. в имот с аб. № 104342 и 46,60 лева, представляваща
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение в посочения
период, заедно със законната лихва от
20.06.2019 г. до погасяване на задълженията.
ОСЪЖДА М.С.Ч.,
ЕГН **********
да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК ******сумата в размер на 100.00 лв.-разноски пред въззивната инстанция.
Решението е
постановено при участието на "Т.с.”
ЕООД като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.