Решение по дело №2490/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалбата на К.С.Х. *** срещу Ревизионен акт № Р–03000320004918-091-001/16.12.2020 година на органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходи, потвърден с Решение № 15/17.03.2021 година на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите и с който на лицето са определени допълнителни задължения по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за периода 2014 год. в размер на 2 129 лв. и лихви за забава в размер на 1 216.94 лв.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на ревизионния акт, като същия е издаден при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Навеждат се доводи, че Х. няма качество на местно лице, не реализира доходи на територията на страната. Оспорва също така наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Отправя искане за отмяна на обжалвания административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът - Директора на Дирекция "ОДОП", гр.Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като тправя искане до съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Варненският административен съд, след като съобрази събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на Заповед № Р – 030003200004918-020-001/ 13.08.2020 г. на началник сектор при НАП ТД – Варна, е възложено извършване на ревизия на К.С.Х., ЕГН: **********. Видно от съдържанието на заповедта, посочени са лицата, които следва да извършат ревизията, както и видовете задължения, по периоди, а именно: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, за периода от 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г.

Видно от приобщената на л. 3 от административната преписка разписка, заповедта е връчена посредством лицензиран пощенски оператор, с писмо с на адреса за кореспонденция на лицето. Съгласно направеното отбелязване пратката е получена на 21.08.2020 г., на адреса на получателя, от лицето Н. А. Х..

Приобщено към материалите от административната преписка е Искане № Р – 030003200004918 – 040 – 001/ 02.09.2020 г. за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, адресирано до К.Х.. Видно от съдържанието на същото, изискани са от ревизиращите органи: служебни бележки за всички трудови възнаграждения, получени по сключени трудови договори в страната, сметки за изплатени суми за получените възнаграждения по граждански договори за ревизирания период – 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г.; справка за налични средства в брой към 01.01.2014 г.;справка за налични парични средства в банкови сметки, в рамките на проверявания обхват – 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г.; справка за за ревизирания период, относно: обичайния размер на извършваните разходи за издръжка на живот по години; писмени обяснения за конкретно посочени обстоятелства, в т. ч. относно постоянното местонахождение на лицето, периода на пребиваване в Република България, сключвани договори за посредническа дейност, източниците на доходи, притежавано и придобито недвижимо имущество, продадено, дарено или прехвърлено по друг начин недвижимо имущество, учредени вещни права, притежавани и придобити вещни права върху пътни, водни и въздухоплавателни превозни средства; обяснения относно продадено, дарено или прехвърлено движимо имущество; писмени обяснения относно притежавани финансови активи; притежавани банкови сметки, трезори и парични средства; притежавани активи и дялови участия в задгранични дружества; обяснения относно притежавани движими ценности – благородни ценности, скъпоценни метали, бижута, произведения на изкуството и др.; писмени обяснения относно заеми в лева и валута на физически и юридически лица; вземания на ревизираното лице към трети лица; учередени ипотеки в полза на ревизираното лице, с цел обезпечаване на предоставени заеми; придобити по безвъзмезден начин имущества; получени заеми/ кредити; участие в управителни и надзорни органи на юридически лица; пътувания в чужбина – на резивираното лице и членове на семейството му; писмени обяснения относно извършени дарения и спестени парични средства в домашни и банкови сейфове; писмени обяснения относно семейно положение, притежавано основно жилище; обяснения относно направени разходи за подобрения.

Въз основа на отправеното искане от страна на ревизираното лице са представени писмени обяснения, обективиращи изявления на ревизираното лице в следния смисъл: Цената по НА № * от ***** г. не е реално заплатена, поради задължение на продавача по сделката по запис на заповед, за което е образувано гр. д. № 9637/ 2014 г. по описа на ВРС, като е изврършено прихващане; не са налице сключвани договори за наем; живее извън пределите на РБ, поради което не оперира с български банкови сметки; няма учредено дружество, не осъществява дейност като ЕТ, поради което не е налице възможност да представи документи за приходи, разходи, договори за наети работници, договори за управление и др.; семейството му се състои от 4 члена, две от децата му са пълнолетни, но обитават едно домакинство; доходите са му от чужбина (живял е в Полша, а към настоящия момент в Германия); не е получавал наследства, нито заеми от физически и от юридически лица; не ползва придобития имот, не отдава под наем; не са налице плащания или извънредни приходи; не са налице други разпоредителни сделки за разглеждания период; не са налице парични суми в брой, в сейфове, банкови сметки и други на територията на РБ, всички доходи са извън страната; няма други вземания от трети лица, извън посоченото; сключваните застраховки касаят единствено собственото му МПС; не прави вноски за здравно, социално или друг вид осигуряване; заплаща данъци относно собственото му имущество; не е налице възможност да определи разходите за издръжка на живот, поради различие на стандартите в РБ и страната, в която живее; разходите му за пътувания за за винетки, транспорт и гориво, в редки случаи за самолетен билет, когато се прибира или отпътува от РБ.

В подкрепа на изложените твърдения са представени: изпълнителен лист, относно вземане на ревизирани спрямо физическо лице за сумата от 30 000 лева, издаден по гр. д. 9637/ 2014 г. на ВРС, въз основа на вземане по запис на заповед от 01.06.2013 г., предявен за плащане на 24.07.2014 г.; НА № *, том **, рег. № ****, дело № *** от **** г., по силата на който , по силата на договор за покупко – продажба, К.С.Х. придобива правото на собственост по отношение на сграда с ид. № *******, със застроена площ от 146 кв м., находяща се в гр. ***, ул. ***“ № *, за сумата от 30 000 лв., получена от продавача от купувача изцяло.

С Уведомление № Р – 03000320004918-113-001/ 07.10.2020 г., К.Х. е уведомен за наличие на данни за укрити доходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, поради което основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., и осигурителния доход за установяване на задължения от ЗОВ, ще бъде определена по реда на чл. 122 – чл. 124 „а“ ДОПК.

Видно от приложената на л. 30 от административната преписка разписка, уведомлението е връчено на адреса на ревизираното лице, на 09.10.2020 г., получено е от Н. А. – майка, със задължение да го предаде на лицето.

С Уведомление № Р – 03000320004918-139-001/ 07.10.2020 г., К.Х. е уведомен за правата му при извършване на ревизията, вкл. са разяснени и деянията, свързани с подправяне и използване на неистински или подправен документ или документ с невярно съдържание, които съгласно НК осъществяват състави на престъпления.

Видно от приложената на л. 34 от административната преписка разписка, уведомлението е връчено на адреса на ревизираното лице, на 09.10.2020 г., получено е от Н. А. – майка, със задължение да го предаде на лицето.

На 07.10.2020 г. до ревизираното лице е отправено искане за представяне на документи и писмени обяснения, за периода 01.01.2014 г. – 31.01.2014 г. . декларации за имуществено състояние.

На 05.10.2020 г. до Р. Д. С. е отправено искане за представяне на документи, във връзка с покупко – продажба на недвижим имот – сграда с идентификатор ********, в т. ч. предварителен договор, документи относно извършено разплащане по сделката; договор за наем за имота; документи за извършени разплащания на наема; годишни оборотни ведомости и главни книги на ЕТ * – Р. С., за периода 2014 г. – 2019 г.; 01.01.2020 г. – 30.09.2020 г.; фактури и др. документи, касаещи собственост на ДМА, налични в търговския обект; лицензии и документи за категоризацията на обект – ресторант „*******“, за периода 2014 – 2020 г.

Видно от приложената на л. 87 от административната преписка разписка, уведомлението е връчено на адресата, на 14.10.2020 г., получено е от пълномощник, със задължение да го предаде на лицето.

На 09.10.2020 г., по повод ревизия на К.С.Х., до „Изипей“ АД, Финансова къща „Кеш Експрес Сървис“ ЕООД, „Фактор И.Н“ АД са отправени искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица за получени и изпратени суми, чрез система за парични разплащания, в периода 01.01.2014 г. -31.12.2014 г.

Видно от приобщеното на л. 39 от административната преписка писмо, проверяваното лице няма наредени и/ или получени пощенски парични преводи по системата „Фактор Експрес“.

На 09.10.2020 г., по повод ревизия на К.С.Х., до „А1 България“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД са отправени искания да предоставяне на справки относно размера на заплатените сметки за ползваните услуги, в периода 01.01.2014 г. -31.12.2014 г.

Видно от предоставения отговор лице с посочен в искането единен граждански номер не е потребител на услугите на „Теленор“, през указания период.

С Искане № Р – 03000320004918 – 032 – 0021/ 13.10.2020 г., от Районен съд – Варна са изискани документите относно издаване на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 9637/ 2014 г. на ВРС, както и копие от издадения изпълнителен лист.

За целите на ревизионното производство, е изготвена справка от регистър на банковите сметки и сейфове към БНБ, видно от която лицето К.С.Х. е титуляр на разплащателна банкова сметка *** ***, открита на 17.07.2008 год. и закрита на 29.06.2018 год.

Въз основа на искане от 02.06.2020 г., от ОД на МВР – Варна е предоставена справка, видно от която в рамките на проверявания период, за К.Х. са регистрирани излизания от РБ, както следва: на 06.06.2014 г., на 31.10.2014 г. и на 28.11.2014 г.

Въз основа на искане от 02.06.2020 г., от ОД на МВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“, са представени заверени копия от:

- фактура № 14 – 141 от 14.11.2014 г. (представена на немски език и в превод на български), съгласно която К.С.Х. закупува л. а. марка „****“, модел „****, рама *****, за сумата от 9500 евро;

- договор за покупко – продажба на МПС от 29.10.2014 г., видно от който К.С.Х. закупува лек автомобил марка „****“, модел „*****“, с рег. № ******, за сумата от 1000 лв.

Въз основа на искане от ревизиращия екип от Община Варна са представени следните документи:

- декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена от К.Х., действащ чрез пълномощник, видно от пълномощното от 27.10.2020 г., касаеща търговски обект – ресторант, придобит на 29.08.2014 г.

- справка за начислени задължения и извършени плащания за К.С.Х., видно от която, за периода 01.01.2014 г. – 31.01.2014 г., от лицето са заплатени данъци и такси, в общ размер на 432.34 лв.

Въз основа на данните, събрани в хода на ревизията, е екипа е изготвен Ревизионен доклад № Р – 03000320004918 – 092 – 001/ 20.11.2020 г., който в резултат на извършените действия, направените констатации и формулираните изводи, е с предложение за установяване следните задължения на проверяваното лице: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014 г. – 2129.00 лв.; лихва – 1201.56 лв.

РД е връчен на пълномощник на лицето на 26.11.2020 г., видно от приложените на л. 118 и 119 от административната преписка пълномощно от 24.11.2020 г. и разписка.

На 10.12.2020 г., срещу РД е депозирано възражение от жалбоподателя, видно от клеймото на пощенския плик, приложен към административната преписка след възражението.

На 16.12.2020 г. от органите по приходите е издаден РА № Р – 03000320004918-091-001, с който са установени задължения на оспорващия за 2014 г., в общ размер на 3345.94 лв., от които данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014 г. – 2129.00 лв.; лихва – 1201.56 лв.

Видно от мотивите на РА, прието от ревизиращия екип, начално и крайно салдо на паричните средства, налични в брой и в банкови сметки, към 01.01.2014 г. – 0.00 лв. Извършените от лицето разходи, в периода 01.01.2014 г. – 31.01.2014 г., са в общ размер от 21287.46 лв., както следва: 1274.73 лв. – разходи по фактури от информационния масив на НАП, 432.34 лв. – заплатени местни данъци и такси; 18580.38 лв. – покупка на МПС; 1000.00 лв.- покупка на МПС. След резултат извършената съпоставка между стойността на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи за 2014 г., е установено превишение на разходите над приходите, в размер на 21287.46 лв. за данъчната година. Прието е, че така установената разлика представлява недеклариран доход с неизвестен произход, който представляват доходи от друг източник по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Определени са годишна данъчна основа за 2014 г. в размер на 21287.46 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 2129.00 лв. За невнесено в срок задължение е начислена лихва в размер на 1216.94 лв.

РА, съобщен на пълномощник ревизираното лице на 29.12.2020 г. – л. 128 от адм. пр., същият е обжалван по административен ред с жалба, подадена на 12.01.2021 г., видно от клеймото на пощенския плик, приложен към административната преписка след жалбата.

С Решение № 15 от 17.02.2021 г., постановено в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК - считано от датата на получаване на жалбата срещу РА, окомплектована с административната преписка, РА е потвърден от директора на Дирекция ОДОП Варна. Видно от мотивите, прието е че жалбоподателя е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ, като е извършен анализ на всеки от разписаните в тази норма критерии. Извършен е анализ относно наличие на предпоставките за извършване на ревизията по реда на чл. 122 – чл. 124 „а“ ДОПК, като е прието, че са налице данни за укрити приходи или доходи. Формиран е извод, че правилно с РА са определени данъчната основа, дължимия данък и лихва.

Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК, от адресата на акта, при наличие на интерес от обжалване, поради което се налага извод за нейната допустимост.

На първо място, основният спорен въпрос по делото е дали жалбоподателят е местно лице, по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Понятието „местно лице“ е дефинирано в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДЦФЛ, според която местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което има постоянен адрес в България /т. 1/, или което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период /т. 2/, или лицето, чийто център на жизнени интереси се намира в България /т. 4/. Предвидените в закона условия се прилагат алтернативно, т. е. наличието дори само на едно от тях, е достатъчно лицето да се счита за местно (в този смисъл е и Решение № 7119 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7514/2019 г., VIII о.).

При последователно прилагане на критериите в чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДФЛ, се установява, че през ревизирания период К.Х. е с регистриран постоянен адрес в Република България. Съгласно приобщената справка, в рамките на разглеждания период, регистрирани са общо три отпътувания на лицето от страна, с различни МПС, като периодите са между два и четири месеца. Видно от писмените обясненията, дадени в ревизионното производство, само проверяваното лице не е в състояние да определи периода на пребиваване в чужбина. При тези данни, неоснователна се явява тезата на оспорващия, че през ревизираният период е постоянно живее и работи в чужбина, респ. за отсъствие от страната повече от 183 дни за 12 месечния период.

На следващо място, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ не е местно физическо лице, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. Спорно по делото е именно дали центърът на жизнените интереси на ревизираното лице се намира в България. В чл. 4, ал. 4 ЗДДФЛ е предвидено, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. В настоящата хипотеза, въз основа на писмените доказателства, част от административната преписка, се установява че в рамките на процесната 2014 г., оспорващият придобива недвижим имот в РБ, както и моторно превозно средство. К.Х. е неженен, детето и майка му са български граждани. Титуляр е и на разплащателна банкова сметка, ***. През 2014 г., във връзка с неуредени облигационни отношения в България, образува съдебно производство пред български съд. От лицето са сключване упълномощителни сделки, през разглеждания период. Заплащани са данъчни задължения. Същевременно не се установява от доказателствата наличие на придобито имущество от жалбоподателя в Полша и/ или ФР Германия, получаване на доходи в тези държави, няма данни и за направени от негова страна постъпки за гражданство или постоянно пребиваване на територията на същата.

По изложените съображения, налага се извода, че Република България е мястото, център както на личните, така и на икономическите интереси на оспорващия, независимо, че същият работи и в Германия.

Ревизираното лице е местно такова по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, поради което доходите му с източник в България и извън нея попадат в обхвата на дискреция на българските данъчни органи.

РА е издаден от компетентен орган. Ревизията е възложена от М. Ц. М. – началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП Варна (надлежно определен за орган по приходите с такива правомощия съгласно Заповед № Д-2273/ 20.12.2018 г. на Директора на ТД на НАП Варна. със ЗВР № Р-03000317005ЗЗ5-020-001/15.08.2017 г.

РА е издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, в съответствие с изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК.

ЗВР, РД и РА са подписани с валиден квалифициран електронен подпис (КЕП) от лицата, посочени като техни издатели, видно от приобщените по делото справки за валидизацията. С оглед разпоредбата на чл. 25, § 2 от Регламент (ЕС) № 910/ 2014 правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Следователно оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК, във вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният РД е неразделна част от него.

С РА е установена отговорност на оспорващия за задължения и за периода, за който е възложена ревизията.

В обобщение, следва да се посочи, че обжалвания РА не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

На следващо място, от посочените в РА фактически и правни основания, се изясняват юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Съдържанието на РА е в съответствие с изискванията на чл. 120, ал. 1 от ДОПК. В РА са формулирани самостоятелни мотиви, независимо от позоваването и потвърждаването на констатациите и изводите в ревизионния доклад. От органите по приходите, издали РА са обсъдени направените срещу РД възражения от 16.12.2020 г., като са изложени съображения относно тяхната основателност.

Ревизията е извършена в рамките на предвидения в чл. 114, ал. 1 ДОПК срок.

Както бе посочено и по - горе, производството по издаване на обжалвания РА е започнато въз основа на ЗВР Р-03000320004918-020-001/ 13.08.2020г., връчена на ревизираното лице, чрез лицензиран пощенски оператор, с писмо с обратна разписка. Заповедта е връчена на пълнолетно лице от същия адрес – майка на адресата. Видно от представената обратна разписка, същата е подписана както от връчителя, така и от получател, на адреса на ревизираното лице. С подписа си , положен върху обратната разписка, от страна на лицето, приело пратката, е поето да я предаде на адресата, като ирелевантно за редовното връчване на съобщението, е дали е изпълнението на това задължение.

Предвид горното, следва да се приеме, че процесната ЗВР е редовно връчена на ревизираното лице, по аргумент от чл. 113, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 3 и ал. 7 от ДОПК.

Сроковете и процедурата по ДОПК, във връзка с образуваното ревизионно производство, са спазени от органа. Ревизираното лице е надлежно уведомено за ревизията и на същото е предоставена възможност да представи писмени обяснения, както и доказателства за обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство. РД и РА са издадени в нормативно определените за това срокове по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК.

След изискани и събрани писмени доказателства и обяснения от лицето, писмени доказателства от ОД на МВР Варна, до ревизираното лице на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, е изпратено уведомление, във връзка с констатирани от органите по приходите обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – наличие на данни за укрити приходи. Указано е на ревизираното лице, че основата за облагане с ДДФЛ за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. ще бъде определена по реда на чл. 122-124 „а“ ДОПК.

До колкото от страна на К.Х. не са представени никакви доказателства, а така също и не са наведени обосновани доводи относно произхода на средствата, послужили на извършване на констатираните разходи, то изводът на ревизиращите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, се явява законосъобразен.

С нормата на чл. 37, ал. 2 от ДОПК е въведено задължение за ревизираното лице да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до негови права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване при ревизията, и да посочи всички лица, държавни и общински органи, при които се намират такива. В случая, от органите по приходите са изисквани такива доказателства и след като лицето не поддържа твърдения и не представя документи, основани все пак на конкретни, обосновани, логични и законономерно следващи действителни обстоятелства, то правилно органите по приходите са съобразяват събраните в ревизията доказателства и формират обоснован извод за наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – данни за укрити приходи, респ. че ревизията следва да бъде извършена по реда, визиран в чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

Установеното от органите по приходите по отношение на извършените от г- н Х. разходи, с оглед липсата на каквито и да е данни за приходи на лицето, представлява очевидно, явно и съществено за профила на това задължено лице превишение на имуществото му над декларираните доходи в годишен аспект, поради което правилно е приложен чл. 122 от ДОПК. Наличието на горепосочената предпоставка за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК се явява достатъчно, за да се формира извод за законосъобразност на ревизията по особените правила от органите по приходите.

Както се посочи, основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени в чл. 122, ал. 1, т. 1 - т. 7 от ДОПК. В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, от органите по приходите е прието, че са налице данни за укрити приходи– не е установен произхода на суми, послужили за извършване на разходи, поради което са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. С оглед изричното уведомяване на ревизираното лица по реда на чл. 124 ДОПК, налага се извод, че процедурата по чл. 124 във вр. с чл. 122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог формално, е спазена.

Правилата за определяне на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на последните са нормативно установени. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК, законът предоставя възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК.

В случая, изводът за несъответствие на декларираните и получени приходи за ревизирания период е обоснован с изготвената приходите на ревизираното лице и направените от него разходи, за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., при която е установено извършване на разходи, превишаващи получените от него приходи.

При изготвяне на съпоставката на между стойността на имуществото на ревизираното лице и направените от него разходи и декларираните и/или получени от него доходи за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., от страна на органите по приходите са извършен подробен анализ на имущественото състояние на лицето, съобразени са всички данни относно конкретно установените разходи, както и достоверни източници относно разполагаеми парични средства. Констатираното несъответствие по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК на декрарираните и/или получени приходи, доходи с имущественото състояние на жалбоподателя за 2014 г. безспорно се установява от събраните доказателства, поради което основанието за облагане по аналог е доказано. При това положение, на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в тежест на жалбоподателя е да опровергае, при условията на пълно доказване, констатациите в акта. В настоящата хипотеза, от страна на оспорващия не са ангажирани никакви доказателства относно получени приходи или доходи, в рамките на 2014 г.

Във връзка с горното, правилно от органите по приходите при извършената съпоставка за 2014 г., е установено превишение на извършените от оспорващия разходи над получените от него доходи със сумата в размер на 21287.46 лв. Така приетото сочи на наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК – несъответствие на декларираните и/или получени приходи, доходи на ревизираното лице с имущественото му състояние.

Правилно, от органите по приходите е определена основата за облагане, като са съобразени всяко от относимите към оспорващия обстоятелства, визирани в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, във вр. с чл. 37, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК и е определен дължимия данък за довнасяне от оспорващия за 2014 г., при ставка десет на сто, в размер на 2129.00 лв.

Следва да бъде посочено също, че от органите по приходите не са събирани доказателства и при извършената съпоставка не са взети в предвид въобще обичайните разходи за живот и издръжка на ревизираното лице за 2014 г. С тези разходи би се увеличил общият размер на разходите, респ. превишението на разходите спрямо имущественото състояние на оспорващия ще бъде по-голямо, а и основата за облагане би била по-голяма и съответно задължението на лицето би се увеличило. С оглед въведената в чл. 160, ал. 5 от ДОПК забрана изменение на РА във вреда на оспорващия, то не е необходимо за изясняване размера на данъка за довнасяне, ако органите по приходите при съпоставката бяха включили в съответствие с чл. 122, ал. 2, т. 14 от ДОПК и обичайния размер на разходите за живот и издръжка.

Гореизложеното обосновава извод за неоснователност на жалбата на К.С.Х. срещу процесния ревизионен акт.

С оглед изхода на делото, в полза на ответника следва да се присъдят разноски по делото, в т. ч. и за производството през ВАС (арг. чл. 226, ал. 3 АПК), на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. В хода по същество на делото ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото с оглед материалния интерес и изчислено съгласно чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1266.11 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата К.С.Х., ЕГН: **********, с адрес *** срещу Ревизионен акт № Р–03000320004918-091-001/16.12.2020 година на органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходи, потвърден с Решение № 15/17.03.2021 година на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите и с който на лицето са определени допълнителни задължения по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за периода 2014 год. в размер на 2 129 лв. и лихви за забава в размер на 1 216.94 лв.

ОСЪЖДА К.С.Х., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП сума в размер на 1266.11 лв. (хиляда двеста шестдесет и шест лева и единадесет стотинки) лева, представляваща разноски юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщенията на страните.

	Съдия: