№ 405
гр. Варна, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Т.а
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20223100500222 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №304038/16.12.2021г. от „Булпарт 5“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.„Георги Живков“№22
срещу решение №262910/06.12.2021г. по гр.дело №9229 по описа на ВРС за 2021г., с което е
отхвърлен иска на жалбоподателя срещу „EЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр.Варна, за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата 7240,00 лв. - главница, дължима поради неизпълнение на договорно
задължение по договор за присъединяване на обект на клиент към
електроразпределителната мрежа № В16-3643-В16-6943 от 28.09.2016г., сключен между
„Варна Инвест Груп“ ООД и „Електроразпределение Север“АД, на база представен и
одобрен по реда на ЗУТ проект за изграждане на присъединителните съоръжения за обект:
жилищна сграда с местонахождение гр.Варна, ул.„Родопи“ №7, което вземане е прехвърлено
от „Варна Инвест Груп“ ООД на „Булпарт 5“ ЕООД с Договор за цесия, сключен на
24.06.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК -
26.06.2020г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7095/2020г. на Районен съд – Варна, срещу която заповед
ответната страна е възразила в срока по чл. 414 от ГПК.
В жалбата се твърди, че решението в отхвърлителната част е неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано поради противоречие на материалния закон, допуснати
1
съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се в жалбата, че по
отношение на съдебния състав е било налице основание за отвод от настоящото дело,
доколкото е разгледал с участието на същото вещо лице гр.д.№18692/2018г. с предмет
претенция за същата сума, но при заявено друго основание от ищеца – неоснователно
обогатяване. Твърди се, че необосновано съдът е приел, че договорът е прекратен с
присъединяване на обекта, доколкото всяка от страните в рамките на давностните и
преклузивните срокове може да търси обезщетение в случай на неточно или частично
изпълнение. Сочи се необоснованост на извода на съда, че между страните липсва уговорка
да се положи нов кабел, тъй като този начин на присъединяване е изрично предвиден в
сключеното допълнително споразумение.
В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран отговор от въззиваемата страна
„EЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, с който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че ответникът е изпълнил основното си
договорно задължение да осъществи присъединяване към електроразпределителната мрежа
на процесния обект. Твърди се, че нито в сключения договор, нито в допълнителното
споразумение е предвидено, че присъединяването следва да се извърши чрез полагане на нов
кабел на разстояние 181 м.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно осн. чл.422 от
ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД, предявен от ищеца „Булпарт 5“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.Варна, срещу ответника „EЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД, ЕИК
*********, със седалище гр.Варна, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 7240,00 лв. главница, ведно със законната
лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК - 26.06.2020г. до изплащане на вземането,
дължима поради неизпълнение на договорно задължение по Договор за присъединяване на
обект на клиент към електроразпределителната мрежа № В16-3643-В16-6943 от 28.09.2016г.,
сключен между „Варна Инвест Груп“ ООД и „Електроразпределение Север“ АД, на база
представен и одобрен по реда на ЗУТ проект за изграждане на присъединителните
съоръжения за обект: жилищна сграда с местонахождение гр.Варна, ул.„Родопи“ №7,
прехвърлено от „Варна Инвест Груп“ ООД на „Булпарт 5“ ЕООД с Договор за цесия,
сключен на 24.06.2020г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 7095/2020г. на Районен съд – Варна, срещу която ответната страна е възразила
в срока по чл. 414 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че по силата на договор за цесия от 24.06.2020 г. е
придобил процесното вземане на „Варна Инвест Груп” ООД от длъжника
„Електроразпределение север" АД, който е уведомен за цесията по електронна поща на
24.06.2020г. Сочи се, че цедентът е инвеститор на жилищна сграда, изградена в ПИ
№10135.1026.405, като с цел присъединяването към ел. мрежата на 11.10.2016г. с
ответника е сключен договор за присъединяване, съгласно чл. 2, ал. 2 от който страните са
уговорили мястото на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа да е
2
Бетонен комплектен трансформаторен пост (БКТП) 1001 – Варна и съгласно чл. 3 е
договорен начина на присъединяване. В раздел VII било уговорено, че цената се съставя от
два компонента: постоянна компонента за присъединена мощност в размер на 9600,00лв.,
дължима в 7 - дневен срок от сключване на договора; променлива компонента за
присъединяване за допълнително разстояние до мястото на присъединяване над 25 метра:
40лв./м с ДДС, дължима в 7 - дневен срок от сключване на допълнително споразумение към
договора. Излага се, че на 14.08.2017г. страните сключили въпросното допълнително
споразумение, по силата на което „Варна Инвест Груп“ ЕООД е заплатило на ответника
сумата от 7240,00 лв. с ДДС за полагане на 181м. нова кабелна линия от обекта до БКТП
1001-Варна. Сочи, че понастоящем сградата е въведена в експлоатация, а обектът е
присъединен към ел. мрежа от ответника, като същевременно дружеството установило, че
нов кабел до ТП не е положен, а енергоразпределителното дружество е присъединило обекта
до находящата се непосредствено до него касета ШК - 4 на ул. „Родопи“, чрез разкъсване и
муфиране на вече съществуващата резервна кабелна линия Ниско напрежение от БКТП
1001. Поради това поддържа, че ответникът не е изпълнил договорното си задължение да
положи кабел от 181 м. С уточняваща молба ищецът поддържа, че се претендира
компенсаторно обезщетение за частично договорно неизпълнение за присъединяването на
процесната сграда при БКТП 1001-Варна.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от ответника
EЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, с който
се изразява становище за недопустимост, в евентуалност за неоснователност на предявения
иск. Твърди се, че договорът за продажба на вземане от 24.06.2020г. е нищожен на
основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД, поради липсата на предмет, поради несъществуване на
прехвърленото вземане, което през 2018г. е било прехвърлено на друго лице „Морски
дюнер" ЕООД. Сочи се също, че нe е налице и фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗЗД, тъй
като процесният договор е бил изпълнен от страна на ответника, като клиентът е бил
присъединен в съответствие с предвидените в чл.2 от договора параметри.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият
състав намира предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за
процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Правният интерес от предявяване на установителния иск се обосновава с
постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от ответника срещу дължимостта на
3
сумата по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д № 7095/2020г. на ВРС.
Ищецът основава твърденията си за придобиване на претендираното вземане на
договор от 24.06.2020г. за прехвърляне на вземане от „ВАРНА ИНВЕСТ ГРУП“ ООД, ЕИК
********* на „БУЛПАРТ 5“ ЕООД, ЕИК *********, в размер на 7240,00 лв.,
представляваща компенсаторно обезщетение на основание чл.79 ЗЗД, за неточно
изпълнение на задължение на задължение за присъединяване на обект: жилищна сграда с
местонахождение: гр.Варна, ул."Родопи" №7, ПИ №10135.1026.405 към БКТП 1001 Варна,
която сума е стойността на платената променлива компонента, уговорена в Допълнително
споразумение №1 към Договор за присъединяване на обект на клиент към
електроразпределителната мрежа №В1б-3643-В1б-6943/28.09.2016г. под №А1-В1б-3643-
В1б-6943-АДП-0123/14.02.2017г. на база представен и одобрен по реда на ЗУТ проект за
изграждане на присъединителните съоръжения за обект: жилищна сграда с
местонахождение: гр.Варна, общ.Варна, ул. "Родопи" №7, ПИ №10135.1026.405.
При преценка основателността на твърденията относно активната
материалноправна легитимация се установява, че претендираното в настоящото
производство вземане е било прехвърлено през 2018г. на друго дружество – „Морски
дюнер“ ЕООД, както е видно от представения по делото договор за цесия от 22.11.2018г.
Идентичността на вземанията по двата договора за цесия се установява от описанието в
текста на договорите и не се оспорва от страните.
Своевременно са релевирани в отговора възражения за нищожност на договора за
цесия поради липса на предмет, както и за липса на активна легитимация предвид
предходното прехвърляне на вземането. Хипотезата на невъзможен предмет е приложима
при сделки с правопораждащо или правопроменящо действие, когато невъзможността е
налице към момента на сключване на сделката и тя следва от обективно непреодолими
пречки. Съдебната практика непротиворечиво приема, че основанието за нищожност на
договора невъзможен предмет по чл. 26, ал. 2 изр. 1 пр. 1 от ЗЗД предполага начална
фактическа или правна невъзможност да се изпълни договора, поради липса на обекта на
правоотношението. Съобразно чл. 100, ал. 1 ЗЗД кредиторът отговаря за съществуването на
вземането, ако прехвърлянето е възмездно. Следователно прехвърлянето на несъществуващо
вземане също поражда облигационна връзка между страните, т. е. налице е действителен
договор. Договорът за цесия има невъзможен предмет, единствено ако имущественото право
е непрехвърлимо с оглед своето естество, с оглед императивни разпоредби на закона или с
оглед наличието на предварителни договорни ограничения. При прехвърляне на
несъществуващо вземане цесионният договор не е недействителен, нещо повече, цедентът
отговаря за изпълнението му по реда на чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД.
В случая от представения предходен договор за цесия се установява, че вземането
не е било в патримониума на цедента към датата на сключване на договора за цесия,
съответно не е и валидно прехвърлено с втория договор. Между страните по договора е
възникнала валидна облигационна връзка, но не е настъпило твърдяното прехвърлително
4
действие на договора за цесия. Договорът за цесия, с който се прехвърля парично вземане,
определено по страни и размер, има възможен предмет, но ако цедентът не е титуляр на
прехвърляното вземане, договорът не поражда транслативния ефект, към който е насочен. В
случая с договора за цесия от 24.06.2020г. не е прехвърлено вземане в полза на ищеца –
цесионер, доколкото цедентът вече се е бил разпоредил с него посредством цесията от
2018г. Действително в първата цесия вземането е посочено като недължимо платена сума, а
във втората като компенсаторно обезщетение, но предвид пълната индивидуализация на
вземането, идентична в двете цесии, с посочване на договора, от който произтича вземането,
размера и конкретното описание в договора, следва да се приеме, че се касае за едно и също
вземане въпреки различната правна квалификация.
Освен недоказване на активната легитимация на ищеца като носител на
претендираното вземане се явява недоказан и фактическия състав на чл.79 от ЗЗД, на който
ищецът основава претенцията си.
По делото не се спори относно факта, че между „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД
/чийто правоприемник понастоящем е „Електроразпределение север" АД/ и „ВАРНА
ИНВЕСТ ГРУП“ ООД, ЕИК ********* са сключени договор за присъединяване на обект на
клиент към електроразпределителната мрежа № В16-3643-В16-6943/28.09.2016г. от
11.10.2016г. и Допълнително споразумение № А1-В16-3643-В16-6943-АДП-
0123/14.02.2017г.
Липсва спор и относно факта, че визираният в договора обект е присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Енерго-про Мрежи“ АД, като от заключението на
вещото лице се установява, че това е извършено съобразно предвиденото в чл.2 и чл.3 от
договора, като мястото на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа е
БКТП 1001 – Варна и начинът на присъединяване съответства на посоченото по т.3 от
договора.
Освен това не се установява от текста на договора да е поето задължение от
страна на ответното дружество да полага нов кабел за присъединяване на обекта на ищеца, а
с допълнителното споразумение не се поемат нови задължения от страните, само се
уточнява размера на променливата компонента. Действително от съвкупния анализ на
договора, допълнителното споразумение и заключението по СТЕ не се установява
предназначението на остойностените в споразумението като променлива компонента 206
метра кабел, но предявеният иск е за вреди от неизпълнение на задължение по договора,
каквото не е доказано в хода на производството.
Съобразно изложените мотиви и предвид съвпадане на крайния извод на
въззивния съд с този на първоинстанционния, макар и поради отчасти различни мотиви,
съдът намира, че решението следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода от спора разноски се държат в полза на въззиваемата страна в
размер на 840 лв. съобразно отправеното искане и представени писмени доказателства за
реализирането им.
5
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №262910/06.12.2021г. по гр.дело №9229 по
описа на ВРС за 2021г., 33 състав.
ОСЪЖДА „Булпарт 5“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.„Георги Живков“ №22 да заплати на „EЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна сумата от 840 лв. /осемстотин и
четиридесет лева/ разноски в производството за процесуално представителство, на осн. чл.
78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280,
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6