РЕШЕНИЕ
№ 868
гр. Пловдив, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20225330112334 по описа за 2022 година
Предявена е претенция с правна квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС от С. Ц. В.
срещу В. П. В..
Ищцата твърди, че с ответника са придобили по време на брака им в режим на
СИО недвижим имот: Апартамент с площ 91.59 кв.м., находящ се в ****. Твърди се, че
страните били прехвърлили чрез дарение правото на собственост върху горепосочения
имот на своя внук – С. П. К., при условие дарителите да си запазят правото на
безвъзмездно ползване върху недвижимия имот, заедно или поотделно, докато са живи.
Поради влошаване на семейните отношения, ответникът напуснал семейното жилище,
собственост на ищцата и заживял в процесния имот. Посочва, че страните били
сключили договор за наем на 19.11.2021 г. за ползване на полагащата се ½ ид. част на
ищцата от В. В.. Договорът за наем бил предсрочно прекратен от ищцата. Поддържа, че
между страните не може да се постигне общо съгласие за ползването на апартамента,
поради което предявява настоящия иск, с който иска да бъде извършено разпределение
на ползването на жилището. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва
претенцията. Не се спори, че страните са съпрузи, както и че се намират във фактическа
раздяла. Не се спори и, че страните са прехвърлили правото на собственост върху
процесния имот на внука си, като са си запазили пожизнено правото на ползване,
заедно и поотделно. След раздялата, поради липса на собствено жилище, ответникът
1
заживял в процесното жилище, реализирайки запазеното си право на ползване, считано
от 01.10.2021 г. Твърди се, че ищцата била предприела редица действия, с които да
обезпокоява ответника да ползва спокойно и съобразно предназначението процесното
жилище. Посочва, че ищцата била заключила две от жилищните помещения - спалня и
хол, като по този начин препятствала ползването на всекидневната и кухненския бокс,
тъй като достъп до тях се осъществявал чрез хола. Така в продължение на два месеца
ответникът ползвал единствено една стая и сервизно помещение, което го принудило
да приеме предложението на ищцата и да сключат договор за наем. В периода от
ноември 2021 г. до месец август 2022 г. ответникът ползвал процесното жилище,
реализирайки запазеното си право на ползване и плащайки наем в размер на 200 лева
на съпругата си. През месец август 2022 г. наемното правоотношение между страните
било прекратено по инициатива на ищцата. Последната отправила писмено
предупреждение до ответника за освобождаване на помещенията ползвани от нея –
спалня и хол, които отново били заключени, като се твърди, че по този начин се
препятства възможността на ответника да ползва процесния имот по предназначение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Относно искането за отмяна на ход по същество:
Искането за отмяна на определението, с което да даден ход на устните
състезания и обединяване на двете производства се явява неоснователно. Предмет на
предявения по настоящото дело иск е разпределението на ползването на жилище в гр.
П., а на отделения насрещен иск дворно място, еднофамилна къща и пристройка в
****. Двата имота не са еквивалентни и не може да се приеме, че с предоставяне на
ползване на единия може да бъдат компенсирани права върху другия. Настоящото
производството не е за делба и следва да се съобрази правото на всеки от носителите
на вещно право на ползване да ползва всеки от имотите. Подобно приспадане страните
биха могли да направят само по взаимно съгласие.
По същество на спора:
От представения по делото нотариален акт от 2018 г. се установява, че страните
по делото са дарили на внука си притежавания от тях СОС с идентификатор ******,
като са си запазили безвъзмездно прано на ползване, заедно и поотделно, докато са
живи.
В хипотеза, при която две лица са запазили за себе си правото на ползване върху
недвижим имот заедно и поотделно, всяко едно от тях има правото да ползва цялата
вещ при зачитане обаче правата и на другия ползвател, като това негово право е
противопоставимо на всички трети лица, вкл. и на собственика на имота. Правото на
2
ползване може да бъде ограничено само от правата на другия ползвател и то само
доколкото последният изяви желание да ги упражнява лично или чрез другиго в
рамките на правомощията по чл. 56, ал. 1 ЗС. Ако правото на ползване е учредено в
полза на две лица заедно и поотделно, всеки един от тях може да противопостави на
другия права върху 1/2 ид. част от имота, (доколкото не е уговорено друго). В този
смисъл Решение № 347 от 2.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 30/2011 г., II г. о.
Поради това, че правото на ползване е запазено за всяка от страните по делото,
заедно и поотделно, собственикът на имота не се явява необходим другар в
производството. Той притежава правото на собственост върху целия имот, а не върху
идеална част, съответно всеки от ползвателите притежава противопоставимо на него
право на ползване върху целия имот, като се конкурират само помежду си.
Носителите на вещно право на ползване за легитимирани да искат разпределение
на ползването на недвижимия имот по чл. 32, ал. 2 ЗС, съгласно чл. 111, ал. 1 ЗС,
който предвижда, че разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо
вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго.
Предмет на спора е разпределяне на ползването върху жилище, което в момента
се ползва от ответника, като ищцата е ограничила достъпа до дневната и една спалня.
При осъществяване на спорната администрация съдът трябва да се съобрази с
възможността за реално ползване на имота от всички съсобственици без за това да се
налага промяна в целостта и предназначението му, т. е. трябва да се прецени доколко
разпределянето на ползването ще позволи на всички съсобственици да задоволят
жилищните си нужди, както и да се прецени фактическото положение на жилищните и
сервизни помещения.
Съгласно Тълкувателно решение № 67 от 25.11.1969 г. по гр.д. № 67/69 г.,
ОСГК, когато съсобственият имот е жилище и е зает изцяло от единия от
съсобствениците, останалите съсобственици имат право да водят иск по чл. 32, ал. 2
ЗС за разпределение на съсобственото жилище за реално ползване между всички, които
имат жилищна нужда, ако реалното ползване е възможно. Не винаги обаче е възможно
жилищният имот да се ползва реално от всички съсобственици. Необходимо е да се
извърши преценка за възможността за реално ползване съобразно фактическото
положение на жилищните и сервизните помещения, като се държи сметка доколко
жилището може да се ползва и от другите съсобственици съобразно правата им. Ако се
констатира, че жилището не може да бъде използвано за задоволяване на жилищни
нужди на всички съсобственици, следва искът да бъде отхвърлен, като правото на
неползващия съсобственик се сведе до търсене на обезщетение. В същия смисъл е и
Решение № 291 от 29.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 212/2011 г., II ГО. и Решение № 72
от 15.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 553/2015 г., II г. о., в които се посочва, че когато
3
съсобственият имот е жилищен съдът следва да съобрази възможно ли е според вида и
броя на помещенията, този имот да задоволява жилищните нужди на съсобствениците,
всеки от които да ползва определени самостоятелни помещения и сервизни
помещения. Освен това е прието, че предоставянето на общо ползване на определени
помещения е допустимо само при изрично съгласие на съсобствениците, респективно
на част от тях. Ако според състоянието на имота е невъзможно същият да бъде ползван
едновременно по предназначение от всички съсобственици, то разпределението следва
да се осъществи при съобразяване на осъщественото до момента фактическо ползване
и заплащане на парично обезщетение на неползващия съсобственик докато трае така
разпределеното ползване или се променят обстоятелствата, при които е постановено.
В случая процесното жилище се състои от две спални с различни размери- 13.72
и 11.48 кв.м., кухня-трапезария и дневна с площ от по 16.86 кв.м., тоалетна и отделно
баня с преходно перално помещение. При тази фактическа обстановка, за да се осигури
нормалното ползване на обекта по предназначение- за жилищни нужди, следва на
всеки един от ползвателите да се осигури възможност да ползва кухнята и сервизните
помещения. В самостоятелен дял на всеки от тях могат да бъдат разпределени само
съществуващите спални и дневна, но предвид площите на всяко от помещенията, не
могат да се обособят равностойни дялове, без да се предостави съвместното ползване
на едно от тях. С оглед предназначението на помещенията, съвместно ползване може
да има само по отношение на дневната, защото при друго разпределение дяловете
отново биха били неравностойни. Установява се също от заключението на
техническата експертиза, че в апартамента има само една баня и една тоалетна. Същите
не може да се предоставят за общо ползване на страните поради липса на изрично
съгласие за това. В тази насока следва да се вземат предвид, показанията на
свидетелката, В., които установяват изрично противопоставяне на ответника за
ползване на имота с трети лица, а ищцата не изразява намерение за лично ползване.
Ползването на останалите самостоятелни помещения за жилищни нужди, без да е
осигурено фактически наличието към тях на баня, тоалетна и кухня е практически
невъзможно. Изискването за баня, тоалетна и кухня в жилище е обусловено освен от
житейска необходимост и от изискването по чл. 40, ал. 1 ЗУТ. Посочената разпоредба
предвижда, че всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно
жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово
помещение, което може да бъде в жилището или извън него.
В производството по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът трябва да определи реалните дялове
по начин, който не създава неудобства и предпоставки за бъдещи спорове във връзка с
начина на ползване. Предвид изложеното до момента и с оглед обстоятелството, че
фактическото състояние на имота (съществува само на една баня, тоалетна и кухня) не
4
позволява същият да бъде ползван едновременно по предназначение от всички
ползватели, се налага извод, че предявената молба следва да се отхвърли.
Изразеното съгласие за разпределение на помещенията не може да бъде взето
предвид, защото включва предоставянето в индивидуален дял на кухнята, което ще
направи невъзможно ползването на помещенията в другия дял за жилищни нужди.
Ищцата не е заявила в исковата си молба евентуално искане за присъждане на
обезщетение, поради което съдът не може да изследва този въпрос. В този смисъл
Решение № 72 от 15.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 553/2015 г., II г. о.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от С. Ц. В., ЕГН ********** срещу В. П. В., ЕГН
**********, претенция за РАЗПРЕДЕЛЯНЕ ПОЛЗВАНЕТО на апартамент с площ
от 91.59 кв.м., с адрес *****, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ******.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
5