Решение по дело №414/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е жалба от Е. Д. К. от [населено място], действащ чрез пълномощника адв. К. Ц. Т., против Решение № 53/26.08.2024 г., постановено по АНД № 115/2024 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е потвърден Електронен фиш серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който на Е. Д. К. от [населено място], с [ЕГН], на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., за това, че на 24.03.2024 г. в *** ч. в [област], [община], извън населено място, по път *** км. *** м., посока на движение от *** към [населено място], при ограничение на скоростта 90 км.ч., при управление на МПС – „[марка] [модел]“ с рег. № [рег. номер], при условията на повторност/в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ *** е превишил скоростта с 29 км. ч., респ. се е движел със скорост от 119 км.ч.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Момчилград е неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.

Излага съображения, че в приложения към административнонаказателната преписка клип/снимка/ липсват данни за скоростта и разстоянието, което будило съмнения къде и как е установена скоростта. Твърди, че в електронния фиш действително са описани дата, час и място на АТСС, както и установената скорост, но за последното обстоятелство не били представени доказателства. В тази връзка сочи, че приложената по делата снимка касаела към друг ЕФ, а именно ЕФ №[номер], респ. не била относима към Електронен фиш ** № [номер], предмет на настоящия спор.

На следващо място релевира доводи, че съгласно протокол за проверка №097-СГ-ИСИС от 29.06.2023 г. за автоматизираното техническо средство, допустимата грешка при измерване на скорост в реални условия при над 100 км.ч е 3% от скоростта, а не 3 км., както е било записано за приспаднат толеранс, т.е. допустимата грешка не била изчислена правилно.

Излага и твърдения за недоказаност на обстоятелството, че нарушение е извършено в условията на повторност. В тази връзка сочи, че в ЕФ № [номер] е описано нарушение, извършено в населено място, а процесното нарушение се отнасяло за превишаване на скоростта в извън населено място, поради което счита, че са осъществени два различни състава на нарушение и това не следва да се тълкува като повторност.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 53/26.08.2024 г., постановено по АНД № 115/2024 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което се произнесе по същество и отмени Електронен фиш серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, като незаконосъобразен или върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, в случай че съда прецени, че нарушението не е извършено в условията на повторност.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява. Представлява се от пълномощника адв. К. Т., който поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на районния съд. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът по касация – ОДМВР гр. Кърджали , редовно призован, не изпраща представител. От пълномощника юрисконсулт С. Ч. е постъпила молба с вх. №194/14.01.2025 г., в която оспорва жалбата, излагайки доводи за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установявало, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Правилно бил преценен размера на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение и присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ЕФ, който не страдал от визираните в касационната жалба пороци.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която постановеното решение е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд – Момчилград е потвърдил Електронен фиш серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който на Е. Д. К. от [населено място], с [ЕГН], на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., за това, че на 24.03.2024 г. в *** ч. в [област], [община], извън населено място, по път *** км. *** м., посока на движение от *** към [населено място], при ограничение на скоростта 90 км/ч., при управление на МПС – „[марка] [модел]“ с рег. № [рег. номер], при условията на повторност/в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ ***, е превишил скоростта с 29 км/ч, респ. се е движел със скорост от 119 км/ч.

След извършената преценка на представените по делото доказателства, районният съд е приел, че приложените веществени доказателствени средства установяват точното място на извършване на нарушението, посоката на движение на превозното средство, датата и точния час на осъществяване на деянието, както и регистрационния номер на МПС. Изложил е мотиви относно релевантните редакции на нормите на ЗДвП и Наредба № 8121з-532/12.05.2019 г., относно възможността установяването на нарушението с АТС или система, издаването на ЕФ в отсъствието на контролния орган и на нарушителя, както и отпадането на изискването контролните органи да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци или да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС.

Първоинстанционният съд е приел, че посоченото в оспорения ЕФ лице е извършило процесното административно нарушение, тъй като на описаните в ЕФ място и дата същото е управлявало собственото си МПС – „[марка] [модел]“ с рег. № [рег. номер], със скорост 119 км/ч, при разрешена скорост извън населеното място от 90 км/ч, т.е. с превишаване от 29 км/ч, което обстоятелство се установявало от приложения по делото снимков материал. Изложил е мотиви за правилност на дадената в ЕФ правната квалификация на нарушението и следващото се за това нарушение административно наказание, отчитайки обстоятелството, че същото било извършено в условията на повторност.

При извършената проверка съдът е констатирал, че за описаното в оспорения ЕФ административно нарушение, бил издаден и друг ЕФ, представен също по делото, за който приел, че е съставен в нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, като по този начин бил нарушен и принципа ne bis en idem, поради това, че нарушителя е преследван по две отделни административнонаказателни производства за идентично нарушение. Счел е, че съдът не може да се произнесе по втория ЕФ, тъй като не бил предмет на настоящото дело, поради това е приел, че оспорения ЕФ е законосъобразно издаден.

Във връзка с горното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи следното:

В конкретния случай административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която разпоредба въвежда максимално разрешената скорост, установена за съответния пътен участък, която скорост различните категории пътни превозни средства не следва да превишават.

С процесния ЕФ серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, предмет на производството пред районния съд, на Е. Д. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., за това, че на 24.03.2024 г. в *** ч. в [област], [община], по път *** км. *** м., в посока от *** към [населено място], респ. извън населен място, е управлявал МПС с рег. № [рег. номер], със скорост 119 км/ч, при нормативно въведено ограничение на същата от 90 км/ч, респ. превишил е разрешената скорост с 29 км/ч. Описаното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № [номер].

В административната преписка са налични доказателства за техническата годност и изправност на цитираното в ЕФ автоматизирано техническо средство тип „ARН CAM S1“ с идентификационен № [номер] - Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № [номер] и протокол от БИМ за последваща проверка № 097-СГ-ИСИС/29.06.2023 г.

На следващо място, обжалваният ЕФ е по образец и с необходимото съдържание, съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, но въпреки това сам по себе си той не е доказателство за извършеното нарушение, описано в него. В тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. В тази връзка в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е предвидено, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

Касационният съдебен състав намира, че в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд не са представени неоспорими доказателства относно измерената и отчетена от АТС скорост на движение на посочено в оспорения електронен фиш МПС. Последното обоснова извода, че не е установено твърдяното от АНО управление на МПС извън населено място със скорост от 119 км/ч, т.е. със скорост 29 км/ч над максимално разрешена скорост, предвидена в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което касационния съд счита, че нарушението не е установено по безспорен и категоричен начин, респ. незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора.

Във връзка с горното настоящия състав не споделя мотивите в решението на районния съд, че нарушението се доказвало от приложения към преписката снимков материал. В тази връзка съгласно чл.16, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, данните за нарушенията се съхраняват до приключване на административнонаказателната преписка във формата и вида, изготвен от АТСС, като по силата на ал. 3 от същия член, тази информация се предоставя като отпечатано статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер. В настоящия случай, по делото липсва снимка или клип, респ. веществено доказателствено средство по см. на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, което да установява по безспорен и категоричен начин, че на посочената в оспорения ЕФ дата, час и място, в посока към АТСС, управлявания от касатора автомобил се е движил с отчетената от АТСС скорост на движение от 119 км/ч. Безспорно в административнонаказателната преписка, приета като доказателство по делото от първоинстанционния съд, се съдържа Снимка №[номер] с дата на запис 24.03.2024 г., която обаче не се отнася за нарушението по ЕФ серия ** № ***, а касае Електронен фиш серия ** № [номер] (представен и приет като доказателство по делото), който не е бил предмет на производството пред районния съд. Нещо повече, от прегледа на горния снимков материал е видно, че на отразените в него място, дата и час, които са идентични с тези посочени в оспорения ЕФ, действително е заснет процесния автомобил „[марка] [модел]“ с рег. № [рег. номер], но в същия липсват конкретни данни за измерената скорост на движение на горното превозно средство, поради което и предвид по-гореизложеното този кадър/снимка/ не може да служи като веществено доказателствено средство за установяване на твърдяното нарушение по ЕФ серия ** № ***.

От горното следва, че изготвената и приложена към административнонаказателната преписка снимка №[номер], не установява и доказва по безспорен начин извършването на описаното в обжалвания фиш нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Предвид обстоятелството, че първоинстанционният съд е обосновал изводите си за доказаност на вмененото на касатора административно нарушение, с доказателствено средство, което не е относимо към оспорения ЕФ, респ. не е годно да установи отчетената и измерена от АТСС скорост на управляваното от жалбоподателя МПС, то в случая е налице неправилност на изводите на съда за законосъобразност на ЕФ, обосноваващо отмяна на атакуваното решение.

Отново следва да се посочи, че в тежест на наказващия орган е в съдебния процес по оспорване на НП/ЕФ, респ. на издателя на ЕФ, да установи по несъмнен начин вмененото административно нарушение и неговия извършител. В случая, релевантното по делото обстоятелство за движение на МПС, описано в оспорения ЕФ, със скорост 119 км/ч, не се установява от наличния доказателствен материал, поради което и твърдяното административно нарушение не е безспорно доказано. Освен това, както вече се посочи, пред първоинстанционния съд е бил представен и друг електронен фиш, а именно ЕФ серия ** № [номер], връчен на касатора на касатора на 15.07.2024 г., от съдържанието на който се установява, че на 24.03.2024 г. в *** ч., по път *** км. *** м., в посока от *** към [населено място], извън населено място, т.е. на същите дата, час и място, описани и в оспорения ЕФ № [номер], процесния автомобил е бил заснет да се движи, но със скорост от 112 км/ч. Последното внася още по-голяма неяснота относно обстоятелство, каква е била действително измерената и отчетена скорост на движение на МПС, като това обстоятелството, неименуемо води до нарушаване правото на наказаното лице да разбере действителната воля на АНО, касаеща релевантното за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето обстоятелство по управление на МПС с превишена скорост.

С оглед горното, съдът намира, че доколкото е налице недоказаност на процесното нарушение, поради липсата на годно доказателство, удостоверяващо по несъмнен начин, че на описаните в ЕФ дата, час и място, е установено нарушение на ЗДвП, изразяващо се в превишаване на скоростта извън населено място, вменено на касатора Е. К., то обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен, като бъде отменен и обжалвания електронен фиш.

По изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от адв. К. Т., действащ в качеството си на пълномощник на Е. Д. К. от [населено място], против Решение № 53/26.08.2024 г., постановено по АНД № 967/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград, за основателна, поради което решението на Районен съд – Момчилград следва да бъде отменено, вместо което бъде постановено друго такова, по същество на спора, с което да бъде отменен Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който на Е. Д. К. от [населено място] е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за извършено на 24.03.2024 г., административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.

При този изход на делото и с оглед надлежно въведено искане за присъждане на разноски от пълномощника на касатора, следва на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в полза на Е. Д. К. да бъдат присъдени направените в настоящото касационно производство разноски в размер на 300 лв., произтичащи от заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.01.2025 г. /л. 13, стр. 2 от делото/. Заплатеното възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на делото, както и на осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, поради което и независимо от релевираното от пълномощника на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва същото да бъде присъдено в пълен размер.

Следва да се отбележи, че касаторът е направил разноски и в производството пред районния съд, но доколкото в жалбата и в хода на устните състезания не е надлежно заявени искане за присъждане на разноските в първоинстанционното производство, съдът не следва да се произнася в този смисъл.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административният съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 53/26.08.2024 г., постановено по АНД № 115/2024 г. по описа на Районен съд – Момчилград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8900808, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който на Е. Д. К. от [населено място], с [ЕГН], на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Кърджали, да заплати на Е. Д. К. от [населено място], с [ЕГН], деловодни разноски в размер на 300 лв., произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат.

Решението е окончателно.