Р Е Ш Е Н И Е
№ 298
гр. Перник, 29.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи
въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИАН ПЕТРОВ
2. мл.с.
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Катя Станоева, като разгледа докладваното от мл.съдия К.
Костадинова в.гр.д. № 336 по описа
на съда за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение №
107/08.04.2019 г., постановено по гр.д. № 170/2018 г. по описа на Районен съд –
гр. Брезник, първоинстанционният съд е уважил претенцията на „Детска градина“ №
142, с код по БУЛСТАТ: ********* с правно основание по чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК против В.К.К., с ЕГН: **********
като е
признал за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 6402.91 лева,
представляваща недължимо получено плащане ведно със законната лихва за забава,
считано от датата подаване на исковата молба – 28.05.2018 г. до окончателно
изплащане на вземането.
Със същото
решение и предвид изхода на делото първоинстанционният съд е осъдил В.К.К. да
заплати на „Детска градина“ № 142 сумата от 128.06 лева, представляваща
разноски в заповедното производство и сумата от 730 лева, представляваща
разноски в исковото производство.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 802/19.04.2019 г. от
В.К.К., в
която същото се оспорва изцяло. Излагат се съображения, че атакуваното решение
е нищожно, незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения. На първо
място се твърди, че с решение на Върховния административен съд е постановена
отмяна на разпоредбите от Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на
образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за
изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, касаещи
установените в същото образци. В тази връзка се извежда извод, че цялото
заповедно производство по настоящото дело е проведено незаконосъобразно като
издадената заповед за изпълнение е нищожна. Поддържа се, че по тези съображения
за нищожно следвало да се приеме и постановеното по установителния иск решение.
По същество
се излагат доводи, че районният съд не е обсъдил наведените от жалбоподателката
възражения пред първата инстанция. Поддържа се, че същата не дължи процесните
суми. Акцентира се върху
обстоятелството, че от твърденията на ищеца не ставало ясно на какво основание
претендира последните. Възразява се срещу разпореждането на съда съгласно което
именно жалбоподателката следвало да доказва основанието на полученото от нея
плащане. Обръща се внимание и че от доказателствата по делото не ставало ясно
за какво е получено плащането и кога. По тези съображения се иска
първоинстанционното решение да бъде обезсилено, а производството по делото
прекратено. Евентуално се иска решението да бъде отменено, като вместо него
бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират
се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК от насрещната страна – „Детска
градина“ № 142 е постъпил писмен отговор с вх. № 1027/23.05.2019 г., с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се
съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на атакуваното
съдебно решение. Посочва се, че твърденията на ищеца са достатъчно ясно
изложени. Оспорва се доводът за нищожност на решението. С тези аргументи се
иска последното да бъде потвърдено изцяло, а подадената жалба оставена без
уважение.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката В.К., редовно призована,
се явява лично. Явява се и процесуалният й представител – адв. С.. Последният
поддържа жалбата, оспорва отговора, не прави доказателствени искания. Излага
доводи за недопустимост на обжалваното съдебно решение. В тази връзка акцентира
върху обстоятелството, че с решение на Върховния административен съд са
отменени разпоредбите на чл. 4 и чл. 9 от Наредба № 6/2008 г. относно книжата,
които се издават в заповедното производство. В тази връзка счита, че издадените
в последното документи, въз основа на които е проведено и настоящото исково
производство, са лишени основание. По тези съображения иска първоинстанционното
решение да бъде обезсилено, евентуално отменено като предявените искове бъдат
отхвърлени.
Въззиваемата
страна „Детска градина“ № 142, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител в съдебното заседание пред въззивния съд. От същата са постъпили
писмени бележи с вх. № 3514/26.06.2019 г. (п.к.
24.06.2019 г.), с които се иска даване ход на
делото в нейно отстъствие. По същество се излагат доводи за правилност на
обжалваното съдебно решение. Акцентира се върху обстоятелството, че дори
Върховният административен съд да се е произнесъл относно валидността на
образците в заповедното производство, това не води до незаконосъобразност на
постановения съдебен акт. Поддържа се, че процесните суми са получени от жалбоподателката
без основание, доколкото съдебното решение, с което същите са й били присъдени
е отменено от по-горната инстанция. С тези аргументи се иска въззивната жалба
да бъде оставена без уважение.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради
което същата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество.
Пернишкият окръжен
съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Производството
пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба до Районен съд –
гр. Брезник от 28.05.2018 г., подадена от „Детска градина“ № 142. Със
същата е предявен установителен иск съгласно чл. 422 вр. с
чл. 415 от ГПК като се иска съдът да признае за установено, че ответницата
дължи на детското заведение сумата от общо 6402.91 лева, която сума е заплатена
от негова страна в полза на ответницата, но получена от нея при отпаднало
правно основание. Претендира се и законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Искът
е с правно основание чл. 422 във вр.
чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД – за
установяване вземането на ищеца към ответницита, за което е
издадена заповед № 86 от 13.04.2018 г. по ч.гр.д. № 111/2018 г. на РС – гр.
Брезник за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В законоустановения двуседмичен срок ответницата е подала възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, като е оспорила дължимостта на претендираната
сума. В тази връзка и в нормативно установения срок заявителят е предявил
посочения установителен иск като целта му е издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В исковата молба се твърди, че В.К. е работила в детската градина въз
основа на трудово правоотношение до ***, когато последното е било прекратено.
Посочва се, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е била
обжалвана от ответницата пред Софийски районен съд, които е отменил същата.
Уточнява се обаче, че решението на СРС от своя страна е било обжалвано от детското
заведение пред Софийски градски съд, който го е отменил като е приел, че
извършеното с атакуваната заповед уволнение е законосъобразно. Допълва се, че
решението на СГС е влязло в сила, доколкото не е било допуснато до обжалване
пред ВКС. На следващо място се твърди, че докато делото по обжалване на
заповедта за уволнение е било висящо пред съда, е била допусната счетоводна
грешка от детското заведение като от негона страна в полза на ответницата е
била преведена сумата от 6402.91 лева. Акцентира се върху обстоятелството, че
посочената сума не е получена добросъвестно от ответницата, а в резултат на
грешка, допусната от счетоводния отдел на ищеца с оглед висящността на
производството по обжалване на заповедта за уволнение. Уточнява се, че са
правени опити за извънсъдебено възстановяване на процесната сума, но същите са
били неуспешни. С тези аргументи се иска сумата от 6402.91 лева да бъде
възстановена от В.К. в полза на детското заведение, доколкото е получена от нея
неправомерно.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който предявеният иск се оспорва
изцяло като неоснователен и недоказан. Твърди се, че претендираната от ищеца
сума не се дължи от страна на ответницата. Посочва се, че описаните в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение обстоятелства, от които се
твърди да произтича процесното вземане, не отговарят на действителните
взаимоотношения между страните. Обръща се внимание и че не ставало ясно и от
какво се състои същото и на какво основание се претендира от ответницата. В
тази връзка се посочва, че не било уточнено дали вземането се претендира в
резултат от допусната счетоводна грешка или техническа такава. Поддържа се и че
търсената сума не кореспондира на сумите, предмет на производствата пред СРС и
СГС по обжалване на уволнението на ответницата от детското заведение. Акцентира
се върху обстоятелството, че твърденията за „счетоводна грешка” не можели да се
приемат за основание за претенциите на детското заведение, а целят възлагате в
тежест на ответницата на последиците от немарливото управление на същото. С
тези аргументи се твърди, че издадената заповед за изпълнение била
незакосъобразна, а предявеният иск неоснователен, поради което се иска същият
да бъде отхвърлен.
Като доказателства в първоинстанционното производство
са приети: Решение № 7173/26.05.2016 г. по гр.д. № 7426/2016 г. по описа на
СРС, платежно нареждане от 03.06.2016 г. в полза на В.К. за сумата от 4953.80
лева, платежно нареждане от 03.06.2016 г. в полза на В.К. за сумата от 966
лева, платежно нареждане от 03.06.2016 г. в полза на СРС за сумата от 483.11
лева, Решение № 9442/30.12.2016 г. по в.гр.д. № 8318/2016 г. по описа на СГС,
Определение № 653/01.08.2017 г. по гр.д. № 1084/2017 г. по описа на ВКС,
нотариална покана до В.К. и разписка за връчване на нотариална покана.
Към гр.д. №
170/2018 г. по описа на РС – гр. Брезник е приложено ч.гр.д. № 111/2018 г. по
описа на същия съд.
Въз основа
на събраните доказателства и твърденията на страните първоинстанционният съд е
приел за установено, че В.К.К. е предявила срещу ищцовата детска градина
обективно съединени искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 от КТ, за разглеждането на които е образувано гр.д. № 7426/2016 г. по
описа на СРС. По последното е постановено решение, с което предявените искове
са уважени изцяло като детското заведение е осъдено да заплати на К. сумата от
4800.30 лева на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва от
10.02.2016 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 966
лева, представляваща деловодни разноски. На следващо място районният съд е
приел, че на 03.06.2016 г. от страна на детската градина в полза на ответницата
е преведена сумата от общо 6402.91 лева. Постановеното по гр.д. № 7426/2016 г.
по описа на СРС решение обаче е обжалвано като същото е отменено изцяло с
Решение № 9442/30.12.2016 г. по в.гр.д. № 8318/2016 г. по описа на СГС. В тази
връзка районният съд е достигнал до извода, че преведената на ответницата сума
от 6402.91 лева е получена от нея на отпаднало правно основание. Предвид
възраженията на последната първостепенният съд е изложил подробни мотиви, че по
така предявения иск именно ответницата носи доказателствената тежест да
установи, че процесната сума е получена от нейна страна на правно основание.
Доколкото е счел, че това обстоятелство не се установява от доказателствата по
делото, съдът е достигнал до извода, че предявеният иск е основателен в пълния
претендиран размер, поради което и е уважил същия.
Съгласно чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбите.
Обжалваното
първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС-гр. Брезник в
предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което
същото е валидно. По отношение на допустимост настоящият състав на въззивния
съд намира постановения първоинстанционен акт за допустим в обжалваните части.
По отношение на довода за отмяна на образците
в заповедното производство същият следва да се приеме за неоснователен. В тази
връзка въззивният съд намира за нужно да отбележи, че му е служебно известно Решение
№ 3988 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2519/2017 г., V о. Същото обаче все
още не е влязло в сила предвид подадени касационни жалби, поради което и на
този етап не следва да се обсъждат последиците от постановяването му. В тази
връзка и за пълнота следва да се отбележи и че съгласно чл. 190, ал. 1 от Административно
процесуалния кодекс (АПК) оспорването не спира действието на подзаконовия
нормативен акт, какъвто в случая е Наредба № 6/ 20.02.2008
за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на
заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство.
По въпросите
за неправилността на обжалваното решение въззивният съд е обвързан от доводите,
посочени във въззивната жалба.
От фактическа страна между страните не се спори, а и от представения по делото
доказателствен материал се установява, че ответницата В.К. е работила по
трудово правоотношение в ищцовата детска градина, но същото е било прекратено.
Не се спори и че К. е обжалвала своето уволнение като е предявила срещу
детското заведение обективно съединени искове с правно основание по чл. 344, т.
1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. По така предявените искове е
образувано гр.д. № 7426/2016 г. по описа на СРС. С постановеното по последното
решение исковете са уважени като по иска с правно основание по чл. 225, ал. 1
от КТ детската градина е осъдена да заплати на К. сумата от 4800.30
лева, ведно със законната лихва от 10.02.2016 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и сумата от 966 лева, представляваща деловодни разноски.
Детската градина е осъдена да заплати и разноски в размер на 483,11 лева – в
полза на Софийски районен съд.
На следващо
място от представени по делото два броя платежни нареждания се установява, че
на 03.06.2016 г. от страна на ищцовата детска градина в полза на В.К. са
преведени следните суми: 1/ сумата от 4953.80 лева – като в платежното
нареждане като основание за плащането е посочено, че 4800.30 лева от тази сума
представляват обезщетение по гр.д. № 7426/2016 г., а 153.50 лева представляват
лихва и 2/ сумата от 966 лева, като в платежното нареждане като основание за
плащането е посочено, че същата представлява деловодни разноски по гр.д. №
7426/2016 г. От третото представено по делото платежно нареждане се установява,
че отново на 03.06.2016 г. от страна на детската градина е платена и сумата от
483.11 лева - с основание за плащане „деловодни разноски по гр. д. № 7426/2016
г., като същата е преведена в полза на Софийския районен съд.
На следващо
място по делото се установява, че постановеното по гр.д. № 7426/2016 г. по
описа на СРС решение е обжалвано пред въззивния съд като с Решение №
9442/30.12.2016 г. по в.гр.д. № 8318/2016 г. по описа на СГС същото е отменено
изцяло. Така постановеният акт на въззивната инстанция е влязъл в сила,
доколкото видно от Определение № 653/01.08.2017 г. по гр.д. № 1084/2017 г. по
описа на ВКС същият не е допуснат до касационно обжалване.
На последно
място от представена по делото нотариална покана се установява, че ищцовата
детската градина е отправила към ответницата искане за заплащане на сумата от
общо 6402.91 лева, от които 4953.80 лева – обезщетение по гр.д. № 7426/2016 г.,
483.11 лева – деловодни разноски по гр.д. № 7426/2016 г. и сумата от 966 лева –
също деловодни разноски по гр.д. № 7426/2016
г. Посочената нотариална покана, видно от приложена по делото разписка, е
получена лично от ответницата 09.10.2017 г.
Така установената фактическа
обстановка налага следните изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.
1, предл. 3-то от ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало правно основание е
длъжен да го върне. В тази връзка, както правилно е отбелязал и районният съд,
основателността на заявената претенция с посочената правна квалификация,
предполага извършена при отпаднало правно основание от ищеца в полза на
ответницата престация.
В тази връзка, както отново правилно
е посочил първоинстанционният съд, следва да се отбележи, че съгласно трайната
съдебна практика, която се споделя изцяло и от настоящия състав, по иска с
правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД ищецът носи
доказателствената тежест да установи твърдението си, че е извършил плащане,
като е допустимо да наведе и твърдения относно съществувалото към момента на
престацията основание за извършване на същата. В този смисъл ищецът следва да
установи и фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на това основание с
обратна сила. Ответникът от своя страна следва да докаже основанието за
получаване на престацията, респективно твърденията си, чрез които обуславя
задържане на същата (в този смисъл Решение №189/04.02.2014 по дело №141/2012 на ВКС,
ТК, I т.о.). По тези съображения и възраженията
на жалбоподателката, че районният съд незаконосъобразно е възложил в нейна
доказателствена тежест да установи основание за получаването респ. за задържане
на получените суми следва да се приемат за неоснователни. Последните не намират
опора в съдебната практика, доколкото не кореспондират с правното естество на
иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД предвид предмета на доказване по
него.
В настоящия случай от представените
от ищеца доказателства по делото безспорно се установява извършеното от негова
страна в полза на ответницата плащане, както и твърденията му относно
основанието за същото. Установяват се и наведените от ищцовата страна
обстоятелства, обусловили отпадане на последното. От своя страна ответницата не
е ангажирала доказателства, които да установяват, че е в правото си да задържи
получените суми. В тази връзка сами по себе си възраженията на последната, че в
исковата молба детската градина обяснявала плащанията веднъж като „счетоводна”,
а друг път като „техническа” грешка, не са от естество да променят този извод.
Посочената констация следва от обстоятелството, че това противоречие предвид
естеството си е несъществено и по никакъв начин не създава неяснота в
твърденията на ищеца. Същото представлява единствено словесна формулировка на
обстоятелствата, на които се основава исковата претенция, което в настоящия
случай не може да се приеме за неясно, а освен това не накърнява и по каквто и
да било начин правото на защита ответницата по делото. По тези съображения и
настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд за основателност на
предявения иск.
За частично основателни с оглед
конкретиката на настоящия случай обаче следва да се приемат възраженията срещу
размера на същия. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото безспорно
се установява, че с Решение № 7173/26.05.2016 г. по гр.д. № 7426/2016 г. по
описа на СРС е уважен предявен от В. К. срещу детското заведение иск с правно
основание по чл. 344, т. 3 вр. с 225, ал. 1 от КТ за сумата от 4800.30 лева
ведно със законната лихва върху същата от 10.20.2016 г., като на К. са
присъдени и разноски в размер на 966 лева. С посоченото решение в тежест на
детската градина е възложена и сумата от 483.11 лева – разноски, които същата е
осъдена да заплати на СРС.
Безспорно се установява и че от ищеца в полза
на ответницата с две платежни нареждания е преведена сума в размер на общо
5919.80 лева, като в същите е посочено, че 4953.80 лева представляват
обезщетение по гр.д. № 7426/2016 г. по описа на СРС, а 966 лева представляват
разноски по същото производство. Видно от третото платежно нареждане по делото
обаче сумата от 483.11 лева е преведена не в полза на жалбоподателката К., а в
полза на СРС. На последно място по делото безспорно с установява и че с влязло
в сила Решение № 9442/30.12.2016 г. по в.гр.д. № 8318/2016 г. по описа на СГС
решението по гр.д. № 7426/2016 г. по описа на СРС е изцяло отменено. В тази
връзка въззивният съд намира, че жалбоподателката е получила на отпаднало
правно основание сума в размер на общо 5919.80 лева, а не както твърди ищцецът
в размер на общо 6402.91 лева, доколкото сумата от 483.11 лева, представляваща
разноски е заплатена в полза СРС, а не на ответницата. За пълнота следва да се
отбележи, че на настоящия състав е известна практика, съгласно която лицето
срещу което е уважен иск по чл. 55 от ЗДД следва да носи отговорност и за
разноските, причинени от неправомерното разместване на имуществените блага между
патримониумите на страните по делото. Същата обаче не е приложима в настоящия
случай, доколкото това разместване е настъпило в разултат на уважаването, а
впоследствие отхвърлянето на иск по чл. 344, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Ищец по този иск е била жалбоподателка в настоящото производство, като същият е
предявен от нея в качеството й на служител в детската градина, чието трудово
правоотношение е било прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 т. 1
от ГПК обаче ищците работници и служители са освободени от държавни такси и
разноски по дела за искове, произтичащи от трудови правоотношения, какъвто
категорично е и искът по чл. 344, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. В тази
връзка независимо от резултата от такъв иск ищецът работник/служител не носи
отговорност за разноските по делото, представляващи държавни такси и други
разноски, направени по негова инициатива – напр. разноски за вещи лица по
експертизи, назначени по негово искане. Все пак следва да се отбележи, че тази разпоредба не се отнася до разноските, направени от насрещната страна
за защита по иска, предявен от работника/служителя, какъвто обаче не е
настоящият случай, доколкото сумата от 483.11 лева е представлявала разноски,
възложени в тежест на работодателя.
По тези съображения и предявеният
иск следва да се приеме за недоказан за сумата от 483.11 лева. В тази връзка и
обжалваното решение като неправилно в тази му част следва да бъде отменено,
като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен за посочената сума. За сумата от 5919.80 лева, представляваща
разликата между сумата от 483.11 лева и пълния претендиран размер от 6402.91
лева първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
По исканията
за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни по делото.
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 111/2018 г.
на РС – гр. Брезник:
В това
производство разноски претендира само заявителят, като същите са в размер на
128.06 лева – държавна такса. С оглед изхода на делото пред въззивния съд от
тази сума следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 118.40 лева.
По
разноските в производството по гр.д. № 170/2018 г. по описа на РС – гр.
Брезник:
В това
производство ищцовата детска градина претендира разноски в размер на общо 730
лева, от които 130 лева държавна такса и 600 лева – адвокатско възнаграждение,
като действителното заплащане на посочените суми се установява от представени
по делото платежни нареждания. В тази връзка с оглед изхода на делото пред
въззивния съд на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 674.92
лева.
От своя
страна ответницата претендира разноски в размер на 600 лева – адвокатски
хонорар, чието действително заплащане се установява от представен по делото
договор за правна защита и съдействие. с оглед изхода на делото пред въззивния
съд на ответницата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 45.27 лева.
По
разноските в производството по в.гр.д. № 336/2019 г. по описа на ОС – гр.
Перник:
В това
производство разноски претендира само жалбоподателката К. – в размер на 500
лева – адвокатски хонорар, чието действително заплащане се установява от
представения по делото договор за правна защита и съдействие. Предвид изхода на
делото пред въззивния съд на жалбоподателката следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 37.73 лева.
Въззиваемата
детска градина не претендира и не представя доказателства да е извършила
разноски пред въззивния съд, поради което й такива не й се дължат.
Водим от
горното, Пернишкият окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно Решение № 107/08.04.2019 г., постановено по гр.д. № 170/2018 г. по описа на
Районен съд – гр. Брезник, В
ЧАСТТА МУ, с която е уважен предявеният от „Детска градина“ № 142, с код по
БУЛСТАТ: ********* срещу В.К.К., иск с правно
основание чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД до размер на сумата от
483.11 лева, представляваща разликата между присъдената от първоинстанционния
съд сума от 6402.91 лева и дължимата от ответницата сума от 5919.80 лева –
получена от нея на отпаднало правно основание КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Детска
градина“ № 142, с код по БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр. София, район Красно
село, бул. „Цар Борис III“ № 54А срещу
В.К.К., с
ЕГН: ********** и адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл.
55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи
на ищеца сумата от 483.11 лева, представляваща сума получена от
ответницата на отпаднало правно основание.
ОТМЕНЯ Решение №
107/08.04.2019 г., постановено по гр.д. № 170/2018 г. по описа на Районен съд –
гр. Брезник в частта за разноските КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА
В.К.К., с
ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Детска
градина“ № 142, с код по БУЛСТАТ: ********* сумата от 118.40 лева,
представляваща разноски за държавна такса в производството по ч.гр.д. 111/2018 г. по описа на РС – гр. Брезник, както и сумата от 674.92 лева, представляваща разноски
за държавна такса и адвокатски хонорар в производството по гр.д. № 170/2018 г.
по описа на РС – гр. Брезник.
ОСЪЖДА „Детска
градина“ № 142, с код по БУЛСТАТ: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на В.К.К., с
ЕГН: ********** сумата от 45.27 лева, представляваща разноски
за адвокатски хонорар в производството по гр.д. № 170/2018 г. по описа на РС –
гр. Брезник.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 107/08.04.2019 г.,
постановено по гр.д. № 170/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Брезник.
ОСЪЖДА „Детска
градина“ № 142, с код по БУЛСТАТ: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на В.К.К., с
ЕГН: ********** сумата от 37.73 лева, представляваща разноски
за адвокатски хонорар в производството по в.гр.д. № 336/2019 г. по описа на ОС –
гр. Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.