РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Казанлък, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20225510102043 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от С. Е. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: **** против И. С. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ****. Ищецът твърди, че на 05.08.2022 год. получил
съобщение за подадено възражение от И. С. Б. срещу издадена Заповед за
изпълнение № **** год. по ч.гр.д. № **** г. по описа на Районен съд
гр.Казанлък. В подаденото възражение против заповедта за изпълнение било
посочено, че същата не дължи претендирана сума, че не се познават със С. С.,
че тези пари били за сестра й. Подаването на възражение от страна на
длъжника, обуславяло правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК. Със Заповед за
изпълнение № **** год. И. Б. е осъдена да заплати на кредитора С. С. сумите
9 779,15 лева, равностойни на 5 000 евро, предоставен заем, платени по
банкова сметка на длъжника, ведно със законната лихва от 09.06.2022 год. до
изплащане на вземането, 2 145,97 лева лихви върху главницата за периода от
08.04.2020 год. до 06.06.2022 г., държавна такса в размер на 238,50 лева и адв.
възнаграждение в размер на 630 лева, представляващи разноски по делото.
Вземането на ищеца към И. Б. произтичало от предоставен заем в размер на 5
000 евро, платени по сметка на длъжника по посочена от сестра й П. Б.
банкова сметка в И. банка на 18.03.2019 год., като в платежното нареждане
било посочено, че основанието за плащане е „заем“. В уговорения между
страните срок, както и в посочения в нотариалната покана рег. № 5 том 1, № 1
от 03.01.2020 год., И. Б. не върнала заетата сума. Срокът, посочен в
1
нотариалната покана бил до 15 работни дни от получаването й. Поканата била
връчена на длъжника от нотариус Н.К. по реда на чл. 47 от ГПК. Твърди, че
до сега ответницата не била върнала на ищеца никакви суми. Във
възражението си по чл. 414 от ГПК И. Б. посочила, че ищецът знаел, че
парите били за сестра й, но реално посочила личната си банкова сметка.
Какви били отношенията със сестра й не ставало ясно, но било безспорно, че
И. Б. получила сумата и следвало да я върне на заемодателя. Това се
потвърждавало и от извлечение от кореспонденция между П. Б. /сестра на И.
Б./ и С. С. /т. нар. М. в кореспонденцията/. Ако И. Б. не познавала С. С.,
възниквал въпросът защо предоставила данните на сестра си на банковата си
сметка, защо изтеглила сумата и защо не върнала сумата, ако не била за нея.
По данни на ищеца П. и сестра й И. Б. имали намерение да отварят пицария в
И. и не им достигали пари за инвентар. От кореспонденцията се
установявало, че сумата била дадена в заем за започване на търговска
дейност. Същият ден 18.03.2019 год., в който П. Б. писала на С. С., че:
„магазинът е мой“, той превел сумата по банковата сметка на И. Б.. И на
22.03.2022 год. П. Б. потвърдила, че парите били в сметката и благодари на
ищеца. След изтичане на срока, посочен в нотариалната покана - 15 работни
дни след връчването й, ответника И. Б. изпаднала в забава и на основание чл.
86 от ЗЗД дължала обезщетение в размер на законната лихва върху
главницата в размер на 2145,97 лв. за периода от 08.04.2020 г. до 06.06.2022
г.. На основание чл.127, ал. 4 от ГПК, посочва банкова сметка, по която да
бъде изплатена претенцията: IBAN: ****
С уточнителна молба с вх. № 9966/15.09.2022 г. ищецът заяви, че
срокът за връщане бил договарян по телефона, като разговорите се
осъществявали между сестрата на ответника И. С. Б. - П. Б. и ищеца.
Обясненията на П. Б. били, че двете със сестра си щели да правят пицария в
И. и не им достигали пари за оборудване. П. Б. се ангажирала със срок за
връщане на заемната сума от 2 /два/ до 3 /три/ месеца, но в разговора С. С. се
съгласил на 6 /шест/ месеца. Тъй като той нямал никакви контакти със
заемателя И. Б., започнал, след изтичане на шестия месец от плащане на
сумата, да търси отново П. Б., но тя дори спряла да му вдига телефона и не му
отговаряла на съобщенията. Затова отправил нотариална покана на 03.01.2020
год. чрез нотариус Н.К. до заемателя, като дал допълнителен срок от 15
работни дни от получаване на нотариалната покана да му бъде върната
сумата, която дал в заем по банковата сметка на И. Б..
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
И. С. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, дължи на С. Е. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: **** следните суми: 9779,15 лева главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2022 год. до
окончателното плащане, лихви за забава в размер на 2145,97 лв. за периода на
забава от 08.04.2020 г. до 06.06.2022 г. и разноските по настоящото дело за
държавна такса - 238,50 лева., адвокатско възнаграждение - 900 лева и др.,
както и разноските по ЧГД № **** год. на КРС за заповедното производство,
2
като следва: 238,50 лева за държавна такса и 630,00 лева за адвокатски
хонорар.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответницата И. Б.. Заявява, че предявеният срещу нея иск бил допустим, но по
същество бил изцяло неоснователен. Обстоятелствата, на които се основавал
искът били неверни и поради тази причина ги оспорва. Поддържа подаденото
възражение срещу издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № **** г. по
описа на Районен съд - Казанлък. Твърди, че не познава г-н С. и поради тази
причина той не можел да й предостави заем. Вярно било, че претендираната
сума била преведена на нейната банкова сметка в И., но това била договорка
между сестра й П. С. Б. и ищеца. Парите били получени в банката от сестра й
П. С. Б. и това тя не го оспорвала. Не можело да има уговорен между
ответницата и ищеца срок на връщане на претендираната сума, т.к.
комуникация между тях не е имало, както и поради това, че не се познавали.
Извлечението от електронната кореспонденция потвърждавало тезата, че не
ответницата, а сестра й П. се познавала и контактувала със С.. В исковата
молба се сочело, че за ищеца не ставало ясно какви били отношенията между
ответницата и сестра й П. Б.. Отношението й към П. било същото, както към
другата й сестра, както и към родителите й С. и Н.. Важно по това гражданско
дело обаче било друго, а именно: преди С. да заведе това гражданско дело той
търсил съдействието на Районна прокуратура-Стара Загора, ТО-Казанлък и
Районно управление - Казанлък. Образувана била предварителна проверка.
Впоследствие било образувано ДП, водено от разсл. полицай А.Д.. Сочи, че
не знаела какви били основанията на разследващите, но била обявена за
общодържавно издирване. Идвайки си в Република Б., на летище София била
отделена от служител на Гранична полиция, който й обяснил, че била обявена
за общодържавно издирване и принудена да чака, докато те изпълнят
формалностите, които се явявали последица от ОДИ. В указания срок се
явила при разсл. полицай А.Д. в РУ-Казанлък и отговорила на всички,
поставени от него въпроси. Известно време след това научила, че била
проведена очна ставка между С. и сестра й П., в която тя потвърдила, че
парите били за нея и тя ги получила от банката. Какъв бил резултатът от
воденото ДП, за ответницата било неизвестно, но това ДП създало за нея
неимоверни трудности, поради това че, заради безхаберието на полицейските
служители, отмяната на обявената й мярка за ОДИ била твърде забавена и се
наложило да презаверява билетите си за полета. Моли заведеният срещу нея
установителен иск да бъде оставен без уважение като неоснователен и
недоказан. Претендира разноски в производството.
Ищецът, редовно призован за датата на съдебното заседание, се яви
лично като поддържа изложеното в исковата молба. Заявява, че не знаел кой
е получил сумата и кой е изтеглил парите. Парите били преведени по сметка
на И. Б. за отваряне на бизнес със сестра й. Не знаел кой изтеглил парите.
Имал уговорка за връщане на парите с П.. Първо срокът бил 2-3 месеца, но
след като заминал за чужбина й казал 6 месеца, като се върнел от чужбина
3
тогава да ги преведе. Това била уговорката му с П.. След това изпратил
нотариална покана на И. Б.. Предоставил срок от 15 работни дни от датата на
получаването й. Поканата била получена чрез залепване на адреса. Не знаел
дали П. Б. или И. Б. в момента били в Б..
Ответникът, редовно призован за датата на съдебното заседание, не се
явява, но чрез процесуалния си представител поддържа становището,
изложено в писмения отговор.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
РС-Казанлък е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК от С. Е. С., ЕГН **********, против И.
С. Б., ЕГН **********. По образуваното ч.гр.д. № **** г. по описа на РС-
Казанлък била издадена заповед № 805 от 10.06.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 9779,15 лв. – главница,
ведно със законната лихва от 09.06.2022 г. до изплащане на вземането;
2145,97 лв. – лихва за периода от 08.04.2020 г. до 06.06.2022 г. и съдебни
разноски по производството, от които 238,50 лева държавна такса и 630,00
лева адвокатско възнаграждение. В заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е посочено, че вземането произтича от
предоставен заем в размер на 5000 евро, възлизащ в левова равностойност на
9779,15 лева, платени по банкова сметка на длъжника И. С. Б. в И. банка, с
преводно нареждане от 18.03.2019 г. В законоустановения срок по чл. 414, ал.
2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника И. С. Б., в което заявява, че не
познава г-н С., че не е получавала в заем пари от него, че сам заявителят
твърди, че тези пари са за сестра й П. Б.. С разпореждане № 2796 от
07.07.2022 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно
вземането, предмет на заповедта за изпълнение, в едномесечен срок от
получаване на разпореждането като довнесе и дължимата държавна такса. В
изпълнение указанията на съда и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, ищецът е
депозирал искова молба срещу длъжника И. С. Б..
Видно от представения заверен препис от нареждане за превод в
чуждестранна валута, с превод на български език, на 18.03.2019 г. С. Е. С. е
превел по сметка на И. С. Б. в Банка И. сумата от 5000,00 евро, като в
основанието за плащане наредителят С. Е. С. е записал „заем“.
Ищецът С. Е. С. е изпратил до И. С. Б. нотариална покана, в която е
вписал, че на 18.03.2019 г. И. получила в заем от него парични средства в
размер на 5000 евро. П. Б. му била казала да ги преведе по сметка на И., тъй
като на П. й трябвали пари да си отвори пицария в И.. На практика И.
получила сумата в размер на 5000 евро и тя била задължена да ги върне на
ищеца. В случай, че парите не му бъдат върнати в посочения срок – 15
работни дни от получаване на нотариалната покана, по банковата сметка на
ищца в евро в „****“ АД, той имал намерение да търси връщане на сумата по
съдебен ред и да уведоми органите на прокуратурата за извършена измама. В
4
нотариалната покана е вписал, че при разговори с П. Б., тя всеки път му
казвала определен период, в който щяла да му върне заема. Нотариусът
вписал, че нотариалната покана е връчена на И. Б. по реда на чл. 47 от ГПК
със залепване на уведомление на входната врата на жилището, на адреса,
посочен в поканата.
По делото ищецът е представил извадка от електронната му
комуникация със сестрата на ответницата П. Б.. Ищецът е писал на П. Б.:
„Трябва ми адресът, на който живее сестра ти, трите имена и адресът на
банката“. П. Б. е написала адреса и трите имена на сестра си – И. С. Б., адреса
на банката в Д. и акаунт номер. П. Б. е записала: „Това е банковата сметка на
сестра ми, М., (не се спори, че това е обръщението към ищеца) че на моята
може да ми удържат. Благодаря. Звънни като можеш“. След което го е
уведомила: „Всичко е наред, М.. Срещата мина добре вчера. Магазинът е мой.
Ще взема документите другата седмица, като дам останалите пари“. След
превода на парите П. Б. е писала на С. С.: „Парите са тук, М.. Благодаря още
веднъж. До после.“
Изслушан на осн. чл. 176 от ГПК, ищецът С. С. заяви, че не се познава с
ответницата И. Б.. Сочи, че не е комуникирал с И. Б., само с П. Б.. Бил в
пределите на Република Б. по време на комуникацията. За И. не знаел дали
била в Б. в този момент. Нямал връзка с И., само с П. говорил. П. била в И., а
С. бил в Б.. Сочи, че живеел в Б. и в ****. Имал двойно гражданство и по това
време бил в Б..
По делото бяха събрани гласни доказателства.
Свидетелката П. С. Б., водима от ответника по делото, заяви, че знае за
какво е делото. Знаела и размера на сумата, която се претендира. Ищецът й
бил съученик и приятел. Свидетелката живяла 12-13 години в И. с детето си,
сама го гледала. Имала собствени пицарии. След това преустановила бизнеса,
защото сама си гледала детето. След това решила отново да започна бизнес,
като пораснало детето. Винаги с пицарии и с бързо хранене се занимавала.
Обявена била пандемия, детето й се разболяло. Писала на С., че се прибира
спешно в Б.. Контактували с него по месинджър. Детето й било в много тежко
състояние. Бизнес не започнала, била на първи стъпки, подписала
предварителен договор и други документи. Свидетелката имала събрана
известна сума, но не й достигали 5000 евро. Решила да поиска пари в помощ.
Звъннала на нейния съученик С., защото разбрала, че той живеел в Америка,
имал бизнес, имал финансов ресурс и можел да й помогне. Попитала го има
ли възможност, това било 2019 година. Той казал, че нямало проблем и
попитал колко й трябват. Казала му, че не й достигат 5000 евро. Не й
достигали за отваряне на пицарията. Обектът ползвала преди това под наем, и
решила да си го върне, но й трябвали пари за оборудване. С. С. й казал, че
има намерение да се прибере в Б. и ако иска да не избързва и двамата да
направят общ бизнес. Свидетелката казала, че имала опит и ще се пробва
сама. С. се съгласил и пожелал й щастие. Говорили за връщане на сумата за 5-
5
6 месеца, година, докато се развият нещата. Обсъждали, че щяла да върне
парите, когато си стъпи на краката, колкото време отнеме, но точен срок не
били уговорили. Не смятала, че С. й подарявал парите. В този момент нямала
открита банкова сметка на нейно име и помолила сестра си, И. Б., да използва
нейната сметка и след това свидетелката да изтегли парите. И. Б. нямала
нищо общо, нито се познавала със съученика на свидетелката. Сестра й и
помогнала като парите били преведени по нейната банкова сметка. Парите
били преведени през м. март 2019 г., след това започнали проблемите с
детето, разболяло се, в момента било на 16 години и половина. Тогава било на
13 години. Не можело да ходи на училище. Не можели да го диагностицират,
изследванията не били добри. Здравната система в И. била под всякаква
критика, нямали специалисти, ако имали, те учили в Б.. За това за всеки
проблем се прибирала в Б.. Ходили и там по лекари, правили изследвания, но
нямали решение. За това решила моментално да се прибере в Б. с детето, за
което уведомила С. С.. Прибрали се, започнали изследвания, на всеки три
месеца, на всеки шест месеца, обикаляли по доктори. Като се прибрала в Б. го
уведомила, че била тук, но той не й повярвал. Пуснал й частни детективи,
притеснявал я да му върне парите. Отишъл в дома й да я притеснява. Сочи, че
не живяла в Б. и не работела тук, поради което не можела да изтегли кредит и
да върне парите. Не виждала да има измама, нямало подвеждане. Не очаквала,
че нещата щели да стигнат до тук. Никога човек не знаел какво ще му се
случи в живота. В момента работела в Б.. Нямала възможност да му върне
парите. Един-два пъти по телефона му се обаждала да се разберат човешки.
Ако отново отидела в чужбина, можела да ги събере по-бързо. С. С. уведомил
свидетелката по месинджър, че парите били преведени. Сестра й я уведомила,
че парите били получени по сметката и свидетелката ги изтеглила. Сочи, че
на няколко пъти изтеглила сумата, по принцип можело и наведнъж да се
изтегли, за И. това не била голяма сума. Не било вярно, че със сестра й щели
да правят бизнес. Плановете били на свидетелката. Нямала открита банкова
сметка тогава, за това използвала сметката на И. Б.. Ако си откриела сметка
щели й удържат много такси. Имала желанието да върне парите.
Видно от представеното извлечение от разплащателната сметка на
ответницата И. Б. от Банка И., за периода от 22.03.2019 г. до 23.05.2019 г., с
превод на български език, на 19.03.2019 г. по сметката е постъпила сума в
размер на 5000 евро. За периода от 21.03.2019 г. до 09.04.2019 г. са извършени
тегления от АТМ и банков превод към трети лица на обща стойност 4810,00
евро. През целия посочен период са извършвани многобройни плащания на
ПОС терминал.
Ищецът е представил извадка от интернет калкулатор за изчисляване на
законната лихва върху главницата от 9779,15 лева за периода от 08.04.2020 г.
до 06.06.2022 г., която възлизала на 2145,97 лева.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице
Й. Ц.-К., което съдът кредитира като своевременно и обективно изготвено.
6
Видно от експертното заключение, размерът на лихвата за забава върху
претендираната главница от 9779,15 лева, за периода на забавата от
08.04.2020 г. до 06.06.2022 г. е в размер на 2145,97 лева.
Видно от удостоверение № **** г. от 15.11.2022 г., от Районна
прокуратура – Стара Загора, ТО-Казанлък, че по жалба от 19.06.2020 г. на С.
С. е образувана преписка вх. № № **** г., по описа на Районна прокуратура –
Стара Загора, ТО-Казанлък. В жалбата било посочено, че според С. И. и П. Б.
получили от него като заем сумата от 5000 евро. С постановление от
25.08.2020 г. е образувано досъдебно производство за извършено
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК – ДП № **** г. по описа на РУ-Казанлък.
Към момента разследването не било приключило и срокът за разследване бил
удължен до 22.11.2022 г.
По делото е представено постановление, с което в качеството на
обвиняем е привлечена П. Б. за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
иска с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 240, ал.1 от ЗЗД и чл.
86, ал.1 от ЗЗД.
Основанието, на което ищецът претендира от ответницата заплащане на
сумите по исковата молба е сключен между страните заем за потребление и
лихва за забавено плащане.
Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещ от същия вид, количество и
качество.
Договорът за заем за потребление е представител на т. нар. „кредитни
сделки“, при които някой дава нещо, като вярва, че по-късно получателят ще
върне еднородно нещо. Той е реален договор и се счита за сключен не в
момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да заеме, а
другата да получи в заем пари или заместими вещи, а едва когато въз основа
на това съгласие заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на
заемателя. В случаите когато съгласието предхожда предаването, договорът
възниква сукцесивно – фактическият му състав е завършен едва с
предаването. Валидността на договора за заем за потребление не е обусловена
от спазване на някаква форма или договорът е неформален. Простото
съгласие, придружено с предаване, е достатъчно за действителността на
договора. От договора за заем възникват задължения само за заемателя –
длъжен е да върне заетите пари или вещи, поради което договорът е
едностранен. Той е възмезден, при уговорена лихва, или безвъзмезден.
Договорът е комутативен, всяка страна знае какво ще получи още при
сключването на договора – правните последици настъпват при предаване в
собственост на вещите, предмет на тази сделка, като за заемодателя възниква
7
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер.
За да бъде сключен договор за заем е необходимо на първо място да е
налице постигане на съгласие между страните, което представлява
съвпадение на волеизявленията на предложителя и адресата на
предложението. Между съдържанието на предложението и приемането трябва
да има пълно покриване. Съвпадението между двете насрещни волеизявления
трябва да се отнася не само до съществените елементи от съдържанието на
договора, но и до онези несъществени елементи, които поне една от страните
смята за важни. На второ място, правопораждащ юридически факт на
договора за заем е реално предаване на заемателя пари или други заместими
вещи. С оглед предмета на настоящото дело следва да се изследва наличието
на съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на
заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при
настъпване на изискуемост на това парично задължение и реално предаване
на тази сума от заемодателя на заемателя.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест по чл.
154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца, при условията на пълно и
главно доказване, е да докаже наличието на тези материални предпоставки,
включени във фактическия състав на договора за заем. При оспорване на
иска ответникът може само да проведе насрещно доказване на своите
възражения и оспорвания, че с ищеца не е сключвала договор за заем.
С оглед събраните по делото доказателства и разпределената между
страните доказателствена тежест, настоящият съдебен състав приема, че не се
установява в конкретния случай по безспорен и категоричен начин от ищеца,
който носи тежестта на доказване, че е възникнала облигационна връзка по
договор за заем между него и ответницата. Единствената индиция за наличие
на договор за заем е посоченото основание за превод на сумата в приетото по
делото нареждане за превод в чуждестранна валута, с превод на български
език – "заем". Изписаното основание за превод представлява едностранно
изявление на наредителя на сумата, което не обосновава наличие на
облигационна връзка по договор за заем, сключен с ответницата И. Б., така
както се твърди. Изписаното основание в документите – "заем", не отразява
волеизявлението на получателя тази сума да бъде приета като заем. За да е
налице договорна връзка, следва да са налице две насрещни, съвпадащи
волеизявления, а за това липсват доказателства по делото. Липсват
доказателства за това ответницата И. Б. да е поела задължение да върне
процесните суми, както и други договорки между страните или
установяването на някакви други елементи на договора за заем./ в този
смисъл Решение № 546 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 856/2009 г., IV г.
о., ГК, Решение № 837 от 13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1727/2009 г., IV г.
о., ГК, Решение № 253 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2902/2014 г., III г.
о., ГК/. Самият факт на предаването на сумата, при липса на други данни, не
е достатъчен да се приеме, че страните сключват договор за заем. Не всяко
8
плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор
за заем между тях. Освен като заем, плащането може да бъде резултат на
уреждане на сметки, дарение, погасяване на дълг, поръчка, упълномощаване
или наличие на някакво друго правоотношение между страните. /В този
смисъл Решение № 37 от 25. VI. 1969 г. по гр. д. № 32/69 г., ОСГК, Решение
№ 52 от 22.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 695/2008 г., I т. о., ТК, Решение №
390 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 134/2010 г., IV г. о., ГК, Решение №
524 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК, Решение №
283 от 3.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2202/2013 г., IV г. о., ГК, Решение №
274 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1285/2012 г., IV г. о., ГК и Решение №
361 от 11.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1864/2015 г., IV г. о., ГК/.
Ответницата не е признала, и изрично се е противопоставила на
твърдението за наличие на облигационна връзка с ответника, произтичаща от
договор за заем. Единствено признава, че претендираната сума била
преведена на нейната банкова сметка в И., но това е в резултат на договорка
между сестра й П. С. Б. и ищеца. Парите били получени от сестра й П. С. Б..
Не можело да има уговорен между нея и ищеца срок на връщане на
претендираната сума, т.к. комуникация между тях не е имало, както и поради
това, че не се познавали. Ответницата ангажира гласни доказателства –
разпит на сестра й П. С. Б., която заяви, че имала договорка със С. да й даде в
заем 5 000 евро, за да си отвори пицария в И.. Говорили за връщане на заетата
сума след 5-6 месеца, година, но конкретен срок за връщане на парите не
били договорили. В този момент нямала открита банкова сметка на нейно име
и помолила сестра си, И. Б., да използва нейната сметка и след това
свидетелката признава, че на няколко пъти теглила парите. Съдът счита, че
ответницата е провела успешно насрещно доказване на възраженията си,
което по правило може и да не е пълно.
По делото ищецът е представил извадка от електронната му
комуникация със сестрата на ответницата П. Б., която е индиция за съгласие
между тях двамата за пораждане на заемно правоотношение. Изслушан в
съдебно заседание на осн. чл. 176 от ГПК, ищецът С. С. заяви, че не се
познава с ответницата И. Б.. Сочи, че не е комуникирал с И. Б., само с П. Б..
В изпратената от ищеца до ответницата нотариална покана е вписано
изявлението на С., че на П. й трябвали пари, за да си отвори пицария в И.. Той
превел парите по сметка на ответницата. При разговори с П. Б., тя всеки път
му казвала определен период, в който щяла да му върне заема. Според С. след
като на практика И. била получила парите, тя била задължена да му ги върне.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че ищецът е доказал
предаването на процесната сума по банкова сметка на ответницата, което е и
безспорно между страните, но не е провел пълно и главно доказване на поето
насрещно задължение от получателя за връщане на сумите. Както се посочи
такова задължение не може да се презюмира, като представеното нареждане
за превод в чуждестранна валута не представлява достатъчно доказателство,
9
за да се приеме, че между страните е възникнало облигационно отношение по
сключен договор за заем.
Тъй като ищецът не успя да докаже чрез пълно и главно доказване
сключването на устен договор за заем с ответницата, искът за главницата от
9779,15 лв., предадена на ответницата, по твърдение на ищеца по договор за
паричен заем, трябва да бъде отхвърлен.
Предявеният акцесорен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр.
чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени вреди от
неизпълнение на парично задължение като обусловен от изхода на правния
спор по главния иск, също е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответницата сторените по делото разноски в размер на 1500 лв.
С оглед на гореизложеното, КРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Е. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес: **** против И. С. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****,
обективно съединени иска с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
240, ал. 1 от ЗЗД и с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу
ответника за сумата от 9779,15 лв. – главница, представляваща предоставен
заем в размер на 5000 евро, възлизащ в левова равностойност на 9779,15 лева,
платени по банкова сметка на длъжника И. С. Б. в И. банка, с преводно
нареждане от 18.03.2019 г., ведно със законната лихва от 09.06.2022 г. до
изплащане на вземането; 2145,97 лв. – лихва за периода от 08.04.2020 г. до
06.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК № **** г. по ч. гр. д. № **** г. по описа на РС-Казанлък.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С. Е. С., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ****, да заплати на И. С. Б., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ****, направените по делото разноски, в размер на сумата от 1 500
лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
10