№ 247
гр. Кърджали, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Анелия Янчева
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20225140100762 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 124 от КТ, чл. 128 от КТ във вр. чл.178, ал.1, т.3 във вр. ал.2, във вр.
чл.187 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът С. И. Л. твърди, че със Заповед № ***** на Директора на Дирекция
„Национална жандармерия“ бил назначен като сержант в Зонално жандармерийско
управление- Кърджали, където и към настоящият момент продължава да служи. Твърди, че с
оглед характера на заеманата длъжност е в служебно правоотношение, като приложим за
същото е ЗМВР, специален по отношение на Закона за държавния служител, като с оглед
характера на заеманата от него длъжност полага труд и през нощта за времето от 22.00 часа
до 06.00 часа по утвърдени графици, което работно време се изчислява сумарно, без
часовете положен нощен труд да се преобразуват в дневен и съответно да се изплаща
възнаграждение за полагания от него извънреден труд. Позовавайки се на разпоредбите в
ЗМВР/чл.176, чл.178, ал.1 т.3, чл.187, ал.3 и ал.5/ за същността и начините на определяне на
възнаграждението на държавните служители в МВР и на изчисляване на работното време,
както и на действащата подзаконова нормативна уредба и тази, предхождаща процесния
период, претендира, че в същата е налице празнота за разлика от предходни периоди по
отношение начина на изчисляване на положения нощен труд, който следва да се умножава с
посочения в исковата молба коефициент от "1.143 "и доколкото за процесния период няма
действащо правило за преобразуването на нощния труд в дневен с посочения коефициент,
счита, че на основание на Наредба за структура и организация на работната заплата следва
този коефициент да се приложи по отношение на формиране на допълнителното му
възнаграждение за нощен труд. За процесния период от 01.11.2019г. до 03.11.2020г.
претендира да е отработил извънреден нощен труд от 50,20 часа, които умножени с
посочения коефициент, се равняват на сумата 366.16 лева, посочена разделно за отделни
1
едномесечни периоди в исковата молба, както и по така разделно посочените суми,
претендирани за допълнително възнаграждение за извънреден нощен труд, претендира и
сумата от 74.83 лв., представляваща сбор от изтеклите мораторни лихви за период от 1-во
число на месеца, следващ този, за който е дължимо всяко едно допълнително
възнаграждение, до датата на предявяване на иска /17.06.2022г./, както и законна лихва от
тази дата до окончателното изплащане на главницата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, чрез упълномощен юрисконсулт, в който намира иска за допустим, но
неоснователен. Счита, че сочената от ищеца приложима по аналогия НСОРЗ за неотносима
към определяне на възнаграждението за нощен труд, поради наличие на специална
нормативна уредба – ЗМВР, който урежда служебното правоотношение, каквото съществува
между страните и е специален по отношение на останалите закони, регламентиращи
трудовите правоотношения на работниците или служителите, като в чл.187,ал.1 от ЗМВР е
налице изрична уредба относно продължителността на работното време на държавните
служители в МВР и полагането на нощен труд. Сочи, че положеният нощен труд, ако е в
рамките на установеното работно време от 8 часа, не се явява извънреден и затова следва да
се заплаща като нощен по определената със заповед на Министъра на вътрешните работи
тарифна ставка. Оспорва да е налице твърдяната празнота в нормативната уредба. Сочи, че
ЗМВР въвежда еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР от 8
часа през деня и през нощта в сравнение с чл. 140 ал. 1 КТ, според който нормалната 2
продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е
35 часа. Излага твърдения, че умножаването на положените часове нощен труд с
увеличаващия коефициент по НСОРЗ би означавало, в противоречие с разпоредбата на
специалния закон, да се приложи неотносима правна норма, предвиждаща пократка
продължителност на работното време. Сочи, че поради разликата в часовата
продължителност на дневния и нощния труд и съответно нормалната продължителност на
работната седмица при дневен и нощен труд по КТ (40 към 35 часа) е въведено правилото на
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, с което да се изравни разликата с посочения коефициент от 1,143,
което отнесено към тази продължителност на дневното и нощното работно време и
седмичното такова по ЗМВР представлява отношение 8:8 и 40:40, а при работа на смени,
какъвто е случая на ищеца 12:12, при което прилагането на правилото не дава сочения от
ищеца коефициент, а коефициент 1, тъй като юридическите факти, посочени в чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ са различни по своята същност от тези по ЗМВР при определяне отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, тъй като то е
различно и при 12-часова смяна, включваща нощен труд, нощното работно време е 8 часа,
между 22.00 часа и 6.00 часа, съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. По изложените съображения
моли иска да се отхвърли като неоснователен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и
приетото и неоспорено заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, намира следното: от заключението на вещото лице се установи, че ищецът не е
2
полагал нощен труд извън рамките на установеното за него работно време. От
постановеното в хода на настоящото производство Тълкувателно решение от 15.03.2023г. по
т.д. №1/2020г. на ВКС, съгласно което отчитане и заплащане на положените часове нощен
труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата / в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от
същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за министерство
на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове,
следва да се направи извода, че на ищеца е заплатен изцяло положения от него нощен труд
за исковия период , поради което исковата претенция се явява напълно неоснователна и
необоснована, поради което следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, такси и направени бюджетни разноски не се дължат и
същите остават за сметка на бюджета на основание чл. 359 от КТ.
Водим от изложеното , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. И. Л. с ЕГН ********** от гр.Кърджали, кв.
********* против Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с
тероризма“ гр.София, ул.“Патриарх Герман“ №202 искове за присъждане на сумата от
366.16 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен от него извънреден
нощен труд в размер на 50.20 часа за периода от 01.11.2019г. до 03.11.2020г., получени в
резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефицент „1,143“, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане ,
както и сумата от 74.83 лева – общ сбор на изтеклите мораторни лихви за забава до датата на
депозиране на исковата молба – 17.06.2022г., като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
3