№ 3436
гр. Варна, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети окто***и през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20223110103400 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от Р. Р. Т. срещу *** с
искане да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца сумата от 1306,42 лв., представляваща едно брутно месечно
възнаграждение – обезщетение за неспазен срок на предизвестие, на осн. чл. 220 КТ, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задължението.
Твърди се, че до м. деке***и 2021г. ищцата работела по трудово правоотношение в
***, като системен оператор в *** – Варна в сектор „***“. На 17.12.2021г. й е било връчено
предизвестие от Директора, с което била уведомена, че трудовият й договор ще бъде
прекратен на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ в двумесечен срок от връчването. Няколко часа по –
късно получила нова заповед за прекратяване на трудовия договор, но от датата на връчване
на заповедта, а именно 17.12.2021г. Било посочено, че на служителя следвало да се изплатят
дължимите обезщетения по КТ, включително по чл. 220, ал. 1 КТ. През м. деке***и на
ищцата било изплатено обезщетение в размер на 6 брутни месечни възнаграждения в размер
на 7838,52 лв. В заплащането е било начислено и обезщетение за неспазено предизвестие в
размер на 1306,42 лв., представляващо една брутна месечна заплата. Тъй като срокът за
неспазено предизвестие е двумесечен, била подадена молба, с която ищцата поискала още
едно брутно възнаграждение. С отговор на молбата било посочено, че две брутни заплати,
като обезщетение, се дължат само в случаите на чл. 328, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 11 КТ.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника в следния смисъл: Искът е допустим, но неоснователен. Не се спори, че между
страните е действало трудово правоотношение, както и че на 17.12.2021г. на ищцата било
връчено предизвестие, с което била уведомена за прекратяване на трудовото
правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Сочи се, че по погрешка в това предизвестие
било посочено, че трудовият договор ще бъде прекратен в двумесечен срок от връчването
му, вместо в едномесечен, както изрично било посочено в трудовия договор. Не се спори, че
било връчено второ предизвестие. Не се спори, че на ищцата е заплатено едно обезщетение
1
по реда на чл. 220 КТ. В т. 5 на трудовия договор ясно било посочено, че срокът за
предизвестие е 30 дни.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, а и от Заповед с номер 365з – 8001/17.12.2021г. се
установява, че на 17.12.2021г. трудовото правоотношение между страните по делото е било
прекратено, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – чл. 328,
ал. 1, т. 10 КТ. В заповедта е било посочено на служителя да се изплатят дължимите
обезщетения, съгласно КТ, включително и такова за неспазено предизвестие. Трудовото
правоотношение е било прекратено от датата на връчване на заповедта – 17.12.2021г.
Установява се от изпратено предизвестие до ищцата, получено на 17.12.2021г., че
работодателят е уведомил служителя, че на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ трудовото
правоотношение следва да бъде прекратено в двумесечен срок от връчване на
предизвестието.
По делото е представен колективен трудов договор от 27.12.2019г., сключен със
Синдикатите на ***, от който се установява, че с този договор се уреждат въпросите,
свързани с трудовите и осигурителните отношения на лицата, работещи по трудово
правоотношение в ***, които не са уредени с повелителни разпоредби. В чл. 30 от КТД е
посочено, че срокът на предизвестието при прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал.
1, т. 2, т. 3 и т. 11, за служители с трудов стаж в *** над 10 години, е два месеца.
Видно от индивидуалния трудов договор, сключен между *** и Р. Т., срокът на
предизвестие е 30 дни за прекратяване на трудовия договор по време на действието му.
Видно от ведомост за изплащане на обезщетение за неспазено предизвестие на Р. Т. е
изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 1 месечна заплата от 1306,42 лв.
С оглед установеното от фактическа страна на спора, съдът намира от правна
страна следното:
В конкретния казус единственият спорен въпрос между страните е дали
работодателят дължи на служителя обезщетение за неспазено предизвестие за един месец
или за два месеца. Останалите факти са безспорни между страните, затова съдът няма да се
спира изрично върху тях.
Чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ урежда, че работодателят може да прекрати трудовия договор,
като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал.
2 КТ в случай на придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а за
професори, доценти и доктори на науките – при навършване на 65-годишна възраст. Такъв е
и настоящият случай.
Чл. 326, ал. 2 КТ урежда, че срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен
трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по – дълъг срок. В чл. 220 КТ е
посочено, че страната, която има право да прекрати трудово правоотношение с
предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което
дължи на другата страна обезщетение в размер на БТВ за неспазения срок на
предизвестието.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че страните не са
уредили помежду им условия, различни от чл. 326, ал. 2 КТ. Видно от индивидуалния
трудов договор, сключен между *** и Р. Т., срокът на предизвестие е 30 дни за
прекратяване на трудовия договор по време на действието му. Приложеният по делото КТД
съдържа клауза, уреждаща двумесечен срок на предизвестие, но само в изрично посочените
хипотези, като прекратяване на трудови правоотношения по реда на чл. 328, ал. 1, т 10 КТ не
е измежду тях.
Следователно доколкото КТ урежда срок на предизвестие от 30 дни и самият договор
между страните не съдържа клауза, която да уговаря различен срок, а напротив – отново 30
дни, то и задължението на работодателя е било да изплати обезщетение, равняващо се на
2
едно БТВ. Представиха се доказателства, че такова обезщетение е изплатено.
С оглед на изложеното предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищцата следва да бъде осъдена да заплати в полза на
Районен съд – Варна, по сметка на съда, сумата от 52,26 лв. – дължима държавна такса.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати и в полза на ответника сумата от 150,00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Р. Р. Т., ЕГН **********, с адрес в ***, срещу ***, с
адрес в ***, да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца сумата от 1306,42 лв. (хиляда триста и шест лева и четиридесет
и две стотинки), представляваща едно брутно трудово месечно възнаграждение –
обезщетение за неспазен срок на предизвестие, дължимо на осн. чл. 220 КТ, с оглед
прекратяване на трудовото правоотношение между страните на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ,
обективирано в Заповед с номер 365з – 8001/17.12.2021г., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението, поради неоснователност.
ОСЪЖДА Р. Р. Т., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати в полза на ***, с адрес
в ***, сумата от 150,00 лв. (сто и петдесет лева), представляваща дължимо юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Р. Р. Т., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати в полза на Районен съд
– Варна, по сметка на съда, сумата от 52,26 лв. (петдесет и два лева и двадесет и шест
стотинки), представляваща дължима държавна такса в производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва да тече за страните от получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3