О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /25.02.2021 г., гр. ******
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III състав, в закрито съдебно заседание,
проведено на 25.02.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа
докладваното от съдията г. д. № 1916/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
248 ГПК.
В срок е постъпила молба
от ответника с искане за изменение на постановеното решение в частта за
разноските – относно присъденото на ищците адвокатско възнаграждение, поради
липса на произнасяне по своевременно въведеното възражение за прекомерността
му.
Ищците депозират
отговор, в който считат молбата за неоснователна.
Съдът намира следното:
Молбата е подадена в срок, от
легитимирано лице, поради което е допустима.
В о.с.з. на 30.06.2020 г. /л. 93/,
преди приключване на устните състезания, ответникът е оспорил общата сума от
трите договора за правна защита и съдействие, представени от насрещната страна,
като е заявил, че не прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като е на минимума, но счита, че договорът следва да бъде
един, едно възнаграждение, тъй като трите страни са представлявани от един
адвокат, подадена е една искова молба. Така общата сума от трите договора
нараства.
След съобразяване становищата на
страните и доказателствата по делото, съдът приема следното:
Делото е образувано по предявени от ищците,
които са обикновени другари, три субективно съединени иска против ответника. С
оглед на това няма причина процесуалният представител на ищците да търпи упрек
за това, че е договарял с всеки от ищците поотделно. А след като с всеки от
тримата ищци е сключен самостоятелен договор за правна защита и съдействие, то
е закономерно – всеки от тях да заплати отделно възнаграждение, макар и всички
ищци да са представлявани от един и същ адвокат. При това в хипотезата на чл.
78, ал. 1 от ГПК всеки от ищците има правото да иска да му бъдат възстановени
от ответника сторените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска,
каквото право те и реализират в случая.
Действително, делото не
се отличава с особена правна и фактическа сложност, а исковете са предявени с
една искова молба. Това обаче не е основание да бъде отказано по отношение на
някой от тях да бъде приложено правилото по чл. 78, ал. 1 от ГПК. Представените
по делото договори за правна защита и съдействие съдържат в себе си разписка за
заплатеното от съответния ищец на адвокат Д. възнаграждение и възстановяването
му при уважаване на исковете е в тежест на ответника. Действително, в отговора
на исковата молба е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна, в случай че
съдът намери същото за основателно, и това обстоятелство е отчетено от съда при
постановяване на решението в частта му за разноските, но същевременно е
съобразено и изрично заявеното от процесуалния представител на ответника в
последното съдебно заседание, че не прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, тъй като то е на минимума. Съдът не споделя
възражението на ответника в молбата му по чл. 248 от ГПК, че изводът на съда в
тази връзка е превратен. Напротив, изводите на съда са основани именно на
направените изявления и оспорвания от процесуалния представител на ответната
страна, при това възпроизведени дословно в мотивите на решението. В
потвърждение на това е и заявеното в настоящата молба, че възражението за
прекомерност не се поддържа по отношение на единичната сума по представените
договори.
Следва да се отбележи, че при
действието на ГПК, обн. 2007 г., по който се разглежда настоящото дело, съдът
не е компетентен сам, по своя инициатива, да редуцира претендирано от страна
като разноски заплатено адвокатско възнаграждение поради неговата прекомерност,
несъответстваща на фактическата и правна сложност на делото. Съгласно изричната
норма на чл. 78, ал. 5 от ГПК подобно редуциране може да се направи само по
искане на насрещната страна. След като тя в случая, макар и първоначално да е
направила такова искане, но впоследствие е заявила, че не го е поддържа, съдът не
може по своя инициатива да намалява възнаграждението. На тримата ищци /всеки
един от тях, защитаващ в процеса своето собствено материално право/ се следват
направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение по
500 лева при липса на възражение за прекомерност от насрещната страна в този
смисъл. Няма законова разпоредба, която да задължава няколкото ищци /или
няколкото ответници/ да сключват един общ договор за правна защита и съдействие
и да уговарят едно общо възнаграждение с упълномощения адвокат, така както няма
такава разпоредба, която да ограничава страната да сключва само един договор за
правна защита. Единствено в случай, че страната е овластила повече от един
адвокат, законът предвижда, че тя има право на разноски за един адвокат /чл.
78, ал. 1 от ГПК/. Всеки един от съставите на чл. 78, ал. 1,
3
и 4 от ГПК
е източник на гражданска обективна отговорност за страната, която неоснователно
е предизвикала правния спор или е единствената причина за пренасянето му пред
по-горна инстанция. Тази страна е длъжна да понесе онези
разноски, които насрещната е принудена да направи за установяване на
действителното положение, но точно /само/ тях. Тя е трето лице в отношенията по
договаряне на адвокатското възнаграждение и възможността ѝ за пряка
намеса в тези отношения е изключена /чл. 20а ЗЗД/.
При наличието на признание от страна по делото, че уговореното и заплатено от
насрещната страна адвокатско възнаграждение е съответно /съразмерно/ на труда
на адвоката, намесата на съда по установяване на тази еквивалентност е
изключена. В противен случай би се стигнало до абсурдната ситуация да се признава
правилността на паричното остойностяване на труда на адвоката, за оказана
правна защита и съдействие на всеки един от ищците, но да се релевира
прекомерност и да се иска намаляване на общия му размер, до каквато се стига в
настоящия случай.
Съдът не споделя и възражението на
молителя, че настоящото производство не е разкрило никаква правна и фактическа
сложност за ищците, а за ответника тя била завишена, тъй като предявеният иск
бил отрицателен и тежестта на доказване била за него. Принципно е вярно, че при предявен отрицателен
установителен иск, с който се иска установяване със сила на пресъдено нещо на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца, последният не
носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти – такава тежест е възложена
на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право. Ответникът
по отрицателния установителен иск е в положението, в което би се намирал като
ищец по иск за защита на оспореното право – той дължи установяване на
основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер. Конкретният случай обаче
не се отличава с някаква особена специфика на фона на големия брой дела с такъв
предмет във Варненския съдебен район, в който попада и РС – ******, като при
това за издирването, посочването и представянето на писмените доказателства не
се е налагало ответникът да полага каквито и да било усилия, тъй като същите се
намират у него. Що се отнася до формулираните въпроси към поисканата и
допусната по делото СЕЕ, те също не се отличават с каквато и да е било
специфика, за да изискват някаква особена предварителна подготовка. При това
положение размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение от всеки един от
ищците, съпоставен с този, заплатен от ответното дружество за представителството
му пред настоящата инстанция, а именно – 970 лева, което също надхвърля
минималния размер по Наредбата, изключва
да са налице предпоставките на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК. То е с 470 лева по-високо от възнаграждението, което е заплатил
всеки от ищците.
Ето
защо, с оглед липсата на възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по отношение на единичната сума по представените договори за
правна защита и съдействие и предвид правото на всеки от ищците, уредено в
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК при наличие на предпоставките, предвидени
в същата правна норма, съдът намира, че не е налице основание да ревизира
становището си относно общия размер на дължимите от ответното дружество
разноски за заплатените от ищците адвокатски възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на ответника „Енерго
– Про Продажби” АД, ЕИК ********* по чл. 248 ГПК за изменение на
постановеното решение № 172/21.07.2020 г. в частта за разноските – относно
присъденото на ищците М.Т.Г., Р.В.П. и Т.В.Г. адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС
- Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: