Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 14.05.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на тринадесети февруари
през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:
Росен Димитров
при секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 3882 по описа за 2018 год., за да
се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с
правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, от В.В.С., ЕГН **********,
чрез процесуалния му представител адв. Р.М. против ЗАД „ОЗК - З.“ АД, гр. София за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни
увреждания, получени в
резултат от ПТП на
01.09.2017 г. в размер на сумата от 26 000 лв., ведно със законна
лихва върху посочената сума от 01.09.2017 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че настъпилото
на 01.09.2017
г. ПТП , при което е пострадал е по вина на водачът на
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с per. № ****** Н.Ч., който
нарушил правилата за движение по
пътищата, като навлязъл
в лентата за насрещно движение, по която в този
момент, в срещуположната посока, се движел
управляваният от В.С. лек автомобил „Фолксваген“,
модел „Голф“, с per. №******.
Твърди, че в следствие настъпилата катастрофа са му били причинени травми
на корема и на гръдния кош. Посочените травматични увреждания довели до физически и
психически болки и страдания и променили живота му в отрицателна насока.
Ищецът поддържа чрез своя
пълномощник предявения иск, моли съда да го уважи така както е предявен и претендира присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
от ЗА.
ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД, гр. София оспорва
изцяло предявения иск по основание и размер. В тази връзка оспорва,
че е настъпило застрахователно събитие, поради липса на
доказателства за настъпил деликт, оспорва, че е налице вина
на водача Н.Б.Ч., както и механизма на ПТП. При условията
на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
поради нарушение на чл. 6 от
ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП
и чл. 44 и сл. ЗДвП. В тази връзка
излага, че ищецът сам се
е поставил в опасност, като не е взел
необходимите мерки, за да подсигури
собствената си безопасност, с което е допринесъл за настъпването
на вредоносния
резултат. На следващо място твърди, че е налице
съпричиняване от страна на ищеца и поради
нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, тъй като
ищецът е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, като по този
начин тялото му се е движело
свободно в купето на автомобила, удряйки се в различни
твърди и тъпи предмети, вследствие на което са
му причинени телесни увреждания. Оспорва и претенцията за лихва, както
и началният момент, от който се
претендира по арг. от разпоредбата
на чл. 409 КЗ. Претендира разноски.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения Двустранен констативен протокол за ПТП от 01.09.2017 г. се установява, че на 01.09.2017 г.,
около 08:10 ч., път SML
1008 е настъпило ПТП, при което управлявания от В.С. лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с per. №****** е бил блъснат челно от навлезлия в неговата лента за движение
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с per. № ****** управляван от Н.Ч..
Не е спорно и се установява от
справката от ГФ на л.11 от делото, че към датата на настъпване на ПТП е бил
налице валиден застрахователен договор по полица №
BG/23/117000828143, валидна до
16.03.2018 г. за марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с per. № ****** при ответното застрахователно дружество.
По делото е изслушана КСМАТЕ, заключението на която съдът възприема като
обективно и компетентно. Съобразно същото ПТП-то е настъпило на 01.09.2017
г. около 08:00 ч. в светлата
част на денонощието
по път SML 1008 от с. Баните към
с. Вишнево, планински път с множество завои. Пътят е
платно за движение, съдържащо една пътна лента
от асфалт, напукан, с неравности. От двете страни
има банкет, покрит с чакъл. Широчината на платното за
движение е 3,50 м, банкетът
отляво в посока от с. Баните към
с. Вишнево е с широчина 1
м, а отдясно е 1,50 м. За да се разминат
автомобили, е необходимо да излязат с десните
си ходови колела върху банкета
отдясно.
Докато преодолява ляв за него завой
лекият автомобил марка „Фолксваген“ модел „Поло“ с per. № ****** се движи със
скорост 35 км/ч. и навлиза в насрещната лента за движение,където по същото време с посока от с. Вишнево
към с. Баните се движи лек
автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с per. № ******, управляван
от В.В.С. със скорост от 35
км/ч. Последният е бил навлязъл с
десните си колела в банкета. Между двата леки
автомобила настъпва удар. Контактът е между предните леви краища на
двата автомобила. Ударът и за двата
автомобила е кос челен.
От заключението в медицинската му част се установява,че от амбулаторни
листове
№ 146/01.09.2017. ,№ 1927/01.09.2017. и №
147/04.09.2017. 11,00 ч., е поставена диагноза контузия на гръдния кош, която според експерта е много обобщаваща, без да са описани
морфологични изменения на кожата - кръвонасядания и охлузвания. Наличието само на описаната контузия
сочи за незначително
придвижване на тялото напред, което може да
се осъществи поради задържането му от правилно
поставен и работещ предпазен колан.
Свидетелят Н.Ч., водач на лек
автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“, установява, че пътят бил
тесен и малко навлязъл в другото платно , където настъпил удара. И двамата с
другия шофьор били добре,нямали необходимост от медицинска помощ. Обадили се на
полицията,която след като дошла ги тествали само за алкохол,като и двете проби
са били отрицателни.
Свидетелят Е.А., съпруга на ищеца, установява с показанията си, че веднага
след като научила за ПТП се свързала с ищеца,който й казал само ,че е жив.Около
месец имал болки в гърдите,ходил на лекар в гр.Смолян,бил лекуван с
лекарства.Освен физическите болки имал и психически стрес от катастрофата,ходил
на психиатър.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД, според която всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на
същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага
до доказване на противното.
По делото няма спор, че за увреждащия лек автомобил към датата на
настъпване на ПТП е бил налице валиден застрахователен договор за риска
„гражданска отговорност“ при ответното дружество.
В настоящия случай се установи, че на 01.09.2017
г., около 08:10 ч., по път SML 1008 е настъпило ПТП ,
при което в нарушение на чл.15,ал.1 и чл.44,ал.1 ЗДвП, лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Поло“, с per. № ****** управляван
от Н.Ч. е навлязъл в лентата за насрещно
движение и ударил челно с
предната си лява част лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ управляван от В.В.С..
От събраните по делото доказателства не се установи да са настъпили обективно
претендираните от ищеца вреди.
На първо място двамата водачи ,вкл. ищецът, са подписали непосредствено
след произшествието двустранен протокол за ПТП-то, какъвто се оформя, когато от пътнотранспортното
произшествие са причинени само имуществени вреди, и има съгласие между
участниците в пътнотранспортното
произшествие относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване. Ако ищецът е имал увреждания е следвало при пристигането на органите на
полицията да поиска съставяне на протокол за ПТП с пострадали лица,но това не е
направено.
На второ място от приложените с исковата молба амбулаторни листове не са
установени обективни наранявания на ищеца, охлузвания или натъртвания, който да
сочат наличие на твърдяната контузия. Състоянието му е описано като задоволително,
а наличието на болка е само по субективни показания на ищеца, но без обективни
находки за увреждания, дори при рентгеновото изследване. Горното кореспондира и
с показанията на св.Ч., че след инцидента и двамата са били добре и без
увреждания.
На последно място съдът не кредитира показанията на св.Арнаудова, която е
съпруга на ищеца и която установява,че съпругът й е бил много зле, едва се движел
и имал силни болки около месец след инцидента. Тези показания не кореспондират
с медицинската документация по делото и вероятно са продиктувани единствено от
близките отношения на свидетеля с ищеца с цел положително за него решение.
Вредите като елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД следва да се
докажат от ищеца и след като това не е направено по един несъмнен начин,същия
следва да понесе неблагоприятните последици.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за
претърпени неимуществени вреди неоснователен,тъй като не се доказа твърдението
на ищеца,да е понесъл физически и психически увреди от процесното ПТП.Ето защо
искът следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът следва да заплати на ответника сумата от 400
лв. деловодни разноски и сумата от 1572 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения В.В.С., ЕГН **********, чрез
процесуалния му представител адв. Р.М., със съдебен адрес:*** против ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ******, гр.
София, ул. „********
иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания,
получени в резултат от ПТП на 01.09.2017 г. в размер на сумата от
26 000 лв., ведно със законна лихва върху
посочената сума от 01.09.2017 г. до окончателното й изплащане като неоснователен.
ОСЪЖДА В.В.С.,
ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ****** разноски по делото в общ размер от 1972 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: