№ 330
гр. Казанлък, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. Т.
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. Т. Гражданско дело №
20245510100112 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Т.Ф.С.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
Ю.А.С. - изпълнителен директор, чрез пълномощника адв. Ц. Г. - САК, адрес
на кантора: ****, против Ф. Т. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****.
Процесуалният представител на ищеца твърди, че на 03.10.2017 г. между
„Т.Ф.С.” АД и Ф. Т. А. бил сключен Рамков договор за предоставяне на
платежни услуги и потребителски кредити, за усвояването на който
дружеството предоставило на клиента платежна карта Транскарт Classic, по
силата на който на последния бил отпуснат револвиращ потребителски кредит
в размер до 1 500 лева. Сочи, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от сключения
рамков договор Клиентът заплащал задълженията си по договора в срок до
15-то число на всеки месец, следващ този през който са усвоени суми по
кредита. В случай, че Клиентът погасял в пълен размер всичките си
задължения, натрупани през съответния месец до 15-то число на следващия
месец, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия към Рамковия договор
последният ползвал безлихвен период по кредита, който започвал да тече от
датата на първата транзакция и можел да продължи до изтичане на срока за
договора за кредит. Ако до 15-то число на даден месец не погасял общата
сума на всичките си задължения, посочена в последното месечно извлечение,
считано от 16-то число на същия месец, формираното салдо по кредита
започвало да се олихвява с лихва в размер на 18,5% на годишна основа,
съгласно чл. ал. 1 от Рамковия договор. В този случай, за да се счита за
редовно обслужван кредита, Клиентът дължал в срок до 15-то число на всеки
1
месец да издължава минимална погасителна вноска по кредита, посочена в
месечно извлечение, което се изпращало на Клиента на посочения от него
адрес. Минималната погасителна вноска представлява сбор от непогасеното
превишение над договорения максимален размер (лимит) на предоставения
кредит, дължимите лихви по кредита, посочени в последното месечно
извлечение; начислените съгласно ценовата листа на издателя, но неплатени
такси и комисионни, посочени в последното месечно извлечение и 3 % от
дължимата за конкретния месец главница. Твърди, че в периода след
03.10.2017 г., Ф. Т. А. извършила платежни операции, чрез изпълнението на
които усвоявала суми в рамките на предоставения кредитен лимит. Видно от
приложената към настоящата искова молба справка за дълга на Ф. Т. А.
последната извършила транзакции, изразяващи се в теглене на пари в брой
(ATM cash). Към момента на подаване на настоящия иск, ответникът имал
непогасено задължение към дружеството за главница по договора в размер на
1451,52 лева. Размерът на договорните лихви, които не били погасени за
периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2023 г. били в размер на 807,08 лева.
Размерът на договорните такси, които не били погасени за периода от
01.04.2020 г. до 31.03.2023 г. били в размер на 807 лева. Размерът на
претендираните задължения по пера за главница, договорни лихви и
договорни такси можел да бъде установен от подробна счетоводна Справка за
дълга Ф. Т. А., с ЕГН ********** към дата 31.03.2023 г.. Прилага препис от
Уведомление за настъпила предсрочна изискуемост с покана за погасяване с
изх. № 20230718 от 11.04.2023 г., което следвало да се счита за връчено на
страната заедно с преписът от подадената от дружеството искова молба.
Сочи, че съгласно актуалната практика на ВКС - Решение № 10 от 25.02.2020
г. на ВКС по тълк. дело № 16/2019 г., II т.о., ТК, ако исковото производство
по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният
иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното
право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно
упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право
се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на
изискуемостта на вземането. Когато изявлението на ищеца за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем било инкорпорирано в исковата молба или в
отделен документ, представен като приложение към исковата молба,
изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата
молба с приложенията към нея на ответника - кредитополучател, ако са
налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки.
Горепосочените суми ответникът можел да заплати по следната банкова
сметка на „Т.Ф.С.” АД в „И.” АД, IBAN: ****, BIC: ****.
С уточнителна молба от 16.02.2024 г. процесуалният представител на
ищцовото дружество заявява, че цената на исковете е: претендирана главница
в размер на 1451,52 лева (хиляда четиристотин петдесет и един лева и
петдесет и една стотинки); претендирани договорни лихви в размер на 807,08
лева (осемстотин и седем лева и осем стотинки) за периода от 01.04.2020 г. до
2
31.03.2023 г; и претендирани договорни такси в размер на 807 лева
(осемстотин и седем лева) за периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2023 г. или
общо претендирана сума в размер на 3065,60 лева. Сочи, че Рамковият
договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от
03.10.2017 г. бил сключен съгласно разпоредбите на Закона за платежните
услуги и платежните системи и Закона за потребителския кредит. Процесният
рамков договор уреждал взаимоотношенията между ТФС и Клиента във
връзка с: издаването, предоставянето и ползването на платежни карти и други
подобни платежни инструменти; откриването, обслужването и закриването на
платежна сметка; извършването на платежни и други операции; усвояването,
ползването и погасяването на потребителски кредити, отпуснати на Клиента
във връзка с изпълнението на платежни операции. В изпълнение на чл. 7 от
договора, дружеството предоставило на клиента платежна карта Транскарт
Classic, по силата на който на последния бил отпуснат револвиращ
потребителски кредит в размер до 1 500 лева. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от
сключения рамков договор Клиентът заплащал задълженията си по договора в
срок до 15-то число на всеки месец, следващ този през който били усвоени
суми по кредита. В случай, че Клиентът погасял в пълен размер всичките си
задължения, натрупани през съответния месец до 15-то число на следващия
месец, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия към Рамковия договор
последният ползвал безлихвен период по кредита, който започвал да тече от
датата на първата транзакция и можел да продължи до изтичане на срока за
договора за кредит. Ако до 15- то число на даден месец не погасял общата
сума на всичките си задължения, посочена в последното месечно извлечение,
считано от 16-то число на същия месец, формираното салдо по кредита
започвало да се олихвява с лихва в размер на 18,5% на годишна основа,
съгласно чл. 9, ал. 1 от Рамковия договор. В този случай, за да се счита за
редовно обслужван кредита, Клиентът дължал в срок до 15-то число на всеки
месец да издължава минимална погасителна вноска по кредита, посочена в
месечно извлечение, което се изпраща на Клиента на посочения от него адрес.
Минималната погасителна вноска представлявала сбор от: непогасеното
превишение над договорения максимален размер (лимит) на предоставения
кредит, дължимите лихви по кредита, посочени в последното месечно
извлечение; начислените съгласно ценовата листа на издателя, но неплатени
такси и комисионни, посочени в последното месечно извлечение и 3 % от
дължимата за конкретния месец главница. В периода след 03.10.2017 г., Ф. Т.
А. извършила платежни операции, чрез изпълнението на които е усвоявала
суми в рамките на предоставения кредитен лимит. Заявява, че на 13.10.2017 г.
от страна на ответницата било извършено теглене на пари на POS терминал
„И.“ АД - Клон К. в размер на 1 500 лв. На 22.12.2017 г. от страна на
ответницата била направена вноска в офис на EasyPay в размер на 48,48 лв.
Непогасената главница от страна на ответницата била в размер на 1451,52 лв.
Заявява, че съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия към Рамков Договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 03.10.2017 г., с
3
изтичането на гратисния период /до 15 - то число на месеца/ се погасявали
задълженията, натрупани към последна дата на предходния месец/, т.е. от 16-
то число и на основание чл. 9, ал. 1 от Договора, била уговорена
възнаградителна по своя характер лихва за използване на предоставените
средства в размер на 18,5% на годишна основа. Претендираната с исковата
молба договорна лихва в размер на 807,08 лева била начислена ежемесечно за
периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2023 г.
С уточнителна молба от 13.05.2024 г. процесуалният представител на
ищцовото дружество заявява, че сумата с основание такса за обслужване на
кредита общо в размер на 807,00 лв. била формирана като сбор от дължимите
и незаплатени напомнителни такси за просрочие и дължимите такси месечно
извлечение. Действията, за които се дължали начислените и претендирани
напомнителни такси в размер на 735лв. за периода от 01.04.2020 г. до
31.03.2023 г. са следните: В член 37, ал. 6 от Общите условия към Рамковия
договор, било посочено, че ТФС извършвал дейностите по ал. 1 ежемесечно,
до пълното погасяване на предсрочно изискуемите задължения на Клиента по
сключения рамков договор, за което Клиентът дължи ежемесечно такси за
изпращане на уведомителни съобщения съгласно ценовата листа. В
конкретния случай ответницата не изпълнила задължението си за погасяване
на минималните погасителни вноски по кредитите, поради което и на
основание чл. 37, ал. 1 и ал. 6 от горепосочените Общи условия към Рамковия
договор, от страна на ТФС ежемесечно били извършвани гореописаните
дейности и били изпращани уведомителни съобщения за което и са
начислявани напомнителни такси съгласно Ценовите листи към Рамковия
договор. Действията, за които се дължали начислените и претендирани такси
месечни извлечения в размер на 72,00 лв. за периода от 01.04.2020 г. до
31.03.2023 г. са следните: Съгласно чл. 39 от Общите условия към Рамковия
договор, веднъж месечно ТФС предоставял на Клиента месечно извлечение
със съдържание, дефинирано в общите условия. ТФС можело да предоставя
месечното извлечение по ал. 2 по един от следните начини: 1. на хартиен
носител; 2. чрез електронния профил на Клиента; 3. чрез електронна поща; 4.
на друг дълготраен носител. Обстоятелството, че Клиентът не получил
месечно извлечение, не го освобождавало от задължението да погаси в срок
дължимите от него суми съгласно рамковия договор, общите условия и
ценовата листа. В конкретния случай на ответницата ежемесечно били
предоставяни месечни извлечения, поради което са начислявани и такси за
изпратените месечни извлечения Ценовите листи към Рамковия договор.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Ф. Т. А., ЕГН
**********, да заплати на „Т.Ф.С.” АД, с ЕИК *********, произтичащи от
сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити от 03.10.2017 г.: главница в размер на 1 451,52 лева
(хиляда четиристотин петдесет и един лева и петдесет и една стотинки);
договорни лихви в размер на 807,08 лева (осемстотин и седем лева и осем
стотинки) за периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2023 г; договорни такси в
4
размер на 807 лева (осемстотин и седем лева) за периода от 01.04.2020 г. до
31.03.2023 г.
Претендира разноски в производството.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът не е подал отговор на
исковата молба.
Ищецът „Т.Ф.С.” АД – редовно призовани, не изпраща процесуален
представител.
Ответникът Ф. Т. А. – редовно призована, не се явява.
След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото
доказателства съдът намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 240, ал. 1 и ал.2 от ЗЗД във връзка с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 10а от ЗПК.
По иска за сумата от 1 451,52 лева главница - иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК в тежест на ищеца е да
докаже сключен с ответника рамков договор за предоставяне на платежни
услуги и потребителски кредити, по който е престирал дължимото,
настъпилата изискуемост и размера на дължимата сума.
По иска за договорна лихва в размер на 807,08 лева по чл. 240, ал. 2 от
ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ГПК в тежест на ищеца е да докаже че е уговорена
възнаградителна лихва, както и размера на вземането.
По отношение на иска за заплащане на договорни такси в размер на 807
лв. - чл. 10а от ЗПК в тежест на ищеца е да докаже, че са уговорени такива.
По делото е представен Рамков договор за предоставяне на платежни
услуги и потребителски кредити от 03.10.2017 г., по който съгласно чл.1 от
Договора в ползва на ответницата е следвало да бъде издадена и предоставена
платежна карта; да се открие и обслужва платежна сметка; да се извършват
платежни операции; да се усвои, ползва и погаси потребителски кредит.
Съгласно чл. 6 от Договора във връзка с изпълнение на платежните
операции чрез платежни карти Т.Ф.С. отпуска на клиентите си потребителски
кредити при условията на настоящия рамков договор, общите условия и
ценовата листа. Съгласно чл. 7 първоначално уговореният лимит на всеки
кредит е в размер на 1 500 лв. От всичко гореизложено може да се приеме,
че между страните са били налице договорни отношения, по силата на които
ищецът е изпълнил договорните си задължения като е отпуснал револвиращ
потребителски кредит в размер на 1500 лева и е издал и предал на
ответницата платежна карта.
В исковата молба ищецът излага аргументи от сключения Договор, а
именно при какви условия се извършват плащанията по потребителския
кредит – чл. 11 от Договора. Също така поясняват, че кредитът не е редовно
обслужван и има натрупани суми за плащане – освен непогасена главница, но
5
и договорна лихва, като кредиторът е претендирал лихва, която е начислена
за периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2023 г. Тази сума от 807,08 лева.
посочена в исковата молба, представлява договорна лихва съгласно
процесния договор (чл. 9) и се начислява до момента, в който съгласно
условията за прекратяване на Договора (чл. 22) е изпратено известие за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. В настоящия случай
предизвестието за прекратяване на договора и обявяване на предсрочната
изискуемост е извършено с исковата молба.
Следва да се отбележи, че процесният кредит е револвиращ с лимит от
1500 лева и се усвоява чрез трансакции с предоставената платежна карта. Към
момента, в който ответницата е спряла да внася минимално дължимите
вноски по револвиращия кредит от дружеството ищец твърдят и представят
извлечение на справка, видно от която от 01.04.2020 г. до 31.03.2023 г. са
начислени такси за напомнителни съобщения и такса за месечно извлечение –
общо сумата от 807 лв. Това право на кредитора е уредено в чл. 14, ал. 1, т. 3
от Рамковия договор. По делото са представени и Ценови листи към
Рамковия договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити, касаещи и двата вида платежни карти Транскард и Транскард
Мастеркард, видно от които дружеството кредитор има право и начислява 20
лева такса за всяко изпращане на уведомително съобщение за закъснение в
погасяването на задълженията по кредитите и 2 лева такса за месечно
извлечение на хартиен носител. Видно от представената справка към исковата
молба ищецът за период от почти три години всеки месец е начислявал
именно тези такси до формиране на сумата от 807 лева.
По делото е назначена и приета съдебно- счетоводна експертиза с вх. №
7294/20.05.2024 г. по искане на ищеца, която потвърждава след изчисления,
че дължимите суми съгласно представените справки от „Т.Ф.С.“ АД са
именно сумите, посочени в исковата молба: 1451,52 лв. – главница, 807,08
лева. – възнаградителна лихва; 807,00 лв. – договорни такси от които:
напомнителна такса - 735,00 лв. и такса месечно извлечение - 72,00 лв. Съдът
я кредитира като обективно и безпристрастно изготвена.
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и следва да съдържа годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
6
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Видно от представения Рамков договор – чл. 10, годишният процент
разходи е представен като краен процент - 23,84 %, но в него не са посочени
по вид и размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както са
описани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Не е ясна методиката на
формиране годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти
точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР.
Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е
необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на
финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от
сключване на договора. Ето защо е нарушена императивната разпоредба на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
В договора за потребителски кредит следва да е ясно разписана
методиката за изчисляване на ГПР и данните въз основа на които е направено
това изчисляване. Неспазването на тези изисквания и посочването на неверен
ГПР засяга два от съществените принципа – лоялна конкуренция и защитата
на потребителите, поради което това нарушение е съществено и следва да
води до недействителност на целия договор по смисъла на чл. 22 ЗПК. Ясното
посочване на ГПР не е самоцел, а помага потребителя да направи информиран
избор кой кредитен продукт да избере и е пречка пред развитието на нелоялна
конкуренция и заблуждаващи търговски практики.
В настоящия случай кредиторът иска връщане на главница 1451,52 лева
и същевременно претендира от ответницата сумата от 1 614,08 лева. лева
лихви и такси т. е. сума по-голяма от главницата. Видно от представените
ценови листи, в същите са посочени такси, които е трябвало, но не са
отразени в ГПР. Ето защо съдът намира, че е нарушена императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
С оглед изложеното процесният договор е недействителен на основание
чл. 22, вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, 10 и 12 ЗПК и чл. 10а ЗПК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК в случай че договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Видно от представените доказателства, размерът на предоставения
кредит е 1500 лв., като от страна на ответника са установени плащания в
размер на 48,48 лв. Следователно ответникът дължи на ищеца сумата от
1451,52 лв., която е чиста сума по кредита след приспадане на направените
плащания.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно на уважената част от
исковете, ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 264,23 лева,
7
представляващи държавна такса и разноски за вещо лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф. Т. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: **** да
заплати на „Т.Ф.С.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**** следната сума, произтичаща от сключен Рамков договор за предоставяне
на платежни услуги и потребителски кредити от 03.10.2017 г. главница в
размер на 1451,52 лева (хиляда четиристотин петдесет и един лева и петдесет
и две стотинки), като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за договорни лихви в
размер на 807,08 лева (осемстотин и седем лева и осем стотинки) за периода
от 01.04.2020 г. до 31.03.2023 г. и претендирани договорни такси в размер на
807 лева (осемстотин и седем лева) за периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2023
г. като неоснователни.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, Ф. Т. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: **** да заплати на Т.Ф.С.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: **** разноски в размер на 264,23 лв. за
държавна такса и вещо лице, съразмерно с уважената част от иска.
Горепосочените суми ответникът може да заплати по следната банкова
сметка на „Т.Ф.С.“ АД в И.” АД, IBAN: ****, BIC: ****.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
8