№ 94
гр. Плевен, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря Д. Н. Б.
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20254400500083 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1515 от 10.11.2024 г., постановено по гр.д. № 7030/2023 г.
Плевенският районен съд е осъдил на основание чл. 415 ал. 3 вр. ал. 1 т. 3 от
ГПК вр. чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД А. С. Ц. да заплати на „Уникредит
Булбанк“ АД, гр. София следните парични суми, произтичащи от договор за
банков потребителски кредит – овърдрафт - №
665/0525/Р00000000701825/11.05.2021 г.: 3 000 лв. – главница, ведно със
законната лихва от 31.05.2023 г. до изплащане на вземането, 268,60 лв. –
неразрешен овърдрафт, 150,05 лв. – договорна лихва за периода 14.06.2023 г.
до 31.10.2023 г. и 162,96 лв. – неустойка за периода от 14.06.2023 г. до
31.10.2023 г..
Със същото решение ПлРС е осъдил А. С. Ц. да заплати на „Уникредит
Булбанк“ АД, гр. София направените по делото разноски, както следва: за
исковото производство - в размер на 198,37 лв. за държавна такса, 11,02 лв. за
държавна такса по чл. 102з ал. 3 от ГПК, 500 лв. за особен представител, 200
лв. за вещо лице и 4 473,88 лв. за адвокатско възнаграждение; за заповедното
производство – в размер на 71,63 лв. за държавна такса и 344,94 лв. за
адвокатско възнаграждение.
1
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът А. С. Ц.,
който чрез назначения му особен представител адвокат Е. П. от ПлАК го
обжалва пред въззивния съд като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Във възизвната жалба се излагат подробни доводи относно
неправилна преценка на събраните по делото доказателства, като според
въззивника първоинстанционният съд не е съобразил нищожността на
договора за кредит между страните като сключен в противоречие с чл. 10 ал.
1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 и чл. 22 от ЗПК и неправилно е
оставил възраженията му в тази насока без уважение. Алтернативно
поддържа, че по делото не са представени доказателства за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита по смисъла на чл. 60 ал. 2 от ЗСИ. С
въззивната жалба не се правят доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София
чрез пълномощника му адвокат А. А. от САК, в който се оспорва
основателността на въззивната жалба. Поддържа се, че съдържанието на
договора за кредит е ясно и разбираемо, че договорът не страда от пороци
водещи до неговата нищожност, че в същия е уговорен краен срок за
погасяване на задълженията по кредита 11.05.2023 г., поради което не са били
налице причини за обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК. Претендират се направените по
делото разноски. С отговора на въззивната жалба не се правят
доказателствени искания.
В о.с.з. въззивникът не се явява и не се представлява. Особеният
представител адвокат П. депозира писмена молба, в която поддържа
въззивната жалба.
Въззиваемата страна не се представлява по делото. В депозираните по
делото писмени бележки пълномощникът на въззиваемата банка адвокат А.
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и поддържа
депозирания отговор на същата. Претендира направените във въззивната
инстанция разноски изцяло или евентуално при условие на компенсация при
частично уважаване на жалбата. Представя списък на разноските за
въззивната инстанция.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбите,
взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази
изискванията на закона, намира за установено следното:
Възивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 от
ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество
Плевенският районен съд е сезиран от ищеца „Уникредит Булбанк“ АД,
гр. София с осъдителни искове с правно основание чл. 415 ал. 3 вр. ал. 1 т. 3 от
ГПК предявени против ответника А. С. Ц. за осъждане на ответника да
2
заплати на ищеца паричните суми, за които е подадено заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 2 от ГПК, но с разпореждане
по ч.гр.д. № 6181/2023 г. на ПлРС заявлението е отхвърлено и на ищеца е
указано от съда да предяви осъдителни искове за паричните вземания,
посочени в заявлението, произтичащи от договор за банков потребителски
кредит – овърдрафт - № 665/0525/Р00000000701825/11.05.2021 г., както
следва:
3 000 лв. – главница до договора за кредит, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението - 31.10.2023 г. до окончателното заплащане
на вземането,
268,60 лв. – неразрешен овърдрафт,
150,05 лв. – договорна лихва за периода 14.06.2023 г. до 31.10.2023 г.
162,96 лв. – неустойка за периода от 14.06.2023 г. до 31.10.2023 г..
В срока за писмен отговор по чл. 131 от ГПК ответника А. С. Ц. чрез
назначеният му особен представител адвокат Е. П. от ПлАК е оспорил
основателността на предявените искове изцяло, който е оспорил
действителността на процесния договор за овърдрафт. С отговора са
направени възражения, че договорът за кредит е нищожен поради
противоречие с разпоредбите на чл. 5 ал. 2 и ал. 4, чл. 10 ал.1, чл. 11 ал. 1 т. 7-
12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 и чл. 22 от ЗПК, тъй като договорът е
сключен без да предоставен стандартен формуляр, договорът е неразбираем и
неясен относно съществените елементи на договора, клаузите за начисляване
на договорна лихва не са индивидуално договорени и противоречат на закона
и добрите нрави и съставляват неравноправни клаузи, тъй като водят до
съществено неравновесие между правата на страните по процесния договор.
Възразява се на ответника да е съобщено за настъпила предсрочна
изискуемост по договора за кредит. В заключение се прави извод, че
ответникът дължи само чистата получена сума по кредита.
За да уважи предявените искове, ПлРС е приел, че между страните е
било налице валидно облигационно правоотношение въз основа на срочен
договор от 11.05.2021 г. за потребителски кредит на физическо лице, усвоен
чрез овърдрафт в размер до 3 000 лв. по посочена разплащателна сметка.
Първоинстанционният съд е намерил за неотносими към предмета на спора
възраженията на особения представител на ответника за нищожност на
договора при условията на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, тъй като изискванията на
договор за кредит – овърдрафт са уредени в разпоредбата на чл. 12 от ЗПК.
Прилагайки и служебно разпоредбата на чл. 7 ал. 3 от ГПК
3
първоинстанционният съд е приел, че клаузите на договора, вкл. относно
договорения размер на възнаградителната лихва са действителни и не са
налице неравноправни клаузи, които да водят до частична или пълна
недействителност на договора. Приел е за неоснователни възраженията за
липса на основания за предсрочна изискуемост на кредита, поради това, че с
оглед изтичане на договорения срок за погасяване на всички задължения по
договора – 11.05.2023 г. задълженията на кредитополучателя са изискуеми и
не е необходимо от страна на кредитора да се прави изявление в тази насока,
тъй като не е налице предсрочна изискуемост. По отношение на дължимия
размер на сумите по кредита първоинстанционният съд е съобразил
заключението на вещото лице по приетата по делото СИЕ и е приел, че
исковете са доказани по основание и размер изцяло.
Въззивният съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Установява се, че по заявление на „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София
по реда на чл. 417 от ГПК е образувано заповедно производство по ч.гр.д. №
6181/2023 г. по описа на ПлРС за сумите, предмет на предявените осъдителни
искове, произтичащи от неизпълнени задължения по договор между страните
от 11.05.2021 г. за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван
чрез овърдрафт по посочена разплащателна сметка до общ размер от 3 000
лв.. Установява се, че с разпореждане на съда заявлението по чл. 417 от ГПК е
оставено без уважение, тъй като е прието, че длъжникът е с настоящ адрес в К.
и на основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК на заявителя е указано, че може да
предяви осъдителни искове за претендираните суми в едномесечен срок.
Установява се, че разпореждането е връчено на заявителя на 15.11.2023 г. и в
изпълнение на същото на 15.12.2023 г. са предявени осъдителни искове за
вземанията, посочени в заявлението по чл. 417 от ГПК.
Правилно при тези данни ПлРС е приел, че исковете по чл. 415 ал. 3 вр.
ал. 1 т. 3 от ГПК са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
От представения по делото в първата инстанция договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
посочена разплащателна сметка до общ размер от 3 000 лв., сключен между
страните на 12.05.2021 г. чрез електронен подпис, се установява, че същият
има за предмет право на кредитополучателя да усвоява парични суми до
4
договорения общ размер на кредита, да ги ползва целево за текущи разходи и
връща, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи в
предвидените в договора срокове и в съответствие с ОУ, с които
кредитополучателят е запознат като част от договора и които е приел с
подписването им. Установява се, че в т. 4 и т. 5 от договора страните са
договорили годишен лихвен процент /ГЛП/ по договора в общ размер от 12,95
%, формиран като сбор от референтен лихвен процент /осреднен депозитен
индекс/ в размер на 0,05 % и фиксирана надбавка към референтния лихвен
процент в размер на 12,90 %, ГПР в размер на 13,8051 % и обща сума,
дължима по кредита ведно с разходите към датата на сключване на договора –
3 395,39 лв., заплащане на такси за откриване, поддръжка и обслужване на
разплащателна сметка съгласно приложимата към датата на изискуемостта
Тарифа за физически лица на банката. Установява, че в т. 5.4 от договора
страните са договорили обезщетение за забава /неустойка/ в размер на
законната лихва за срока на просрочие на всяка просрочена сума по кредита, в
това число неразрешен овърдрафт. Установява, че в т. 5.5 от договора страните
са договорили срок на договора от една година за периода от 11.05.2021 г. до
11.05.2022 г. и краен срок за погасяване на задълженията по договора -
11.05.2022 г.. Установява се от т. 10.7 от договора, че правото на
кредитополучателя да ползва средства от кредита в рамките на договорения
срок се възстановява с всяка издължена от него сума при условие, че няма
нарушение на договора. Установява, че в т. 11 от договора е посочено, че за
ползвания кредит кредитополучателят се е съгласил да заплаща лихви, такси,
комисионни и разходи по т. 4 и т. 5, като в т. 11.1.1 е посочен начина на
формиране на осреднения депозитен индекс /ОДИ/ включен в референтния
лихвен процент, а именно на база Лихвена статистика на БНБ, представена в
посочена таблица, която се публикува на посочена интернет страница на БНБ,
въз основа на която от страна на Банката се прави изчисление на
среднопритеглен лихвен процент по целия обем на левови депозити на
нефинансови предприятия и домакинства в банковата система на България,
представени в таблицата, получена чрез претегляне на пряко извлечени
стойности от таблицата на ефективен годишен процент по всички категории
клиенти и видове депозити, представени в таблицата през обемите им за
съответния месец, а среднопритеглената стойност се извежда като сбор от
произведенията на ефективния годишен процент от таблицата и обема на
5
съответната категория клиент и вид депозит за съответния месец от таблицата
се раздели на сбора на обемите на всички левови депозити за същия месец от
таблицата. Посочено е задължение на Банката да публикува посочения размер
на ОДИ ежемесечно на сайта на банката в първия работен ден на календарния
месец. Установява се, че в т. 11.2 страните са договорили, че при
неиздължаване от страна на кредитополучателя на ежемесечно дължимата
сума по усвоената част от кредита тази лихва се отнася като усвоена част от
разрешения кредитен лимит и ако този лимит е усвоен изцяло то неплатената
лихва се отнася като неразрешен овърдрафт, които от своя страна се олихвява
с лихвата по т.5.4 и е незабавно изискуем. Установява се, че в т. 11.3 страните
са договорили, че при неиздължаване от страна на кредитополучателя на
главница /разрешен или неразрешен овърдрафт/ и/или лихви съгласно
договорените срокове в т. 7 и т. 12.2.1 и т. 12.2.2, че цялата неиздължена сума
се олихвява с лихва за неразрешен овърдрафт по т.5.4. Установява се, че в т.
11.4 страните са договорили, че договорения ГЛП към всеки период на
олихвяване се променя съобразно промените в РЛП в съответствие с ОУ на
Банката за потребителски кредити на физически лица и Лихвения бюлетин на
кредитора. Установява, се в т. 12.2.1 страните са договорили срокът на
договора за кредит да се удължава многократно с период от още една година в
случай, че кредитополучателят спазва условията на договора и не е в
просрочие на нито едно от своите задължения при положение, че не е подал
искане за отказ от удължаване на срока на договора. Установява се, че в т. 12
са уговорени сроковете за заплащане на лихвите по кредита, като е
разграничено, че лихвите на разрешения овърдрафт са изискуеми ежемесечно
на датата от календарния месец, съвпадаща с датата от месеца, на която изтича
срока за издължаване на кредита, а лихвите върху неразрешения овърдрафт са
незабавно изискуеми, считано от датата на забавата към която се начисляват.
Установява се, че в т. 17 от договора страните са постигнали съгласие при
неизпълнение на което и да е от задълженията на кредитополучателя по
договора или по ОУ и/или при неплащане на пълния размер на лихвата по
кредита в два поредни месеца или при постъпване на наложен запор върху
банковата сметка на кредитополучателя, солидарните длъжници или третите
задължени лица, препятстващо обслужване на дълга и/или запориране на
източниците на доходи на кредитополучателя, солидарните длъжници или
третите задължени лица, от които се обслужват задълженията по кредита, че
6
правото на ползване на неусвоени суми по кредита или по друг кредите
продукт между кредитора и кредитополучателя се погасява, а ползвания
кредит, ведно с лихвите за просрочие по преценка на кредитора стават
предсрочно изискуеми, както и при настъпване на всеки един, който и да е
случай на съществено неизпълнение съгласно фактите, изброени в раздел IХ
от ОУ, както и всяко друго нарушение на договора, вкл. срещу имущество,
предмет на обезпечение по кредита, като всеки един от описаните случаи
представлява съществено неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя по договора. Страните са договорили, че при
неизпълнение кредиторът има право да обяви едностранно без предизвестие
част или целия дълг за предсрочно изискуем.
По делото са представени ОУ на Банката за потребителски кредити на
физически лица, подписани от кредитополучателя на 12.05.2021 г. чрез
електронен подпис и неразделна част от договора между страните. Установява
се, че в раздел IХ от ОУ са посочени предпоставките за предсрочна
изискуемост на кредитите и принудителното им изпълнение. Съгласно т. 29 от
ОУ кредитът може да бъде обявен за частично или изцяло предсрочно
изискуем при предвидени в договора, ОУ и закона основания, вкл. при
просрочие на всяка една, която и да е от дължимите вноски по кредита
/анюитетна, за главница, за възнаградителна и обезщетителна лихва, такси и
комисионни/, като в т. 30 от ОУ наред с предпоставките за обявяване на целия
кредит за предсрочно изискуем като са посочени конкретни хипотези на
съществено неизпълнение на задълженията по договора за кредит.
По делото е представена Подробна информация за прилагане на
методиката и примери за изчисление на ОДИ като РЛП по кредити,
деноминирани в лева, за която няма данни да е подписана от въззивника
кредитополучател, от която се установява, че променливата компонента на
възнаградителната лихва се изчислява по посочена формула, като са посочени
всеки един от показателите, участващи в изчислението и обстоятелството, че
същият ежемесечно се коригира с оглед данните в таблиците, посочени в
документа, които са част от Лихвената статистика на БНБ.
По делото се установява, че въззивникът в качеството на кредитоискател
е подписал на 11.05.2021 г. с електронен подпис формуляр за предоставяне на
информация относно банков потребителски кредит, усвояван чрез овърдрафт
7
по разплащателна сметка и декларации за извършване на справки във връзка с
искането му, след което е подписал с електронен подпис искане за кредит на
физическо лице на 12.05.2021 г. за предоставяне на кредит в размер на 3 000
лв. за срок от 12 месеца.
От представените разпечатки от разплащателната сметка на въззивника
във въззиваемата банка, по която е отпуснат процесния кредит се установява,
че за същата е издадена дебитна карта на въззивника, както и че по същата в
периода от 11.05.2021 г. до 17.11.2023 г. са постъпвали и значителни парични
суми. Установява се всички задължения на кредитополучателя са обслужвани
редовно в определени моменти, като месечното крайно салдо е варирало от
положително в едни периоди до отрицателно в други и отново положително,
като към 11.05.2023 г. дължимата сума по кредита е в размер на 3 200 лв., а
към 17.11.2023 г. е в размер на 3 265,41 лв.. Установява се, че по сметката са
погасявани главница, лихви, такси и застрахователни премии.
От приетото в първата инстанция заключение на СИЕ, изготвено от
вещото лице В.Г., което не е оспорено от страните и като компетентно
изготвено въззивният съд възприема изцяло, по делото се установява, че на
13.06.2023 г. кредитополучателят е изтеглил сумата от 3 000 лв. по договора за
овърдрафт, като от сключване на договора до посочената дата не е изпадал в
просрочие на нито едно от задълженията си към Банката и не е подавал искане
за отказ от кредита. Вещото лице установява, че на посочената дата освен за
сумата от 3 000 лв. е осъществена транзакция и за сумата от 268,60 лв., която
представлява служебно погасена сума от банката по сметка на овърдрафта,
тъй като кредитополучателят не е разполагал с налични средства за
погасяване на предходни задължения. Вещото лице установява, че след тази
дата по кредита не са правени погашения до датата на изготвяне на
заключението – 01.10.2024 г.. Вещото лице е разработило няколко варианта на
заключението за размера на непогасените задължения по кредита към датата
на подаване на ИМ, при първият от които е съобразило усвоен размер на
кредита в размер на 3 000 лв., във втория усвоен размер на кредита в размер
на 3 268,60 лв.. Установява се, че и при двата варианта възнаградителната
лихва и неустойката по кредита надвишават претендираните от ищеца суми.
По въпросите, поставени от особения представител на ответника вещото лице
установява промените на ОЛП на БНБ за периода от 01.06.2023 г. до
01.10.2024 г. и данните на Банката за същия период и съпоставя таблично
8
същите, след което прави изчисления на дължимите суми по кредита към
датата на подаване на ИМ отново в няколко варианта без да отчита
изменението на лихвения процент по кредита и при самостоятелни
изчисления на лихвите по кредита. Установява се, при първия вариант
вещото лице е съобразило усвоен размер на кредита в размер на 3 000 лв., във
втория усвоен размер на кредита в размер на 3 268,60 лв.. Установява се, че и
при двата варианта възнаградителната лихва и неустойката по кредита отново
надвишават претендираните от ищеца суми.
За да бъде валидно сключен договора за потребителски кредит
овърдрафт законът изисква сключването му писмена форма и ясно и
разбираемо и за двете страни оповестяване на всички елементи на договора
по начин, който средния потребител да възприеме като едно цяло. Тъй като
предмет на договора е потребителско кредитиране договорната свобода на
страните е ограничена от правилата за защита на кредитополучателя като
потребител по ЗПК. Въззивният съд приема, че по отношение на процесния
договор за кредит намират приложение както разпоредбите на чл. 12 и сл. от
ЗПК, относими към конкретния вид потребителски кредит овърдрафт, така и
общите разпоредби на чл. 5-чл. 10а вкл. от ЗПК. С оглед спецификата на
договора за овърдрафт като потребителски кредит, при който се предоставят
оборотни средства на потребителя до определен лимит за определен срок,
които потребителят на услугата има право многократно да изразходва и да
възстановява в рамките на договорения срок, поради което не се съставя
погасителен план, а на предварително определения падеж се дължи само
възнаградителна лихва върху ползваната като кредит сума, въззивният съд
приема, че общите разпоредби на чл. 11 от ЗПК не се прилагат по отношение
на този кредит, поради което оплакванията на въззивника за нарушаване на
тази конкретна разпоредба са неоснователни. Неоснователни са оплакванията
на въззивника за нарушение на разпоредбите на чл. 5 ал. 2 и ал. 4 от ЗПК при
сключване на договора, поради това, че преди сключване на договора за
кредит на въззивника в качеството на потребител не са предоставени
стандартен европейски формуляр по образец и ОУ на Банката по кредита. От
представените по делото писмени доказателства посочени по-горе се
установява, че посочените документи са подписани от кредитополучателя с
електронен подпис и същият е бил запознат със съдържанието им преди
сключване на договора за овърдрафт. Неоснователни са оплакванията на
9
въззивника за нарушение на разпоредбата на чл. 10 ал.1 от ЗПК при сключване
на договора. Договорът е предоставен на потребителя в писмен електронен
вид, след което е подписан с електронен подпис от страните, а съдържанието
му е ясно относно всички съществени елементи на договора посочени в чл. 12
от ЗПК – дата и място на сключването му, видът на кредита, имената и
личните данни на потребителя, наименованието и съществените данни на
търговеца, срока на договора за кредит, лихвения процент по кредита и
условията, при които се променя, годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя към датата на сключване на договора,
указание, че кредиторът може да изиска по всяко време от потребителя да
погаси изцяло кредита, условията за упражняване правото на отказ на
потребителя от сключения договор за кредит, информация за разходите,
възникващи от момента на сключване на договора за кредит и условията, при
които те могат да бъдат променяни. Неоснователни са оплакванията, че от
съдържанието на договора за въззивника като потребител не е станало ясно
какъв е срока на договора, тъй като видно от т. 5.5 на договора, че същият е
сключен за срок от една година за периода от 11.05.2021 г. до 11.05.2022 г. и
страните са договорили краен срок за погасяване на задълженията по договора
- 11.05.2022 г.. Обстоятелството, че в т. 12.1 от договора страните са
договорили възстановяване на правото на кредитополучателя да ползва
средства от кредита след изтичане на договорения срок при липса на
нарушение на договора не води до неяснота на съдържанието на договора
относно удължаване на срока на договора, а следва да се приеме, че при пълно
изпълнение на задълженията си към посочения падеж на 11.05 срокът на
договора се подновява за още една календарна година до 11.05 на следващата
година. Не може да се приеме, че клаузата е нищожна при условията на чл.
143 ал. 1 т. 9 от ЗПК, респ. б.3 от Приложението към чл. 3 ал. 3 от цитираната
по-горе Директива, тъй като в т. 12.1 от договора и чл. 9.7.1 от ОУ на Банката
изрично е предвидено без ограничение във времето при действие на договора
право на кредитополучателя да подаде искане за отказ за удължаване от
овърдрафта и право да прекрати едностранно договора между страните по
време на действието му без да дължи неустойка за това. Съдът намира, че не е
налице неяснота и относно договарянето на клаузите на договора, касаещи
начина на формиране на размера на възнаградителната лихва по кредита и
падежа на плащането й, тъй като в т. 4 от договора страните са договорили
10
конкретен размер на ГЛП по договора в общ размер от 12,95 % и начина на
формирането му като сбор от променлива величина РЛХ /ОДИ/ в размер на
0,05 % към датата на сключване на договора и фиксирана надбавка към РЛП в
размер на 12,90 %, а в т. 11 от договора подробно е посочена формулата, по
която съгласно методиката на Банката се определя променливата компонента
на ГЛП съгласно данни, върху които Банката не влияе и представляват
публично оповестени данни от БНБ в посочени таблици от Лихвената
статистика на БНБ. Установява се, че в т. 5 от договора за кредит страните са
постигнали съгласие от ГПР по кредита от 13,8051 % и относно
обстоятелството, че същият включва лихви и такси по кредита за откриване,
поддръжка и обслужване на разплащателна сметка по кредита съгласно
Тарифата за физически лица на Банката като е посочен общия размер на дълга
по кредита към датата на сключването му. При тези изводи въззивният съдът
приема, че са спазени изискванията на чл. 12 ал. 1 т. 7-9 от ЗПК. При
съобразяване на размера на договорената възнаградителна лихва по кредита и
договорения размер на ГПР по кредита съдът приема, че не е нарушена
разпоредбата на чл. 19 от ЗПК, тъй като същите не надхвърлят пет пъти
размера на законната лихва, която към датата на сключване на кредита е в
размер на 10 %. Обстоятелството, че клаузите за начисляване на договорна
лихва не са индивидуално договорени не води автоматично до извода, че
същите са неравноправни и водят до съществено неравновесие между правата
на страните по процесния договор. При съобразяване на критериите, посочени
в чл. 3 § 3, чл. 4 и чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори съдът намира,
че след като в договора между страните ясно граматически и на разбираем за
потребителя език се съдържа информация относно начина на определяне на
РЛП и разходите по кредита и потребителят е имал възможност да прецени
икономическите последици от съгласието си да сключи договора за кредит, то
не може да се направи извод за неравноправен характер на тези клаузи.
Клаузите на чл. 4 и 5 от договора са ясни, а в т. 11 подробно е разписа
методиката на определяне на лихвения процент, поради което може да се
приеме, че са изпълнени критериите, заложени в цитираната Директива и
практиката на СЕС по приложението й за неприложимост на правилата за
неравноправност на клаузите при липса на индивидуално договаряне. При
съобразяване на гореизложеното съдът намира, че не са налице
11
предпоставките на чл. 22 от ЗПК за обявяване на договора за кредит за
недействителен поради неспазване на изискванията на разпоредбите на ЗПК,
посочени в закона.
Въззивният съд приема за основателно възражението на въззивника за
нищожност на клаузата на чл. 17 от договора, а по реда на чл. 7 ал. 3 от ГПК
констатира нищожност и на клаузата на чл. 29 от ОУ, която са неразделна част
от договора, в частта им, в която предвиждат при всяко неизпълнение на
задълженията от страна на кредитополучателя или други посочени лица право
на банката без предизвестие за кредитополучателя да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Възможността длъжникът да загуби предимствата на
срока на договора поради възникване на право на кредитора да иска
изпълнение предсрочно е уредена в чл. 71 ЗЗД, а съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ
кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем при неплащане на една
или повече вноски. Налице е задължителна практика на ВКС, обективирана в
т. 18 на ТР № 4/18.08.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
която се приема, че предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, като в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. При съобразяване на гореизложеното въззивният съд приема, че
посочените по-горе клаузи на договора за кредит и ОУ, предвиждащи право на
банката без предизвестие за кредотополучателя да обяви кредита за
предсрочно изискуем са недействителни поради противоречието им с
разпоредбата на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ, съгласно която обявяването на
предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. При условията на чл. 26 ал. 4 от ЗЗД
въззивният съд приема, че нищожността на тези клаузи не води нищожност на
12
договора в останалата му част, тъй като тези норми са заместени от
повелителни норми на закона и договорът поражда действие за страните в
останалата си част. С оглед изложените по-горе правни изводи и като съобрази
представените по делото писмени доказателства и заключението на приетата
СИЕ, въззивният съд приема за доказано по делото, че до 13.06.2023 г.
въззивникът, в качеството на кредитополучател е бил изправна страна по
договора, поради което договорът е подновен за нов срок от една година,
считано от 11.05.2023 г. и в полза на кредитополучателя е възникнало право да
ползва целия договорен лимит на кредита в размер на 3 000 лв. до края на
срока на договора като заплаща на падежите дължимите възнаградителни
лихви по кредита и начислените такси на банката свързани с обслужването на
разплащателната му сметка. Съдът приема за недоказани твърденията на
въззиваемата банка, че срокът на договора е изтекъл на 11.05.2023 г., тъй като
тези доводи се намират в противоречие със събраните по делото доказателства
за усвояване на кредитния лимит след тази дата. Съдът приема, че към
11.05.2022 г. – датата на изтичане на срока на договора, посочена в него
поради изправността на кредитополучателя по кредита и при липса на
изрично изявление от негова страна за отказ от удължаване на овърдрафта
срокът на договора се е удължил с още една година до 11.05.2023 г., а в
последствие след 11.05.2023 г. по същите причини срокът на договора се е
удължил с още една година до 11.05.2024 г., поради което към датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 31.10.2023 г., респ. към датата на
предявяване на осъдителния иск по чл. 415 ал. 3 пр. 2 от ГПК – 18.12.2023 г. не
е настъпил падежа на задължението на кредитополучателя да върне сумата от
3 000 лв. - разрешен овърдрафт. Съдът приема, че към посочените моменти
кредитополучателят е дължал единствено сумата по неразрешения овърдрафт,
съставляваща съгласно заключението на вещото лице по СИЕ негово
задължение по кредита от предходен период, падежирало след усвояване на
лимита по договора, което е незабавно изискуемо съгласно т. 11.2 от договора
и падежиралите възнаградителни лихви и неустойки по кредита към този
момент, установени със заключението на вещото лице в размери,
надвишаващи претендираните суми във всеки от вариантите. При условията
на чл. 235 ал. 3 от ГПК въззивният съд съобрази обстоятелството, че в хода на
исковото производство подновеният срок на договора за овърдрафт е изтекъл
на 11.05.2024 г. и към датата на приключване на съдебното дирене в първата
13
инстанция поради настъпване на този падеж въззивникът е дължал и
претендираната главница в размер на 3 000 лв. станала изискуема на
11.05.2024 г.. С оглед неизпълнението на задълженията на въззивника по
договора за кредит, за което по делото се събраха доказателства с помощта на
СИЕ въззивният съд приема, че независимо от липсата на изявление от негова
страна за отказ от овърдрафта в негова полза не е възникнало право да
поднови срока на договора за кредит за още една календарна година и същият
е дължал сумата заплащане на усвоената сума от 3 000 лв. на 11.05.2024 г..
При тези правни изводи въззивният съд приема, че осъдителните искове
с правно основание чл. 415 ал. 3 от ГПК от въззиваемата банка към въззивника
за паричните суми, за които е подадено заявление за заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 6181/2023 г. по описа на ПлРС са
доказани по основание и размер и правилно са уважени от
първоинстанционния съд със законните от това правни последици.
Въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а решението на ПлРС потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото във въззивното производство въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените по
делото разноски в размер на 300 лв. за възнаграждение на особен
представител.
Въззивният съд констатира, че в първоинстанционното решение е
допусната очевидна фактическа грешка при присъждане на разноски в полза
на въззиваемата банка в размер на 4 473,88 лв. за адвокатско възнаграждение в
исковото производство вместо в размер на 473,88 лв., но намира, че след като
по делото не е проведено производство по реда на 248 от ГПК не е
компетентен да се произнесе по разноските по делото в първата инстанция.
Следва да дадат указания на първоинстанционния съд в тази насока.
Въззивният съд съобрази цената на предявените искове и приема, че
всеки от исковете е с цена под 5 000 лв. и с оглед характера на спора –
граждански спор съгласно разпоредбата на чл. 113 от ГПК, постановеното
въззивно решение не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
основание чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК.
14
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1515 от 10.11.2024 г., постановено по
гр.д. № 7030/2023 г. на Плевенския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК А. С. Ц., ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. П., жк. „С.“ бл. *, вх. *, ап. * и настоящ неизвестен адрес
в Република К. да ЗАПЛАТИ на „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София сумата
от 300 лв. за направени по делото разноски.
УКАЗВА на Плевенския районен съд да извърши преценка по реда на
чл. 247 от ГПК съобразно констатациите на въззивния съд в мотивите на
решението.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15