№ 4302
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивайло Д.
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Гражданско дело № 20211100111188
по описа за 2021 година
Предявени са активно субективно и обективно съединени искове от Ц. К. Д., от Е. К.
К., действаща чрез родителя си Ц. К. Д., и К. Г. К. срещу „Л.“ АД, с правно основание чл. 49,
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на всеки
от ищците обезщетение за причинените им имуществени вреди (разходи за лечение) и
неимуществени вреди (болки и страдания), причинени в резултат от настъпил инцидент на
27.09.2016 г. – пропадане поради техническа неизправност на кабината на асансьор, която
асансьорна система е изработена от „Л.“ АД и монтирана в жилищна сграда в гр. София,
ж.к. „Свобода“, ул. „Ген. Никола Жеков“, кооперация ****, както следва:
1) на Ц. К. Д. сумата от 40 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 13.09.2018 г. до окончателното плащане и сумата от 958,23 лв. -
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи във връзка с проведеното
оперативно и домашно лечение, ведно със законната лихва от 13.09.2021 г. до окончателното
плащане;
2) на Е. К. К. сумата от 5000 лв. - неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
13.09.2018 г. до окончателното плащане.
3) на К. Г. К. сумата от 40 000 лв. - неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от 13.09.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 982,91 лв. – имуществени
вреди, изразяващи се в заплатени разходи във връзка с проведеното му оперативно и
домашно лечение, ведно със законната лихва от 13.09.2021 г. до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че в късния следобед на 27.09.2016 г.,
ищците, които живеят на семейни начала в жилище, находящо се гр. София, ж.к. „Свобода“,
ул. „Ген. Никола Жеков“, кооперация „****, използват асансьора, за да достигнат до
1
жилищния си етаж. При изкачването му внезапно се чува силен шум, осветлението в
кабината започва да присветва и същата започва много бързо да пропада надолу, като се
сгромолясва в приземната шахта. Ищците, заедно с останалите двама пътници, са повалени в
самата асансьорна кабина, в резултат на което получават различни травматични увреждания,
а в период от около 30-40 минути остават в пропадналата асансьорна кабина, изпитвайки
силни физически болки и уплах.
Вследствие на инцидента Ц. К. Д. е получила оток с кръвонасядане в лявата теменна
област на главата; охлузвания на дясната мишница; кръвонасядане на лявата мишница;
кръвонасядане на левия лакът; кръвонасядане на лявата поясна област и лявото седалище;
кръвонасядане на дясното бедро; кръвонасядане на лявото коляно; счупване на тибиалния
/вътрешен/ глезен в дясно. Същата е претърпяла и оперативно лечение по спешност на
28.09.2016 г. В хода на нейния възстановителен и лечебен процес се установило, че е
получила и посттравматична/персистираща болка и оток в дисталния край на подбедрицата,
нарушена двигателна функция в засегнатата глезена става, увреда на медиален малеол; оток
около латералния малеол и дорзалната на ходилото, което води до ограничени движения в
ставата. На 17.06.2017 г. е постъпила отново в болнично заведение за продължаване на
своето лечението по повод счупения десен глезен, който преди това е бил лекуван
оперативно.
Според изложеното в исковата молба дъщерята на ищците Е. К. е получила физически
и психически травми, изразяващи се в силен уплах, рана с отток на главата, интензивна
болка и накуцване с единия крак за известен период от време.
Твърди се, че от инцидента К. Г. К. е получил счупване на големия и на малкия пищял
на левия крак, вследствие на което са извършени оперативни интервенции на 29.06.2016 г. и
15.11.2016 г. В хода на неговия възстановителен и лечебен процес са установени счупвания
на други части на подбедрицата, посттравматична болка, оток в засегнатата подбедрица,
затруднено и болезнено стъпване на засегнатия крак, поставена е метална остеосинтеза, като
на втори етап медицинските лица са премахнали синдезмалния винт.
Освен търпените физически болки, вследствие на инцидента на Ц. Д. и К. К. са
причинени и емоционален дискомфорт от невъзможността да се движат за дълъг период от
време, включително да се обслужват самостоятелно, и да се грижат за дъщеря си, от
породилата се необходимост от провеждане на редица допълнителни изследвания,
терапевтични процедури и приемане на различни медикаменти и лекарства, свързани с
продължителното лечение на травмите и дълъг възстановителен срок, неприятни усещания и
болки в ежедневието им, временна неработоспособност за дълъг период от време. Изтъкват,
че негативните преживявания от инцидента са били засилени от факта, че в него е
пострадала и малката им дъщеря, което допълнително е предизвикало стрес и притеснения, а
преживяното продължавали да си спомнят и понастоящем.
Процесният инцидент оказал своето негативно влияние и върху малолетната им
дъщеря Е. К., която изпитвала интензивна болка и страдания във връзка с раната и оттока на
главата, като накуцвала силно за известен период от време с едното си краче. След
случилото се доста дълго време продължавала да бъде много уплашена и смутена,
2
изключително неспокойна и тревожна, като това нейно състояние се задълбочавало във
времето, тъй като не можела да бъде обгрижвана от родителите си поради получените от тях
травми.
В исковата молба се поддържа, че Ц. К. Д. и К. Г. К. са претърпели и имуществени
вреди, изразяващи се в направени от тях разходи във връзка с проведеното им оперативно и
домашно лечение в размер на 958,23 лв. за първия и 982,91 лв. за втория ищец, подробно
индивидуализирани в исковата молба по описаните фактури.
Сочат, че за инцидента е образувано досъдебно производство № 513 ЗМК-288/2016 г.,
по описа на СДВР и прокурорска преписка № 34837/2016г., по описа на Софийска районна
прокуратура. В хода на разследването било установено, че при движението на асансьора се
разрушава заваръчно съединение, с което кабината е била съединена към носещата греда и
асансьорът е паднал от втория етаж до ниво -1 на сградата, като при удара в бетонната
конструкция на асансьорната шахта, намираща се на ниво -1, кабината се е деформира и
вследствие на това са причинени телесните увреждания на пътуващите в асансьора пътници.
Причина за това била механична повреда на асансьорната кабина в резултат на некачествена
изработка от страна на производителя, който се явявал ответникът „Л.“ АД като
правоприемник на „Л.“ ООД, ЕИК ****, последното изработило асансьорната кабина.
Тъй като страните по делото не са могли да уредят възникналия спор за изплащането
на обезщетения извънсъдебно, то и ищците считат, че за тях е налице правен интерес от
предявяване на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Л.” АД оспорва исковете като неоснователни.
Сочи, че процесният асансьор е произведен от „Л.” ООД, понастоящем „Л.” АД, по
възлагане на „С.Е.****” ООД, въз основа на Договор за поръчка №38 от 18.04.2008 г., като
същият бил монтира в процесната сграда до 15.09.2008 г. След този момент отговорността за
правилното съхранение, експлоатация и поддръжка на асансьора била на „С.Е.****” ООД, а
след това на етажната собственост на сградата, но не и на „Л.” АД.
Твърди, че фирмата „НБ Л.” ООД е извършила първоначален технически преглед на
асансьора със заключение, че същият може да се ползва след сключване на договор за
поддръжка, но нито „С.Е.****” ООД, нито етажните собственици в сградата, са били
сключили такъв договор, като не са били осигурили и периодичен преглед до 15.08.2014 г.
Сочи, че за сградата са били произведени и доставени два асансьора, но до инцидента не е
пуснат в експлоатация и не се е ползвал единият от тях, като в експлоатация бил само
процесният асансьор. Оспорва настъпилият инцидент да се дължи на поведение на
ответника, свързано с производството на асансьора, което било съобразено с всички
нормативноустановени стандарти.
Възразява, че след доставката му на 15.09.2008 г. асансьорът не е бил съхраняван
правилно и са били извършвани преустройства и/или ремонти, в резултат на които
заваръчният шев за закрепване на носещата греда на кабината към гредата за монтаж на
въжетата не е оригиналния шев на производителя, поради което дружеството не може да
отговаря за него, а за скъсването (разрушаването) на процесната заварка носели отговорност
„С.Е.****” ООД и етажната собственост на сграда „Бриз Север – 2“, тъй като: 1) „С.Е.****”
3
ООД е ползвало процесния асансьор близо три години без да го въведе в експлоатация и без
необходимата поддръжка и прегледи от оторизирани за това лица, като го е съхранявал
неправилно; 2) Етажната собственост на сградата е ползвала процесния асансьор до
15.08.2014 г. без необходимата поддръжка и прегледи от оторизирани за това лица като
процесният асансьор е бил системно и последователно претоварван, още повече че същият
период е свързан с нанасянето на живеещите в сградата и неминуемо свързаните с това
ремонти, преустройства и пренасяния, за които безспорно е ползван и процесния асансьор в
нарушение предвидените за возене лица и килограми.
Според ответника, дори и да се приемело, че е налице некачествена заварка (частично
несплавяне) от производителя в процесния случай, то и в тази хипотеза заварката е
притежавала достатъчна якост, за да издържи и да не настъпи инцидента.
При условията на евентуалност поддържа, че гаранционно обезпечителната
отговорност на дружеството била погасена по давност, тъй като инцидентът е настъпил
повече от осем години след производството и монтажа на асансьора на 15.09.2008 г., и след
повече от пет години експлоатация, считано от 30.06.2011 г.,
Отделно от горното поддържа, че исковете на Ц. К. Д. и К. Г. К. били изцяло или
частично неоснователни, тъй твърдените от тях имуществени и неимуществени вреди от
инцидента били репарирани от техния работодател – „Обединена българска банка” АД по
реда на чл. 200 от Кодекса на труда или на друго основание, съответно от дружествата
„Уника България“ и „Дженерали Застраховане“ по реда на допълнителната застрахователна
защита и здравно осигуряване. Оспорва и претенциите за неимуществени вреди като
прекомерни по размер с оглед критерия справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Фактическият състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД включва следните елементи:
действие и/или бездействие от лице, на което ответника е възложил опредЕ. работа;
противоправно поведение при или по повод изпълнението ; причинна връзка между
деянието и настъпилите в сферата на увреденото лице вреди.
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че процесният асансьор е бил произведен от ответника и че на посочените
в исковата молба дата и място асансьорната кабина, в която са се намирали тримата ищци е
пропаднала в асансьорната шахта (спорно е обаче дали причината за това е поведението на
ответника).
Видно от информацията, публикувана в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Л.“ АД с ЕИК:
****, ответното дружество е правоприемник на „Л.“ ООД с ЕИК ****.
Видно от приложената на л. 580 и сл. декларация за съответствие и техническо досие
хидравличният асансьор №073 е произведен през 2008 г. от фирма „Л.“ ООД, чийто
единствен управител, според справката по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, е В.Д.К..
Според приложеното към исковата молба удостоверение за раждане от 24.01.2023 г. (л.
69 от делото), се установява, че ищцата Е. К. К. е родена на 20.01.2013 г., а нейни родители
4
са Ц. К. Д. и К. Г. К..
Към настоящото производство е приложено за послужване наказателното
производство, водено срещу В.Д.К., който към момента на изработката на процесния
асансьор е бил управител на „Л.“ ООД, чийто правоприемник е ответникът „Л.“ АД. Според
приложеното и влязло в сила на 11.03.2024 г. решение от 03.04.2023 г., постановено по
НОХД №3228/2021 г., по описа са СРС, 147 състав, обвиняемият В.Д.К. е признат за виновен
в това, че на 27.09.2016 г., около 18:15 ч., в гр. София, в жилищна кооперация „Бриз Север
2”, находяща се на ул. **** е причинил средни телесни повреди на четири лица поради
немарливо изпълнение на занятие - като управител на „Л.“ ООД и член на Съвета на
директорите и представител на „Л.“ АД с ЕИК **** не е създал необходимата организация
на правно регламентирана дейност /внос, окомплектовка, производство, монтаж, ремонт и
търговия с асансьори, части и компоненти за тях/, представляваща източник на повишена
опасност, като в производствената база на „Л.“ ООД, находяща се гр. Шумен, ул. ****, в
качеството си на управител не е съобразил оценката на рисковете с проектирането и
изработването на асансьор-хидравличен, пътнически, 450 кг. товароносимост, врати - АВ с
фабричен номер и дата на производство на асансьорната уредба - 073/2008 г. /окомплектован
на 15.09.2008 г./, с което е нарушил чл. 9, ал. 1 от Наредба за съществените изисквания и
оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства, който гласи:
„Проектирането и изработването на асансьори и предпазни устройства трябва да е
съобразено с оценката на рисковете.“; допуснал е неправилно конструиране /конфигуриране/
на захващащия механизъм на асансьора, служещ за предотвратяване на свободно падане на
кабината при увеличаване на скоростта и отсъствие на връзка между скоростта на движение
на кабината и устройството за включване на задържащия механизъм, с което е нарушил чл.
23, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на
асансьорите и техните предпазни устройства, които изискват: „/1/ Асансьорите трябва да
имат предпазни устройства, предотвратяващи свободното падане и неконтролируемото
движение на кабината нагоре при прекъсване на електрозахранването или при повреда на
някоя от съставните й части. /2/ Предпазните устройства по ал.1 трябва да са независими от
средствата за окачване на кабината и да са в състояние да спрат кабината при предвидените
от лицето, което монтира асанална товароподемност и максимална скорост.“; не е създал
необходимата организация за извършване на контрол на заваръчни шевове и съединения и е
допуснал некачествено изпълнено заваръчно съединение на носещата греда, към която се
монтира асансьорната кабина на визирания асансьор, с което е нарушил изискванията на
БДС EN 81-2:2003 Правила за безопасност за конструиране и монтиране на асансьори и е
нарушил чл. 9а от Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на
асансьорите и техните предпазни устройства, който сочи: „Асансьорът или предпазното
устройство трябва да се проектира и изработи, така че да могат да се изпълнят във възможно
най-висока степен съществените изисквания, отнасящи се до здравето и безопасността,
когато равнището на техниката не дава възможност целите, които са заложени в
съществените изисквания, определени в наредбата, да се постигнат напълно.“; и е нарушил
чл. 13 от същата наредба, който гласи: „Носещите средства за окачване и/или поддържане на
5
кабината, техните механизми и свързващи елементи трябва да се подберат и конструират,
така че да осигурят необходимата безопасност и да намалят риска от падане на кабината,
като се отчитат условията на експлоатация, видът на използваните материали и условията за
производство.“; на 29.06.2011 г. е подписал декларация за съответствие на посочения
асансьор с Директива 95/16/ЕС и БДС EN 81- 2:2003, след като асансьорът е бил вече
монтиран в жилищната кооперация, с което е нарушил чл. 4, ал. 1 от Наредба за
съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни
устройства, който изисква: „Асансьорите се пускат на пазара и се пускат в действие само ако
при правилно монтиране, поддържане и използване по предназначение не застрашават
безопасността и здравето на хората или вещите.“ и като последици от посоченото се е
стигнало до разрушаване на заваръчното съединение, с което кабината на асансьора е била
съединена към носещата греда, асансьорът е паднал от втория етаж до ниво -1 на сградата,
като при удара в бетонната конструкция на асансьорната шахта, намираща се на ниво -1
кабината се е деформирала и е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице,
както следва: 1. Ц. К. Д. с ЕГН **********, изразяваща се в счупване на тибиалния
/вътрешен/ глезен вдясно, причинило й трайно затруднение в движението на десния долен
крайник за срок повече от 30 дни; 2. К. Г. К. с ЕГН **********, изразяваща се в счупване на
големия и на малкия пищял на левия крак, причинило му трайно затруднение на движенията
на левия крак за срок повече от 30 дни; 3. Н.Р.А. с ЕГН: **********, изразяваща се в
счупване на ладиевидната кост на ходилото на десния крак и причинило му трайно
затруднение на движенията на десния крак за срок повече от 30 дни и 4. А.М.М. с ЕГН:
**********, изразяваща се в счупване на големия пищял на десния крак и причинило му
трайно затруднение на движенията на десния крак за срок повече от 30 дни, което съставлява
престъпление по чл. 134, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, като на
основание чл. 134, ал. 3, вр с ал. 1, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и чл. 78а ал. 1 НК, е
освободен от наказателна отговорност, и му е наложено административно наказание по чл.
78а НК - глоба в размер на 4000 лв.
По делото е приета без възражение от ищците и е оспорена от ответника съдебно-
техническа експертиза от 05.02.2024 г. и допълнение към нея от 05.06.2024 г., в което вещите
лица са направили следните констатации:
Относно механизма на действие на асансьорите вещите лица са обяснили, че те са
сложни технически съоръжения, осигуряващи комфортно придвижване на пътуващите в тях.
Оборудвани са с множество системи за сигурност с цел запазване на човешкия живот и
предотвратяване на възможните последствия от аварийни ситуации.
При увеличаване на скоростта на кабината вследствие на аварийна ситуация следва да
има противотежест, която да служи за уравновесяване теглото на кабината и пътниците /или
на празната кабина/ и намалява скоростта на движение на кабината, което съставлява и
първата система за сигурност, която би предотвратила инцидента от 27.09.2016 г. с
процесния асансьор.
Противотежестта е оборудвана със захващащ механизъм /застопоряващо устройство/,
който се задейства при увеличаване на скоростта на противотежестта над опредЕ. стойност.
6
С подобен захващащ механизъм /застопоряващо устройство/ е оборудвана и кабината и той
се задейства при увеличаване на скоростта на кабината над опредЕ. стойност.
Захващащият механизъм се задейства от ограничителя на скоростта, който отчита
увеличението на скоростта на асансьорната кабина над предварително определено
допустимо увеличение и в двете посоки - нагоре или надолу. Когато това се случи
ограничителят на скоростта включва захващащия механизъм и кабината спира. Този
механизъм съставлява втората система за сигурност, която би предотвратила инцидента от
27.09.2016 г. с процесния асансьор.
Когато скоростта на кабината се увеличи над опредЕ. стойност, асансьорът не е
оборудван с противотежест и захващащият механизъм на кабината не се задейства,
асансьорната кабина /с пътниците или празна/ пада свободно към дъното на шахтата. За тези
крайни случаи е предвидено в шахтната яма да има монтирани буфери, чиято функция е да
„омекотят удара“, което съставлява и третата система за сигурност, която би предотвратила
инцидента.
Инцидентът е настъпил в гр. София, ж.к. „Свобода“, на ул. ****, в жилищна
кооперация „Бриз Север 2“, в режим на етажна собственост. Сградата се състои от сутерен,
партер и 5 етажа и е въведена в експлоатация на 27.02.2011 г.. Конструктивно е предвидено
да има два асансьора, като са монтирани такива, но работи само единият от тях -
авариралият.
Асансьорът е произведен през пуснат в експлоатация на 30.06.2011г. от фирма „НБ
Л.“ ООД, която е извършила и първоначалния технически преглед на асансьора.
Асансьорът се е поддържал от фирма „П.с.“ ЕООД, а техническият надзор се е осъществявал
от фирма „Е. КМ“ ЕООД. Технически преглед за годност на асансьора е извършен на
17.05.2016 г. от служител на „Е. КМ“ ЕООД, а функционален преглед на асансьора е
извършен на 17.09.2016 г. от служител на „П.с.“ ЕООД. Техническо обслужване на асансьора
е извършено и на 25.09.2016 г. от служител на „П.с.“ ЕООД.
Вещите лица са посочили следния механизъм на инцидента: На 27.09.2016 г., около
18:50 ч., в сграда в гр. София, ж.к. „Свобода“, на ул. ****, в жилищна кооперация „Бриз
Север 2“. От етаж -1 /сутерен-паркинг/ в асансьора се качват лицата К. Г. К., Ц. К. Д., Е. К.
К. /живущи на ет. 4/. От етаж 1, в асансьора, се качват двама души, живеещи на ет. 5. На
асансьорното табло са натиснати бутоните за етажи 4 и 5. Асансьорът тръгва нагоре и при
достигане на етаж 2 пътниците чуват силен шум, асансьорната кабина спира, посоката й на
движение се променя - надолу. Скоростта на асансьорната кабина се увеличава, достига
дъното на асансьорната шахта и там се установява в покой, като се деформира. Посочено е,
че като непосредствената причина за настъпване на станалия на 27.09.2016 г. инцидент с
процесния асансьор е незаработили системи за сигурност на асансьора - захващащото
устройство и буфери, които е трябвало да се задействат при увеличаването на скоростта на
асансьорната кабина над допустимото вследствие на разрушаване на заваръчен шев.
Отделно от това, процесният асансьор е проектиран и изпълнен без противотежест, при
чието наличие противотежестта щеше да уравновеси теглото на кабината и пътниците в нея,
да забави скоростта на движение на кабината, и да се задейства захващащият механизъм.
7
При приемане на експретизата в открито съдебно заседание вещото лице Н. уточнява, че
нормативно не е задължително асансьорът да се проектира с такава противотежест, но
наличието на другите две системи за сигурност (захващащото устройство, което по
същество е механична спирачка, и буфера) биха били достатъчни асансьорът да спре и да не
падне на дъното на шахтата, като с голяма степен на вероятност счита, че асансьорът не е
бил правилно проектиран, захващащият механизъм не е бил на правилното място и затова
не е заработил.
Съдът кредитира заключението, като компетентно и обективно изготвено съобразно
приложените по делото материали, включително и тези от наказателното производство, и
доколкото крайните изводи на КСТЕ за неправилно конструирана асансьорна кабина
досежно нейните системи за сигурност по същество съвпадат със съставомерното деяние,
посочено в диспозитива на решението на наказателния съд.
Съгласно т. 15 от ТР № 6 от 06.11.2013 г., по тълк. д. № 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС,
решението по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от
наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение
на влязла в сила присъда. Според разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
Предвид съдържанието на визираните норми, влязлото в сила решение на
наказателния съд обвързва настоящия съдебен състав, поради което следва да се приеме, че
вина за настъпването на процесния инцидент от 27.09.2016 г., довел до пропадане на
асансьорната кабина, има управителят на „Л.“ ООД (чийто правоприемник е настоящият
ответник „Л.“ АД) В.Д.К., поради допуснато немарливо изпълнение на занятие, подробно
описано в решението на наказателния съд, в причинна връзка с което се е стигнало до
разрушаване на заваръчното съединение, с което кабината на асансьора е била съединена
към носещата греда, асансьорът е паднал от втория етаж до ниво -1 на сградата, като при
удара в бетонната конструкция на асансьорната шахта, намираща се на ниво -1 кабината, се е
деформирала, и е причинил на Ц. К. Д. счупване на тибиалния /вътрешен/ глезен вдясно, а
на К. Г. К. - счупване на големия и на малкия пищял на левия крак.
Управителят на дружество с ограничена отговорност организира и ръководи
дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание и го
представлява пред трети лица (чл. 141, ал. 1 и ал. 2 ТЗ). Отношенията между дружеството и
управителя са мандатни и се уреждат с договор за възлагане на управлението (арг. чл. 141,
ал. 7 ТЗ), от което следва извод, че по смисъла на чл. 49, ал. 1 ЗЗД „Л.“ ООД се явява
възложител по отношение на управителя му В.Д.К. и носи отговорност за противоправните
му действия, признати за такива с решението на наказателния съд. Като правоприемник на
„Л.“ ООД за настоящия ответник „Л.“ АД също се поражда задължение да обезщети третите
лица, когато от поведението на управителя В.Д.К. за тях са произтекли вреди.
Възражението на ответника, че не носи отговорност, защото собственик на
асансьорната уредба е „С.Е.****“ ООД, впоследствие продадена на Етажната собственост на
8
сграда „Бриз Север - 2“, а „Л.“ ООД само е произвело асансьора, са неоснователни и
противоречат на ТР № 54 от 23.06.1986 г. по гр. д. № 21/1986 г., ОСГК на ВС. В него е
прието, че производителят носи отговорност за вреди от непозволено увреждане съгласно
чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД, ако поради виновно поведение на негов работник или
служител са нарушени правилата за производството, поради което е произведена вещ с
недостатъци, от които са причинени вредите, като за отговорността е без значение дали
увреденият е придобил вещта от производителя или от търговската организация. Ето защо
ответникът като производител на асансьорната уредба на самостоятелно основание дължи
да обезщети ищците за понесените от тях вреди, които са в причинна връзка с допуснати
пропуски в проектирането и производството на асансьора.
Недоказани са и твърденията на „Л.“ АД, че пряка причина за настъпване на
инцидента има фирмата „С.Е.****” ООД или етажната собственост, които са допуснали
неправилно съхранение на асансьорната уредба до нейното монтиране, а след това,
несвоевременно са я поддръжали и неправилно са я експлоатирали, включително са я
претоварвали. Доказателства, които да обусловят фактически изводи в подобна насока не са
събрани, а заключението по КСТЕ е установило от наличните материали по делото, че в
периода две седмици преди инцидента на асансьора са били направени функционален
преглед (на 17.09.2016 г.) и техническо обслужване на 25.09.2016 г., извършени от служител
на „П.с.“ ЕООД., а четири месеца по-рано, на 17.05.2016 г., на асансьора е бил направен
технически преглед за годност, извършен от служител на „Е. КМ“ ЕООД, поради което е
обоснован изводът в експертизата, че към момента на инцидента асансьорът е бил добре
поддържан и технически изправен. Доколкото е следвало такъв асансьор да е снабден с
товароограничител и той е бил работещ, недопускащ тръгването му при претоварване на
кабината над номиналния товар от 450 кг., то и не може да се приеме, че в причинна връзка с
претоварването на асансьора кабината му се е откъснала и пропаднала в шахтата. Следва да
се отбележи и че няма данни в момента на инцидента товарът в асансьора да е бил над
допустимите 450 кг., а дори и при прилагане на опитните правила, би било житейски
нелогично намиращите с в него трима мъже, една жена и дете на 3 години да са с общо тегло
над 450 кг., като в отговора на исковата молба се сочи, че той е предвиден да превозва до
шест лица, колкото в случая не е имало в кабината.
Извод за неправилна експлоатация на процесното съоръжение не може да се изведе
единствено от факта, че вторият асансьор в сградата не е бил пуснат в експлоатация, и само
авариралият е бил използван, тъй като и процесният такъв е трябвало да бъде изработен с
качество и здравина, осигуряващи непрекъснато му използване. Отделно от това, в тежест на
ответника е било да установи, че дори и да е липсвала техническа поддръжка и
профилактика, именно в причинна връзка с този факт е настъпил процесния инцидент, за
което доказателства не са ангажирани, а и установените причини за аварията изключват
подобна теза, тъй като те са свързани с изначално неправилно фабрично проектиране и
изработка на асансьорната кабина и както вещите лица изтъкват (а и се установява от
решението на наказателния съд), дори и заваръчният шев на кабината да се е разрушил не
поради некачествената му изработка, то е трябвало да сработят останалите две системи за
9
сигурност - захващащото устройство, което не е било монтирано на правилното място, и
буферите, поставени в шахтната яма, които да омекотят удара. Следва да се отбележи, че
според обяснението на вещото лице Н., дадени в о.с.з. от 17.06.2024 г., визуално не би могло
да се установи дали захващащият механизъм е изработен правилно, тъй като той е монтиран
под кабината, поради което съдът приема, че дори и при извършен технически преглед
подобно несъответствие не би могло да бъде констатирано, поради което се прекъсва
причинната връзка между евентуално противоправно поведение на етажните собственици в
неосигуряване на изискуемата по закон поддръжка на асансьора и настъпилата авария. Това
възражение на ответника се разколебава и от факта, че на асансьора е бил направен
технически преглед за годност, на 17.05.2016 г., функционален такъв на 17.09.2016 г. от
служител на „П.с.“ ЕООД, и техническо обслужване на 25.09.2016 г., поради което, при
липсата на каквито и да било доказателства в обратен смисъл, следва да се приеме, че той е
бил в техническа изправност към 27.09.2016 г.
Неоснователно е и възражението в отговора на исковата молба за настъпила
погасителна давност по отношение на вземането за непозволено увреждане поради
производството на асансьора осем години преди дата на инцидента. За пострадалите лица
правото на обезщетение възниква от момента на проявление в обективната действително на
всички елементи от състава на чл. 49, вр с чл. 45 ЗЗД, които не се изчерпват само с
противоправно поведение на делинквента, разбирано като несъответствие на фактически
извършеното с правно дължимото, а и с понесената от всеки от тримата ищци вреда, която
несъмнено не би могла да настъпи преди 27.09.2016 г.
С оглед гореизложеното и предвид понесените от ищците травматични увреждания,
респ. физически и емоционални болки и страдания, констатирани от приетите по делото без
възражение от страните съдебномедицинска експертиза и комплексна съдебно –
психиатрична и психологическа експертиза, които съдът кредитира изцяло, то и следва да се
приеме, че ищците са доказали своите претенции по основание, поради което ответното
дружество носи отговорност за заплащане на дължимото им се обезщетение. Неговият
размер досежно търпените неимуществени вреди в хипотезата на непозволено увреждане се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост,
като съдът съобразява следните обстоятелства:
По отношение на от Ц. К. Д.:
Съдът съобрази причинените й във връзка с процесния инцидент травматични
увреждания, изразяващи се в: Счупване на дясната глезенна става (триглезенна фрактура),
довело до трайно ограничение движението на крайника за около шест месеца; Контузия в
тазовата област със спонтанна и палпаторна болезненост, предизвикала болки и страдания за
срок до 20 дни; Контузия с малък подкожен хематом в лявата теменна област на главата,
предизвикала болки и страдания за срок до 15 дни.
Проведеното оперативно лечение – под спинална анестезия е извършена кръвна
репозиция и метална остеосинтеза с два винта на фрактурирания тибиален глезен, а при
изписването е поставена гипсова имобилизация на дясната подбедрица и ходило за 30 дни,
като болничният престой е бил за 9 дни (в периода 27.09. - 04.10.2016 г.). Повторната
10
оперативна интервенция в периода 17.06 - 20.06.2017 г., при което под спинална анестезия е
извършено отстраняване на металните импланти, с гладък следоперативен период и без
допълнителни оплаквания. Проведено е комплексно медикаментозно, антибиотично и
инфузионно лечение, антикоагулантна профилактика, изписана на трети следоперативен ден
в подобрено общо и локално състояние, с указания за спазване на следстационарен режим и
провеждане на рехабилитационна програма в съответния оздравителен период.
Възстановителният период от около 4-5 месеца при регулярен контрол от ортопед -
травматолог и физиотерапевт, с регистрирани оплаквания от болка и ограничени активни
движения в ставата и обективно състояние (оток около медиалния малеол и дорзалната
страна на ходилото), както и проведен курс на физиотерапевтично лечение и механотерапия
за около 5-6 месеца.
Настъпилото добро функционално възстановяване при извършения преглед от вещото
лице на 21.11.2022 г., но при наличие на остатъчни състояния, изразяващи се в наболяване и
отича в глезена особено при натоварване и влошаване на времето (ревматоидни болки), леко
ограничени и болезнени движения в крайните фази на сгъване и разгъване, без затруднение
на походката, като експертът е посочил, че пълно анатомично възстановяване не може да
настъпи никога, а остатъчни явления в различна форма и степен на изразеност, винаги ще са
налице.
Обстоятелството, че в периода на възстановяване ищцата е търпяла интензивни болки
и страдания за срок от 30 дни, значителни до 3 месеца и умерени до 4-5 месеца, като трябва
да се отчита, че извършеното повторно оперативно лечение, според посоченото от вещото
лице, е свързано със закономерен хирургичен и анестезиологичен риск и допълнителни
болки и страдания в рамките на 30 дни.
По отношение на К. Г. К.:
Съдът съобрази причинените му във връзка с процесния инцидент травматични
увреждания, изразяващи се в: Диафизарна фрактура на малкопищялната кост (фибула) на
лявата подбедрица; Сублуксацио на лявата глезенна става (артикулацио талокруралис);
Пълно разкъсване на тибио-фибуларната синдезмоза (междукостна мембрана), които
изброени травми са довели до трайно ограничаване на движението на левия долен крайник
за срок до около шест месеца.
Проведено оперативно лечение на 29.09.2016 г. - Кръвна репозиция и метална
остеосинтеза на лявата фибула по метода АО, изписан на четвъртия следоперативен ден с
подобрение, както и спокоен ранен следоперативен период. Повторната оперативна
интервенция в периода 14.11.2016 г. - 17.11.2016 г. с цел премахване на остеосинтезния
материал.
Възстановителният период от около 6 месеца, протекъл при регулярен контрол от
ортопед-травматолог и физиотерапевт, с регистрирани посттравматична болка, оток в
засегнатата подбедрица, затруднено и болезнено стъпване на засегнатия крак. Проведени са
множество контролни рентгенови изследвания.
Обстоятелството, че в периода на възстановяване ищецът е търпял интензивни болки
и страдания за срок от 30 дни, значителни до 3 месеца и умерени до 4-5 месеца, като трябва
11
да се отчита, че извършеното повторно оперативно лечение, според посоченото от вещото
лице, е свързано със закономерен хирургичен и анестезиологичен риск и допълнителни
болки и страдания в рамките на 30 дни.
Следва да се отчете, че според извършения от вещото лице личен преглед от
21.11.2022 г., при К. К. е настъпило добро функционално възстановяване, при наличие на
остатъчни състояния, изразяващи се в поява на лек оток в областта на глезена и болезнено
движение при претоварване, без смущения при стандартно ходене. Налице е леко
ограничение на пасивните и активни движения в ставата в крайните фази на сгъване и
разгъване на ходилото, при запазена мускулна сила и тонус. Не се установяват циркулаторни
и дистрофични промени, като походката е съхранена, вкл. на пръсти и пети за двата крака.
По отношение и на двамата ищци следва да се съобразят установените от свидетеля
К.С.Д. (баща на Ц. Д.) и свидетеля А.В.Ш. (колега от работата на двамата ищци) факти, че
до около третия месец не са могли да се придвижват самостоятелно, а до шестия месец не са
могли в цялост да се грижат без чужда помощ за себе си, като са им помагали родителите на
Ц. Д. и техните колеги от работа. Освен тези пряко свързани с лечението емоционални
страдания, във връзка с показанията на свидетеля К.С.Д. следва да се отчита като много
съществен фактор, завишаващ негативните преживявания, не само невъзможността на Ц. Д.
и К. К. да се грижат за своята дъщеря за около шест месеца, но и липсата на контакт между
тях през първите три месеца, за да не се стресира детето от състоянието на родителите си.
Отделно от това, житейски логично е, за силното негативното влияние върху тяхната
психика, особено в момента на инцидента, да способства и механизмът на произшествието –
внезапното и рязко пропадане на кабината в асансьорната шахта, а фактът, че с тях е била и
тригодишната им дъщеря, засилва още повече първоначалния шок, уплах и притеснение,
както за здравето и живота на всеки от двамата партньори един за друг, така и за тяхното
дете. В този смисъл достоверни са показанията на свидетеля К.Д., че в известен период след
инцидента Ц. Д. и Е. К. са изпитвали притеснения да се возят в асансьор, като съдът приема,
че това не е перманентно състояние, което да е продължило и понастоящем, но също
завишава емоционалните страдания.
За определяне размера на справедливото обезщетение следва да се отчита и
заключението на комплексната съдебно – психиатрична и психологическа експертиза, че
непосредствено след преживения инцидент и тримата ищци са имали психични симптоми,
свързани, както с болката и последвалите физически, социални, финансови и други
ограничения, така и симптоми, свързани с преживяването на ситуацията като травмираща и
заплашителна, които могат да бъдат описани в контекста на остра стресова реакция. На по-
късен, последващ етап бащата К. К. е показвал по-изразени симптоми, които добре се
вписват в диагностичната рамка на Посттравматично стресово разстройство, а майката Ц. Д.
и детето Е. К. са имали прояви, които могат да бъдат класифицирани като Разстройство в
адаптацията – със специфични прояви за всяка от тях, свързани с различната им възраст,
развитие и особености. Симптомите на тези разстройства са продължили да съществуват в
следващите месеци с намаляващ интензитет, като някои от симптомите са се задържали и
значително по-дълъг период от време (около година до овладяването на тазово-
12
резервоарните функции при детето, избягващо пътуване с асансьори поведение и при
тримата, най-продължително при бащата).
Според вещите лица към момента на изготвянето на експертизата (01.06.2023 г.) може
да се приеме, че тези проблеми са преодолени, макар при детето да са налице симптоми на
повишена базова тревожност, която може да бъде в причинна връзка с много фактори - от
конституционални до такива, свързани с по-тревожния и протективен стил на отглеждане,
който отразява преживяната травма в груповата динамика на семейството.
С оглед обсъдени по-горе обстоятелства, възрастта на всеки от двамата ищци (37
години), както и социално икономическите условия в страната към датата на инцидента,
съдът намира, че справедливото обезщетение, което да съответства на критерия
справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД, е в размер от по 25 000 лв. за Ц. К. Д. и за К. Г. К..
За определянето на размера на обезщетението съдът взема предвид и установената по други
дела съдебна практика по присъждане на обезщетения за сходни случаи и година на
увреждане (решение № 60313 от 08.02.2022 г. по гр. д. № 937/2021 г., ІV г. о. на ВКС и
решение № 196 от 03.02.2021 г. по гр. д. № 925/2020 г., ІV г. о. на ВКС) и социално -
икономически условия на живот в страната, активната възраст на ищците (37 години) и
конкретно установените по делото благоприятен период на възстановяване, липсата на
остатъчни трайни увреждания, но при наличие на инцидентни болки при претоварване на
крайника, възможността на увредените лица да продължат трудовата си дейност и да се
социализират. Мотивите на съда да присъди по-висок размер, в сравнение с определяния в
цитираната съдебна практика, са свързани с вече коментираните обстоятелства за значително
по-висок обем и интензитет на стреса и ужаса, който двамата ищци са изживели в ситуация,
при която те, заедно с детето си, са се намирали в падащата асансьорна кабина, и във
времето, прекарано в нея, докато бъдат извадени оттам, и каквито силни негативни емоции е
напълно логично да изпитва всеки човек в аналогична ситуация. Отделно от това, както бе
посочено, периодът от около три месеца, в който родителите не са могли да контактуват с
дъщеря си и още около три месеца, в които не са могли да полагат пълноценно грижи за нея,
тъй като се е налагало да се възстановяват от получените травми, също е фактор, който е
отчетен при определянето на размера. Тези обстоятелства кореспондират и със заключението
на КПсПЕ за наличие на първоначално развила се при ищците остра стресова реакция,
преминала в посттравматично разстройство, като следва да се съобрази, че понастоящем
това състояние е било преодоляно и то без наличието на специална терапия.
По отношение дължимото обезщетение на Е. К. К.:
Съдебномедицинската експертиза е установила, чe получените при детето
травматични увреждания се свеждат до повърхностна травма на окосмената част на главата
и тялото, без данни за черепно-мозъчна травма. Не се е наложил болничен престой, а
лечението е продължило в домашни условия, като физическото възстановяването на Е. К. е
в рамките на 15 - 20 дни. Сами по себе си тези увреждания биха обосновали много по-нисък
размер на обезщетението, в сравнение с претендираните 5000 лв., но в случая следва да се
отчетат следните съществени фактори: продължителният период от три месеца, в който
детето не е контактувало със своите родители и общо шест месеца, в които не е могло да
13
получава пълноценни грижи от тях предвид протичащото при тях възстановяване, което
прекъсване неминуемо рефлектира неблагоприятно върху психиката на толкова малко дете;
ниската възраст на детето от три години и девет месеца, в която то има огромна нужда от
присъствието на своите родители и поначало изживява по-дълбоко и силно стресовите
ситуации, каквато неминуемо е била тази с авариралия асансьор; по-продължителния
период, в който изпитва силно притеснение да пътува в асансьор, като се има предвид че
поначало подобна необходимост от използване на това съоръжение съществува не само при
придвижване в сградата, в която детето живее, но и с оглед посещаването на други обекти.
Предвид съобразяване на гореизложеното, възрастта на Е. К., както и социално
икономическите условия в страната към датата на инцидента, съдът намира, че
претендираната сума от 5000 лв. се явява обосновано по размер обезщетение, което да
съответства на критерия справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД, поради което тази
претенция следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на претендираните имуществени вреди от Ц. К. Д. и К. Г. К.:
Ц. К. Д. е претендирала сумата в размер на 958,23 лв., а К. Г. К. сумата от 982,91 лв.,
представляващи обезщетение за причинените им имуществени вреди – сторени разходи във
връзка с лечението им. Към исковата молба са приложени фактури, касови бонове и рецепти
за предписани и закупени лекарствени и превързочни средства и ортопедични материали за
периода 29.09.2016 г. -20.07.2017 г. (л. 50 – 68 от делото) по отношение на Ц. Д. и за периода
29.09.2016 г. - 23.01.2017 г. (л. 105 до л. 121) по отношение на К. К., които са били взети
предвид от вещото лице д-р Х. М. при изготвянето на СМЕ. Ответникът не е оспорил тези
писмени доказателства, нито относимостта на посочените в тях медикаменти и медицински
изделия към лечебния и възстановителен процес на двамата ищци, а вещото лице също ги е
съобразило при изготвяне на СМЕ. Предвид това и доколкото по делото се установяват
травматични увреждания, претърпени от Ц. К. Д. и К. Г. К., които са причинени във връзка с
процесния инцидент, съдът намира за доказан по основание и размер искът на всеки от
ищците за обезщетяване на претърпените имуществени вреди под формата на сторени
разходи за лечение.
С оглед уважаването на предявените искове, основателни са и акцесорните претенции
за лихви за забава в размер на законната лихва, дължима от 13.09.2018 г. до окончателното
плащане на присъдените обезщетения за неимуществени вреди и считано от 13.09.2021 г.
(датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, дължима върху
присъдените обезщетения за причинени имуществени вреди.
Относно разноските:
На Ц. К. Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъдат присъдени сторени
разноски в общ размер на 3462,88 лв., от които: 1038,33 лв. – държавна такса по предявените
от Ц. Д. искове за имуществени и неимуществени вреди; 200 лв. – пълният размер на
заплатената държавна такса, дължима за иска на малолетната Е. Д., която претенция съдът е
уважил изцяло; 6,34 лв. – такса за издаване на съдебни удостоверения; и 2218,21 лв. –
адвокатско възнаграждение.
На К. Г. К., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъдат присъдени сторени
14
разноски в общ размер на 4575,48 лв., от които: 1038,68 лв. – държавна такса; 317 лв. –
депозит за СМЕ; 633,99 лв. – депозит за КПсПЕ; 317 лв. – първоначален депозит за КСТЕ;
683,83 лв. – допълнителен депозит за КСТЕ; и 1584,98 лв. – адвокатско възнаграждение.
В полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени
сторени разноски в общ размер на 3030,88 лв., от които: 1,73 лв. – такса за издаване на
съдебно удостоверение; 172,53 лв. – първоначален депозит КСТЕ; 372,18 лв. – допълнителен
депозит КСТЕ; и 2484,44 лв. – адвокатско възнаграждение. Размерът на последното съдът
определя в размер на 7200 лв. с ДДС или 6000 лв. без ДДС, като намира за основателно
възражението на ищците за неговата прекомерност над 7200 лв. с ДДС до платените 9600 лв.
с ДДС. Макар и делото да се отличава с фактическа сложност над средната, проведени са
седем съдебни заседания и са приети три експертизи, уговореният размер от 8000 лв. без
ДДС съдът не счита, че отговаря на социално-икономическите условия в столицата (при
статистически опредЕ. средна месечна работна заплата за 2023 г., в размер на 2999 лв.) и
обема на адвокатския труд, като се отчита и, че ищците са заплатили адвокатско
възнаграждение от общо 6000 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Л.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, със
съдебен адрес гр. София, р-н „Средец“, ул. ****, чрез адвокатско дружество „З. и М.“, на
основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на всеки от ищците
Ц. К. Д. с ЕГН **********, Е. К. К. с ЕГН **********, действаща чрез родителя си Ц. К. Д.,
и К. Г. К. с ЕГН **********, всичките със съдебен адрес: град София, пл. ****, чрез адв. Е.
Г. и адв. Й. Н., обезщетение за причинените им имуществени и неимуществени вреди в
резултат от настъпил инцидент на 27.09.2016 г. – пропадане поради техническа неизправност
на кабината на асансьор, която асансьорна система е изработена от „Л.“ ООД, чийто
правоприемник е „Л.“ АД, и монтирана в жилищна сграда в гр. София, ж.к. „Свобода“, ул.
„Ген. Никола Жеков“, кооперация ****, както следва:
1) на Ц. К. Д.:
- сумата от 25 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди – претърпени стрес,
притеснение, болки и страдания от получените травматични увреждания, ведно със
законната лихва от 13.09.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата до предявените 40 000 лв. поради неговата неоснователност.
- сумата от 958,23 лв. - имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи във
връзка с проведеното й оперативно и домашно лечение, ведно със законната лихва от
13.09.2021 г. до окончателното плащане.
- сторени пред СГС съдебни разноски в общ размер на 3462,88 лв.
2) на Е. К. К. сумата от 5000 лв., за претърпените от нея неимуществени вреди
(емоционални болки и страдания), ведно със законната лихва от 13.09.2018 г. до
окончателното плащане.
15
3) на К. Г. К.:
- сумата от 25 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди – претърпени стрес,
притеснение, болки и страдания от получените травматични увреждания, ведно със
законната лихва от 13.09.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата до предявените 40 000 лв. поради неговата неоснователност.
- сумата от 982,91 лв. – имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи във
връзка с проведеното му оперативно и домашно лечение, ведно със законната лихва от
13.09.2021 г. до окончателното плащане.
- сторени пред СГС съдебни разноски в общ размер на 4575,48 лв.
ОСЪЖДА Ц. К. Д. с ЕГН **********, Е. К. К. с ЕГН **********, действаща чрез
родителя си Ц. К. Д., и К. Г. К. с ЕГН **********, всичките със съдебен адрес: град София,
пл. ****, чрез адв. Е. Г. и адв. Й. Н., да заплатят на „Л.“ АД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. ****, със съдебен адрес гр. София, р-н „Средец“, ул. ****, чрез
адвокатско дружество „З. и М.“, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, общо разноски за
производството пред СГС, в размер на 3030,88 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд с въззивна жалба,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
16