Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна260 / 10.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – наказателно отделение, на двадесет
и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СТОЯН ПОПОВ
при секретар Катя Апостолова и прокурор Светлана Данева,
като разгледа докладвано от съдията Стоян Попов ВАНД № 1183 / 2019 г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 328 и сл. от НПК.
С Решение № 124 от 02.10.2019 г. по НАХД № 290
/ 2019 г., НО, състав на Девненски районен съд е признал подс. П.Я.Т., ЕГН: **********, роден на *** ***,
обл. Варна, български гражданин, основно образование, ученик в 12 клас,
неженен, неработи, неосъждан за ВИНОВЕН в това, че на 31.08.2019 г. в с.
Чернево, Варненска област, по ул. „П.“, управлявал МПС – мотопед марка „Я.“ с №
на рама № 1 YU-1668006, което не е регистрирано по надлежния ред - престъпление по чл. 345,
ал. 2 от НК, като на основание чл.
78 А от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба в
размер на 1000,00 лева.
От така постановеното решение е останал недоволен обв. Т.,
като е депозирана въззивна жалба от защитника му адв. И.Д., с искане за отмяна
на решението, с което наложено административно наказание на основание чл. 78а
от НК и оправдаване на обв. Т.. Като
аргументи се изтъква, че има
основание случаят да бъде приет за малозначителен.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен съд,
представителят на ВОП определя жалбата като неоснователна и изразява несъгласие
с аргументите изложени в нея. Предлага първоинстанционния акт да бъде
потвърден.
Подс. Т. в своя лична защита, поддържа изразеното
становище от неговия защитник в жалбата и моли тя да бъде уважена. При
упражняване правото си на последна дума, отправя идентично искане към съда.
Въззивният
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по
делото и при цялостна проверка на обжалваното решение на основание чл. 314, ал.
1 от НПК, намира за установено следното:
В рамките на първоинстанционното производство, при съответния
процесуален ред е събран обем доказателствен материал за обективно, всестранно
и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото.
При извършения
собствен анализ на доказателствената съвкупност, ВОС приема от фактическа
страна следното:
Обвиняемият П.Я.Т. *** родителите си. Не притежавал
свидетелство за правоуправление на МПС и бил неправоспособен водач.
На 31.08.2019 г. обв. П.Я.Т.
дошъл при баба си в с. Чернево, община Суворово, Варненска област. Около 17.00
ч. той се качил да управлява мотопед марка „Я.“, без регистрационни табели,
който бил в гаража на къщата. Мотопедът бил на дядото на обвиняемия, който
починал преди няколко месеца. Обв. Т. управлявал мотопеда из селото, когато
на ул. „П.“ бил спрян от дежурния
полицейски екип на РУ на МВР – Девня в състав - свидетелите И. А. В., В. Д. М.
и С. С.. При извършената проверка било установено, че водача не притежава
СУМПС, като след справка в информационната система на МВР се установило, че
процесния мотопед не е регистриран по съответния ред в Р България. За
констатираните административни нарушения на обв. П.Т. били съставени АУАН №
253а-1280/2019 г. и АУАН № 253а-1280/2019 г., които той подписал без възражения
На място бил направен оглед на местопроизшествие и образувано бързо
производство за престъпление по чл. 345 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Видно от изисканата и
представена по бързото производство справка от Сектор КАТ - Варна е, че мотопед
„Я.“ с рама № 1 УЛ-1668006 не е регистриран в Р България.
Приетите за установени фактически положения от въззивния
съд не се различават от фактическите констатации на ДРС, а те са изведени въз
основа на анализ на събраните относими и допустими доказателства за
обстоятелствата, включени в предмета на доказване. В доказателствената маса
послужила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия състав са включени
и обсъдени относимите писмени и гласни доказателствени средства, а именно: обясненията
на обв. Т., показанията на св. В. и М., протокол за оглед, справки, докладни записки, свидетелство за
съдимост, АУАН и др.
В тази връзка първоинстанционният съд правилно е приел, че с деянието си обв. Т. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК, като на посочената дата в гр. Варна, управлявал моторно превозно средство - мотопед Я.“ с рама № 1 УЛ-1668006, без то да е
регистрирано по надлежния ред в Р България. Тези факти не се и спорят от страните, а и те са категорично установени
от доказателствата по делото. Текстът на закона е
недвусмислен - „МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“. Надлежен ред за
регистрация на МПС в Р България, какъвто е имал предвид законодателят е един и
той е посочен в Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни
превозни средства и ремаркета, теглени от тях. Регистрация от тази категория,
по отношение на управляваното от обвиняемия МПС не е извършена, поради което
и правилно е ангажирана наказателната му отговорност.
Недоволството на обвиняемия се изразява в
несъгласието с извода на съда, че случая не е малозначителен и не покрива
критериите на чл. 9, ал. 2 от НК.
В мотивите на ДРС е спестен донякъде отговора
на възраженията, които е навела защитата в хода по същество, но въззивния съд
намира, че няма никаква пречка да ги допълни в настоящото решение. В тази
връзка правилно ДРС е приел, че деянието на обв. Т. е престъпление, а не осъществява признаците
на административно нарушение. В случая няма основание
за приемане наличието на малозначителност и в двете хипотези на чл. 9, ал. 2 от НК. Обективните характеристики на
деянието сочат, че то е еквивалентно на повечето деяния от този вид и с нищо
неговата обществена опасност не е по-ниска. В тази връзка и не би могло да се
отдава и приоритетно значение на личността на обв.
Т. и въз основа само на положителни
данни за него, да се извежда извод за наличието на незначителност на деянието
му. Отделно от това, не може липсата на правоспособност за управление на МПС да
се отнесе към обстоятелства, които намалят отговорността на обвиняемия. Точно
обратното. Това, че е управлявал посоченото МПС е още една демонстрация на
незачитане на установения право ред.
Съдът няма колебания и относно
наличието на вина и нейната форма. Обв. Т., макат и в младежка възраст има
достатъчен житейски опит, образование и макар да е неправоспособен водач на МПС,
за съда няма съмнение, че е бил изцяло наясно с това, че нерегистрирано МПС не
може да се движи по отворените за обществено ползване пътища, както и че този законов
ред е относим и за управлявания от него мотоциклет.
Поради горното
и настоящият въззивен състав прие, че обв. Т. е осъществил състава на
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.
В
тази връзка, приемайки, че деянието е престъпление, не може да се разсъждава на
плоскостта, то да бъде определено като административно нарушение по чл. 140 от ЗДвП, респ. обв. Т. да
бъде имуществено санкциониран по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
При служебната проверка, съдът не констатира и процесуални
нарушения от категорията на тези, водещи отмяна и връщане на делото за ново
разглеждане.
Няма допуснато съществено
процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд при разглеждане на
делото и постановяване на решението, изразяващо се в изграждане на вътрешно
убеждение върху некоректни и протИ.речиви доказателства.
Още по-малко може да се пледира липсата на мотиви или
наличие на протИ.речиви такива, от които не може да бъде установена действителната воля
на съда. Най-общо, липсата на мотиви е
невъзможност на страните и контролиращите инстанции, да установят начинът, по
който формирано вътрешното убеждение на решаващия съд. В случая, такива
затруднения проверяващия съд няма. Мотивите на решението, макар и не толкова
подробни, са изцяло съобразени със законовите изисквания чл. 305, ал.
3 от НПК. Извършен е в необходимия обем доказателствен
анализ, в който е посочено кои доказателства и доказателствени средства съдът
възприема и на кои не може да даде същото доверие, респ. от кои са изведени
фактите, имащи отношение към съставомерността на деянието. Поради горното и
искането в тази насока не може да бъде удовлетворено.
В тази връзка и при цялостната служебна проверка на
присъдата въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на
доказателствата, поради което решението на ДРС, следва да бъде потвърдено
Водим от и на основание чл. 338 от НПК, Варненският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 124 от 02.10.2019 г. постановено по
НАХД № 290 / 2019 г., НО, състав на Девненски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.