№ 250
гр. София , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000503010 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ищеца Ч. К. Т., подадена
срещу решението на Софийския градски съд, І Гражданско отделение, 23 състав,
постановено на 11.01.2020 г. по гр. дело № 14 459/2018 г., коригирано с решение за
поправка на очевидна фактическа грешка от 21.07.2020 г., с което искът му, предявен
на осн. чл.226 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, е
отхвърлен изцяло.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на градския съд е необосновано и
незаконосъобразно. Излагат се съображения, че са неверни констатациите на съда за
липса на силна и емоционална връзка между ищеца и неговия дядо, загинал при ПТП.
Твърди се, че крайните изводи в първоинстанционното решение противоречат на
събраните по делото доказателства. Оспорва се също приетото в мотивите на
първоинстанционното решение, че показанията на свидетелката Х. С. следва да се
ценят при съобразяване на разпоредбата на чл.172 от ГПК.
Иска се отмяна на решението и уважаване на иска в пълния му предявен размер.
Срещу жалбата на ищеца е подаден отговор от ответника по иска „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, в който се излагат подробни съображения за
неоснователността на жалбата.
1
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид оплакванията на жалбоподателя и становището на
въззиваемия ответник, намира следното:
От приложеното към исковата молба удостоверение за родствени връзки се
установява, че ищецът Ч.Т., роден на 09.11.2002 г., е внук на Б. С. К. – син на дъщеря
му Р. Б. С.– Т..
По делото не се спори, че Б. К. е загинал при ПТП, настъпило на територията на
Република Сърбия на 05.03.2016 г.
Към исковата молба е приложен в превод от сръбски език препис от влязла в
сила присъда, постановена на 01.06.2016 г. от Основния съд в гр. Димитровград –
Република Сърбия. С тази присъда водачът на влекача – С. Г., е признат за виновен за
това, че на 05.03.2016 г. на пътя Суково – Димитровград, на кръстовището при с.
Суковица, поради несъобразена скорост е причинил смъртта на Б. К. и леки телесни
повреди на още две лица – всички пътували в лек автомобил „Мерцедес” с българска
регистрация.
По делото е безспорно, че автомобилът, управляван от С. Г., към датата на ПТП
е бил валидно застрахован за риска „гражданска отговорност” в „ОЗК-Застраховане”
АД.
Механизмът на ПТП и причините за смъртта на Б. К. са установени в
производството пред градския съд от приетата комплексна медицинска и
автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица инж. Е. З. – автоексперт и д-р Т.
Д. – ортопед-травматолог. Установено е, че Б. К. е пътувал на задната седалка на лекия
автомобил „Мерцедес“. На кръстовището за гр. Димитровград и с. Лукавица лекият
автомобилът, в който пътувал К. намалил скоростта или дори бил спрял, с цел
предприемане на маневра завой наляво към с. Лукавица. В същото време зад него се
движел товарният автомобил „ДАФ“, управляван от С. Г.. Поради несъобразяване с
пътната обстановка, водачът на товарния автомобил ударил в задната част лекия,
избутал го напред и след известно време лекият автомобил се установил в насрещната
пътна лента перпендикулярно на пътя.
Автомобилът „Мерцедес“ е бил сериозно деформиран в задната си част.
Смъртта на пътуващия на задната седалка Б. К. е предизвикана от смачкване на
2
гръдния кош и гръдните органи под формата на многократни счупвания на гръдната
кост, серийно счупване на ребра от двете страни, разкъсване на плеврата от висока
степен, цялостно разкъсване на стената на аортата, многократно двустранно разкъсване
на белодробната тъкан, кръвоизлив в двете половини на гръдната кухина, от което е
последвало рязко нарушаване и след това прекратяване на дейността на сърцето и
дишането.
И двамата експерти от комплексната експертиза са изразили становище, че при
този механизъм на ПТП употребата на предпазен колан не би могла да предпази
пострадалия и да предотврати настъпване на леталния изход.
За установяване на неимуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат от
смъртта на неговия дядо, за които претендира обезщетение в размер на 150 000 лева,
градският съд е допуснал до разпит двама свидетели.
Свидетелят И. С., който работел в дружеството, на което изпълнителен директор
бил Б. К., познава и внука му Ч.. Отношенията между дядото и внука били „повече от
прекрасни“. Ищецът бил единственият внук на дядо си и Б. К. прекарвал с него всяко
свободно време, което имал. Водел го на екскурзии и почивки. К. бил и единственият
дядо на Ч., защото родителите на баща му загинали при ПТП няколко години преди
това.
Семейството на Б. К. живеело в кв. „***“, а Ч. и родителите му – в ***. Ч.
споделял с дядо си неща, които не можел или не искал да споделя с родителите си. К.
помагал не само за училището на Ч., но и за голямата част от разходите, родителите на
ищеца разчитали на К.. Свидетелят е разказал, че Б. К. имал планове за образованието
на внука си, искал той да надмине майка си и леля си, много разчитал и залагал на
детето и имало защо. Разглеждали училища и университети „навън“.
Свидетелката Х. С. – леля на ищеца и дъщеря на загиналия Б. К., е разказала
пред съда, че отношенията между дядото и внука били изключително близки, връзката
помежду им била силна. Цялото семейство много тежко изживяло смъртта на бащата
на свидетелката. Ч. се затворил в себе си изключително много, това се отразило и на
ученето му, имал няколко двойки след смъртта на дядо му, спрял да говори, постоянно
мълчал. Двамата се наричали гальовно „деди“, всички ваканции ходили заедно на
почивки, някои от тях в чужбина, с личния шофьор на Б. К.. Били заедно многократно
на почивка в Италия, в Гърция, на ски в Австрия.
Понеже и свидетелката, и сестра й и нейният съпруг работели в „държавния
сектор“, Б. К. бил „основен приход на финанси“. Всички тържества се организирали от
3
К. и затова била силна емоционалната връзка между дядото и внука. В ранна детска
възраст Ч.чо рисувал картини и ги продавал на дядо си за по 10 лева, а като видял че
можел да изкара 20 лева, започнал да му ги продава по 20 лева, а дядо му си ги
подреждал в къщи. Дядото по собствена инициатива посещавал организирани събития
за образование в чужбина, оскал след 7-ми или 8-ми клас Ч. да отиде да учи в Германия
в частно училище с английски език. Ч. вече е в „напреднал пубертет“ и му е
необходима мъжката подкрепа. Ищецът живее с баща си и майка си, но много често
прекарвал времето си с дядо си.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:
В т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС
е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък освен лицата, посочени в Постановление №
4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
по изключение обезщетение може да претендира всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Следователно, за да бъде уважена претенция за обезщетяване на
нематериални вреди, претърпени от внук в резултат от смъртта на негов дядо, следва да
са установени такива обстоятелства, които да обосновават изключението.
В съобразителната част на цитираното Тълкувателното решение е разяснено, че:
Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и
сестри, баби/дядовци и внуци; В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-
близкия родствен и семеен кръг; Връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик; В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта
на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС – че в
случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
4
В решение № 92 от 17.11.2020 година, постановено по реда на чл.290 от ГПК по
касационно т. дело № 1275/2019 г. от ВКС, ІІ т.о., се приема, че за да се приложи
цитираното изключение, е необходимо да са налице следните предпоставки:
1. Да е създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия
обезщетението и
2. Да са претърпени действително такива неимуществени вреди, които
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната
връзка.
В същото решение се посочва още, че „за да се приеме, че между изброените
роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с
произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски
обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за
нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо
към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на
внуците от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на
родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/ родителите и
др.)…“
В настоящия случай се установяват обичайните за едно задружно семейство
отношения на обич и привързаност между ищеца и неговия дядо. Установява се, че
внукът е понесъл тежко смъртта на дядо си, затворил се, мълчал, това се отразило и на
успеха му в училище. Няма данни, ищецът да е бил отглеждан от дядо си, който да е
заместил родителите му, да е живял заедно с него. Не се установява, мъката от загубата
на дядото да е довела до особено тежки последици за психиката на внука.
Установените от свидетелите нематериални вреди не могат да обосноват изводи за
прилагане на цитираното по-горе изключение. Не подлежат на обсъждане като
относими към претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди данните за
пропусната финансова подкрепа, каквато е била очаквана от загиналия Б. К..
С оглед на горните съображения, въззивният съд намира, че като е отхвърлил
иска на Ч.Т., градският съд е постановил едно обосновано и законосъобразно решение,
което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на въззивното производство, в полза на ответника по жалбата
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Съдът
съобразява обстоятелството, че междувременно жалбоподателят е навършил
пълнолетие.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА р ешението на Софийския градски съд, І Гражданско
отделение, 23 състав, постановено на 11.01.2020 г. по гр. дело № 14 459/2018 г.,
коригирано с решение за поправка на очевидна фактическа грешка, постановено на
21.07.2020 г.
ОСЪЖДА Ч. К. Т. с ЕГН ********** от гр. ***, кв. ***, ул. „К. Г.“ № 41 да
заплати на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ул. „Света София“ № 7 разноски за производството пред
Софийския апелативен съд, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 /сто и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6