Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 208
гр. Габрово, 02.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на десети септември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Милкана Шаханова, като
разгледа докладваното от съдията С.
Миланези в. гр. д. № 202 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 21 от 15.03.2019 г., постановено по гр.
д. № 467/2018 г.,
Дряновският районен съд е отхвърлил предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД против Т.В.В.,***,
установителен иск за
сумата от 2 348,18 лв. -
главница по договор
за потребителски кредит № **********/ 15.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 11.06.2018 г. до
изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед № 90/ 12.06.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. дело № 298/
2018 г. по описа на Дряновски районен съд, като неоснователен и недоказан.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД,
чрез юрисконсулт К. А., в която се твърди, че същото е неправилно. Неправилно
съдът бил приел, че не била изрично обявена предсрочната изискуемост на
вземането по процесния договор, като твърди, че жалбоподателя не е банка и за
него е неприложимо приетото по т. 18 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС. Излага подробни аргументи в защита на изложеното. Твърди,
че непризнаването на настъпване на предсрочната изискуемост, не е пречка да
бъдат присъдени на кредитора съществуващите
вземания за неизплатената част от задължението, съставляващо сбор от
непогасени вноски с настъпил падеж до момента на приключване на устните
състезания, който размер неправилно не бил присъден от първоинстанционния съд. Моли да се отмени обжалваното решение и да се
уважи изцяло предявения иск.
В срок не е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата.
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и същата е процесуално
допустима.
Дряновският районен съд е бил сезиран
с иск от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД против Т.В.В., с който е поискано да се признае
за установено съществуването на вземане в полза на дружеството в размер на 2
348,18 лв., незаплатено парично задължение по ДПК № **********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението. Ищецът обосновава
правният си интерес от предявяване на иска с издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 298/2018 г. по описа на Дряновския районен
съд и дадени указания на съда по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
В срок не е постъпил отговор от насрещната страна.
За да постанови обжалваното решение,
първоинстанционният съд е приел, че не са настъпили фактите по настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането по процесния договор, тъй като същата не е
съобщена на кредитополучателя и процесният договор не е прекратен на това
основание. Позовава се на по т. 18 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС и съдебна практика
на ВКС. Прието
е, че доколкото ищецът е претендирал главница в размер на 2 348,18 лв. на
основание настъпила предсрочна изискуемост на сумата по кредита, то не следва
да му се присъждат вноските с настъпил падеж, тъй като такова искане не е
отправено и с присъждането им би се променило основанието на предявения
установителен иск.
Габровският окръжен съд, като
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
От приложеното ч. гр. дело № 298/
2018г. по описа на ДРС се установява, че по заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, гр. София против Т.В.В. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 90/ 12.06.2018 г., като е разпоредено да заплати
сумата от 2348,18 лв. - главница по договор
за потребителски кредит № **********, сключен на 15.08.2017г. ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.06.2018 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 46, 96 лв., разноски по делото за държавна такса и сумата от
150 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. С
разпореждане от 03.09.2018г. първоинстанционният съд е констатирал, че
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е дал указание на заявителя в едноседмичен срок от получаване на
разпореждането да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе
дължимата държавна такса. В дадения му срок по чл. 415 от ГПК ищецът е предявил
настоящия установителен иск.
От доказателствата по делото се
установява, че на 15.08.2017 г.
между “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД и ответникът, като длъжник, е сключен договор за потребителски кредит “Профи кредит
Стандарт” № **********, по силата на който дружеството е превело по сметка на
ответника сумата 900 лв. Последният се е задължил да върне сумата за срок от 24
месеца при месечна вноска в размер на 55,64 лв. Договорен е годишен лихвен
процент от 41,17 %.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги ответникът
се е задължил да заплати сумата 1080,48 лв. при месечен размер на вноската по
закупен пакет от допълнителни услуги 45,02 лв.
От представеното преводно нареждане от 15.08.2017г. на
“Алианц Банк България” АД се установи, че на същата дата ищцовото дружество е
превело по сметка на ответника в “ЦКБ” АД сумата от 900 лв.
Дружество признава в исковата молба, че ответникът е
заплатил една непълна месечна вноска по кредита в размер на 100,66 лв.
От представеното уведомително писмо от 09.11.2017 г., се
установява, че кредиторът е информирал длъжникът, че съгласно Общите условия
към договор за кредит № **********, считано от 07.11.2017 г. същият е
едностранно прекратен. По делото не са представени доказателства, че писмото е
получено от длъжника. Представено е извлечение по сметка към договор за
потребителски кредит № ********** от 15.08.2018 г., адресирано до ответника. По
делото не са представени доказателства, че същото е получено от него.
При така установеното от фактическа
страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По
същество същото е частично неправилно.
Настоящият състав на съда споделя изводите
на Дряновския районен съд, че по отношение на процесния договор и развилите се
отношения между страните по него, е приложимо прието по т. 18 от ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС и в тази връзка предсрочната изискуемост по договора за
потребителски кредит не е настъпила и същият не е прекратен на това основание. Действително
кредиторът по договора е небанкова финансова институция, но предсрочната
изискуемост на вземането по договор за заем за потребление по чл. 240 ЗЗД,
уредена в нормата на чл. 71 ЗЗД, представлява преобразуващо право на кредитора
за изменение на договора, което се упражнява с едностранно волеизявление.
Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна и поражда действие, ако
са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени
в договора или предвидени в закона. Изключено е обаче предварително страните да
уговорят, че при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства
целият заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на
кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост. Такава уговорка за
„автоматично“ настъпване на предсрочната изискуемост на вземането по договор за
заем не поражда действие, тъй като противоречи на характера на предсрочната
изискуемост на преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с негово
едностранно волеизявление и чието действие настъпва с достигането му до
длъжника при наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на
срока, уговорените в договора или предвидените в закона. В този смисъл е и
безпротиворечивата практика на ВКС посочена в обжалваното решение, както и в решение
№ 3/17.04.2019 г. постановено по т. д. № 1831/2017 г. на ІІ ТО на ВКС.
В конкретния случай, по делото не е доказано наличието
на надлежно изявление на кредитора, доведено до знанието на длъжника за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Към исковата молба е приложено
изходящо от кредитора уведомително писмо от 15.08.2018
г., но липсват каквито и да било
доказателства за връчването му на длъжника, в т. ч. дори за изпращането му до
адресата и/ или направен опит за връчване.
Уведомяването адресирано към кредитополучателя, като приложение към
исковата молба е достигнало до него най-рано на датата на връчване на исковата
молба на 20.11.2018 г., по образуваното производство с правно осн. чл. 422 ГПК.
Довършването на фактическия състав на предсрочната изискуемост не се установява
към подаване заявлението по чл. 410 ГПК – 11.06.2018 г., а едва с връчване
книжата на ответника. Съгласно
дадените в т. 1 от ТР №8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК
на ВКС разяснения, предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит
променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди
датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от
което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на
предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания,
възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения
позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
претенцията, предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. Правното основание, на
което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор. Предсрочната изискуемост е подвид
на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за
съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора
да иска изпълнение на задължението. След като кредиторът твърди, че може да
претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава
възможност се е породила само за част от това задължение, искът ще следва да се
уважи до размера, чиято изискуемост е настъпила към момента на приключване на
съдебното дирене в първата инстанция. Това разрешение следва да се приложи и по договорите за заем
за потребление, чието изпълнение се търси по реда на заповедната производство.
Предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по отношение на вече
падежиралите към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези, чиято
изискуемост не е настъпила. По отношение на вноските с настъпил падеж по
погасителния план към датата на подаване на заявлението, предсрочна изискуемост
не се твърди и съответно тяхното присъждане в последващото производство по чл.
422, ал. 1 ГПК не може да се разглежда като произнасяне извън заявеното от
кредитора основание.
Предвид гореизложеното
предявеният иск следва да бъде уважен за претендираната главница с падеж до 26.01.2019
г. В размера на претендираната главница не следва да се включва уговорената
възнаградителна лихва, тъй като такава заявена претенция липсва както в
заявлението от кредитора депозирано пред заповедния съд по реда на чл. 410 от ГПК (въз основа на което е издадена и заповед за изпълнение) така и в
предявената искова молба. Видно от същата, кредиторът е поискал да се установи,
че ответника му дължи незаплатено парично задължение по процесния договор в
размер на 2 348, 18 лв. В подаденото заявление
не е претендирана възнаградителна лихва и е недопустимо в исковото производство
по чл. 422 от ГПК, което е продължение на заповедното производство, да се
претендира да се установи нещо различно от заявеното, още повече да се
предявява искане, което не предявено по реда на чл. 410 от ГПК, каквато е
възнаградителната лихва. Въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането по издадената заповед за изпълнение, може да се заяви чрез
предявяване на осъдителен иск, какъвто не е предявен пред първоинстанционния
съд. С оглед изложеното настоящият състав на съда намира, че иск за заплащане
на възнаградителна лихва по договора не е предявен и не следва да се включва
при определяне на размер на дължимата главница по договора с настъпил падеж,
която следва да се присъди на жалбоподателя. В сума, която следва да се присъди
на жалбоподателя за падежирали главници по договора за потребителски кредит,
към момента на приключване на съдебното дирене в първата инстанция, не следва
да се включва разсроченото по договора възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги, тъй като както беше посочено по - горе за възнаградителната
лихва, такова искане в заповедното производство не е предявено и не е посочено
като източник на задължението, за което се иска издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и което да формира претендираната
главница.
Размерът на главницата следва да се
определи като размер въз основа на представеното извлечение по сметка към
договора за потребителски кредит № **********, която съвпада с представения към
договора погасителен план, която за периода от 26.10.2017 г. до 26.01.2019 г.(последната
падежирала вноска към приключване на устните състезания в първата инстанция) ,
което вземане възлиза в общ размер на 534, 17 лв.
По изложените аргументи решението от
първоинстанционния съд, следва да бъде отменено в частта, в която се отхвърля
предявения иск за сумата до 534, 17 лв.,
ведно със законната лихва считано от 20.11.2018 г. до
изплащане на вземането, а в останалата част следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото, в полза на
жалбоподателя следва да се присъди юрисконсутско възнаграждение в размер на 100
лв. и 10, 70 лв. разноски за заплатена държавна такса за въззивното
производство, с оглед уважената част от исковата претенция. На жалбоподателя
следва да се присъдят и разноски за заповедното производство, с оглед уважената
част от иска в размер на 44, 89 лв.
Воден от горното, Габровският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 21 от 15.03.2019 г., постановено по гр.
д. № 467/2018
г., Дряновският районен съд, в частта, в която е отхвърлен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД против Т.В.В.,***, установителен иск за
сумата от 534, 17 лв. -
главница по договор
за потребителски кредит № **********/ 15.08.2017 г.,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, установителен иск с
пр. осн. чл. 422 от ГПК, ПРОТИВ Т.В.В., ЕГН **********,***,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 534, 17 лв. ( петстотин тридете и четири лева и 17 ст.) - по договор
за потребителски кредит № **********/ 15.08.2017 г., неплатени вноски по
главница за периода от 26.10.2017 г. до 26.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.11.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед №
90/ 12.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч. гр. дело № 298/ 2018 г. по описа на Дряновски районен съд
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
част, в която е отхвърлен предявения установителен иск, с пр. осн
чл. 422 от ГПК, от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, ПРОТИВ Т.В.В., ЕГН **********,***, установителен иск за сумата над 534, 17 лв. до 2 348, 18 лв.
като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Т.В.В., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. България № 49, бл. 53 Е, вх. В сумата от 110, 70 лв. разноски
за настоящото производство на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и 44, 89 лв. разноски
за заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.