№ 630
гр. Бургас, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20222100500732 по описа за 2022 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от Н. ИВ. ИВ., ЕГН ********** от гр.
Бургас, ул. „Ц.С.п.“ № **, ет. *, чрез адвокат Ирина Камбурова от АК –
Бургас, против Решение № 687 от 13.04.2022 г., постановено по гр. дело
№8960/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил
исковете на въззивника срещу Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Княз
Александър Батенберг“ №1, с правно основание чл.344 ал.1, т.1–3 КТ за
признаване за незаконно на уволнението му, извършено със заповед №
122/22.10.2021 г. на Изпълнителния директор на **** и за отмяната му, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „з.и.д. на ****“ и
за осъждането на работодателя да му заплати обезщетение за оставяне без
работа за периода от 27.10.2021 г. до 27.04.2022 г. в размер на 21 555,21 лева,
ведно със законната лихва начиная от подаване на исковата молба на
22.12.2021 г. до окончателното изплащане, като е осъдил въззивника да
заплати на въззиваемата страна сумата от 200 лева – разноски за
1
юрисконсултско възнаграждение.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който счита същото за незаконосъобразно и неправилно.
Твърди, че правоотношението е прекратено на 27.10.2021 г., а не както е
приел първоинстанционния съд – на 02.11.2021 г. Счита, че
първоинстанционния съд не е оценил правилно представените по делото
доказателства. Моли да отмени обжалваното решение и удовлетвори
претенцията. Претендира разноски по делото. Излага съображения.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, ЕИК *********, с който
счита съдебното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го
потвърди. Цитира съдебна практика. Счита, че извършеното връчване на
заповедта на 02.11.2021 г. е редовно. Излага подробни съображения. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК,
от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред Районен съд - Бургас е с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 – 3 от КТ.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че въззивникът Н.И. е бил назначен с трудов
договор от 11.07.2017 г., сключен с изпълнителния директор на ****, на
длъжността „з.и.д. на ****“. Също така е безспорно, че със заповед №
122/22.10.2021 г. на изпълнителния директор на **** на основание чл.19а,
ал.2 от Закона за администрацията и чл.4, ал.4 от Устройствения правилник
на ИАРА, считано от деня на връчването е прекратено трудовото
правоотношение по преценка на органа, който назначава служителя без
предизвестие. Няма спор по делото, че първоначално е направен опит да се
връчи заповедта на въззивника, но същият не е открит, служители на
агенцията са направили опит заповедта да бъде връчена на съпругата на
въззивника, но тя е отказала да получи документа, а в последствие заповедта
е била де факто редовно връчена на страната на 02.11.2021 г.
2
Спори се по делото кога е моментът на връчване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение и какви са обстоятелствата в тази
връзка, съобразно факта, че в периода 27.10.2021 г. – 02.11.2021 г.
въззивникът е ползвал отпуск по болест.
Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и е
достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящия съд, който на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.19а, ал.2 от Закона за администрацията,
правоотношенията със заместник-министрите, областните управители,
заместник областните управители, както и с посочените в чл.19, ал.4 от
същия закон еднолични органи, техните заместници и членовете на
колегиални органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа,
който ги назначава, съответно определя, по негова преценка. Съгласно чл.19
ал.4 от ЗА изпълнителния директор на изпълнителна агенция е посочен в
разпоредбата на закона, като в този смисъл за въззивника, който е заемал
длъжността з. на и. д. на ****, е важима разпоредбата на посочения текст.
Прекратяването на трудовото правоотношение с лицата по чл.19 от ЗА
е на основание чл.19а, ал.2 ЗА без предизвестие по преценка на органа, който
ги назначава. Това основание за освобождаване е специално, като преценката
не е обвързана с основанията по КТ, а е по целесъобразност и в този смисъл
не подлежи на съдебен контрол. В случая следва да се прецени и проследи
дали лицето е назначено на някои от длъжностите по чл.19а ал.1 ЗА, за която
съответно се прилага чл.19а, ал.2 ЗА и дали освобождаването от длъжност е
станало от съответния орган. Липсват изисквания да бъде мотивирана
заповедта чрез посочване на фактически основания, тъй като те са въпрос на
целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол.
Изложеното във въззивната жалба е досежно надлежното връчване на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и момента от който
тя е породила правните си последици. Действително заповедта за
прекратяване на трудовия договор е издадена на 22.10.2021 г., като в нея е
посочено, че тя следва да бъде връчена за да влезе в сила. Твърди се, че в
трудовата книжка на въззивника И. е посочено, че правоотношението е
прекратено на 27.10.2021 г., а в действителност заповедта е връчена на ищеца
на 02.11.2021 г., след като същият е подал изрично писмено заявление за това
3
и в този смисъл именно на 02.11.2021 г. въззивникът е подал изрично писмено
заявление за това да му бъде връчена заповедта, което е сторено на 02.11.2021
г. Действително по делото се установява, че заповедта с която е прекратен
трудовия договор не е връчена на въззивника на 27.10.2021 г. и в този смисъл
прекратяването на трудовото правоотношение не е възникнало на посочената
дата. Трудовото правоотношение на практика е прекратено на 02.11.2021 г.
Както беше посочено по-горе, от 27.10.2021 г. до 02.11.2021 г. въззивникът е
бил в болнични, което обстоятелство сочи според въззивника на нарушение
на чл.333 ал.1 т.4 от КТ – връчване на заповед по време на ползване на отпуск
по болест. В случая обаче, с оглед спецификата на трудовото
правоотношение, за него е неприложима разпоредбата на чл.333 ал.1 от КТ,
поради което работникът не се ползва от предвидената в Кодекса закрила. В
този смисъл е без значение в настоящото исково производство в кой момент
заповедта за прекратяване на трудовия договор е влязла в сила. От значение е
обстоятелството, че прекратяването е извършено от компетентния за това
орган, по преценка на последния и при спазване на условията на чл.19а, ал.2
от ЗА. Това налага обжалваното решение като правилно и законосъобразно
да бъде потвърдено. Процесуалният представител на ИАРА е поискал
юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде присъдено на страната
в размер на 200 лева.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 687 от 13.04.2022 г., постановено по гр.
дело №8960/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Н. ИВ. ИВ., ЕГН **********, чрез адвокат Ирина
Камбурова от АК – Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Ц.С.п.“ № **,
ет. *, да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Княз
Александър Батенберг“ №1, сумата от 200 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
4
срока, указан в протоколно определение № 865/14.06.2022 г. на Окръжен съд
– Бургас.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5